Nepredvidimo prozrachen / Izlozhba na Peter Canev v Atelie Plastelin

text in English below --------------------------- НЕПРЕДВИДИМО ПРОЗРАЧЕН (Хетерохронни инсталации) ПЕТЕР ЦАНЕВ Ателие Пластелин ул. "Цар Симеон" 48 / до ъгъла с "Бенковски" София /22.03.2010/ - /01.04.2010/ Хегемонията на глобалната техноцивилизация принуждава изкуството да оперира с изцяло непознати режими на визуалното. Образите се превръщат в повърхности на концепти, а не на тела и обекти (по Flusser). Изобретената от Дюшан естетика на отчуждаването, базирана върху постпредметната формула на редимейд, единствена в дългосрочен план през 20 век съумява да акумулира нови форми на договаряне, които успяват да запазят недостъпен художествения обект. Сред изобилие от стратегии, обвързани с дематериализирането на обекта, художниците, свързани с глобалната арт сцена на 21 век, работят преди всичко с нагласи и очаквания, които ангажират психологическата активност на еманципирания зрител (по Ranciere), като участник в откриването на творбата. Нематериалната естетика на отчуждения обект е заменена от нематериалната естетика на невидимия и бързо разпадащ се контракт. Отчуждената формула на еманципирано участие има за цел да превръща неолибералното спекулативно изкуство в постоянен дистрибутор на несигурност. Предизвикването и контролирането на естетическа несигурност функционира като форма на нематериално производство, която предпазва изкуството от присвояване. Недостижимият обект на индустриалния модернизъм е заменен от прозрачния и неуловим зрител на алтермодерното (по Bourriaud), постоянно подвижен, изплъзващ се и запазващ своята независимост посредством генериране и консумиране на временни и непредвидими субективности. Неуловимият зрител не може да бъде центриран или закотвен в обитаваната от него течна жизнена среда (по Bauman). Неуловимият зрител е като прозрачен екран, който не може да бъде прелъстен и задържан задълго от спектакъла, който му предлага пост-медиумното (по Krauss) сътояние на изкуството, защото именно непредвидимата прозрачност на този зрител е основната медия на същото това изкуство. Непредвидимо прозрачен е проект, който изследва надменността, която зрител и творец могат да понесат едновременно, не когато споделят една и съща идея за изкуство, а когато преживяват една и съща ситуация на хетерохронно отчуждаване към всички форми и идеи за изкуство. Unpredictably Transparent (Heterochronic Installations) PETER TZANEV Atelie Plastelin 48, King Simeon str. / corner w/ Benkovski str. Sofia /22.03.2010/ /01.04.2010/ The hegemony of the global techno civilization compels art to operate with a wholly unknown regimes of the visual. The images transform into surfaces of concepts and not of bodies and objects (after Flusser). The aesthetics of the alienation, invented by Duchamp, based on the post-object formula of readymade, is the only one in a long term plan in the 20th century that manages to accumulate new forms of agreement, which manage to keep the art object inaccessible. Among plenty of strategies, bound with the dematerialization of the object, during the last decades the artists, connected to the global art scene, work above all with arrangements and expectations, which engage the psychological activity of the emancipated spectator (after Ranciere) as a participant in discovering the work. The immaterial aesthetics of the alienated object is replaced by the immaterial aesthetics of the invisible and rapidly disintegrating contract. The alienated formula of invisible participation has for its purpose to transform the neoliberal speculative art into a constant distributer of uncertainty. Provoking and controlling of aesthetic uncertainty functions as a form of immaterial production , which protects the art from assumption. The unattainable object of the industrial modernism is replaced by the transparent and elusive spectator of the altermodern (after Bourraiud), constantly mobile, slippery and keeping his independence by generating and consuming of temporary and unpredictable subjectivities. The elusive spectator cannot be centered or anchored in the inhabited by him liquid environment (after Bauman). The elusive spectator is like a transparent screen, which cannot be seduced and detained for long by the spectacle, which the post-medium condition of art (after Krauss) offers him, because precisely the unpredictable transparency of such spectator is the basic media of that same art. "Unpredictably Transparent" is a project, which explores the arrogance that spectator and artist can bare together, not when they share the same idea about art, but when they experience the same situation of heterochronic alienation towards all forms and ideas about art. __._,_.___ art and Bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ powered by E80 association EXIT STRATEGIES&PROJECTS [elektrik_bg] more info on: http://zetmag.org/elektrik_bg moderator:ventsislav zankov http://zankov.info

Lekcia na Alena Williams & Sebastian Bodirski. Nacionalna hudojestvena akademia, Atelie #7, ul. Shipka #1

Национална художествена академия Магистърска програма „Дигитални изкуства" Модул „От тук накъде" Понеделник, 8 Март, 17:30 ч. Ателие №7 Лекция на Алена Уйлямс и Себастиян Бодирски „Светлината е вид ритъм", Алена Уйлямс (Берлин) Пътуване във времето: 1929 - 2009. Интервал от около 80 години дели киното на 1920, от филмите, които се обсъждат в новата книга на Алена Уйлямс "Светлината е вид ритъм". Книгата проследява отношението между светлина и движещ се образ от един ранен момент в историята на киното до днешния ден. Избрани съвременни художници – Jan Hammer, Jutta Koether, Andreas Wutz, Die Tödliche Doris, и Matthias Müller - предприемат връщане към по-ранна естетически ангажираност с киното. В техните филми, видео и дигитални слайдове, движещият се образ предлага алтернативен режим на мислене чрез абстракция. Алена Уйлямс е историк на изкуството и куратор със седалище в Берлин и Ню Йорк. В момента завършва дисертацията си "Движение на зрението: немска естетика и съвременна култура, 1915-1930" в Университета Колумбия в Ню Йорк, и е член на изследователската групата "Media of History" в Университета Bauhaus във Ваймар. Била в стипендиант на програмата „Аrt, Science & Business " в Akademie Schloss Solitude в Щутгарт. Институт за времево-базирана медия - Университет за изящни изкуства, Берлин, Себастиян Бодирски (Берлин) Медиите на филма, видеото и компютърните технологии отвориха възможности, които не са по никакъв начин изчерпани. Образованието в тези медии и комбинациите им е централен обект в Института за времево-базирана медия, центриран около експерименталната употреба на движещия се образ и проектирането на мултимедийни и интерактивни системи. Себастиян Бодирски живее в Берлин. Завършва класа "експериментално кино" на проф. Хайнц Емингхолц в Университета по изкуствата в Берлин през 2007. *** Алена Уйлямс и Себастиян Бодирски са гости на Сдружение "Изкуство днес", Център за Съвременно Изкуство - Пловдив в рамките на пролетната програма на центъра "Близък поглед", поредица от прожекции, панели и презентации, свързани със създаването и възприемането на съвременното кино- и видеоизкуство в Германия. Те ще изнесат разширени презентации в Пловдив на 9-ти и 10-ти Март от 19 ч. в Център за Съвременно Изкуство "Баня Старинна" – Пловдив. *** "От тук накъде" е модул в Магистърска програма "Дигитални изкуства". В него се водят открити дебати/презентации с гостуващи артисти и куратори за най-новите тенденции в теорията и практиката на дигиталните изкуства. *** Национална Художествена Академия София, ул. Шипка №1, Ателие №7 (ет.1, Ректората) 8 Март, Понеделник, 17:30 ч., вход свободен __._,_.___ art and Bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ powered by E80 association EXIT STRATEGIES&PROJECTS [elektrik_bg] more info on: http://zetmag.org/elektrik_bg moderator:ventsislav zankov http://zankov.info

The Museum of Jurassic Technology в София

Усещане за мярка: много малки предмети и много големи разстояния в Музея на Юрските Технологии в Лос Анджелис 9 март, 18:30 клуб Culture Beat (ex-Funkiss), НДК вход: свободен Ali Hyman изпитва нездравословна любов към музеите. Преди близо десет години посещава Музея на юрските технологии в родния й Лос Анджелис и остава там завинаги. Тя е пленена от първоначалната идея на институцията „музей" – да бъде място, посветено на музите, където съзнанието на човека може да достигне състояние на отчужденост от ежедневните дела. Ali е куратор и съучастник в уникалния проект MJT (или the Museum of Jurassic Technology), който чрез нея гостува в София на 9 март (вторник) от 18:30 часа в клуб Culture Beat, НДК. MJT е музей в духа на най-ранните си предшественици от 17 и 18 век, преди изкуството и науката да бъдат разделени в различни сфери на човешкото познание. Тези първоначални колекции съдържали произведения на изкуството редом с обекти от научен интерес. Техните притежатели и прото-куратори вярвали, че могат да разберат скритата вселенска схема, като пресъздават смисъла на живота в организацията на микрокосмос от разнородни, куриозни предмети. През последните 20 години MJT успява да събере еклектична постоянна колекция от исторически и природни феномени, които са на ръба на усещането за реалност. В лекцията, озаглавена „Усещане за мярка: много малки предмети и много големи разстояния в Музея на Юрските Технологии в Лос Анджелис", Ali ще представи музея и неговите експозиции. След лекцията ще има прожекция на филма „Obshee Delo: The Common Task", в който екипът на MJT проследява корените на руската космическа мисия в терзанията на неизвестния библиотекар и философ от 19 век Николай Федеров. A Sense of Scale: Very Tiny Objects and Very Large Distances at the Museum of Jurassic Technology in Los Angeles, CA March 9, 2010 Culture Beat, National Palace of Culture (NDK) The Museum of Jurassic Technology in Los Angeles, CA is an educational institution inspired by the history of the earliest museums of the 17th and 18th centuries. In its original sense the word "museum" meant a spot dedicated to the Muses, a place where man's mind was free to attain a mood of aloofness above everyday affairs. These original collections displayed artworks alongside objects of scientific interest and believed that by containing a microcosmic world, that they might better understand the underlying structure of our universe. The Museum of Jurassic Technology is built in this spirit and has over the last 20 years grown to house an eclectic permanent collection of exhibitions relating to historical and natural phenomena that could be said to lie in the margins of our perception and notions of reality. One of our sub-missions at the Museum of Jurassic Technology is to bring to a wider audience evidence of human ingenuity and artistry on the microscopic scale. This talk will explore the work of two artists in microscopy from the Museum's exhibitions: Eye of the Needle : The Unique World of Microminatures of Hagop Sandaljian, and The Micromosaics of Harold "Henry" Dalton. From the microscope to the telescope, technology has allowed man to extend his perception into otherwise inaccessible aspects of our world. Accounts of some of the more idiosyncratic instances and figures in the history of astronomy will draw from the Museum's exhibitions: No One May Ever Have the Same Knowledge Again: Letters to the Mount Wilson Observatory (1915-1935), Scrupulous Fidelity: The Astrophysical Drawings of Etienne Leopold Trouvelot, and The Lives of Perfect Creatures: The Heroic Canines of the Soviet Space Program. The presentation will be 30-45 minutes long and will be followed by the presentation of the short film, Obshee Delo: The Common Task, produced by the Museum of Jurassic Technology in collaboration with St. Petersburg based art and science collective, Kabinet. This 60-minute poetic documentary traces the roots of Russian astronomical and cosmological science to an obscure but profoundly influential 19th century librarian/philosopher, Nikolai Federov. In Russian with English subtitles. Q & A and discussion is welcomed after the film.

"Vyobrazhaemia zapad: drugoto miasto na socializma" v Literaturen vestnik

Zdraveite kolegi i priateli, V broia na Literaturen vestnik, koito se prodava ot dnes 20 ianuari, izliza otkys ot knigata na Alexei Yurchak, Everything Was Forever, Unitl It Was No More: The Last Soviet Generation (Vsichko beshe zavinagi dokato ne svyrshi vnezapno: Poslednoto syvetsko pokolenie), Princeton University press, 2007. Otkysyt e ot glava 5, "Vyobrazhaemia zapad: drugoto miasto na socializma". Vizhte po-dolu komentar kym knigata, kojto shte izleze v broia na vestnika. (Syshto i v prikachen file) Blagodarnosti na Georgi Gostpodinov za proiavenia interes i sydejstvie! P.S. Ako s tazi publikacia knigata na Aleksei Yurchak vi zainteresuva, pishete mi. Tova shte pomogne za izdavaneto í na bylgarski ezik. -- Marga Goranova Independent researcher marga.goranova@gmail.com (+52) 3313398986 Коментар Според изследователи на социализма като Катрин Вердери, книгата на Алексей Юрчак е „брилянтна, напълно нова теория за природата на социализма и неговото рухване". Друг изключително известен антрополог, Каролин Хъмфри, смята, че изследването му „дава ново и убедително проникновение, което непременно ще бъде в центъра на всички сериозни дискусии на системите от съветски тип за години напред". Това, което прави книгата незаменима за изследователите на социалистическия период е, че Алексей Юрчак обединява в една перспектива идеологическия дискурс и всекидневието на социалистическия свят. Той предлага алтернатива на дихотомиите, през които се обикновено се обяснява социализма: общество – държава, власт – съпротива, лъжа – автентичност, комформизъм – дисидентство и пр. Тези бинарни опозиции присъстват както в тоталитарната парадигма, наложена в годините на Студената война, така и в критикуващите я от 1970те години до днес ревизионисти. За разлика от тях, Юрчак се заема с говоренето по време на късния социализъм – от конгресите на партията и комсомолските събрания в училищата, до кафенетата и интимните приятелски среди. Тъй като след смъртта на Сталин властовият дискурс не притежава свое върховно основание, правилността на изказванията на всеки един – от Брежнев до редовите комсомолски членове – става относителна и никой не може да гарантира валидността им. Работата върху официалния език на поколения функционери, води до нещо, което той нарича перформативно изместване (performative shift) на властовия език. То позволява възпроизвеждането на необходимите речи, събрания, чествания, избори и конгреси, докато смисълът на изказванията, остава нерелевантен и се „откотвя". В това Юрчак открива причината за непредвидените трансформации на съветския свят. На мястото на изместените идеологически значения последното съветско поколение (родено между 1950те и '70те години) се ангажира с нови практики и смисли. Книгата проследява разнообразни стилове на общуване, с „многобройни времена, пространства, социални отношения и смисли" (128), които попадат вне - едновременно вътре и вън от системата, напълно допуснати, но и съвсем непредвидени от нея. В същия момент тези занимания според Юрчак са в хармония с по-широкия хоризонт от социалистически ценности – творчество, стремеж към знание, колективност и пр. Включеният тук текст обобщава един от аргументите в книгата: въобразяването на запада, въвличането му във всекидневието на поколението (музика, дрехи, вещи и имена) създава други места в рамките на съветския свят и го детериториализира. Това подготвя изчезването му, съвсем неочаквано за всички „съветски хора", тъй като „всичко беше завинаги, докато не свърши внезапно". Марга Горанова __._,_.___ art and Bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ powered by E80 association EXIT STRATEGIES&PROJECTS [elektrik_bg] more info on: http://zetmag.org/elektrik_bg moderator:ventsislav zankov http://zankov.info

Stipendienausschreibungen "KULTURMANAGER AUS MITTEL- UND OSTEUROPA" 2010/11

FOR ENGLISH VERSION SEE BELOW ***************************************************************************** KULTURMANAGER aus MITTEL- UND OSTEUROPA ein Programm der Robert Bosch Stiftung durchgeführt von MitOst e.V. www.moe-kulturmanager.de ***************************************************************************** A U S S C H R E I B U N G Die Robert Bosch Stiftung lädt 12 Hochschulabsolventen aus Mittel-, Ost- und Südosteuropa zu einer dreizehnmonatigen Qualifizierung im Kulturmanagement nach Deutschland ein. Die Stipendiaten übernehmen ab Oktober 2010 die Aufgabe, in innovativen Projekten die kulturelle Vielfalt der Länder Mittel-, Ost- und Südosteuropas und insbesondere die junge Kunst- und Kulturszene ihres Landes in Deutschland zu präsentieren. Sie sind deutschlandweit in Gastinstitutionen (mit Ausnahme von Berlin) tätig, die Erfahrungen in der internationalen Zusammenarbeit im Bereich Kunst und Kultur haben und ihre Kontakte nach Mittel-, Ost- und Südosteuropa vertiefen wollen. Fester Bestandteil des Programms sind Fortbildungen zu Projektplanung, Mitteleinwerbung, Presse- und Öffentlichkeitsarbeit sowie Verhandlungsführung. Das Programm wird durchgeführt vom MitOst e.V. (www.mitost.org). Eine ONLINE-BEWERBUNG ist bis zum 14. MÄRZ 2010 ausschliesslich über http://www.moe-kulturmanager.de/jetzt-bewerben/ möglich. PROFIL DER KANDIDATEN Für das Programm werden Kulturmanager(w/m)gesucht, die ihren Lebensmittelpunkt in Mittel- und Osteuropa haben und über folgende Qualifikationen verfügen: * Projekt- oder Berufserfahrung im Kulturbereich * Kontakte zu der jungen Kunst- und Kulturszene ihres Landes * gute Deutschkenntnisse * Hochschulabschluss * überdurchschnittliche Einsatzbereitschaft und Selbständigkeit LEISTUNGEN DER ROBERT BOSCH STIFTUNG Die Kulturmanager erhalten dreizehn Monate lang ein monatliches Stipendium der Robert Bosch Stiftung in Höhe von 1000 Euro. Die Reisekosten nach Deutschland und zu den Fortbildungen werden ebenso übernommen wie die Kosten für eine Kranken-, Unfall- und Haftpflichtversicherung sowie alle Fortbildungskosten. Auch wird der berufliche Wiedereinstieg im Heimatland unterstützt. ************************************************************************** CALL FOR APPLICATION 2010/11 'CULTURAL MANAGERS FROM CENTRAL AND EASTERN EUROPE' *************************************************************************** The Robert Bosch Stiftung (www.bosch-stiftung.de) invites selected German speaking fellows from Central, Eastern and Southeastern Europe to Germany for a thirteen-month course qualifying them in international cultural management. The aim of the program is to familiarize a German audience with the cultural variety of these countries, to strengthen network structures for workable cooperative ventures between Germany and its eastern neighbours, and to qualify the next generation of managers for international cultural exchange. The program is carried out by MitOst e.V. (www.mitost.org). Further information and the online-application UNTIL MARCH 14TH 2010 on: http://www.moe-kulturmanager.de/jetzt-bewerben/ . -- _________________________________________________ Kulturmanager aus Mittel- und Osteuropa ein Programm der Robert Bosch Stiftung Schillerstraße 57 | 10627 Berlin Telefon: +49 - (0)30 -- 31 51 74 87 Telefax: +49 - (0)30 - 31 51 74 71 E-Mail: dora.schneider@moe-kulturmanager.de www.moe-kulturmanager.de Das Programm wird durchgeführt von MitOst e.V. www.mitost.de

[elektrik_bg] Магистърска програма „Дигитални изкуства“

--- On Tue, 7/21/09, rene beekman През учебната 2009-2010г Национална художествената академия за втори път приема студенти в Магистърска програма „Дигитални изкуства" с двугодишен срок на обучение. За първи път тази година ще бъдат приети трима студенти на държавна субсидия – тяхната семестриална такса ще възлиза на 440лв. Останалите приети ще заплатят пълна семестриална такса от 1300лв. Документи за кандидатстване за магистърската програма се подават в Учебно-методичния отдел на НХА (ул Шипка 1) от 9 септември до 18 септември 2009 г. Информация за необходимите документи и правилата за прием можете да получите на адрес: http://nha.bg/bg/admission/master-of-art/acceptance-rules Изпитът ще се проведе в сградата на Шипка 1 на 25 септември 2009 г. (часът ще бъде съобщен при подаването на документите). В деня на изпита кандидатите представят: CV (Автобиография) Мотивационно писмо Визуални материали (портфолио, CD, DVD), представящи авторски проекти и идеи на кандидата. Изисквания към кандидатите: 1.Завършена степен „Бакалавър" 2.Умения за работа с компютър 2.Ползване на английски език Повече информация за Програмата на адрес http: //www.digitalarts-nha.blogspot.com/

"Muzei za "modernosyvremsnno" izkustvo"

V Kultura izleze moi tekst za muzeia za syvremenno izkustvo SAMSI.
Originalnoto zaglavie ima vtora chast, koiato e otriazana ot redaktorite :
"Muzei za "modernosyvremsnno" izkustvo" . Eto teksta:

http://www.kultura.bg/article.php?id=15868
Ако не си с нас, си против нас!
Учудващо е (поне за мен), че появата на проекта за Музей за съвременно
изкуство (САМСИ) е обсъждана повече в архитектурните среди, отколкото в
средите на съвременното изкуство. Поне това е впечатлението ми от интернет
публикациите.

Освен позицията на ИСИ (която е ясна от
години)1<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#1>и на Димитър
Грозданов
2 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#2> (който се доверява на
„младите‛ като музейни експерти още в бебешка възраст), както и позицията на
Борис Данаилов (който не обича съвременното изкуство и не смята, че то се
нуждае от музей, но поради някаква причина се е захванал с неговото
изграждане)3 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#3> няма други
мнения.

Нима на никой не му трябва музей? Или художниците се страхуват да вземат
страна, да не би случайно да не попаднат в някоя от колекциите – на САМСИ
или на СГХГ? Дебатът като че ли е крайно поляризиран и е на принципа „ако не
си с нас, значи си с тях‛.

Аз грубо обобщавам реакцията на архитектите като „трето‛ мнение, което
отразява функцията на сградата и би трябвало да е оформено в тясно
сътрудничество с изкуствоведи, музейни и галерийни работници, куратори,
художници и обществото, с цел то да достигне до разнообразни слоеве от
населението - хора с различно материално положение и образование,
представители на различни възрастови групи, чужденци.

Въпреки че архитектурната дискусия би трябвало да отразява концепцията за
организиране на колекцията, нейното придобиване, съхранение и експониране,
до момента в архитектурните среди виждам по-скоро обсъждане на принципите за
провеждане на конкурси от национално значение, отколкото дискусия за
функциите и целта на музея.

Оставяйки настрана въпросите за конкурсите, както архитектурни, така и
музейни (кой, как и защо?), без да подценявам тяхната важност, бих искала да
се съсредоточа върху моите интереси като художничка и като редови член на
обществото. Съзнавам напълно, че колкото и да се стремя да изразя
„обективно‛ мнение като човек, който не представлява ничие лоби, критиките
ми ще бъдат изтълкувани в полза или против тези лобита, които вече
съществуват. Въпреки това се надявам моето мнение да не провисне самотно в
тишината между оформилите се барикади и да бъде допълнено от други мнения на
личности или лобита. Само тогава има някаква вероятност да се получи
дискусионна среда, която да бъде продуктивна, а не поляризирана.
Поляризацията в момента води до пренебрегване на най-важните въпроси, които
все пак са поставени, като например какви ще са принципите на създаване на
колекцията и въпросите за обществената функция на музея като експозиция и
като място/сграда.

Музеят би трябвало да обслужва и художниците, и публиката; за тази цел
трябва да има образователна, съхраняваща и репрезентативна функция
(най-общо). Тези условия изключват възможността музеят да отразява личния
вкус на един куратор или директор, ако иска да получи широка обществена
подкрепа.

Какво искам да видя и чуя, когато се говори за музей?


*Съвременно или модерно?*

Объркването „съвременно-модерно‛4<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#4>е
необходимо да бъде преодоляно веднъж завинаги и да не бъде подценявано
5 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#5>. Фактът, че редица музеи за
модерно изкуство - МоМА, MUMOK или KUMU - показват изложби на съвременни
художници и имат колекция от съвременно изкуство, е ясно обяснен в мисията
на музеитe6 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#6>. НХГ има колекция
от българско модерно изкуство, която е показана в залите с постоянна
експозиция, така че НХГ вече изпълнява функцията на музей за модерно
изкуство. Ако НХГ има намерение да премести Кирил Кръстев, Гео Милев и
социалистическия реализъм в нова сграда – това трябва да бъде казано, а не
да се създават неразбираеми „модерносъвременни‛ каламбури.


*Цел на колекцията и музея
*

Понятието за това какво е изкуство и каква е неговата функция се е изменило
от древността до сега. Дискусии за съхраняване и представяне на изкуството,
което не принадлежи вече на храма, обществената сграда и не е частна
реликва, съществуват от момента на създаване на принципите на научна
класификация на артефакти малко преди и по време на Просвещението, когато
възниква и науката, каквато я знаем сега.

Поради това „стаята на чудесата‛ (Wunderkammer, Cabinets of curiosities), в
която се събира всичко - от препарирани животни до каменни глави, е вид
колекциониране, съществувало до края на XVIII век, и не може да бъде модел
нито за класически, нито за модерен, нито за съвременен
музей7<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#7>.
Настъпва концептуално отделяне на музейното експониране от присъствието на
това, което до този момент се нарича изкуство в религиозни и обществени
пространства, органично включено в тях, за да обслужва техните функции.
Създават се принципите на класическия музей.

А тези принципи са в криза от момента, в който модернистките течения, като
футуризъм, конструктивизъм, супрематизъм, Баухаус, концептуализъм и т.н.,
разбиват рамката на картината, разтварят границите на жанровете и различните
изкуства, критикуват класовото общество, появява се критика на науката.
Появява се фотографията и киното, а след това видеото. По-късно се прибавят
още „кризисни‛ елементи като пърформансът, който се дефинира като жанр,
медийните и интердисциплинарните изкуства, които заемат територии като
интернет и „стъпват‛ в науката и технологиите, или като документацията,
която започва да се възприема като жанр в изкуството.

Резултатът е, че модернистките призиви за „разрушаване на
музея‛8<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#8>от началото или
средата на ХХ век са взети предвид в съвременната дискусия
за музея и твърде често влияят върху гъвкавостта на програмата на музея.
Тази гъвкавост предполага създаване не само на исторически експозиции,
базирани на „стилове и движения‛ (модел на класическия музей от XIX век,
съществуващ в много места до 80-е години на XX век, а и до сега), но и
експозиции, защитаващи определени концепции и идеи, свързани с понятия или
отразяващи съвременни, генериращи се в момента тенденции.

За целите на съвременния музей, побиращ цялата тази „музейна‛ история, са
необходими и документални експозиции, прожекции и дискусии, обговарящи
исторически и функционални понятия (като „съвременно‛ и „модерно‛ например),
и проблемите на взаимодействие между изкуство и общество; или регистриращи
нови и не-класифицирани явления с цел да бъдат създадени използваеми
понятия, които ги описват. Необходими са образователни програми за възрастни
и деца, стъпващи върху теория, която се генерира на основата на съвременните
дискусии и експозиции, за които вече споменах, както и на академични
изследвания и международен - не само изложбен, но и теоретичен обмен.

На този теоретичен контекст (който може и трябва да е противоречив, а не
застинал) трябва да се базират принципите на събиране и представяне на
колекцията, както и временните изложби и събития, за да може да отразяват
разнообразието на съвременността, а не лични вкусове и интереси.

Така че целта на колекцията на един съвременен музей не може да бъде друга,
освен да събере и съхрани артефакти и да ги покаже в адекватен контекст,
който да запази „живостта‛ на изкуството, доколкото е възможно, използвайки
различни стратегии. Трябва да е ясно какви ще са изкуствоведските, музейни и
организационни средства това да се случи, както и каква ще е архитектурата,
която ще ги обслужи функционално.

В един мой по-стар текст обсъждам по-подробно тези идеи в български контекст
9 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#9>, сравнен с „малката страна‛
Естония, която печели с проекта си за Музей на изкуствата (КУМУ) награда за
Европейски музей на 2008 г.

Функцията на музея не се ограничава във „възможности за представяне на
сборни и индивидуални
експозиции‛10<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#10>,
нито пък може да се дефинира като „артефакт, съхранил смисловите
напластявания на различни култури и епохи, давайки им нов прочит и
интерпретации‛, без да се каже кои са тези „ различни култури и епохи‛.
(Нали беше „модерен‛? Нали беше „съвременен‛? Нали е „български‛?)

Спецификата на излаганите медии трябва да бъде взета предвид – живопис и
видео изискват различни помещения, техника, вентилация, осветление и
възможност за временни конструкции. Мултифункционалността на залите трябва
да бъде осигурена.

Още един пример в този контекст: неотдавна участвах в изложбата
re.act.feminism11 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#11> в
Художествената академия в Берлин, в която беше обсъдено „музеифицирането‛ на
пърформанса и уличните акции. Пресъздаването (re-enactment) на пърформанси,
както и други стратегии, бяха дискутирани, за което се надявам да напиша в
друга статия.

И последно – музеят трябва да има бюджет за създаване на нови произведения и
експозиции. Аз лично се уморих да участвам в български изложби, в които
трябва сама да си търся телевизор, да не получавам никакъв хонорар, да
изнасям лекция безплатно и накрая да дойдат разни хора да ми кажат, че „това
не е изкуство‛. Такива работи си ги правя на улицата и то с по-голям успех.


*Умора от музея? Екологичен дизайн?*

Без да имам илюзията, че съм засегнала дори и малка част от проблемите на
музея, ще обърна внимание на още няколко детайла, които ми се струват важни,
като оставям място за други художници, архитекти, политици и редови членове
на обществото да допълнят неща, които аз може би не съм забелязала.

Като посетител на много скучни изложби през живота си, съм много благодарна,
че архитектите са помислили за „правото на отказ на посетителя от
разглеждането на експозицията във всеки един етап, т. нар. "умора от музея"
12 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#12>. Тази идея заема много
важна част от тяхната архитектурна концепция. Но аз си мисля, че музей се
прави преди всичко, за да може хората, като влязат в него, да им е толкова
интересно, че да прекарат цял ден там. Това трябва да го има в музейната
концепция, а архитектурата трябва да помогне. Ако на някой му е скучно, или
пък детето му пречи – какво се прави? Прави се детска програма, детски кът,
кино зала и зала за лекции и пърформанси, ресторант или кафене, музеен
магазин – без тези неща нито един музей не може да спечели интереса на
неподготвената, непрофесионална публика и не може да изпълнява образователна
функция, нито пък да представя културата на нашата страна пред света.

Ако първо мислим как човек по-бързо да избяга от музея, защо сме се хванали
да го правим въобще?

А къде да избягаме от натрапчивия метафоричен по своя размер статив,
изработен от дърво и инокс, който работи 24 часа в денонощието като "Flip
chart"?13 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#13> Къде да избягаме
от ужасно остарелия и ретрограден стереотип на художника като брадатко с
таке, мажещ поредното голо женско тяло, ако ни бият по главата 24 часа със
статив?

И последно - едно разкритие, което е оставено за десерт: "зелен дизайн" и
еко поведение‛ се оказват „принципи... водещи при разработването на проекта‛
14 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#14>. Това значи било
водещото! Музеят ще си изхвърля ли боклука разделно? А „био‛ и „еко-френдли‛
храни ще има ли в кафето?

Придобилият напоследък популярност „зелено промиване‛ (green-washed) термин
мисля, че е подходящ в този случай.

Но аз, също както Димитър
Грозданов‛15<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#15>,
съм сигурна, че хората от Националната галерия, както и арх. Бойко Кадинов,
имат съвсем ясна концепция какво ще правят занапред, остава само да я
обявят, а аз, още преди да съм седнала да пиша този текст, нагло съм се
самоубедила, че ще „вляза в музея‛ като участник в изложбата
„Експорт-импорт‛16 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#16> и като не
толкова „стар‛ художник като Недко
Солаков‛17<http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#17>.
Вероятно, гледайки моето ЕГН, съвсем даже може и да съм от младите и
„съвременните‛ и все още ще да имам право да си създавам моя идея за музея и
да присъствам в него... Трябва да побързам, преди да стигна „нарцистичната‛
граница със старостта и маразма, която да ме лиши от такава привилегия...
пък по-нататък – каквото сабя покаже!


*1* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#edno>*. Лъчезар Бояджиев, „*
*Бъдещият САМСИ - между Миньор Перник и Манчестър Юнайтед. Но къде
точно?‛*<http://www.kultura.bg/print.php?id=15734>
*

**2* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#2e>*. Димитър Грозданов, "*
*Музеят като метафора на
болест*<http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147690>
*", в. "Труд", 04.06.09.
„Кое изкуство визира музеят за съвременно (модерно) изкуство? Оставям
въпроса отворен, като изразявам предпочитанията си към младите. Те
проектират музея на ХХI век. Дали можем да им помогнем в реализацията му,
или просто самите те да направят новия музей?"

**3* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#3i>*. Борис Данаилов,
"EXPORT-IMPORT Съвременно българско изкуство", **дискусия, СХГХ, 27 март,
2003*<http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html>
*
„Музейната институция е нещо, което почива на традицията, и едно от нещата,
които бяха подхвърлени тук, всъщност ни връща към старата функция на музея –
събира, документира, запазва нещо... Но аз не съм сигурен, че съвременното
изкуство и това, което се прави в момента като съвременно изкуство, особено
в авангардните му форми, може да се покрие с тази функция. Тук има много
сериозно разминаване. Функциите на съвременното изкуство са в голямата си
част много ефимерни и те приключват с някакво количество време, след което
самото произведение, ако мога да кажа така, самото произведение също
приключва и то просто изчезва. Как ще ги запазим тези функции и въобще
трябва ли да бъдат запазени – това е единият генерален въпрос. Вторият
генерален въпрос е – като ги запазим, какво от туй? И третото, аз все пак,
като представител на една институция, искам да попитам кой може да ме
принуди аз да купя някоя работа, защото тя е съвременна. Откъде накъде? Аз
например не виждам такъв субект. (реакции) Следователно става въпрос за нещо
друго. Въобще трябва ли да се насочваме натам. Защото, в крайна сметка,
музеите, които бяха цитирани тук, са музеи – те музеифицират някакви
художествени произведения. И това е основният проблем.
Съжалявам, че така може би звучи радикално, но част от нещата просто не ги
виждам в съвременен музей и самият музей в днешните си функции не е способен
да ги ‛глътне‛ като състояние.‛

**4* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#4i>*. Димитър Грозданов, "*
*Музеят като метафора на
болест*<http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147690>
*"
„Идеята за един, колкото и да е голям, музей за съвременно (модерно)
изкуство днес не предизвиква абсолютно доверие. Модерното изкуство, както
всички знаят, е бунт срещу естетиката на миналото. Но за кое минало става
дума? С други думи, един съвременен музей не е възможен, както и един
модерен музей не е достатъчен.‛

**5* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#5t>*. Светла Петкова, "**Ще
имаме музей! Скандалите предстоят*<http://www.kultura.bg/article.php?id=15692>
*", в. „Култура‛, Брой 20, 27 май 2009 г.
В текста е цитирано изказване на Бисера Йосифова - зам. директор на НХГ, на
пресконференцията за САМСИ: „модерно, съвременно, каквото и да е‛.

**6* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#6t>*. **
http://www.mumok.at/about/?L=1* <http://www.mumok.at/about/?L=1>*; **
http://www.moma.org/about/index* <http://www.moma.org/about/index>*; **
http://www.ekm.ee/eng/kumu.php?id=38* <http://www.ekm.ee/eng/kumu.php?id=38>
*

**7* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#7m>*. Foucault, M. The
Order of Things: an Archeology of the Human Sciences. New York, Vintage
Press, 1994.

**8* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#8m>*. Боряна Росса, „**Музеят
призрак* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15293>*‛, в. „Култура‛, бр.
7., 18 февруари 2009 г.

**9* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#9t>*. Пак там

**10* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#10t>*. Наталия Семкова, "*
*С пари от Норвегия ще се финансира Музей на съвременното изкуство в
София*<http://www.stroitelstvo.info/architecture/2009/05/18/721048_s_pari_ot_norvegiia_shte_se_finansira_muzei_na/>
*", stroitelstvo.info, 18.05.2009.
Съжалявам, че този цитат е от „архитектурния‛ текст, а не от текст на някой
от бъдещите куратори на музея. Първата причина за това е, че до момента не
съм открила такъв текст, а втората е, че съм твърдо убедена, че
архитектурната концепция трябва да следва музейната и да я обслужва.

**11* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#11t>*. **re.act.feminism,
performancekunst der 1960er und 70er jahre heute, 13. Dezember 2008 – 8.
Februar 2009, Akademie der Künste*<http://www.adk.de/reactfeminism/index.htm>
*

**12* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#12t>*. Наталия Семкова, "С
пари от Норвегия ще се финансира Музей на съвременното изкуство в София"

**13* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#13t>*. Пак там.

**14* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#14t>*. Пак там.

**15* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#15t>*. Димитър Грозданов,
"Музеят като метафора на болест": „Най-същественият проблем на проектирания
музей обаче не е неговият епитет, нито неговият символ, а неговата програма,
каквато в НХГ положително има."

**16* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#16t>*. Светла Петкова, "Ще
имаме музей! Скандалите предстоят"
Лъчезар Бояджиев пита Борис Данаилов: „Как ще спечелите художниците от
изложбата Export-Import (припознавани като най-важните представители на
съвременното изкуство в България), на което Данаилов отговори: „Вие ще имате
своето място в този музей‛.**

**17* <http://www.kultura.bg/article.php?id=15868#17t>*. Димитър Грозданов,
"Музеят като метафора на болест".** *


--
Boryana Rossa
blog - procheti nesto gadno: http://boryana-rossa.livejournal.com
blog 2: http://boryanar.blogspot.com
http://roboriada.org/boryana


[Non-text portions of this message have been removed]

Viennese Actionism

Уважаеми колеги , На 11 юни / четвъртък / от 18. 30 часа Софийската градска художествена галерия представи изложбата: „ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. ОТ ЖИВОПИСТА ДО ДЕЙСТВИЕТО. Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация „Лудвиг" (MUMOK), Виена" На откриването ще присъстват министърът на културата на Австрия г-жа Клаудия Шмид, под чийто патронаж е изложбата и министър Стефан Данаилов. Изложбата сe реализира с изключителното съдействие на Mtel. Изпращам ви прессъобщение и няколко снимки от колекцията, която ще гостува. Очаквайте и прессъобщение за пресконференцията, която ще се състои в деня на откриването от 13.30 часа в залите на СГХГ. При необходимост от снимки с по-висока резолюция за печат - моля върнете ми имейл. ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. ОТ ЖИВОПИСТА ДО ДЕЙСТВИЕТО Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация „Лудвиг" (MUMOK), Виена 11 ЮНИ – 5 ЮЛИ откриване 11 юни, 18.30 часа Сътрудничеството на Софийска градска художествена галерия с един от най-интересните и активни европейски музеи – МУМОК, Виена, е събитие в българската художествена практика и свидетелство за намеренията и амбициите на СГХГ. Проектът за дългосрочна съвместна работа включва представяне на няколко големи изложби, които показват развитието на съвременното изкуство от 60-те години на 20-ти век до наши дни. Поредицата се открива с изложбата „Виенски акционизъм". Това е най-емблематичното австрийско течение, което – макар и просъществувало много кратко (1960-1971) – оказва сериозно влияние върху международното развитие на авангарда и разширява границите на понятието. То се бори с консервативните ценности както в живота, така и в изкуството като противопоставя на традиционните жанрове на живописта, скулптурата и графиката директна работа в пространството с човешкото тяло, с различни течности и обекти. Акциите на представителите на движението разчупват множество табута в опита си да постигнат по-истинско физическо и психическо преживяване на реалността. Освен пърформанси, важни методи на изразяване са филмите и фотографията. Основните представители на „Виенския акционизъм" са художниците Гюнтер Брус, Ото Мюл, Херман Нитч и Рудолф Шварцкоглер. Тяхното творчество ще бъде представено най-пълно в изложбата. Освен това ще бъдат включени произведения на световни художници като Джаксън Полък, Емилио Ведова и Ив Клайн, които предшестват „Виенския акционизъм" с опитите си да се отдалечат от живописната повърхност. Включени са творби и на артисти като Марина Абрамович, Вито Акончи, VALIE EXPORT, Йоко Оно, Кароли Шнийман, чиито акции и послания се асоциират с критичния тон на „Виенските акционисти" по социални, политически и художествени въпроси. Изложбата включва 61 произведения: фотографии, отпечатъци, филми, живопис. Придружена е от каталог на български и английски език. Херман Нитч, 4-та акция, 1963 Рудолф Шварцкоглер, 1-ва акция „Сватба", 1965 Ото Мюл, Хо Ши Мин – американците трябва да се оттеглят, 1967 VALIE EXPORT, Тема 4 от портфолиото „Hundigkeit", 1968/2003 Поздрави! Петър Димов PR на СГХГ - тел. 987 21 81; 0878 190 324, e-mail: petardimov@sghg.bg Софийска градска художествена галерия ул. Ген Гурко 1 София 1000 (вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг") тел. 02/ 9872181 за посещение: вторник-събота: 10.00 - 19.00 неделя: 11.00 - 18.00 понеделник: почивен ден

Rublov - Zizek - Rodchenko - Marks - Lolita - Lenin - Sierakowski�Sasnal�Krasnal

From: Magda Okonska

Subject: Rublov - Zizek - Rodchenko - Marks - Lolita - Lenin - Sierakowski&#65533;Sasnal&#65533;Krasnal

Between 12-14 May Slavoj Zizek provides lectures around Poland promoting the book 'The Fragile Absolute'.


The Krasnals. Whielki Krasnal 'Pioneer Girl after Rodchenko / The Road from the icon to the photograph is long'. 2009. Acrylic on canvas. 33 x 27 cm

The wager of Zizek's The Fragile Absolute is that Christianity and Marxism should fight together against the onslaught of new spiritualism. The subversive core of the Christian legacy is much too precious to be left to the fundamentalists. Here is a fitting contribution from a Marxist to the 2000th anniversary of one who was well aware that to practice love in our world is to bring in the sword and fire.
He presents Christian message about redemption which gives the model for real left emancipation. The effect of successful sexual diversion. Polish church and conservative intellectuals are not so much interested in past or actual Christian reflection. It's worth to look at contemporary left thought which is inspired by it.
Source:

- Krytyka Polityczna: http://www.krytykapolityczna.pl/Zaproszenia/Slavoj-Zizek-w-Polsce/menu-id-1.html
- http://nosubject.com/The_Fragile_Absolute
- Jacques Lacan

Best!

The Krasnals

http://thekrasnals.blogspot.com/

----------------------------------------------------
Wyraź swoje zdanie, wygraj atrakcyjne nagrody!
Kliknij: http://klik.wp.pl/?adr=http://corto.www.wp.pl/as/fitness.html&sid=733

*Граници: ръководство за употреба*

*Граници: ръководство за употреба*
*София, 20-22 Май. 2009 г.
Гьоте-институт България
конферентна зала*

*куратори: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев*

Като културни конструкции границите се развиват и умножават с еволюцията на
човешкото общество. Нови техники на комуникация или политически контрол
създават нови разделения, изключвания, но също и нови форми на мобилност,
бягство и съпротива.
Ерата на Глобализацията фалшиво се представя като процес на неизбежна
хомогенизация на човечеството; всъщност, като забързва културната динамика,
тя допринася за мултиплицирането на границите и много по-ожесточени сблъсъци
между "нас" и "тях".

"Граници: ръководство за употреба" среща различни гледни точки към
размножаването на граници, като дискутира ролята на новите медии и
виртуалността, системите за сателитно наблюдение, комуникация и контрол,
човешките потоци и метаморфозите на представите за принадлежност и
идентичност. Събитието представя различни подходи на анализ и изразяване: от
една страна академичния дискурс в полето на културните изследвания, от друга
филма и визуалните изкуства.

Събитието се провежда изцяло на английски език (без превод).

*Сряда, 20 Май*

18:00 - 19:30 *Филмова програма I*, куратор: *Флориан Вюст*
продължителност: 84 мин.
*Algier Report, Бернар Дьориес*, BRD 1963, 15'
*Frontera Sur, Хелена Малено, Алекс Муноз*, ES 2003, 14'
* Inventur - Metzstraße 11**, Желимир Жилник*, BRD 1975, 9'
*Your blood is as red as mine, Юлика Роделиус*, NL 2004, 16'
*One Day, Дите Хаарльов Йонсен*, DK 2007, 30'

*Флориан Вюст *(1970, Мюнхен) е артист и филмов куратор, живеещ в
Берлин.
http://www.fwuest.com/


*Четвъртък, 21 Май*

14:00 - 14:30 Въведение:* Множествени принадлежности**.* *проф. Ивайло
Дичев*, СУ

14:30 - 15:00 *Етническо, национално, космополитно*. *проф. Кевин Робинс*,

унивеситет Билги Истанбул, колеж Голдсмитс Лондон

15:00 - 15:30 Дискусия

15:30 - 16:00 Пауза

16:00 - 16:30 *Преформулиране на технологичната рамка*. *проф. Дейвид
Морли*,
колеж Голдсмитс Лондон

16:30 - 17:00 *Острови+Гета.* Изложбен проект за територии, градове и
граници
*Щефан Хорн*, ко-куратор на проекта, urban dialogues Берлин
http://www.hdkv.de/islands/index_en.htm

17:00 - 17:30 Дискусия

17:30 - 18:00 Пауза

18:00 - 18:50 *Място след Място*, *Ергин Чавушоглу*, презентация
Ергин Чавушоглу (1968, Търговище) е артист, живеещ в Лондон)
http://www.ergincavusoglu.com

19:00 - 19:55 *Филмова програма II*, куратор: *Флориан Вюст*
продължителност: 55 мин.
*Chic Point, Шариф Уейкед*, IL 2003, 7'
*Experiment on a Map, Барбара Кайзер*, AT 2001, 10'
*Territories, Исак Жулиен*, UK 1984, 25'
*Ottica Zero, Мая Борг*, SE 2007, 13'


*Петък, 22 Май*

13:30 - 16:30 *Изследването на мобилните култури*. Уъркшоп със студенти
от СУ
С *доц. Орлин Спасов, доц. Даниела Колева, доц. Десислава Лилова,
Мила Минева, Ния Нейкова, Николета Даскалова*.

17:00 - 17:50 *Шон Снайдер*. презентация
Шон Снайдер (1972, Virginia Beach, US) е артист, живеещ в Киев,
Берлин
и Токио.

18:00 - 18:50 *Как изглежда глобализацията? **Лъчезар Бояджиев*.
презентация
Лъчезар Бояджиев (1957, София) е артист, живеещ в София.
http://www.ica-sofia.org/?id=13&lan=BG&cat_id=9

19:00 - 20:40 *Филмова програма III*, куратор: *Флориан Вюст*
продължителност: 99 мин
*Chain*, *Джем Коен*, USA 2004, 99'

Повече информация за събитието:
http://www.seminar-bg.eu/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=7&Itemid=19


Гьоте-институт София
ул. Будапеща 1
ПК 1384
1000 София
тел.: +359 2 9390100
факс: +359 2 9390199
info@sofia.goethe.org
www.goethe.de/sofia

психология на изкуството от Peter Tzanev

Премиера на книгата Психология на изкуството Автор: Петер Цанев Книгата ще представи проф. д. изк. Чавдар Попов София, Галерия "Академия", ул. Шипка, 1. Вторник 16 декември 2008 г. от 18.00 ч.