Железен орден за съвременно изкуство 2018

Какво

Железен орден за съвременно изкуство 2018

На 1-ви май 2018 година в галерия ONE се връчва за девети път „Железен ордан за съвременно изкуство" на художник и събитие, касаещи друг поглед върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на масмедиите и официално представената култура и изкуство, но с ясен принос към тях.

Мотивацията за избора на артиста за 2018 е преди всичко в търсене на истинността в изкуството, професионализмът и качеството на работа, уникалността в подхода и актуалността му към настоящето като живот.

Социалното и политическото състояние на живеенето е разочароващо, индивидуалните усилия, бунт и протест са доведени до безмислие, безпредметни са. Дискурсивите практики в съвременното ни изкуство са доведени до визуални карикатури, и коментари на политическо коректно поведение. Изкуството е обезсилено. Художникът и единствената смислена неговата реакция е в отказ да участва в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Остава природата, оставя я тя да действа вместо него. Същият този художник преди години, прекарвайки през собствената си телесност социалното като лично битие и преживяване, създаваше феномени в съвременното ни изкуство, разпознати  и по световни арт форуми. Днес оцеляването на духа минава през отказ и вътрешна емиграция, напускане изоставяне на изкривеното до уродливост от посредственост, наглост, некадърност, простотия, конформизъм, цинизъм, официално официозно , кичозно културно поле на обществeното ни битие. Солта на живота е вече някъде другаде.

Къде 

ONE Gallery, ул. Ив. Вазов 14, София

Кога

01.05.2018

От 18.00 часа

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков"

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

Носители на отличието от основаването му са:

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството...

2016

Сдружение „Изкуство в действие" и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното" и „проектното" в изкуството.

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт" и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита", фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

• За  „КРАЯТ НА СВЕТА"  „Fin du Monde" 2013
• за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист", /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
• За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

2011 

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат" , „Колоритът задължителен",  Corpus Alienum",  „Скрита триизмерност",  „Вагон за особено внимание" , „В защита на твърдия материал" , „Движение с черна кутия",  „Двигатели с регионално предназначение"  - изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

Последните граждани на Кале (2016) на В. Занков в Сердика център /артиум/

снимки https://www.facebook.com/kayya.hristova

artnewscaffee >> Последните граждани на Кале |

Последните граждани на Кале |

Последните граждани на Кале |

Българско документално кино в Белград

Осем български документални филма ще бъдат показани от 13-и до 17-и май включително по време на сръбския фестивал за документално кино BelDocs (от 12-и до 18-и май).

Инициатор е Йоана Павлова - журналист, критик и програматор, която живее в Париж / Франция от 2011-а година. Първоначалната й идея е да се организира годишен преглед за българска документалистика в Париж, включващ събития насочени към професионалисти от киноиндустрията, телевизията и новите дигитални медии. Тогава  професор Дина Йорданова (преподавател в университета "Сейнт Андрюс" и един от малкото специалисти, които пишат по проблемите на българското кино на английски език и работят за неговата популяризация в чужбина), предлага да се оформи представителна пътуваща програма от нови документални заглавия, някои от тях – добре познати в средите на международните фестивали, други – по-известни у нас.

Първата спирка на тази програма е BelDocs – един млад, но амбициозен фестивал в сръбската столица. Поканата идва от американския критик и куратор Грег де Куир, който от тази година изпълнява ролята на артистичен директор на BelDocs. "Когато Йоана ми разказа за този проект, веднага ми стана любопитно, защото знам, че българското кино не е така възхвалявано в Европа, следователно има потенциал да извършим творческа интервенция и да разкрием нови таланти. Освен това си казах, че въпреки че Сърбия граничи с България, зрителите и филмите на едната страна рядко влизат в контакт с тези от другата. Смятам, че белградската аудитория ще види доста познати неща в тези документални работи, но също и че ще открие нови стилове и идеи."

Името на програмата Borderline Galore (буквално "Граничност в изобилие") е игра на думи с инициалите на България, с маргиналния статут на нашата страна в политически и културен смисъл, с общоприетите очаквания към нашето кино да насища екрана с балканска лудост, както и с необикновените истории на персонажите в осемте представени филма. Заглавията са разпределени в четири тематични вечери и ще бъдат показани в следната последователност в малката зала на "Югославенска кинотека":

13-и май / петък, 19:00 часа - "Цветанка" (2012), реж. Юлиян Табаков

13-и май / петък, 21:00 часа - "Последната линейка на София" (2012), реж. Илиян Метев
14-и май / събота, 19:00 часа - "Стоичков" (2012), реж. Борислав Колев
14-и май / събота, 21:00 часа - "Ром Кихот" (2013), реж. Нина Пехливанова и Петя Накова
15-и май / неделя, 19:00 часа - "Град на мечти" (2011), реж. Светослав Драганов
15-и май / неделя, 21:00 часа - "Витоша" (2013), реж. Любомир Младенов
16-и май / понеделник, 19:00 часа - "Момчето, което беше цар" (2011), реж. Андрей Паунов
16-и май / понеделник, 21:00 часа - "Коридор №8" (2008), реж. Борис Десподов

За да представят своите филми, в Белград ще присъстват режисьорите Борислав Колев, Нина Пехливанова иСветослав Драганов, както и продуцентът Мартичка Божилова.

Подобна програма със съвременно българско документално кино и специален кураторски фокус се организира за първи път. За съжалениe, обаче, пред проекта стоят и немалко проблеми. Йоана Павлова разказва: "От 2014-а се опитвам да намеря институционални партньори в България, но реакцията в повечето случаи е вяла, така че на практика програмата се реализира без каквато и да било финансова подкрепа от нашата държава. Тъжно е, защото за повечето европейци страната ни е едно бяло поле на картата. Разбира се, имаме много изявени автори "навън", но случващото се в България не присъства като наратив на Запад. Тези осем филма са чудесна възможност да се предаде в достъпна форма една реалистична картина на нашето общество, извън медийните клишетата и културните стереотипи. И всичко това на фона на изключително професионалната селекция на BelDocs, от състезателна програма с най-доброто в сръбското и световното документално кино в момента до пълната ретроспектива на Робърт Флаерти на 35 милиметра."

_________________

Информация за програмата на сайта на BelDocs: http://beldocs.rs/en/film-type/granica-izobilja/

Допълнителна информация: Йоана Павлова, yoanapavlova@gmail.com +359887505746 / +33670786551

"Оазисът Русалка" или "Вечно блаженство"

"Ограничени във всяко отношение, средното ни положение на границата между две крайности слага отпечатъка си върху всичките ни способности. Сетивата ни не долавят нищо извънмерно; прекалено ярката светлина ни ослепява, прекалено далечното и прекалено близкото затрудняват зрението ни, прекалено дългите и прекалено сбитите фрази правят речта неясна, прекалено много истина ни зашеметява (познавам хора, които не са в състояние да разберат, че нула минус четири е равно на нула), първите начала са прекалено очевидни за нас, прекаленото наслаждение е вредно за здравето ни, прекалено много съзвучия дразнят в музиката, дори прекалено многото благодеяния са досадни: ще ни се с лихва да се отплатим: Beneficia eo usque laeta sunt dum videntur exsolvi posse; ubi multum antevenere, pro gratia odium redditur. Не усещаме нито много силен студ, нито много силна топлина. Извънмерните свойства са не само недоловими за сетивата ни, но и вредни за нас. Ранната младост и късната старост спъват ума, също както прекалено многото и прекалено малко познания. С една дума, крайностите като че ли не съществуват за нас, както и ние за тях; те са недоловими за нас, както и ние сме недоловими за тях.
Това е истинското ни състояние, поради което сме неспособни за сигурно познание и абсолютно незнание. Плуваме по средата, винаги несигурни и колебливи, тласкани насам-натам. Опитаме ли се да се хванем за нещо устойчиво и да се задържим за него, то се разклаща и се отдалечава от нас, спуснем ли се подире му, то се измъква от ръцете ни, изплъзва се и се понася във вечен бяг. Нищо не спира за нас. Такова е естественото ни състояние, възможно най-противоположно на желанията ни; жадуваме за устойчивост, копнеем да намерим най-сетне твърда почва, за да изградим кула, извисяваща се до безкрая, но целият ни градеж се пропуква и под нас се раззинват бездънни бездни.
Нека не търсим увереност и устойчивост. Разумът ни постоянно ше бъде мамен от променливите привидности. Крайното не може да намери твърда опора между двете безкрайности, които го ограждат и му се изплъзват.
Ако това ни стане съвсем ясно, вярвам, че ще намерим покой, всеки там, където го е поставила природата. Щом средината, която ни е отредена, е винаги далеч от двете крайности, има ли значение дали знаем повече или по-малко? Ако знаем повече, ще гледаме малко по-отвисоко. Но нали пак ще бъдем безкрайно далеч от крайната цел и животът ни пак ще бъде нищожен миг във вечността дори ако се удължи с десет години?"
Блез Паскал, "Мисли"

Най-новият проект на Дойчин Русев "Оазисът Русалка" или "Вечно блаженство" представя нов поглед върху темата колкото древна, толкова и вечна. Изразните средства варират от чисто технически (изписване с древната техника на енкаустиката, в изцяло съвременен вариант) до аудио-визуални на многопластова постройка на инсталацията. Проектът е представена от.......

Откриване - 20.09.2011, вторник Галерия "Аросита", ул. Врабча 12-б, 19.00 часа

BG pavilion Veneziansko bienale 2011

ето по-долу писмото на Яра Бубнова, а на печелившите - честито! /само се чудя, защо се чуди как са избрани участниците - ми както предишните през 2007-ма или както през последните 15-20 години - всеки /куратор/ си избира своите хора. Положителното за 2011-та е, че няма никой от списъка на ИСИ, което си е направо прецедент за последните 10-15години/ "В сайта на Венецианското биенале тази година е включен български национален павилион с куратор Джордж Лукс (Commissioner/ Curator: Georges Luks). И участници Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов. Честито на тях, както и на цялата ни сцена на съвременни и традиционни изкуства! Едно нещо ме смущава, без да поставям под съмнение достоинствата на художниците и куратора, но те как са станали такива? Избрани? Назначени? Заслужили като привилегия? И не трябва ли кураторът да ни представи концепцията си, как и защо той работи с тези автори, как те ще представят държавата ни? През 1999 участвалите в конкурса на Министерство на културата проекти бяха публикувани във в. "Култура". И имаше комисия, портфолиа, персонални презентации, кураторите трябваше да намерят финансирането на проекта. Вярно, че през 2006 нямаше публичен конкурс, но поне имаше предварителна прес-конферениця в НХГ. Интересно, сега, ако ще има прес- конференция, тя ще е в Министерството, или в Музейната галерия на Оборище 10? И пак, честито на цялата сцена, България се завръща на Венецианското биенале. Дано и занапред е там." Поздрави, Яра Бубнова

Sariev Gallery: Симеон Симеонов - СЕГА / Simeon Simeonov - NOW

Галерия Сариев, Пловдив Представя: Симеон Симеонов СЕГА самостоятелна изложба скулптура и рисунки 8 февруари 2011 - 11 март 2011 Откриване: 8 февруари 2011 ---- Sariev Gallery, Plovdiv Presents: Simeon Simeonov NOW solo exhibition sculpture and drawings 8 February 2011 – 11 March 2011 Opening: 8 February 2011 -- ---SARIEV GALLERY www.sariev-gallery.com ---ARTNEWSCAFE www.artnewscafe.com ---OPEN ARTS Foundation www.openarts.info a: a: 40, Otets Paisiy str, Plovdiv 4000, Bulgaria m: +359 888 520 375, +359 888 221 302 s: vesselina.sarieva, katrin.sarieva

NASEKOMIX RUBIKUB SIROMAHOV

NASEKOMIX, RUBIKUB, ИВО СИРОМАХОВ И ПОЩЕНСКИ ПИСМА ТАЗИ НЕДЕЛЯ В СТРОЕЖА! Последното за месеца издание на Sunday Art Report - новият клубен музикално-литературен фестивал - предстои да се случи тази Неделя, 30-ти януари. Специални гости на сцената в Строежа ще бъдат НАСЕКОМИКС, RUBIKUB, ИВО СИРОМАХОВ, както и още изпълнители, водещи и автори, замесени в проекта на Гери Турийска ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ. От 18:00 ч. Иво Сиромахов, сценарист в Шоуто на Слави, ще представи своята последна книга „BG дневници и нощници – Създателите". С „BG дневници и нощници – Създателите" Иво Сиромахов хвърля ново предизвикателство към историческите хроники. В тази книга са събрани „дневниците" на легендарни и реални личности, свързани с българската история. Готвач ли е бил хан Крум? Имало ли е конфликт между Кирил и Методий? Кои са били любовниците на цар Фердинанд? Защо Георги Димитров е подпалил Райхстага? Отговорите на тези и други въпроси няма да намерите в учебниците, а само в новата книга на Иво Сиромахов - „BG дневници и нощници – Създателите", за която самият той ще разкаже на живо в Строежа. В 19:00 на сцената излизат RUBIKUB - напълно нов поп-джаз проект на Гери Турийска, която освен добре позната като автор, текстописец и водещ, тук е в ролята на изпълнител, наред с музикантите Веселин Веселинов - Еко (контрабас), Ангел Дюлгеров (китара), Краси Тодоров (клавир), Росен Ватев (барабани). В 20:00 за първи път в Строежа ще бъде представен проектът ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ. Пощенската кутия за приказки започна да събира мисли на премиерата на романа "Приказка за вечността", през септември 2010 г. (автори: Гери Турийска и Стоян Динков, издател Ciela). Първата червена Пощенска кутия беше инсталирана в R Adio C Afe, където се проведоха и две от четенията по темите „Любовни писма" и „Ами, ако". В концепцията на идеята е, писмата да остават анонимни, а медиаторите, които ги представят на публиката да са популярни личности. Досега в четенията са участвали актьори, музиканти, писатели и познати на публиката лица и гласове от радио и телевизионния ефир. Кутия вече има и в клуб Строежа, където на 30.01.2011 г. ще се състои третото четене от инициативата. През януари Пощенската кутия за приказки, ще бръкне още по-дълбоко... във вашата тъмна страна. Темата е "Под леглото"- за онези неща, които крием и бихме споделили само анонимно. Сред участниците в четенето този път са Димо (P.I.F.), Цветелина Чендова, Богдана („Стартер" по БГ Радио), Ирен Леви ("Голите ангели"), Косьо („5400") и др. В 21:30 ч. на живо в Строежа сцената очаква НАСЕКОМИКС. В състава на формацията участват Андрония Попова (Рони) - вокали, акордеон, клавири; Михаил Йосифов - китара, клавири, бек вокали; Георги Дончев - електро-контрабас, контрабас; Александър Даниел (Санди) - барабани. Стилът на групата може да бъде определен като авангардна минималистична смесица от електронна музика, джаз, рок, пънк, инди, фюжън, трип-хоп. Насекомикс имат един мултимедиен албум — „Insectomix" и сингъла „градАД", преди да добият популярност с песните „Инжектирай ме с любов" и „Lady Song" към саундтрака на филма „Източни пиеси" на Камен Калев.В края на октомври 2009 година издават първия си студиен албум „Adam's Bushes, Eva's Deep", продукция на английския продуцент Ilian Walker (a.k.a. DJ iLS) и Ангел Христанов (Арт Етърнал). Албумът среща положителни отзиви от критиката и бързо доби популярност. Насекомикс имат множество концертни участия в страната, а също и в Италия, Германия, Франция, Испания, Полша. Групата изнася успешни концерти при премиерните прожекции на „Източни пиеси" на фестивалите в Сараево и Кан през 2009 година. През март 2010 г. групата изнася концерт в Париж на премиерата на филма „Източни пиеси", а скоро след това участва във Виенския Balkan Fever Festival 2010 — feminin с концерт в клуб OST, Виена. Новата инициатива на Строежа, Bushmills и Grolsch, наречена SUNDAY ART REPORT, представлява напълно лайв концепция, включваща музика, литература, дебати и дискусии, кино и театър, която ще се провежда под формата на клубен фестивал в рамките на 12 поредни недели от януари до март. Тъкмо затова ирландското уиски Bushmills застава зад арт и музикалните недели, давайки поредния повод на всички ценители да споделят един истински Bushmills Brothers момент. Почитателите на всички артисти, които ще участват, ще могат да се насладят на техните новаторски изяви и в компанията на бира Grolsch, която неизменно подкрепя независимото изкуство във всичките му форми. На 30-ти януари вратите на клуб Строежа отварят в 17:00 ч. Билети за предстоящото нова издание на SUNDAY ART REPORT са на разположение в мрежата на Ticketstream.bg - Офис 1, М-Тел, Техномаркет, На тъмно, Ориндж, Мултирама, Строежа. Цена им е 8 лв. на предварителна продажба и 10 лв. на самата дата и на място. Броят на билетите е ограничен! Препоръчваме предварително закупуване! През февруари в SUNDAY ART REPORT очаквайте: Милена, Panican Whyasker, ПИФ, Dokle & Greesh, акустичното трио на Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев "Йо-Хо 3000", Zona C, Lilly of the west, писателите Радостлав Парушев, Милена Фучеджиева, Момчил Николов и мн. други.

performance Chistota v SGHG - za zenite v izkustvoto

From: Boryana Dragoeva To: "Valentin Stefanoff & NINA" Cc: "elektrik" <elektrik_bg@yahoogroups.com>, Date: Sunday, November 14, 2010, 1:18 AM Вальо, да, разбира се, аз знам че ти не смяташ, че жените са бездарни. Аз правя обобщение на основата на историята, не го отравям към тебе. Забравих да напиша, че разбира се видях, че проблема от тебе е видян като по-широк и не отнасящ се конкретно само към участието на Габи. Що се отнася до административните длъжности - те също отразяват отношението към жените. На това също трябва да се обръща внимание, защото административната власт е власт над творците също (и над това кой е качествен и кой не и на кой да му се прави портрет в исторически стенописи). Административната власт е власт над оформянето на съзнанието на всички завършващи академията (а и не само - въпреки че свивам проблема до академията, смятам, че това е много по-широк проблем). Тя - административната власт - трябва да бъде отворена към участието на всички. От административната власт зависи каква ще бъде програмата в Академията, кой ще бъде назначен и на какво ще се учат студентите. Това е много важно и за по-нататъшното оценяване на качеството на творците (и мъже и жени), както и за цялостното отношение към изкуството. За бърсането на прах - това е ироничен жест. Когато те наричат чистачка е по-добре да кажеш, че си чистачка или курва и да действаш от тази позиция. Курвите и чистачките също трябва да имат права нали? б 2010/11/13 Valentin Stefanoff & NINA <ninavale@free.fr> Естествено не смятам, че жените в БГ културата са бездарни и некачествени. Самият аз често правя общи проекти с Нина, която изключително ценя като творец. А длъжността на ректор е административна длъжност и не винаги се заема по творчески заслуги. За съжаление често пъти жените сами си отреждат мястото, както е и случая за който пиша и не мисля, че протестат на жената творец се изразява в метене и бърсане на прах. Валентин Le 13 nov. 10 à 21:06, Boryana Dragoeva a écrit : Да, качеството е много важно, лошото е, че исторически се вижда че качеството на изкуството направено от жени се подценява. Примерите са много - ще дам само 2 - 1. в Художенствената академия не е имало никога жена ректор (а може би аз не съм информирана?) Дори и само една жена да е била ректор, това е изключение, което потвърждава правилото, Защо не са 2 или 5 или 10? Академията има повече от 100 годишна история. 2. в монументалните произведения в НДК, които би трябвало да илюстрират духовния потенциал на нацията няма портрети на жени - с изключение на Людмила Живкова (доколкото знам портрета й е добавен заради смъртта й в стенописа на Хр. Стефанов). Жената там присъства само във вид на митологично същество - жената майка, родина или Земята. Значи ли това, че жените в БГ култура винаги са били бездарни и некачествени? Б 2010/11/13 Valentin Stefanoff & NINA <ninavale@free.fr> Ако си чела внимателно първото изречение на коментара ми, цитирам «Заличаването на автор от обща творба, изложба или въобще манипулирането на исторята на съвременното изкуство е наистина проблем на българската арт сцена.», така че нямаме разминаване. В BG арт практиката, манипулациите и незачитането са за съжаление практика. Естествено, че «чистачките» могат да управляват държава, стига да знаят как. Още веднаж, подкрепям идеята да се реагира на подобни тенденцйи, но ме мисля, че парцалат и бърсането са най-подхoдящ начин. Не деля изкуството на «мъжко» или «женско», единственият критерйи е бил качеството. Валентин e 13 nov. 10 à 17:17, Boryana Dragoeva a écrit : Освен това, трябва да допълня, че този пърформанс не е само по повод на неприсъствието на Габриела сред участниците, но и по повод на неприсъствието на жените, правили самостоятелни изложби или участвали в изложби в XXL. Тези неучастващи жени са също допринесли за историята на галерията, както и за историята на изкуството в БГ въобще и тяхното пълно отсъствие в тази изложба е резултат от патриархална изостаналост, която се наблюдава и на други места. б 2010/11/13 Boryana Dragoeva <bori999@gmail.com> Женските активности не са за подценяване. А "чистачките" трябва да имат право да управляват държавата. б 2010/11/13 Valentin Stefanoff & NINA <ninavale@free.fr> Заличаването на автор от обща творба, изложба или въобще манипулирането на историята на съвременното изкуство е наистина проблем на българската арт сцена. Подкрепям инициативата да се реагира, в конкретия случай срещу игнорирането на Габриела Петрова ( бивша Сергинова), от съвместния пърформанс с Борис Сергинов „Битов пейзаж", 2001 г, но защто точно чрез метене и бърсане на прах – действия внушени като «женска активност»? Защто авторките на пърформанса, вместо да заклеймят, както желаят, пренебрегването на жената, сами определят мястото си зад парцала или в кухнята? Иначе обществено полезния ефект от пърформанса, да бъде почистена СГХГ е неoспорим. Le 12 nov. 10 à 23:08, Boryana Dragoeva a écrit : Пърформанс "Чистота", 8 ноември, 2010 СГХГ (документация може да се види в СГХГ до 22 ноември) Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Надежда Олег Ляхова и Габриела Петрова http://www.facebook.com/photo.php?fbid=451978977913&set=a.76562657913.79722.667042913 В изложбата на групата за съвременно изкуство XXL „Реминисценции от 90-те" в етикета към документацията от пърформанса „Битов пейзаж" от 2001 г. е пропуснато името на един от двамата участници. Случва се така, че това е Габриела Петрова (бивша Сергинова), която заедно с Борис Сергинов е неразделна част от култова артистична двойка в близкото минало и равностоен участник във всичките съвместни проекти. Причините за това, изтъквани като лични, издават не само незачитане на авторството, но и се тълкуват от мнозина като поредния пример за пренебрегване на „другия пол". Независимо, че под натиска на СГХГ етикетът е променен и истината възстановена, на 8-ми ноември Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Габриела Петрова и Надежда Олег Ляхова реализират пърформанса „Чистота". Чрез него те символично се опитват да изчистят българското общество от вкоренените практики на неглижиране на жените, поставянето им на второ място и покровителственото отношение към тях. Тази акция поставя въпроси, свързани както с конкретния повод за нейното провеждане, така и въобще с местния манталитет, който подлежи на сериозна ревизия. Извън хоризонта на „женскостта" пърформансът коментира подмяната на историята и лекотата, с която това се извършва.

COGWHEEL CRACK - LIVE - nov 5 - Friday - 20:00 - CHAIKA

COGWHEEL CRACK LIVE 5 ноември 2010, петък, 20:00h ЧАЙКА - Раковски 122, вход откъм Хан Крум http://www.myspace.com/cogwheelcrack COGWHEEL CRACK е експериментален електронен нойз индустриал проект, основан от Ицо Дарка и Зомба. Характерна черта е смесването на несъвместими и абсурдни послания, звуци и музикални форми. Dub, rege, noise, punk, synthpop, chiptune, industrial, дори фолклорни инструменти са вплетени здраво в стена от шум, в която всеки би могъл да види и чуе това, което му се струва правилно. с подкрепата на Студио Даухаус --- COGWHEEL CRACK LIVE Nov 5, 2010, Friday, 20:00h at CHAIKA – 122 Rakowski Str, entrance from Han Krum Str COGWHEEL CRACK is an experimental electro-noise industrial project created by Ico the Dark and Zomba.A characteristic feature of their music is the mix of controversial and absurd messages, sounds and music forms. Dub, Reggae, Noise, Punk, Synthpop, Chiptune, Industrial and even folk instruments are entwined firmly into a wall of noise in which anyone can see and hear what seems to be appealing or appaling to him/her. Supported by Studio Dauhaus

MR. & MS. STRAGEDY – A Journey Towards The European Dream

Text auf Deutsch weiter unten! ……………………………… MR. & MS. STRAGEDY – A Journey Towards The European Dream Лора Димова (България) & Симо Саарикоски (Финландия) Откриване: 4.11.2010, четв., 18.00 часа, Гьоте-институт България Експозиция: 4.11. – 25.11.2010 Изложбата, състояща се от фотографии и видео, представя въображаема източноевропейска двойка по време на пътуването й към Западна Европа с идеята за по-добър живот. Чрез елементи на фантастика, реализъм и черен хумор проектът разкрива трудностите на изпитанието, като задава жизнено важния въпрос: могат ли очакванията и реалността да се срещнат? Какво коства успешното интегриране към една нова култура, когато ежедневието е борба за оцеляване? Проектът е реализиран в София и Берлин в периода 2009 – 2010 година. …………………………. MR. & MS. STRAGEDY – A Journey Towards The European Dream von Lora Dimova & Simo Saarikoski Ausstellungseröffnung: Do., 4.11.2010, 18.00 Uhr, Goethe-Institut Bulgarien Ausstellungsdauer: 4.11. – 25.11.2010 Die Ausstellung zeigt Fotografien und Videos von einem imaginären osteuropäischen Paar auf seiner Reise nach Westeuropa, wo es nach einem besseren Leben sucht. Elemente von Fantasie, Realismus und schwarzen Humor in den Werken zielen auf die lebenswichtige Frage, wie weit sich die Erwartungen mit der Wirklichkeit decken. Welchen Preis hat die erfolgreiche Integration in eine neue Kultur, wenn sich der Alltag in einen Überlebenskrieg verwandelt? Das Projekt wurde in Sofia und Berlin 2009/2010 realisiert. …………………………….. Olja Mateeva, Sekretariat Goethe-Institut Bulgarien Budapesta-Str. 1 1000 Sofia / Bulgarien Tel. 00359 2/ 939 0100, 0101 Fax 00359 2/ 939 0199 E-mail: sekr@sofia.goethe.org www.goethe.de/sofia Информирайте се своевременно за нашите прояви. Абонирайте се за нашия нюзлетър! Erfahren Sie rechtzeitig von unseren Veranstaltungen. Abonnieren Sie unseren Newsletter! Гьоте-институт България вече е във Facebook! Das Goethe-Institut Bulgarien ist bei Facebook!