Изложба в Мазето на Баба Васа * Baba Vasa's Cellar

10 Jears Baba Vasa's Cellar!!! 10 години Мазето на Баба Васа!! for englisch version please scroll down humanimals - изследване на инфравидовете Мазето на Баба Васа Ул. Марица 22 Шабла, България Откриване 10.08.2012, 20.00 Куратор: Аксел Щокбургер Участници: Сьорен Енгстед (Дания) Карин Фошар (Франция) Джули Гуфлер (Дания) Яне Хайс (Германия) Николас Ясмин (Франция) Деян Калудйерович (Сърбия) Барбара Капуста (Австрия) Изабела Колхубер (Австрия) Лазар Лютаков (България) Йоханес Порш (Австрия) Франц Шуберт (Австрия) Сигне Рос (Нова Зеландия) DJs: Trakk (София), Tobias Gossow (Виена), Johannes Hierzenberger (Виена) През 1970 белгийският концептуален художник Марсел Бродхарс решава да интервюира котка, задавайки и множество донякъде езотерични въпроси относно модните течения в пазара на изкуство и проблемите на естетиката. Разбира се, котката отговаря по своя естетвен начин, мяукайки и мъркайки след всеки въпрос. Почти 30 години по-късно, френският философ Жак Дерида дефинира по подобен начин взаимодействието с котка като събитие, маркиращо сложните отношения между човек и животно. Наблюдаван от своята котка докато излиза от душа той задава въпроса: "Преди котката да ме види гол, по какъв точно начин ще изпитам срам? Като животно, което няма чувство за голота? Или обратното, като човек, който запазва чувството си за голота? В тази връзка, кой съм аз? Кой е този, който съм? Кой трябва да бъде попитан, ако не другият? Вероятно самата котка? (Жак Дерида, 1997) Тези две позиций са в основата на изложбата humanimals - изследване на инфравидовете, която събира група от международни автори, третиращи появата на разделителната линия между човек и животно. В своята книга "На открито", Джорджо Агамбен следва историята на философската операция , фокусирана върху разясняване на това какво означава да си човек, процес който той нарича "антропологична машина". Този процес е преминал през различни фази, от характеризирането на животните като механични създания без душа, през декларирането на множество от паралелни светове с форми на живот от Якоб фон Икскюл, до въведеното от Дона Харауей понятие за животните като " значимите други". Авторите в humanimals - изследване на инфравидовете се фокусират върху тази "антропологична машина", следвайки собствените си практики, служейки си с широк диапазон от медий, като фотография, живопис, рисунка, видео и инсталация. За куратора: Аксел Щокбургер е художник и теоретик, живеещ и работещ във Виена. Той е учил в Университета по приложни Изкуства, Виена в класа на Петер Вайбел и пише докторат към Университета по изкуства, Лондон. Негови филми и инсталаций са показвани на множество международни форуми и изложби. Сред неговите проекти са основаването на независимия телевизионен канал TIV във Виена през 1998, както и съвместната работа с лондонската група за медия арт D-Fuse (2000-2004). В момента той е научен сътрудник към отдела за визуални изкуства и дигитални медий към Академията за изобразителни изкуства, Виена. baba-vasa.blogspot.com Мазето на баба Васа Ул. Марица 22 Град Шабла България humanimals an infraspecies exploration Venue: Baba Vasa's Cellar Marica 22 Street Shabla, Bulgaria Opening: 10.08.2012 Curator: Axel Stockburger Artists: Søren Engsted (DK) Karine Fauchard (FR) Julie Gufler (DK) Jane Heiss (DE) Nicolas Jasmin (FR) Dejan Kaludjerović (AUT/CS) Barbara Kapusta (AUT) Isabella Kohlhuber (AUT) Lazar Lyutakov (BG) Johannes Porsch (AUT) Franz Schubert (AUT) Signe Ross (NZ) In 1970 the Belgian concept artist Marcel Broodthaers decided to conduct an interview with a cat, asking numerous slightly esotheric questions about trends in the the art market and issues of aesthetics. Naturally the cat answered in her appropriate way,  miaowing and purring after every question. Nearly thirty years later, the French Philosopher Jacques Derrida similarly positioned the encounter with a cat as an event signifying the complex relationship between human and animal. Following a scene where his cat observes him stepping out of the shower he asks: "before the cat that looks at me naked, would I be ashamed like an animal that no longer has the sense of nudity? Or on the contrary, like a man who retains the sense of his nudity? Who am I therefore? Who is it that I am (following)? Whom should this be asked of if not of the other? And perhaps of the cat itself? (Jacques Derrida, 1997). These two positions became the starting point for the exhibition humanimals - an infraspecies exploration, which showcases a range of international artists who approach the emergence of the dividing line between human and animal. In his book "the open" Giorgio Agamben traces the history of the philosophical operation aimed at bringing about what it means to be human, a process he calls "the anthropological machine". This process has seen many different stations, from Descartes characterisation of animals as mechanical entities lacking a soul, over Jakob von Uexkülls declaration of a multitude of different parallel lifeworlds, towards Donna Haraway's notion of animals as "significant others". The artists in humanimals - an infraspecies exploration engage with this "anthropological machine" according to their respective practices, ranging from photography over painting, drawing, video and installation. About the curator: Axel Stockburger is an artist and theorist who lives and works in Vienna. He studied at the University of Applied Arts in Vienna with Peter Weibel and holds a PhD from the University of the Arts, London. His films and installations are shown internationally. Among other projects he has initiated the independent art television channel TIV in Vienna in 1998 and collaborated on international projects with the London based media art group D-Fuse (2000-2004). At present he works as scientific staff member at the Department for Visual Arts and Digital Media / Academy of Fine Arts in Vienna. Основано през 2002 година, «Мазето на баба Васа» е некомeрсиално пространство за съвременно изкуство, намиращо се в Шабла, град в Северна България с население от 4500 души. Изложбената площ обхваща около 10 квадратни метра, чиято архитектоника следва принципите на white cube, се помещава в мазето на стара къща. «Мазето на баба Васа» съществува  благодарение на гостоприемството на една 82 годищна жена и ентусиазмът на постоянно увеличаваща се група от хора на изкуството с различна националност. За десетте си години съществуване в Мазето са представени произведения на около 30 автори, а ежегодните откривания са съпроводени с DJ програма. «Мазето на баба Васа» не се опитва да надскочи себе си и не претендира за важност. Най-малкото изложбено пространство в малкия провинциален град и малката държава търси своята публика, първо сред местните жители, говори на диалект, работи с ограничен бюджет, импровизира и се наслаждава на природните дадености. «Мазето» намира удовлетворение най-вече в удоволствието да създава и забавлява, без да бяга от отговорността да добринесе за нечие развитие и да децентрализира тепърва оформящата се сцена за съвременно изкуство в страната. Founded in 2002, «Baba Vasa's cellar» is a non-commercial space for contemporary art, located in Shabla, a town in Northern Bulgaria with  4500 inhabitans. The 10 square meters of exhibition space are situated in the cellar of an old house and follow the architectonic principles of the white cube. «Baba Vasa's cellar» exists due to the hospitality of an 82 years old woman and the entusiasm of a permanently growing group of artists from different nationalities. During its first 10 years of existence the Cellar presented works of over 30 artists and the yearly  openings are supported by a garden party with DJ line. «Baba Vasa's Cellar» is not trying to be what it is not and doesn't pretend of importance. The smallest space in a small provincial town in a small country searches for its public in the first place among the local people, speaks in dialect, works with tiny budget, improvises and enjoys the nature. The Cellar finds its satisfaction mainly in the pleasure of creating and amusing, not forgeting about the responsability of contributing in someones development and decentralising the still unshaped scene for contemporary art in the country.