20.12.2007 рикошет

ot 18.30 na tjasno v hambara

13.12.2007 chetvurtuk ot 18.30 Репрезентации ли само? дискусионен клуб "на тясно" -Хамбара

коментар на събитието MOVING MOVIES

(Dec. 3, 2007, New York City) Artist Sheryl Oring announced today

Ako nyakoi mozhe da I dade dom na edna ot tezi skulpturi, neka mi pishe.
svetlana mintcheva" svetlana@ncac.org

Artist to Donate 'Writer's Block' Sculptures

Priority given to organizations that plan events
for 75th anniversary of the Nazi book burnings in May 2008;
exhibition by New York artist began on Berlin№s Bebelplatz


FOR IMMEDIATE RELEASE

(Dec. 3, 2007, New York City) Artist Sheryl Oring announced today that
she will donate three of her 'Writer's Block' sculptures to a qualified
institution. The sculptures are part of a large-scale public
installation created by Oring and originally shown on Berlin№s Bebelplatz, site of
the 1933 Nazi book burning in that city.

After the Bebelplatz exhibition in 1999, іWriter№s BlockІ was
subsequently exhibited at the Jewish Museum Berlin; in the Lions№ Courtyard at the
Buda Castle in Budapest; the Boston Public Library and Bryant Park at the
New York Public Library. In each place along the way, the exhibition drew
attention to historical and contemporary issues of censorship.

The three sculptures up for donation are currently housed in Berlin.
Because of the historical nature of this work, Oring is interested in finding
host organizations that would like to plan events in May 2008, the 75th
anniversary of the Nazi book burnings, to commemorate the authors whose
books were burned across Germany in May 1933.

Each of the sculptures is 1 cubic meter in size. For more information,
please contact Sheryl Oring at: oring@iwishtosay.org

Her work can be viewed at www.iwishtosay.org


About the Artist:

Named ABC News№ Person of the Week by Peter Jennings for her
performance piece іI Wish to SayІ during the 2004 Republican Convention in New
York City, Sheryl Oring is a former journalist (The New York Times, the San
Francisco Chronicle, Die Welt) whose provocative work often explores
the intersection of language, boundaries, and memory. In 2008, her book,
іI Wish to Say (The Birthday Project)І will be released by Quack!Media.

Oring's past work includes іWriting Home,І a performance in which
she invited people to dictate letters to their ancestors; іIf I Were
Chancellor,І a public performance project in Germany; and іWriter№s
Block,І a sculptural installation made out of hundreds of antique typewriters.
She has received fellowships from the Creative Capital Foundation, New York
Foundation for the Arts; the Robert Bosch Foundation; and the Arthur F.
Burns fellowship program. In addition, Oring has held a residency as
part of the Lower Manhattan Cultural Council№s Swing Space program; and has
exhibited in museums, cultural centers, galleries and public spaces in
the United States, Europe and India. Oring lives in Brooklyn, N.Y.

Her work can be viewed at www.iwishtosay.org

МАШАЛЛА (или за оптимизма като хапче) 6.12.2007 от 18.30 на тясно в хамбара

дискусионен клуб "на тясно" представя

МАШАЛЛА (или за оптимизма като хапче)

Ники Шушулов, ноември 2007

И понякога туризма като антидепресант. Всъщност споделям как посетих Истанбулското биенале. В опит да разсея депресията и константния ми скепсиз по отношение на оптимизма по принцип, бях заинтригуван прочитайки думата оптимизъм в темата на десетото Истанбулско биенале: „ Optimism in the Age of Global War”. То темата си е екстра ( куратор Ху Ханру/Hou Hanru ) и веднага се развеселяваш от абсурда в нея, но по-яко е да видиш лайф как се конфронтира артиста с мястото Истанбул. Градът, който (за разлика от други) самият е дооста интересно и трудно определимо Нещо.

Правя промоция на мои приятели, че само на 500 км от тук дават хапче оптимизъм, запасяваме се с мастика и речено – сторено. За превоз и подслон използуваме доста депресиращо нещо като организирана уикенд екскурзия от софийска фирма, което, след като се сведе до най-необходимото, лесно се неутрализира с мастиката и скоро се озоваваме на мястото в сравнително добро психическо здраве.

Първата приятна изненада – в момента тече някакъв Рамазан и всичко е в червени знамена, което на гражданина отраснал в соца отключва мили спомени. От своя страна знамената освен из целия град кодират и места близо до експозиционните пространства, превръщайки същите тези места в допълващи неочаквани зони на диалог. Тези „екстра” обекти се забелязват и в Културния център Ататюрк на площад Таксим, своеобразен символ на модерната история на Турция, можеби най-интересното изложбено място, чиято тема "Burn It or Not?" освен че обединява итересни творби, фокусира и върху гледните точки на обществена дискусия за съдбата на тази сграда. За съжаление две от петте пространства на биеналето - "World Factory" и Kad?koy Public Education Centre (KAHEM) не са отворени заради празника. Но то и за останалото едвам ни стигат два дни. За отделните творби не бих (пре)разказвал, те се преживяват контекстуално пък има и доста добър сайт.

На входа на бившите пристанищни складове на Босфора „ Antrepo 3”, превърнати в част от биеналето като "Entre-polis" и "Dream House", охраната ми взима на съхранение минералната вода, пита ме за името ми, след което го написва с маркер върху бутилката както го чува – възниква име за което не бях и предполагал. Този кратък пърформънс извън официалната изложба се повтаря с всички посетители и дава в резултат доста надписани със странни имена шишета с вода, наредени върху малка масичка, което пък от своя страна допълва по един неочакван начин модните теми, обединяващи това пространство: глобъл трейдинг, мигрейшън и бордър кросинг.Трябва да отбележа обаче, че тук са едни от най-яките работи.

Мисля си за това, че съчетанието на арт събитие от подобен мащаб с истанбулският ърбън само по себе си е известна доза (регионален?) оптимизъм. Особено като виждам музея за съвременно изкуство SantralIstanbul - образователен арт център, доста сериозен комплекс около бивша (завидно реставрирана и също музей) електроцентрала от началото на миналия век. Този чисто нов музей, архитектурно контрастира на заобикалящите го типични истанбулски квартали с прохождаща инфраструктура. Мястото също е топос от биеналето и сигурно като метафора на местоположението си представя проекта „Modernity and Beyond” - селекция от над 400 творби на 100 турски артисти. За първи път виждам толкова цялостен и исторически структуриран преглед на турското съвремено изкуство. Разбира се има и много паралелни проекти из целия град от които виждаме твърде малко, къде поради Рамазана, къде поради невъзможността за два дни да се обходи дори малка част от този огромен град. Въпреки че може да се каже много…

А машалла е стикер напечатан в едър готически шрифт просто така и залепен отвътре над вратата за слизане на градския автобус, който спира на връщане недалеч от хотела.