Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.
Този път е безлюден.
Изложбата „Пред мен"
е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.
Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка".
Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.
Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.
Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.
Заглавието „Пред мен" остава отворено: стои (вече!) пред мен или предстои? Зададени едновременно.
пред мен
Венцислав Занков
живопис и скулптура
02.06 – 30.06.2020
Галерия „Райко Алексиев"
ул. „Г. С. Раковски" 125
София
с подкрепата на
Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ
Венцислав Занков е роден през 1962. Завършил е скулптура в НХА-София през 1988. През годините е стоял зад множество инициативи и кураторски проекти, сред които седмичния дискусионен клуб „На тясно" в Хамбара (2004-2008), вестник „39 грама" (2005-2008), Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков" (основана 2009), Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков" (учреден 2010), „Всичко за мъжа" (2004-2008) съвместно с „Гьоте институт – България", „White, male, straight" project (2002) с подкрепата на Швейцарска културна програма за България „Прохелвеция". Куратор за България на международни видеоарт проекти, организирани от Magmart, Италия (2013-2019).
Доцент в департамент „Визуални изкуства", НБУ (2017). Дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Дипломиран психодрама-асистент (консултант) (2014). Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство" (2013).
.
Сред последните му самостоятелни изяви са: „Последните граждани на Кале", скулптура, стротелен обект НБУ (2016) и Артиум, Сердика център (2016); „О, щастливи дни", голямоформатна живопис и скулптура, галерия „Райко Алексиев" СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар" - скулптура,кръв, видео, галерия „Райко Алексиев" СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. Св Кирил и Методий" и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци",галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded" – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда"с подкрепата на столична програма „Култура" 2011, Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща" (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития.
Associate Professor, New Bulgarian University