contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

31 юли 2009

Call for Artists' Applications - Jan van Eyck Academie



e-artnow: 31.07.2009

Call for Artists' Applications - Jan van Eyck Academie



© Hinrich Sachs

Call for Artists' Applications

Jan van Eyck Academie

Academieplein 1
6211 KM Maastricht
The Netherlands
Phone: +31 (0)43 350 37 37
Fax: +31 (0)43 350 37 99
Contact: Ankie Bosch
ankie.bosch@janvaneyck.nl

www.janvaneyck.nl

Deadline:
15 September 2009

Jan van Eyck Academie
Post-Academic Institute for Research and Production
Fine Art, Design, Theory


_____________
The Jan van Eyck Academie is an institute for research and production where artists, designers and theoreticians work alongside each other and establish cross-disciplinary exchange.

The Fine Art department offers a unique space for experimentation, production, reflection and debate. The researchers in the department conduct their research in an environment that encourages questioning of the assumptions, forms, meanings and contexts that are tied to the practice of making art today. We welcome artists, individuals and groups, without stipulating conditions regarding form, content and media.

Artists are invited to apply for a research period in the Fine Art department of up to two years, starting in January 2010. The central element of the application is your project proposal, in which you set out the form and content of your research and production plans. The application deadline is 15 September 2009 (post stamp date).

_____________
Programme

The Fine Art department is headed by advising researchers Orla Barry, Hans-Christian Dany, Hinrich Sachs, Imogen Stidworthy and Nasrin Tabatabai & Babak Afrassiabi. Their principal task is to advise the Fine Art researchers in the development of their work.

The artistic practice is supported by a programme of events and sustained conversations that are organised by the researchers and advising researchers according to their interests. Throughout the year professionals from different fields are invited to set up discursive events, on a formal and informal level, such as presentations, lectures, studio visits, performances and other forms of intervention. The programme is open to researchers from all three departments.

For more information about the programme, please visit the academy website (www.janvaneyck.nl), which includes an extensive list of current and past research projects, activities, events and publications, as well as biographical information and links of current researchers and advising researchers. Prospective candidates are also welcome to visit the academy in person.

_____________
Support

All researchers in the Fine Art department are given an individual studio and a stipend (currently 9,360 euro paid in 13 installments). Funding for individual projects can be applied for on a project-by-project basis.

The academy offers expertise in all media and production areas, in-house or in cooperation with partner organisations. These areas include photography, digital and silk-screen printing, video and audio production, computer applications and other digital technologies, and materials including wood, metal, ceramics, glass and bronze. The academy encourages publishing through the Jan van Eyck publication series of artists' books, monographs, theoretical and other writings or forms of publishing. Everybody at the Jan van Eyck Academie can make use of its extensive library.

_____________
Applications

Your application is expected to be posted no later than 15 September 2009. Interviews will take place soon thereafter.

Your application must include your project proposal, documentation material and an application form. A downloadable application form and more information about the application procedure can be found at www.janvaneyck.nl (click applications).

The application fee is 65 euro, both for individuals and teams.

For questions and/or more information on the application procedure, please contact
Leon Westenberg at leon.westenberg@janvaneyck.nl or +31 (0)43 350 3724.

For questions and/or more information on the Jan van Eyck in general, please contact
Ankie Bosch at ankie.bosch@janvaneyck.nl or +31 (0)43 350 3721.

___________
Please forward this email to whom it may concern.

___________
Events and productions by Fine Art researchers 2007 – 2009 (not exhaustive)

Acclimatisation
Project by Rachel Koolen, who explored the relationship between the role of the artist in society and the social support system in the Netherlands and her position as artist in this construction.

A Place for Everything, Everything in its Place

Performance by Theo Cowley, fed by his interest in harlequin and previous research into dyspraxia, a disorder affecting the initiation, organisation and performance of movement.

Chanting Baldessari
Exhibition in the Bonnefantenmuseum in Maastricht, in which six young artists of the Fine Art Department at the Jan van Eyck Academie showed their work, alongside that of BACA 2008 laureate John Baldessari. Participants included Ruth Buchanan, Rachel Koolen, Eleni Kamma, Jean-Baptiste Maitre, Kristin Posehn, and Stéphane Querrec.

Desire in Representation
Artist's book by Peggy Buth, the result of a comprehensive documentation and research project combining documentary photo material of the museal representation of Central Africa and its colonisation, with a narrative created by quotations of travelogues and adventure stories, archival images and historic documents from the colonial days of Belgium and, to a lesser extent, Germany.

The Hideout Sessions

Thibaut Jacquerie set up an artistic initiative in the form of a platform, centring on the theme of heterotopia. Screenings, lectures, discussions, workshops, artists, theorists, philosophers and others made up the programme.

Instances of Translation

A two-day workshop organised by Pages, the collaborative practice by Nasrin Tabatabai and Babak Afrassiabi, taking place in Tehran. Several notions of translation were addressed through different contexts such as artistic practice, film, architecture and the city. Contributors and participants were Babak Afrassiabi, Agency (Kobe Matthys), Bavand Behpoor, Pedram Dibazar, Shahab Fotouhi, Barbad Golshiri, Ines Lechleitner, Gal Kirn, Andreas Müller, Zahra Nabavi, Saleh Najafi, Ashkan Sedigh, Jean-Baptiste Maitre, Nasrin Tabatabai, Hamed Yousefi, Fatemeh Valiani and Florian Wüst.

Me in front of
Presentations and discussion as part of the exhibition Technocratic Openness, Free Aggression, in which Rachel Koolen investigated the phenomenon of cultural institutions bending over backwards to legitimise the social relevance of art. With the participation of Ines Schnaber, Katja Gretzinger, Ruth Buchanan and Andreas Müller.

Nothing is closed
A performance by Ruth Buchanan in the form of a guided tour through the Rietveld Schrőder House in Utrecht. The performance marks the beginning of Lying Freely, an itinerant project by Buchanan, which evolves over time in different locations. Lying Freely was co-organised by Casco, Office for Art, Design and Theory, If I Can't Dance, I Don't Want to Be Part of Your Revolution and The Showroom with support from the Jan van Eyck Academie and Creative New Zealand.

Pièce de Cinéma
Pièce de Cinéma comprises images, sound and text that follow Isabelle Oglivie, a young mentally handicapped woman, engaged in making a film. Through ten chapters, each of which comprises an audio segment, a printed text and a series of photographs, Lechleitner approaches the absent film medium, as well as photography, drawing and language, in a protean meditation on representation and image-making.

Reclamation

Kristin Posehn made a life-size reproduction of the remaining facade of a school building from the ghost town of Metropolis for SITE2F7 in Almere. The work was part of the exhibition LOCALISMS that was set up by Museum De Paviljoens.

Sudeuropa
Raphaël Cuomo & Maria Iorio's film project on the social practices, forms and conditions of the double migratory mobility in the Mediterranean area: the north-south movement of tourism, versus the south-north movement of migration.

The ANNEX, enough room for space in the Jan van Eyck
Marjolijn Dijkman transformed Studio Annex 0.2 into The ANNEX, which functioned as an additional residence and production / research space that was home to meetings, small presentations, discussions or film screenings. Participants included Gilles Aubry, Pascal Bircher, Maurice Bogaert, Ties Ten Bosch, Dani Gal, Harmen de Hoop, Dunja Herzog, Eric Van Hove, Paul Huf, Frank Koolen, Aletta de Jong, Stéphane Montavon, Savage, Melle Smets, Vera Tollman, and Krzysztof Wegiel.

Theatrum Orbis Terrarum

As the first modern atlas Theatrum Orbis Terrarum, by Marjolijn Dijkman, wants to gain insight into the way in which the world is organised, not by means of abstract maps and purely geographical data, but by arranging photographic registrations of the world according to personal criteria.

The stone road
Project by Orla Barry, offering a unique look at the busy road that connects Brussels with Mons: the centre with the periphery. Participants are Els Dietvorst, Orla Barry, Wim Cuyvers, Johanna Kirsch and Nikolaus Gansterer. The exhibition is a co-production of Jan van Eyck Academie, Argos, Firefly, Kunstenfestivaldesarts and Kunsthalle.

Voice Day
A series of cross-disciplinary activities organised by Myriam Van Imschoot and Kristien Van den Brande. Concerts, a performance, a lecture, artist's talks, discussions, screenings and a one-day exhibition highlighted the slippery passages that exist between the spoken word and written language. Participants included Kristien Van den Brande, Mladen Dolar, Paul Elliman, Jack Fisher, Jo Huybrechts, Myriam Van Imschoot, Karin Kihlberg & Reuben Henry, Nicholas Matranga, Michael Schmid, Christine De Smedt, Annette Stahmer, Imogen Stidworthy, Tape That and Katarina Zdjelar.

N.B. Publications can be ordered via bookshop.janvaneyck.nl or bookshop@janvaneyck.nl

___________
Guests invited by the Fine Art department 2007 – 2009 (not exhaustive)

Fareed Armaly
Corinne Castel
Pedro Costa
Catherine David
Chris Dercon
Galit Eilat
Yusuf Etiman
Ine Gevers
Johan Grimonprez
Asta Grőting
Suchan Kinoshita
Dora Garcia Lopez

Mark Nash
Nils Norman
Emily Pethick
Glen Rubsamen
Shirana Shahbazi
Andrea Thal
Joelle Tuerlinckx

Jan Verwoert
Grant Watson
Clemens von Wedemeyer

Richard Wentworth
Haegue Yang

Artur Zmijewski

___________
To receive the monthly Jan van Eyck newsletter by email (with news items and information about upcoming events), please mail to: brief@janvaneyck.nl.
To receive the weekly Jan van Eyck programme by email, please mail to:
week@janvaneyck.nl

21 юли 2009

[elektrik_bg] Магистърска програма „Дигитални изкуства“

--- On Tue, 7/21/09, rene beekman



През учебната 2009-2010г Национална
художествената академия за втори път
приема студенти в Магистърска
програма „Дигитални изкуства" с
двугодишен срок на обучение.

За първи път тази година ще бъдат
приети трима студенти на държавна
субсидия – тяхната семестриална
такса ще възлиза на 440лв.

Останалите приети ще заплатят пълна
семестриална такса от 1300лв.

Документи за кандидатстване за
магистърската програма се подават в
Учебно-методичния отдел на НХА (ул
Шипка 1) от 9 септември до 18 септември 2009
г.

Информация за необходимите документи
и правилата за прием можете да
получите на адрес:
http://nha.bg/bg/admission/master-of-art/acceptance-rules

Изпитът ще се проведе в сградата на
Шипка 1 на 25 септември 2009 г. (часът ще
бъде съобщен при подаването на
документите).

В деня на изпита кандидатите
представят:
CV (Автобиография)
Мотивационно писмо
Визуални материали (портфолио, CD, DVD),
представящи авторски проекти и идеи на
кандидата.

Изисквания към кандидатите:
1.Завършена степен „Бакалавър"
2.Умения за работа с компютър
2.Ползване на английски език

Повече информация за Програмата на адрес http:
//www.digitalarts-nha.blogspot.com/

17 юли 2009

Fwd: INDEPENDENT STUDIES PROGRAMME - Spain



> Call for applications
> The Independent Studies Programme at the MACBA
>
>
> Deadline for the reception of applications:
> 2 October 2009
>
>
> Applications are only accepted via regular mail:
> Independent Studies Programme - MACBA
> Plaça dels Àngels, 1
> 08001 Barcelona, Spain
>
>
>
>
>
>
> For further information:
> pei@macba.cat
> www.macba.cat
> Telephone: (+34) 93 481 79 00
>
>
>
>
>
> Call for applications
> The Independent Studies Programme at the MACBA
>
> Classes begin 14 January 2010 and end in December 2011.
>
> The Independent Studies Programme (PEI in its Spanish initials)
> explores the field of artistic practices that link art to the human
> sciences and to critical-social intervention. The Programme seeks to
> enhance students' capacity to participate in professional activities
> and their ability to articulate a critical position in regards to
> art and culture.
>
>
> Subjects:
>
> Critical Theory. Constitutes the backbone of the Programme and
> addresses the different methodologies, meta-languages and tools that
> have been constructed in order to approach the institution of art.
>
> Political Imagination. Explores the link between aesthetic activity
> and forms of political action, going beyond insufficient notions of
> art as well as of politics.
>
> Economy and Culture. Seeks to investigate what has come to be called
> cognitive capitalism, a radical change of paradigm which is
> characterised by the centrality of immaterial and cognitive
> dimensions (among them, culture) in the processes of accumulation
> and value production.
>
> Post-urban Architecture. Explores the ways in which cities reveal
> themselves with increasing clarity as diffuse and complex wholes
> which acquire their true dimensions as meeting places and frontiers
> for the general trends of globalization and the particular pre-
> existing aspects of the local.
>
> Gender Technologies. Studies the complex theoretical legacy of
> feminist studies, which today constitute one of the central themes
> of any analysis of visibility.
>
> Strategies of Desire. Explores convergences and divergences between
> spaces of artistic creativity and those of psychotherapy.
>
> Art, Visibility and Representation. Now covers a more extensive area
> for the study of art and visibility which, rather than being limited
> to historiographical discourse, begins with the understanding that
> art generates a specific form of knowledge and culture which needs
> to be addressed in a broader, cross-cutting and multidisciplinary way.
>
> Core Faculty and Guest Lecturers:
>
> Rosi Braidotti, Judith Butler, Douglas Crimp, Marcelo Expósito,
> David Harvey, Ana Longoni, Rita McBride, Chantal Mouffe, Francesc
> Muñoz, Beatriz Preciado, John Rajchman, Jacques Rancière, Emmanuel
> Rodríguez, Suely Rolnik and Allan Sekula.
>
> Director: Xavier Antich
>
> Assistant director: Manuel Asensi
>
>
> Admission requirements: Applicants must have a university degree or
> equivalent and must have a good level of both Spanish and English.
> The classes are given in Spanish and English depending on the
> professor and the subject matter.
>
> Applicants to the Programme must provide the following information:
>
> Application form (available at www.macba.cat)
> Personal statement (two pages)
> Curriculum vitae
> Two letters of recommendation
> A certified photocopy of the university degree
> A photocopy of the national ID card or passport
> Two passport-sized photographs
>
> Applications are only accepted via regular mail:
> Independent Studies Programme - MACBA
> Plaça dels Àngels, 1
> 08001 Barcelona, Spain
>
> Tuition for the full two years is €3,000.
>
> Deadline for the reception of applications: 2 October 2009
>
>
>
> For further information: pei@macba.cat / www.macba.cat
> Telephone: (+34) 93 481 79 00
>
>
>
>
>
>
> Image: Rita McBride. Sand (detail), 1997. MACBA Collection.
> Consorcio Museu d'Art Contemporani de Barcelona. © Rita McBride,
> 2009. Photo: Tony Coll.
>
>
>
>
> This e-mail IS NOT SPAM.
> If you wish to unsucribe, please use the link provided in the bottom
> of the page.
>
>
> email to a friend | contact | suscribe www.exitmail.net
> to unsuscribe click / here

15 юли 2009

отговор на Боряна

Много Ленинска е тезата на Боряна Росса /Драгоева/ че художниците ги е страх да вземат позиция в дискусиите за музея – „Ако не си с нас, си против нас!” – пише тя. Кои са тези „нас” или „ние” , тези, към които Боряна Драгоева ни вменява някакъв страх, или политически коректно мълчание – Б. Данаилов, Д Грозданов, групичката на ИСИ ? Едва ли. Това мълчание е май следствие на изхабената, подменена и разпарчетосана среда, в която пребивава съвременното изкуство. За мен лично ми е трудно да си представя, че тези Едни-и-същи-хора, посочени по-горе, могат да надскочат специфичните си лични и/или частно-групови интереси в името на някаква по–широка обществена кауза, каквато би трябвало да бъде един такъв музей – ако тези хора и институциите, които представляват са основните опорни точки за изграждане на музей – картинката е тъжна, но вярна. Тишина вместо коментар.

Каква ли ще е обществената функция на такъв музей, кое е обществото, което ще обслужва, какво е обществото, което има интерес и нужда от такъв музей –колко са хората с такива потребности 20- 30 – 50-100 човека? Читателите на в-к „Култура”? Боряна апелира към широка обществена подкрепа – това от нейна страна е популизъм- защото със сигурност си дава сметка каква обществена подкрепа, пък камоли широка, може да има собственоръчното й зашиване на вагината й, например. Систематично и целенасочено 20 години се работеше срещу създаването на среда, обща, съвременна културна среда, традиции в съвременното; няма история, няма архиви, освен лични- враждебност и мръсни номера отвякъде – едно цяло поколение емигрира за да се опита да избегне неминуемото задушаване и потъване. Мръсно жълта преса, и „Култура”- та либералните интелектуалци, които охотно обслужват властта, която и каквато и да е тя, вкарвайки я услужливо в облаци от думи. Думите престанаха да значат.

Тъпо е да се мисли, че някои от действащите лица в сагата музей за съвременно изкуство, са тъпи и не правят разлика между модерно и съвременно – блърването – губенето на фокус на техния смисъл е удобно за подмени в съдържанията на понятията, респективно и в съдържанието на музея – удобно е за всички, въпросът само е кой ще надделее... за сега Б. Данаилов води, освен ако „третото мнение” на архитектите не го спъне в разходката към музея за съвременномодерно изкуство.

Боряна патетично описва нищо друго, освен един темплейт за музей, говорейки за смисъл, значение и социални функции – не смятам, че аудиторията, фокус на нейния текст, не знае, или не се досеща какъв е идеалът за музей на съвременно изкуство, както и че този идеал за музей е реалност в доста градове по света. А ако случайно има хора, които не разбират - да отскочат до Белград за обмяна на опит или като прости туристи.

Музей за съвременномодерно изкуство най-вероятно ще има и той няма как да не носи пряко белезите на социално-политическата и културна среда на Р. България чийто продукт е, и ще е/независимо от норвежките пари/. Очертава се една гротеска на музей, но като такава, ще е най-вярната както за културния живот на тази нация, така и за провежданите културни политики през последните 20 години. Дебатите, начинът и нивото на тяхното провеждане потвърждават очевидното - който и както и да го прави този музей – тя е неизбежна.

15.07.2009

Венцислав Занков

"Muzei za "modernosyvremsnno" izkustvo"

V Kultura izleze moi tekst za muzeia za syvremenno izkustvo SAMSI.
Originalnoto zaglavie ima vtora chast, koiato e otriazana ot redaktorite :
"Muzei za "modernosyvremsnno" izkustvo" . Eto teksta:

http://www.kultura.bg/article.php?id=15868
Ако не си с нас, си против нас!
Учудващо е (поне за мен), че появата на проекта за Музей за съвременно
изкуство (САМСИ) е обсъждана повече в архитектурните среди, отколкото в
средите на съвременното изкуство. Поне това е впечатлението ми от интернет
публикациите.

Освен позицията на ИСИ (която е ясна от
години)1<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#1>и на Димитър
Грозданов
2 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#2> (който се доверява на
„младите‛ като музейни експерти още в бебешка възраст), както и позицията на
Борис Данаилов (който не обича съвременното изкуство и не смята, че то се
нуждае от музей, но поради някаква причина се е захванал с неговото
изграждане)3 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#3> няма други
мнения.

Нима на никой не му трябва музей? Или художниците се страхуват да вземат
страна, да не би случайно да не попаднат в някоя от колекциите – на САМСИ
или на СГХГ? Дебатът като че ли е крайно поляризиран и е на принципа „ако не
си с нас, значи си с тях‛.

Аз грубо обобщавам реакцията на архитектите като „трето‛ мнение, което
отразява функцията на сградата и би трябвало да е оформено в тясно
сътрудничество с изкуствоведи, музейни и галерийни работници, куратори,
художници и обществото, с цел то да достигне до разнообразни слоеве от
населението - хора с различно материално положение и образование,
представители на различни възрастови групи, чужденци.

Въпреки че архитектурната дискусия би трябвало да отразява концепцията за
организиране на колекцията, нейното придобиване, съхранение и експониране,
до момента в архитектурните среди виждам по-скоро обсъждане на принципите за
провеждане на конкурси от национално значение, отколкото дискусия за
функциите и целта на музея.

Оставяйки настрана въпросите за конкурсите, както архитектурни, така и
музейни (кой, как и защо?), без да подценявам тяхната важност, бих искала да
се съсредоточа върху моите интереси като художничка и като редови член на
обществото. Съзнавам напълно, че колкото и да се стремя да изразя
„обективно‛ мнение като човек, който не представлява ничие лоби, критиките
ми ще бъдат изтълкувани в полза или против тези лобита, които вече
съществуват. Въпреки това се надявам моето мнение да не провисне самотно в
тишината между оформилите се барикади и да бъде допълнено от други мнения на
личности или лобита. Само тогава има някаква вероятност да се получи
дискусионна среда, която да бъде продуктивна, а не поляризирана.
Поляризацията в момента води до пренебрегване на най-важните въпроси, които
все пак са поставени, като например какви ще са принципите на създаване на
колекцията и въпросите за обществената функция на музея като експозиция и
като място/сграда.

Музеят би трябвало да обслужва и художниците, и публиката; за тази цел
трябва да има образователна, съхраняваща и репрезентативна функция
(най-общо). Тези условия изключват възможността музеят да отразява личния
вкус на един куратор или директор, ако иска да получи широка обществена
подкрепа.

Какво искам да видя и чуя, когато се говори за музей?


*Съвременно или модерно?*

Объркването „съвременно-модерно‛4<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#4
необходимо да бъде преодоляно веднъж завинаги и да не бъде подценявано
5 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#5>. Фактът, че редица музеи за
модерно изкуство - МоМА, MUMOK или KUMU - показват изложби на съвременни
художници и имат колекция от съвременно изкуство, е ясно обяснен в мисията
на музеитe6 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#6>. НХГ има колекция
от българско модерно изкуство, която е показана в залите с постоянна
експозиция, така че НХГ вече изпълнява функцията на музей за модерно
изкуство. Ако НХГ има намерение да премести Кирил Кръстев, Гео Милев и
социалистическия реализъм в нова сграда – това трябва да бъде казано, а не
да се създават неразбираеми „модерносъвременни‛ каламбури.


*Цел на колекцията и музея
*

Понятието за това какво е изкуство и каква е неговата функция се е изменило
от древността до сега. Дискусии за съхраняване и представяне на изкуството,
което не принадлежи вече на храма, обществената сграда и не е частна
реликва, съществуват от момента на създаване на принципите на научна
класификация на артефакти малко преди и по време на Просвещението, когато
възниква и науката, каквато я знаем сега.

Поради това „стаята на чудесата‛ (Wunderkammer, Cabinets of curiosities), в
която се събира всичко - от препарирани животни до каменни глави, е вид
колекциониране, съществувало до края на XVIII век, и не може да бъде модел
нито за класически, нито за модерен, нито за съвременен
музей7<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#7>.
Настъпва концептуално отделяне на музейното експониране от присъствието на
това, което до този момент се нарича изкуство в религиозни и обществени
пространства, органично включено в тях, за да обслужва техните функции.
Създават се принципите на класическия музей.

А тези принципи са в криза от момента, в който модернистките течения, като
футуризъм, конструктивизъм, супрематизъм, Баухаус, концептуализъм и т.н.,
разбиват рамката на картината, разтварят границите на жанровете и различните
изкуства, критикуват класовото общество, появява се критика на науката.
Появява се фотографията и киното, а след това видеото. По-късно се прибавят
още „кризисни‛ елементи като пърформансът, който се дефинира като жанр,
медийните и интердисциплинарните изкуства, които заемат територии като
интернет и „стъпват‛ в науката и технологиите, или като документацията,
която започва да се възприема като жанр в изкуството.

Резултатът е, че модернистките призиви за „разрушаване на
музея‛8<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#8>от началото или
средата на ХХ век са взети предвид в съвременната дискусия
за музея и твърде често влияят върху гъвкавостта на програмата на музея.
Тази гъвкавост предполага създаване не само на исторически експозиции,
базирани на „стилове и движения‛ (модел на класическия музей от XIX век,
съществуващ в много места до 80-е години на XX век, а и до сега), но и
експозиции, защитаващи определени концепции и идеи, свързани с понятия или
отразяващи съвременни, генериращи се в момента тенденции.

За целите на съвременния музей, побиращ цялата тази „музейна‛ история, са
необходими и документални експозиции, прожекции и дискусии, обговарящи
исторически и функционални понятия (като „съвременно‛ и „модерно‛ например),
и проблемите на взаимодействие между изкуство и общество; или регистриращи
нови и не-класифицирани явления с цел да бъдат създадени използваеми
понятия, които ги описват. Необходими са образователни програми за възрастни
и деца, стъпващи върху теория, която се генерира на основата на съвременните
дискусии и експозиции, за които вече споменах, както и на академични
изследвания и международен - не само изложбен, но и теоретичен обмен.

На този теоретичен контекст (който може и трябва да е противоречив, а не
застинал) трябва да се базират принципите на събиране и представяне на
колекцията, както и временните изложби и събития, за да може да отразяват
разнообразието на съвременността, а не лични вкусове и интереси.

Така че целта на колекцията на един съвременен музей не може да бъде друга,
освен да събере и съхрани артефакти и да ги покаже в адекватен контекст,
който да запази „живостта‛ на изкуството, доколкото е възможно, използвайки
различни стратегии. Трябва да е ясно какви ще са изкуствоведските, музейни и
организационни средства това да се случи, както и каква ще е архитектурата,
която ще ги обслужи функционално.

В един мой по-стар текст обсъждам по-подробно тези идеи в български контекст
9 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#9>, сравнен с „малката страна‛
Естония, която печели с проекта си за Музей на изкуствата (КУМУ) награда за
Европейски музей на 2008 г.

Функцията на музея не се ограничава във „възможности за представяне на
сборни и индивидуални
експозиции‛10<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#10>,
нито пък може да се дефинира като „артефакт, съхранил смисловите
напластявания на различни култури и епохи, давайки им нов прочит и
интерпретации‛, без да се каже кои са тези „ различни култури и епохи‛.
(Нали беше „модерен‛? Нали беше „съвременен‛? Нали е „български‛?)

Спецификата на излаганите медии трябва да бъде взета предвид – живопис и
видео изискват различни помещения, техника, вентилация, осветление и
възможност за временни конструкции. Мултифункционалността на залите трябва
да бъде осигурена.

Още един пример в този контекст: неотдавна участвах в изложбата
re.act.feminism11 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#11> в
Художествената академия в Берлин, в която беше обсъдено „музеифицирането‛ на
пърформанса и уличните акции. Пресъздаването (re-enactment) на пърформанси,
както и други стратегии, бяха дискутирани, за което се надявам да напиша в
друга статия.

И последно – музеят трябва да има бюджет за създаване на нови произведения и
експозиции. Аз лично се уморих да участвам в български изложби, в които
трябва сама да си търся телевизор, да не получавам никакъв хонорар, да
изнасям лекция безплатно и накрая да дойдат разни хора да ми кажат, че „това
не е изкуство‛. Такива работи си ги правя на улицата и то с по-голям успех.


*Умора от музея? Екологичен дизайн?*

Без да имам илюзията, че съм засегнала дори и малка част от проблемите на
музея, ще обърна внимание на още няколко детайла, които ми се струват важни,
като оставям място за други художници, архитекти, политици и редови членове
на обществото да допълнят неща, които аз може би не съм забелязала.

Като посетител на много скучни изложби през живота си, съм много благодарна,
че архитектите са помислили за „правото на отказ на посетителя от
разглеждането на експозицията във всеки един етап, т. нар. "умора от музея"
12 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#12>. Тази идея заема много
важна част от тяхната архитектурна концепция. Но аз си мисля, че музей се
прави преди всичко, за да може хората, като влязат в него, да им е толкова
интересно, че да прекарат цял ден там. Това трябва да го има в музейната
концепция, а архитектурата трябва да помогне. Ако на някой му е скучно, или
пък детето му пречи – какво се прави? Прави се детска програма, детски кът,
кино зала и зала за лекции и пърформанси, ресторант или кафене, музеен
магазин – без тези неща нито един музей не може да спечели интереса на
неподготвената, непрофесионална публика и не може да изпълнява образователна
функция, нито пък да представя културата на нашата страна пред света.

Ако първо мислим как човек по-бързо да избяга от музея, защо сме се хванали
да го правим въобще?

А къде да избягаме от натрапчивия метафоричен по своя размер статив,
изработен от дърво и инокс, който работи 24 часа в денонощието като "Flip
chart"?13 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#13> Къде да избягаме
от ужасно остарелия и ретрограден стереотип на художника като брадатко с
таке, мажещ поредното голо женско тяло, ако ни бият по главата 24 часа със
статив?

И последно - едно разкритие, което е оставено за десерт: "зелен дизайн" и
еко поведение‛ се оказват „принципи... водещи при разработването на проекта‛
14 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#14>. Това значи било
водещото! Музеят ще си изхвърля ли боклука разделно? А „био‛ и „еко-френдли‛
храни ще има ли в кафето?

Придобилият напоследък популярност „зелено промиване‛ (green-washed) термин
мисля, че е подходящ в този случай.

Но аз, също както Димитър
Грозданов‛15<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#15>,
съм сигурна, че хората от Националната галерия, както и арх. Бойко Кадинов,
имат съвсем ясна концепция какво ще правят занапред, остава само да я
обявят, а аз, още преди да съм седнала да пиша този текст, нагло съм се
самоубедила, че ще „вляза в музея‛ като участник в изложбата
„Експорт-импорт‛16 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#16> и като не
толкова „стар‛ художник като Недко
Солаков‛17<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#17>.
Вероятно, гледайки моето ЕГН, съвсем даже може и да съм от младите и
„съвременните‛ и все още ще да имам право да си създавам моя идея за музея и
да присъствам в него... Трябва да побързам, преди да стигна „нарцистичната‛
граница със старостта и маразма, която да ме лиши от такава привилегия...
пък по-нататък – каквото сабя покаже!


*1* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#edno>*. Лъчезар Бояджиев, „*
*Бъдещият САМСИ - между Миньор Перник и Манчестър Юнайтед. Но къде
точно?‛*<http://www.kultura.bg/print.php?id=15734>
*

**2* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#2e>*. Димитър Грозданов, "*
*Музеят като метафора на
болест*<http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147690>
*", в. "Труд", 04.06.09.
„Кое изкуство визира музеят за съвременно (модерно) изкуство? Оставям
въпроса отворен, като изразявам предпочитанията си към младите. Те
проектират музея на ХХI век. Дали можем да им помогнем в реализацията му,
или просто самите те да направят новия музей?"

**3* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#3i>*. Борис Данаилов,
"EXPORT-IMPORT Съвременно българско изкуство", **дискусия, СХГХ, 27 март,
2003*<http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html>
*
„Музейната институция е нещо, което почива на традицията, и едно от нещата,
които бяха подхвърлени тук, всъщност ни връща към старата функция на музея –
събира, документира, запазва нещо... Но аз не съм сигурен, че съвременното
изкуство и това, което се прави в момента като съвременно изкуство, особено
в авангардните му форми, може да се покрие с тази функция. Тук има много
сериозно разминаване. Функциите на съвременното изкуство са в голямата си
част много ефимерни и те приключват с някакво количество време, след което
самото произведение, ако мога да кажа така, самото произведение също
приключва и то просто изчезва. Как ще ги запазим тези функции и въобще
трябва ли да бъдат запазени – това е единият генерален въпрос. Вторият
генерален въпрос е – като ги запазим, какво от туй? И третото, аз все пак,
като представител на една институция, искам да попитам кой може да ме
принуди аз да купя някоя работа, защото тя е съвременна. Откъде накъде? Аз
например не виждам такъв субект. (реакции) Следователно става въпрос за нещо
друго. Въобще трябва ли да се насочваме натам. Защото, в крайна сметка,
музеите, които бяха цитирани тук, са музеи – те музеифицират някакви
художествени произведения. И това е основният проблем.
Съжалявам, че така може би звучи радикално, но част от нещата просто не ги
виждам в съвременен музей и самият музей в днешните си функции не е способен
да ги ‛глътне‛ като състояние.‛

**4* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#4i>*. Димитър Грозданов, "*
*Музеят като метафора на
болест*<http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147690>
*"
„Идеята за един, колкото и да е голям, музей за съвременно (модерно)
изкуство днес не предизвиква абсолютно доверие. Модерното изкуство, както
всички знаят, е бунт срещу естетиката на миналото. Но за кое минало става
дума? С други думи, един съвременен музей не е възможен, както и един
модерен музей не е достатъчен.‛

**5* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#5t>*. Светла Петкова, "**Ще
имаме музей! Скандалите предстоят*<http://www.kultura.bg/article.php?id=15692>
*", в. „Култура‛, Брой 20, 27 май 2009 г.
В текста е цитирано изказване на Бисера Йосифова - зам. директор на НХГ, на
пресконференцията за САМСИ: „модерно, съвременно, каквото и да е‛.

**6* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#6t>*. **
http://www.mumok.at/about/?L=1* <http://www.mumok.at/about/?L=1>*; **
http://www.moma.org/about/index* <http://www.moma.org/about/index>*; **
http://www.ekm.ee/eng/kumu.php?id=38* <http://www.ekm.ee/eng/kumu.php?id=38>
*

**7* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#7m>*. Foucault, M. The
Order of Things: an Archeology of the Human Sciences. New York, Vintage
Press, 1994.

**8* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#8m>*. Боряна Росса, „**Музеят
призрак* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15293>*‛, в. „Култура‛, бр.
7., 18 февруари 2009 г.

**9* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#9t>*. Пак там

**10* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#10t>*. Наталия Семкова, "*
*С пари от Норвегия ще се финансира Музей на съвременното изкуство в
София*<http://www.stroitelstvo.info/architecture/2009/05/18/721048_s_pari_ot_norvegiia_shte_se_finansira_muzei_na/>
*", stroitelstvo.info, 18.05.2009.
Съжалявам, че този цитат е от „архитектурния‛ текст, а не от текст на някой
от бъдещите куратори на музея. Първата причина за това е, че до момента не
съм открила такъв текст, а втората е, че съм твърдо убедена, че
архитектурната концепция трябва да следва музейната и да я обслужва.

**11* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#11t>*. **re.act.feminism,
performancekunst der 1960er und 70er jahre heute, 13. Dezember 2008 – 8.
Februar 2009, Akademie der Künste*<http://www.adk.de/reactfeminism/index.htm>
*

**12* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#12t>*. Наталия Семкова, "С
пари от Норвегия ще се финансира Музей на съвременното изкуство в София"

**13* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#13t>*. Пак там.

**14* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#14t>*. Пак там.

**15* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#15t>*. Димитър Грозданов,
"Музеят като метафора на болест": „Най-същественият проблем на проектирания
музей обаче не е неговият епитет, нито неговият символ, а неговата програма,
каквато в НХГ положително има."

**16* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#16t>*. Светла Петкова, "Ще
имаме музей! Скандалите предстоят"
Лъчезар Бояджиев пита Борис Данаилов: „Как ще спечелите художниците от
изложбата Export-Import (припознавани като най-важните представители на
съвременното изкуство в България), на което Данаилов отговори: „Вие ще имате
своето място в този музей‛.**

**17* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#17t>*. Димитър Грозданов,
"Музеят като метафора на болест".** *


--
Boryana Rossa
blog - procheti nesto gadno: http://boryana-rossa.livejournal.com
blog 2: http://boryanar.blogspot.com
http://roboriada.org/boryana


[Non-text portions of this message have been removed]

07 юли 2009

Късо съединение

7 юли (вторник) 2009, 19.30 ч.
Червена зала
Сдружение „Позор" представя:
Късо съединение
Програма "На фокус – Аньиес Варда"
(97 мин.)
Аниес Варда е една от живите легенди на френското кино, носителка на десетки призове от престижни кинофоруми, включително на „Златен лъв" от фестивала във Венеция и „Сребърна мечка" от „Берлинале".
Гордият лъв (с участието на Жюли Депардийо, Давид Десирон, Фредерик Грасе – Херме,  2003, 11 мин.)
МФФ Кретей – Награда на публиката
Твоите прекрасни стълби (с участието на Изабел Аджани, 1986, 3 мин.)
Одисей  (1982, 21 мин.)
Награда „Сезар" за най-добър късометражен филм, МФФ Кан – Официална селекция
Една любов в Иран (с участието на Валери Мерес, Али Рафи, 1976, 6 мин.)
Отговорът на жените (1975, 8 мин.)
Номинация за „Сезар" за най-добър късометражен филм
Годениците от моста Мак Доналд (с участието на Ана Карина, Жан-Люк Годар, Сами Фрей, Еди Константин, Франция,  1961, 5 мин.)
Опера Муфе (с участието на Дороти Бланк, Хосе Варела, Жан Тасо Франция, 1958, 16 мин.)
МФФ Брюксел – Награда за новаторство, МФФ Виена – Награда за късометражен филм
Поздрави на Куба (с участието на  Фидел Кастро, Нелсън Родригес, Бени Море, Алфредо Гевара, диктор Мишел Пиколи, Франция, 1962, 28 мин.)
МФФ Лайпциг – „Сребърен гълъб", МФФ Венеция – Специална награда
Със съдействието на Центъра за култура и сътрудничество "Френски институт" - София.
На френски език с български субтитри.
Вход: 6/4 лв.

прочети повече


Studio 21bis




Bonjour,

Veuillez recevoir ci-joint la dernière pièce du Studio : "Horizon"
Cordialement.

© Studio 21bis




--
E80 Association
choose the right way

Последователи

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks