contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

28 ноември 2007

MOVING MOVIES – виж града като филмов екран

това което има смисъл

27 ноември 2007

откритата лекция на ЕНЦО КАНАВИЕЛО 30.11. 2007 (петък) от 14.00 ч.

"Черен сняг" 29.11.2007 на тясно в хамбара

четвъртък /29.11.2007 на тясно в хамбара от 18.30ч8-прожекция на филма "Черен сняг" 88min на Палмиро Гилев, студент в Национална художествена Академия специалност "Книга и печатна графика" /provided by Borimir Ilkov/

26 ноември 2007

ART VIDEO SCREENING sweden Call for submissions

Call for submissions

WHO: Artists and MA Fine art students working with videoart.
WHAT: Art Video Screening, a video art event.
WHERE: Bio Roxy's Café, Orebro, Sweden
WHEN: 18-19th April 2008.
TO SUBMIT: More info and submission guidelines online.
DEADLINE: 22nd February 2008.

Art Video Screening is a private, artist-run and non-profit initiative, it's an event and platform focusing on video art and aims to support artists work. Art Video Screening doesn't have its own screening location, but is instead collaborating with other culture organizers.

ventsislav zankov
E80 board chair
mobile: +359 887 51 97 94

art and bulgaria

39grama news

39grama newspaper

Get easy, one-click access to your favorites. Make Yahoo! your homepage.

20 ноември 2007

фотографията на Любомир Армутлиев в дискусионен клуб "на тясно" - хамбара

на 22.11.2007 6.30 PM непоказвани серии на LUBRI

Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни и Гьоте-институт България


19 ноември 2007

Post Mortem GORAN BERTOK -photon gallery ljubliana


Post Mortem

23. November – 8. December 2007 – Photon Gallery

Opening: Friday, November 23 at 8 p.m. in Photon Gallery!!!

Death, constant topic ordinary people, scientists, philosophers, artists are engaged with since thousands of years… Stench and dread of the mortuary, crematory, anatomic institutes, unknown spaces where people usually enter for postmortem identification of the relatives, last farewell, or don't enter at all. This spaces, charged with horror of cognition of ultimateness of life and disgust of civilization, caused by corpse itself are not meant for 'innocent view' – burnt away, dismembered, without living; with particular parts squeezed into the freezer or floating in the formaldehyde.

There are not many artists so consistent in investigating of that unpleasant topic as Goran Bertok.

His obsession with the death as the realistic and unavoidable end, remind the observer on Borges story 'Death at Samarkand'. »Suchlike is the story about the soldier meeting the Death on the square and conceive that it pointed at him with the threatening gesture of its hand. The soldier goes to the royal palace and makes request for the best horse to run away over the night, as far as possible, even to Samarkand. Afterwards the king summons the Death into the palace and scolds it because of the undertaking of one of his best servants. But surprised Death answers: »I didn't want to fright him. I was just astonished to see him here because I know that we need to meet only tomorrow in Samarkand.«[1] And, after the ascertainment of Baudrillard, more the one is running away from his fate, the more he is hasting into its embrace.

As Goran Bretok through the postmortem reviews analyses the actuality of death, he speaks about present position of the individual and his end. He is not an apologist of scientific achievements and unquenchable human desire after eternal life, through criopreservation of James Bedford[2]. He is waiting for the moment of his unfreezing or similar methods of synthetic preservation of life what don't – at least not publicly and widened – reflect our present time. Artist's attitude towards these questions is sceptical and maybe not particular full of imagination, but it is realistic as it doesn't encounter the replicants of Scott's Blade Runner in its surrounding.

Tatjana Orbović

[1] quoted from Serbian translation: Žan Bodrijar, O zavođenju, „Smrt u Samarkandu“, p 87, Oktoih, Podgorica, 2001

[2] Freezing of dr. Jamesa Bedforda in January 1967 was the first criopreservation (

15 ноември 2007

№ 038 на 39 грама

№ 038 на вестник 39 грама чисто нов на 15.11.2007
съдържание, визия и постер можете да видите тук

къде можете да си го намерите

09 ноември 2007

може ли да бъдат спрени поне веднъж,
или просто

кучетата си лаят, керванът си върви

най-гадното е безсилието пред безочието на властта, а иначе сме били граждани, а и било важно на гласуваме

тук са хората инициирали подписката

07 ноември 2007

CORCORAN in Salon of the Museum of Contemporary Art

Salon of the Museum of Contemporary Art

Pariska 14, Belgrade

tel/fax: +381 (0)11 2630 940

Working hours: 12–20 h

Closed on Tuesdays



Friday, 9. November 2007 at 19.00 h

Artists: Alexandra Croitoru & ST (Romania), Aleksandar Dimitrijevic (Serbia), Sagi Groner (Israel/Netherlands), Mladen Miljanovic (Bosnia and Herzegovina), Solmaz Shahbazi (Iran/Germany), Sean Snyder (USA)

Curator: Zoran Eric

Exhibition was organized in the frame of the international program Art in the New Field of Visibility: Amsterdam - Belgrade 2007, in cooperation with Vlaams Cultuurhuis De Brakke Grond.


CORCORAN – Strategies of Confinement in the Age of Biopolitics

The late analyses of Michel Foucault were focusing on two divergent research directions. The first was the study of the political techniques the State uses to embrace its subject and takes care of individuals natural life. The second was the research on the technologies of the self, the process of subjectification where the individual is determining his own identity and consciousness while relating to the external power. At that point he shifted to the inventive and nontraditional analysis of the direct ways in which the bodies of subjects and their natural life are inundated by the power. Taking up on the problem of biopolitics that Foucault introduced, Giorigio Agamben suggests that after hospital and prison the very important political space where the concept of the state of emergency, metaphor for the new global societal processes, is exemplified in the camp, that alongside state, territory and nation is the fourth element of new political order. The camp is the space where the biopolitical aspect of power and control over bare life of the humans has to be seen because their political and legal status in such a space as deportation camp is being denied and thus their existence leveled down to its purely physical dimension. The camps in many European countries are exactly the spatializations of Agamben’s state of emergency, the model of power where asylum seekers from all over the world are being detained and deprived of almost any legal and political means to get a status other than eventual deportation. With the new political doctrine of War On Terror introduced by USA after 9/11 the state of emergency is exemplified by extra-territorial camps where the supposedly firm supremacy and control of nation-state over its legal territory spreads out into other “borrowed” territories of “sovereign” countries having as a result confinement of all “alleged” terrorists. On the other hand we are witnessing frequent attacks on foreigners by fundamentalists mostly in Islamic countries, and their detention as hostages and even more so their execution broadcasted in media.

The logic of the camp in the urban realm can be exemplified with the methods of socio-spatial segregations into both ghettos and gated communities where the later could be seen as “desirable camps”. The aspect of self-confinement related to the psychological feeling of security and protective control is what motivates the individuals to create such self-regulated zones of distinctions. This argument on macro social level would lead us to the notion and concept of CORCORAN developed by the futurologist Rüdiger Lutz who claimed that the terror-driven societies tend to create”safety-belt” environments as the enemy could be anywhere. The so-called open societies would be therefore tending to “imprison” themselves behind the material and immaterial curtains of control and surveillance.

The idea of the project is to launch a debate on different means and techniques of confinement or self-confinement and to analyze the given examples like prison, detention camp, “temporary occupied spaces”, improvised cells for hostages, gated communities…

The exhibition will be opened until 3. December 2007

Supported by:

We wish to thank:

Plan B Gallery, Cluj; Galerie Neu, Berlin

Photo on the invitation:

Alexandra Croitoru & ST
from "Another Black Site" project, 2006
Courtesy of the artists & Plan B Gallery, Cluj

06 ноември 2007


Галерия ИРИДА представя: "AGNUS DEI"
една концепция на: ДОЙЧИН РУСЕВ

от 08.11, до 30.11.2007 г.

Откриване: 08 ноември 2007 г. /четвъртък/, 19.30 часа, в салона на Галерия ИРИДА на ул. "Гладстон" 24

AGNUS DEI /или Божият Агнец т. е. Исус Христос/ е младенчески католически орден, датиращ от времето на ранното западно Християнство. Подобен, същевременно изповядващ различни практики от OPUS DEI или MARINA LEGIA, този орден е само повод за настоящата ни история.
Религиозна форма, която може да ни покаже саможертвата през детските очи - непринудено и изключително позитивно. Така Дойчин Русев приема миналото - като поредица от интересни и забавни случки. Импровизация на тема спомени. Или спомени на тема импровизация. Кой знае...

С уважение: Илиян Урумов арт-директор Галерия ИРИДА

04 ноември 2007

08.11.2007 Тома Марков "на тясно" в хамбара Изложба 6.11. – 20.12.2007

Емануел Рааб
Изложба 6.11. – 20.12.2007

Родина – какво е това? Каква роля играе мястото, където живеем, където сме у дома? Как изграждаме, как възприемаме тези места във време, когато автентичността на пространствата за живот все повече отстъпва място на един общ израз за света в добавка с местен колорит?

Вземайки предвид постепенното изчезване на местата, проектът на фотографа Емануел Рааб описва в 31 мотива търсенето на емоционално пространство, което ни дава идентичност, закрила, сигурност и близост. Въпросът е, как да разгърнем визуалния поглед към родината не като топографско, а като метафизично пространство, което започва там, където свършва мисленето. Художествени и по съдържание много различни изобразителни решения документират и рефлектират днешни пространства на живот, които са белязани от растяща урбанизация, среща и смесица между различни етноси, но и от индивидуално желание за изграждане на лично пространство и принадлежност. Фотографските излети, които Рааб предприема из Германия, ни карат да усетим, че родината е копнеж, едно неясно, но все пак дълбоко вкоренено чувство. Емоционално пространство отвъд всяка рационалност, чиито контури непрестанно се променят. Поколение и произход влияят на съдържателните значения и на оформянето на това пространство, така както културни корени и употребата на един и същи език. Колкото повече модерни общества се разпокъсват на отделни социални, културни и етнически групи, толкова по-ясно се формулира интуитивната необходимост на отделния човек за място, което дава закрила и принадлежност. “Родината не е ценностно понятие, а по-скоро социална действителност, която е реална и същевременно фиктивна”, пише Томас Е. Шмит. Фотографиите на Рааб рефлектират тази социална действителност през очите на странстващия, който чувства и разпознава този копнеж в самия себе си.

Към изложбата е приложена и

Фото-книга : Емануел Рааб /

Формат 16 x 24 cm, 96 страници, 74 цветни изображения

с текст от Томас Е. Шмит по темата “Родина”

и увод във фотографските произведения от

Улрих Полман, Фото-музей Мюнхен (немски/английски)

Емануел Рааб, роден през 1957 г. в Баутцен, следва фотография и кино във Висшето училище за приложни изкуства в Дармщат; от 1984 г. на свободна практика. Многобройни изложби, медийни арт-проекти, публикации.

От 2001 г. насам професор по фотография във Висшето училище в Билефелд.

Откриване на 6.11.2007 в 18.00 часа


ул. Будапеща 1


железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така


малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба


What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks