performance Chistota v SGHG - za zenite v izkustvoto

From: Boryana Dragoeva To: "Valentin Stefanoff & NINA" Cc: "elektrik" <elektrik_bg@yahoogroups.com>, Date: Sunday, November 14, 2010, 1:18 AM Вальо, да, разбира се, аз знам че ти не смяташ, че жените са бездарни. Аз правя обобщение на основата на историята, не го отравям към тебе. Забравих да напиша, че разбира се видях, че проблема от тебе е видян като по-широк и не отнасящ се конкретно само към участието на Габи. Що се отнася до административните длъжности - те също отразяват отношението към жените. На това също трябва да се обръща внимание, защото административната власт е власт над творците също (и над това кой е качествен и кой не и на кой да му се прави портрет в исторически стенописи). Административната власт е власт над оформянето на съзнанието на всички завършващи академията (а и не само - въпреки че свивам проблема до академията, смятам, че това е много по-широк проблем). Тя - административната власт - трябва да бъде отворена към участието на всички. От административната власт зависи каква ще бъде програмата в Академията, кой ще бъде назначен и на какво ще се учат студентите. Това е много важно и за по-нататъшното оценяване на качеството на творците (и мъже и жени), както и за цялостното отношение към изкуството. За бърсането на прах - това е ироничен жест. Когато те наричат чистачка е по-добре да кажеш, че си чистачка или курва и да действаш от тази позиция. Курвите и чистачките също трябва да имат права нали? б 2010/11/13 Valentin Stefanoff & NINA <ninavale@free.fr> Естествено не смятам, че жените в БГ културата са бездарни и некачествени. Самият аз често правя общи проекти с Нина, която изключително ценя като творец. А длъжността на ректор е административна длъжност и не винаги се заема по творчески заслуги. За съжаление често пъти жените сами си отреждат мястото, както е и случая за който пиша и не мисля, че протестат на жената творец се изразява в метене и бърсане на прах. Валентин Le 13 nov. 10 à 21:06, Boryana Dragoeva a écrit : Да, качеството е много важно, лошото е, че исторически се вижда че качеството на изкуството направено от жени се подценява. Примерите са много - ще дам само 2 - 1. в Художенствената академия не е имало никога жена ректор (а може би аз не съм информирана?) Дори и само една жена да е била ректор, това е изключение, което потвърждава правилото, Защо не са 2 или 5 или 10? Академията има повече от 100 годишна история. 2. в монументалните произведения в НДК, които би трябвало да илюстрират духовния потенциал на нацията няма портрети на жени - с изключение на Людмила Живкова (доколкото знам портрета й е добавен заради смъртта й в стенописа на Хр. Стефанов). Жената там присъства само във вид на митологично същество - жената майка, родина или Земята. Значи ли това, че жените в БГ култура винаги са били бездарни и некачествени? Б 2010/11/13 Valentin Stefanoff & NINA <ninavale@free.fr> Ако си чела внимателно първото изречение на коментара ми, цитирам «Заличаването на автор от обща творба, изложба или въобще манипулирането на исторята на съвременното изкуство е наистина проблем на българската арт сцена.», така че нямаме разминаване. В BG арт практиката, манипулациите и незачитането са за съжаление практика. Естествено, че «чистачките» могат да управляват държава, стига да знаят как. Още веднаж, подкрепям идеята да се реагира на подобни тенденцйи, но ме мисля, че парцалат и бърсането са най-подхoдящ начин. Не деля изкуството на «мъжко» или «женско», единственият критерйи е бил качеството. Валентин e 13 nov. 10 à 17:17, Boryana Dragoeva a écrit : Освен това, трябва да допълня, че този пърформанс не е само по повод на неприсъствието на Габриела сред участниците, но и по повод на неприсъствието на жените, правили самостоятелни изложби или участвали в изложби в XXL. Тези неучастващи жени са също допринесли за историята на галерията, както и за историята на изкуството в БГ въобще и тяхното пълно отсъствие в тази изложба е резултат от патриархална изостаналост, която се наблюдава и на други места. б 2010/11/13 Boryana Dragoeva <bori999@gmail.com> Женските активности не са за подценяване. А "чистачките" трябва да имат право да управляват държавата. б 2010/11/13 Valentin Stefanoff & NINA <ninavale@free.fr> Заличаването на автор от обща творба, изложба или въобще манипулирането на историята на съвременното изкуство е наистина проблем на българската арт сцена. Подкрепям инициативата да се реагира, в конкретия случай срещу игнорирането на Габриела Петрова ( бивша Сергинова), от съвместния пърформанс с Борис Сергинов „Битов пейзаж", 2001 г, но защто точно чрез метене и бърсане на прах – действия внушени като «женска активност»? Защто авторките на пърформанса, вместо да заклеймят, както желаят, пренебрегването на жената, сами определят мястото си зад парцала или в кухнята? Иначе обществено полезния ефект от пърформанса, да бъде почистена СГХГ е неoспорим. Le 12 nov. 10 à 23:08, Boryana Dragoeva a écrit : Пърформанс "Чистота", 8 ноември, 2010 СГХГ (документация може да се види в СГХГ до 22 ноември) Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Надежда Олег Ляхова и Габриела Петрова http://www.facebook.com/photo.php?fbid=451978977913&set=a.76562657913.79722.667042913 В изложбата на групата за съвременно изкуство XXL „Реминисценции от 90-те" в етикета към документацията от пърформанса „Битов пейзаж" от 2001 г. е пропуснато името на един от двамата участници. Случва се така, че това е Габриела Петрова (бивша Сергинова), която заедно с Борис Сергинов е неразделна част от култова артистична двойка в близкото минало и равностоен участник във всичките съвместни проекти. Причините за това, изтъквани като лични, издават не само незачитане на авторството, но и се тълкуват от мнозина като поредния пример за пренебрегване на „другия пол". Независимо, че под натиска на СГХГ етикетът е променен и истината възстановена, на 8-ми ноември Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Габриела Петрова и Надежда Олег Ляхова реализират пърформанса „Чистота". Чрез него те символично се опитват да изчистят българското общество от вкоренените практики на неглижиране на жените, поставянето им на второ място и покровителственото отношение към тях. Тази акция поставя въпроси, свързани както с конкретния повод за нейното провеждане, така и въобще с местния манталитет, който подлежи на сериозна ревизия. Извън хоризонта на „женскостта" пърформансът коментира подмяната на историята и лекотата, с която това се извършва.