дискусионен клуб "на тясно" представя
МАШАЛЛА (или за оптимизма като хапче)
Ники Шушулов, ноември 2007
И понякога туризма като антидепресант. Всъщност споделям как посетих Истанбулското биенале. В опит да разсея депресията и константния ми скепсиз по отношение на оптимизма по принцип, бях заинтригуван прочитайки думата оптимизъм в темата на десетото Истанбулско биенале: „ Optimism in the Age of Global War”. То темата си е екстра ( куратор Ху Ханру/Hou Hanru ) и веднага се развеселяваш от абсурда в нея, но по-яко е да видиш лайф как се конфронтира артиста с мястото Истанбул. Градът, който (за разлика от други) самият е дооста интересно и трудно определимо Нещо.
Правя промоция на мои приятели, че само на 500 км от тук дават хапче оптимизъм, запасяваме се с мастика и речено – сторено. За превоз и подслон използуваме доста депресиращо нещо като организирана уикенд екскурзия от софийска фирма, което, след като се сведе до най-необходимото, лесно се неутрализира с мастиката и скоро се озоваваме на мястото в сравнително добро психическо здраве.
Първата приятна изненада – в момента тече някакъв Рамазан и всичко е в червени знамена, което на гражданина отраснал в соца отключва мили спомени. От своя страна знамената освен из целия град кодират и места близо до експозиционните пространства, превръщайки същите тези места в допълващи неочаквани зони на диалог. Тези „екстра” обекти се забелязват и в Културния център Ататюрк на площад Таксим, своеобразен символ на модерната история на Турция, можеби най-интересното изложбено място, чиято тема "Burn It or Not?" освен че обединява итересни творби, фокусира и върху гледните точки на обществена дискусия за съдбата на тази сграда. За съжаление две от петте пространства на биеналето - "World Factory" и Kad?koy Public Education Centre (KAHEM) не са отворени заради празника. Но то и за останалото едвам ни стигат два дни. За отделните творби не бих (пре)разказвал, те се преживяват контекстуално пък има и доста добър сайт.
На входа на бившите пристанищни складове на Босфора „ Antrepo 3”, превърнати в част от биеналето като "Entre-polis" и "Dream House", охраната ми взима на съхранение минералната вода, пита ме за името ми, след което го написва с маркер върху бутилката както го чува – възниква име за което не бях и предполагал. Този кратък пърформънс извън официалната изложба се повтаря с всички посетители и дава в резултат доста надписани със странни имена шишета с вода, наредени върху малка масичка, което пък от своя страна допълва по един неочакван начин модните теми, обединяващи това пространство: глобъл трейдинг, мигрейшън и бордър кросинг.Трябва да отбележа обаче, че тук са едни от най-яките работи.
Мисля си за това, че съчетанието на арт събитие от подобен мащаб с истанбулският ърбън само по себе си е известна доза (регионален?) оптимизъм. Особено като виждам музея за съвременно изкуство SantralIstanbul - образователен арт център, доста сериозен комплекс около бивша (завидно реставрирана и също музей) електроцентрала от началото на миналия век. Този чисто нов музей, архитектурно контрастира на заобикалящите го типични истанбулски квартали с прохождаща инфраструктура. Мястото също е топос от биеналето и сигурно като метафора на местоположението си представя проекта „Modernity and Beyond” - селекция от над 400 творби на 100 турски артисти. За първи път виждам толкова цялостен и исторически структуриран преглед на турското съвремено изкуство. Разбира се има и много паралелни проекти из целия град от които виждаме твърде малко, къде поради Рамазана, къде поради невъзможността за два дни да се обходи дори малка част от този огромен град. Въпреки че може да се каже много…
А машалла е стикер напечатан в едър готически шрифт просто така и залепен отвътре над вратата за слизане на градския автобус, който спира на връщане недалеч от хотела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар