ТИМ УЛРИХС
Изложбата в София, организирана от Гьоте-институт България и Софийска градска художествена галерия, съдържа творби от Музея на изкуството Целе с колекцията на Роберт Симон.
Тим Улрихс и Роберт Симон ще присъстват на откриването на изложбата на 26-ти февруари от 18.30 ч. в СГХГ.
Ще говори посланикът на Федерална република Германия Н.Пр. Михаел Гайер.
Когато Марсел Дюшан обогатява Салона на независимите художници през 1917 г. с писоар, той не само въвежда в историята на изкуството “обже труве” (намерен предмет), но и преобръща цялото изкуство с краката нагоре. Защото от този момент нататък вече всичко става възможно, всичко е изкуство.
Тази традиция продължава и роденият през 1940 г. в Берлин Тим Улрихс. С основаването на “Рекламна централа за тотално изкуство и банализъм” (Хановер, 1961) и представянето на собствената си персона като “първото живо произведение на изкуството” той допринася за разширяване на понятието изкуство, и то в различни посоки. Освен от Марсел Дюшан той получава вдъхновение преди всичко от творбите на универсалния творец Курт Швитерс и теоретичните статии на дадаистите. "След като схванах тези теории", казва той в едно интервю, "ми се стори, че е необходимо те да бъдат доведени докрай и вече да не се излагат само стойки за сушене на бутилки, а човек да покаже самия себе си".
Заключението от тази максима гласи: "Изкуството е това, което съм". Следват "егоистичните манифести", публичната "Женитба с Анна Блуме" и откриването на “Кабинет за изкуство Тим Улрихс" (приемни часове по споразумение), преди тоталният творец, без пощада за живота и здравето си, да се заеме да смени окончателно “геоцентричния” с “егоцентричен светоглед”.
През 1969 г.Tим Улрихс създава в Хановер едно "възпоменателно място", където се събират документи за неговия живот, завещан след смъртта му на музеите. През 1970 г. той бива измерен стереофотограметрично за една триизмерна реконструкция, която е изложена като макет на тялото му в лежащо положение. Точно една година по-късно той окачва на стената на музея “Шпренгел” в Хановер парче платно, което съответства на повърхността на неговото тяло "Повърхността на тялото на Тим Улрихс".
През 1977 г. - за ужас на здравната каса - е забелязан да крачи гол през едно поле по време на буря, “защитен” само от един гръмоотвод. През 1978 г. Тим Улрихс танцува в италианския балнеокурорт Абано Терме в ритъма на сърцето си между два електропровода за високо напрежение. На всичко отгоре все в търсене на идентичност той наема детективи да го следят ("Тим Улрихс следен") и успява да накара криминалната полиция да му изготви фоторобот ("Извършител на изкуство Тим Улрихс").
Това обаче е едва началото. В края на 70-те години на миналия век Тим Улрихс започва да разпростира “самосъздадената си биография” върху всички области на изкуството и живота. "Искате ли тотално изкуство?" - пита той смаяната публика на един вернисаж и започват да се сипят "тотални обекти на изкуството, сцени на тотално изкуство, пейзажи на тоталното изкуство, експедиции на тоталното изкуство, тотална поезия, тотална музика, тотален театър. Освен много други неговите продукти са и конкретни, материални, сериални, визуални, кинетични текстове, картини, предмети, като същевременно принадлежат към интердисциплинарно, интегрално, транзисторно изкуство, пърформанс-изкуство, инстант арт, Плацебо арт, бейсик арт, идейно изкуство, изкуство на АЗ-а, изкуство на главата, изкуство на природата и панартистика". Така Бернхард Холечек, явно напълно поразен, описва през 1982 г. творчеството на Улрихс, като накрая му остава дъх само за една констатация: "Днес Tим Улрихс е един от най-значимите германски концептуалисти и акционисти".
И тъй като непрестанно се натъкваме на обсебване на света чрез измислянето на нови понятия респ. на суверенни дефиниции, напълно логично думата, шрифтът и текстът са неизменни фактори в интелектуалното, идейното изкуство на Tим Улрихс. Защото езикът обозначава нещата и им придава идентичност и смисъл, които творецът-индивид естествено (а в този случай с отговорност към историята на изкуството) трябва да постави под въпрос, да накъса и/или да обнови. Улрихс неуморно създава словесни игри, разкрива тавтологии и ги превръща в парадокси. Така например в неговите визуални текстове (1960/65) думите буквално изпадат от редицата. В един текст към думата “порядък” от рамката изпада думата “безпорядък”. Той открива анаграми (Rose - Eros) и палиндроми (ein Ego-Genie, его-гений), чрез буквализми разобличава езикови шаблони ("В началото бе словото в", Am Anfang war das Wort am) или пък показва бели повърхности, върху които се вижда единствено напечатаната дума “картина”.
Или казано накратко, като ги демаскира шеговито, Улрихс ни обръща внимание върху думи и изображения, които поради масовата употреба отдавна са се превърнали в културни топоси. Той прави фотомонтаж от снимка на Земята, гледана от Луната, с друга, по-стара представа за Земята - глобуса. През 1991 г. художникът публикува фотографирани, въздействащи призрачно пейзажи без детайли или данни за местонахождението им, по които да бъдат разпознати - "Landschafts-Epi-phanien" (ландшафтни Бого-явления). При по-внимателно взиране илюзията изчезва - тези гледки се оказват увеличени начални кадри от филми, или с други думи чиста фотохимия.
Понятието "тотално изкуство", с което Тим Улрихс характеризира своята художествена продукция, предполага не само включването на различни художествени изобразителни форми, а и факта, че неговото изкуство засяга различни аспекти на нашето отношение към света: от философски мисловни процеси през нашето отношение към секса и порнографията до делничната суетня. "Изкуство & живот" е не само заглавие на една от неговите серии, а би могло да бъде надслов на цялото му творчество.
И все пак най-прекрасното, най-хуманното в неговите многообразни анализи е тяхната очевидност - те биват претворявани така, че посетителят много точно да разбере какво е имал предвид авторът. Тъй като неговите творби често са пропити от ирония и каламбури, проучването на света добива закачлива нотка, която прави понятни неговите намерения далеч извън стените на музеите и галериите. Тим Улрихс е не само значим, той е и популярен творец.
Изложбата е открита за посещения от 27-ми февруари до 22-ри март 2009 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар