Галерия_АРОСИТА_Снежана_Симеонова_no_CONTACT

Галерия АРОСИТА п р е д с т а в я   Снежана Симеонова   no CONTACT   04 – 18 септември 2012 г.   Откриване: 04 септември 2012 ,  18.30 часа, Галерия АРОСИТА , ул. "Врабча" №12, гр. София Работно време: 13.00-19.00, събота 11.00-16.00 ч. Тел.: +359 2 989 60 50, +359 885 87 28 04 www.arosita.info, arosita@abv.bg Снежана Симеонова   no CONTACT   Галерия Аросита 04 – 18 септември 2012 г.   Общуването е основна характеристика и условие за осъществяване на социалния живот. Самият контакт, като процес и реализация обаче, не е автоматизиран, рефлекторен акт. Над него тегнат предразсъдъци, мисловни бариери,  културни и съсловни ограничения и комплекси. Често пъти  контактът е затлачен, едностранчив, неразбираем, а нерядко не се  реализира изобщо.. Причините за това са разнообразни, трудно доловими, но винаги болезнени. Изложбата е съсредоточена именно върху този проблем - страхът от общуването, невъзможността да осъществиш контакт, трудности, които се задълбочават с годините и времето. Затлаченост на мисленето, изострена до крайност позиция на взаимодействащите страни, неистинността и лъжата, обърканата посока на посланията – всичко това създава неразплитаема структура, в която властва хаос, незазбиране, затвореност и разминаване. Нерядко животът ни преминава затворен, изолиран и объркан в това враждебно и агресивно пространство, чието пластично олицетворение е предложено в настоящата експозиция...     Snejana Simeonova   no CONTACT   Arosita Art Gallery Sofia 04- 18 September 2012   Communication is the main characteristic and condition for social interaction. Contact in and of itself – as a process and a completed action – is not, however, an automatic or reflexive act. Underlying this contact are prejudices, categorizations, cultural and class restrictions and psychological complexes. Frequently, contact between people is impaired, one-sided, incomprehensible, and therefore cannot be realized effectively. Reasons for this are varied and sometimes hard to define; for humans seeking contact, it can even be painful. The exhibition explores this problem – the fear of miscomprehension and the failure to communicate, which can become more fraught over time. Impairment of thinking, as well as the extremity of the discourse and the confusion of the messages: all this creates an impenetrable structure in which chaos, miscommunication and isolation reign. It is not infrequent that lives pass by in a state of isolation and confusion in this hostile and aggressive space, whose plastic representation is the subject of the current exposition.      ………………………………………………………………   Arosita gallery Presents   Snejana Simeonova   no CONTACT   04- 18 September 2012   Opening: 04 September 2012 ,18.30 h, Arosita gallery, 12-B "Vrabcha"Str., Sofia Working time: 13.00-19.00, Saturday: 11.00-16.00 h Phone : +359 2 989 60 50, +359 885 87 28 04 www.arosita.info, arosita@abv.bg       -- Росица Гецова ул. "Врабча" №12-Б, гр. София, работно време: 13.00-19.00, събота 11.00-16.00 ч. тел.: +359 2 989 60 50, +359 885 87 28 04, www.arosita.info, arosita@abv.bg

Уъркшоп за композиране на оплакване към проект „Хор на оплакванията”

http://openarts.info/workshop-oplakvan/ Фондация Отворени Изкуства отправя покана за Уъркшоп за композиране на оплакване към проект „Хор на оплакванията" 9 август 2012 (четвъртък), 18:00 часа artnewscafe, ул. „Отец Паисий" 38  водещ: Нима Гуше (диригент и композитор) Цел на уъркшопа: -    запознаване с идеята -    изслушване на постъпилите оплаквания -    създаване на нови оплаквания -    оформяне на Хора -    планиране на бъдещите репетиции и срещи на Хора и изявата в Нощта на 21 септември „Хорът на оплакванията" е артистичен проект на финландските художници Оливер Кохта Калейнен и Телерво Калейнен, стартирал в Бирмингам през 2005 година, а днес реализиран в още 70 града по света. Включен е в списъка на Глобалните хитове на BBC. Авторите на проекта целят да съберат оплакванията на граждани и да ги обединят в специално музицирана песен. За целта е поканен композитор, който създава песен от всички оплаквания и провежда репетиции с гражданите. След 4 – 5 репетиции всички оплакващи се изпълняват своята песен публично пред широка аудитория. „Хор на оплакванията" в Пловдив ще бъде реализиран в Нощ на музеите и галериите 21 септември 2012 на "Римски Стадион – Пловдив" в рамките на проект „Ритуали на обичайното" с куратор Вера Млечевска. Фестивал като част от платформа „Град и Публични пространства" на Фондация Отворени Изкуства. Композитор и диригент на оплакванията е Нима Гуше. - НИМА ГУШЕ завършва композиция в Goldsmiths College, University of London. Освен музикант, той е и художник. Открит противник на западния музикален и артистичен елит. Живее и работи в Пловдив. Фондация Отворени Изкуства ул. Отец Паисий 36, Пловдив www.openarts.info   ................................... OPEN ARTS Foundation 36, Otets Paisiy str. Bulgaria, Plovdiv 4000 +359 885 78 73 06 skype: open.arts.foundation office@openarts.info www.openarts.info www.facebook.com/open.arts

Изложба в Мазето на Баба Васа * Baba Vasa's Cellar

10 Jears Baba Vasa's Cellar!!! 10 години Мазето на Баба Васа!! for englisch version please scroll down humanimals - изследване на инфравидовете Мазето на Баба Васа Ул. Марица 22 Шабла, България Откриване 10.08.2012, 20.00 Куратор: Аксел Щокбургер Участници: Сьорен Енгстед (Дания) Карин Фошар (Франция) Джули Гуфлер (Дания) Яне Хайс (Германия) Николас Ясмин (Франция) Деян Калудйерович (Сърбия) Барбара Капуста (Австрия) Изабела Колхубер (Австрия) Лазар Лютаков (България) Йоханес Порш (Австрия) Франц Шуберт (Австрия) Сигне Рос (Нова Зеландия) DJs: Trakk (София), Tobias Gossow (Виена), Johannes Hierzenberger (Виена) През 1970 белгийският концептуален художник Марсел Бродхарс решава да интервюира котка, задавайки и множество донякъде езотерични въпроси относно модните течения в пазара на изкуство и проблемите на естетиката. Разбира се, котката отговаря по своя естетвен начин, мяукайки и мъркайки след всеки въпрос. Почти 30 години по-късно, френският философ Жак Дерида дефинира по подобен начин взаимодействието с котка като събитие, маркиращо сложните отношения между човек и животно. Наблюдаван от своята котка докато излиза от душа той задава въпроса: "Преди котката да ме види гол, по какъв точно начин ще изпитам срам? Като животно, което няма чувство за голота? Или обратното, като човек, който запазва чувството си за голота? В тази връзка, кой съм аз? Кой е този, който съм? Кой трябва да бъде попитан, ако не другият? Вероятно самата котка? (Жак Дерида, 1997) Тези две позиций са в основата на изложбата humanimals - изследване на инфравидовете, която събира група от международни автори, третиращи появата на разделителната линия между човек и животно. В своята книга "На открито", Джорджо Агамбен следва историята на философската операция , фокусирана върху разясняване на това какво означава да си човек, процес който той нарича "антропологична машина". Този процес е преминал през различни фази, от характеризирането на животните като механични създания без душа, през декларирането на множество от паралелни светове с форми на живот от Якоб фон Икскюл, до въведеното от Дона Харауей понятие за животните като " значимите други". Авторите в humanimals - изследване на инфравидовете се фокусират върху тази "антропологична машина", следвайки собствените си практики, служейки си с широк диапазон от медий, като фотография, живопис, рисунка, видео и инсталация. За куратора: Аксел Щокбургер е художник и теоретик, живеещ и работещ във Виена. Той е учил в Университета по приложни Изкуства, Виена в класа на Петер Вайбел и пише докторат към Университета по изкуства, Лондон. Негови филми и инсталаций са показвани на множество международни форуми и изложби. Сред неговите проекти са основаването на независимия телевизионен канал TIV във Виена през 1998, както и съвместната работа с лондонската група за медия арт D-Fuse (2000-2004). В момента той е научен сътрудник към отдела за визуални изкуства и дигитални медий към Академията за изобразителни изкуства, Виена. baba-vasa.blogspot.com Мазето на баба Васа Ул. Марица 22 Град Шабла България humanimals an infraspecies exploration Venue: Baba Vasa's Cellar Marica 22 Street Shabla, Bulgaria Opening: 10.08.2012 Curator: Axel Stockburger Artists: Søren Engsted (DK) Karine Fauchard (FR) Julie Gufler (DK) Jane Heiss (DE) Nicolas Jasmin (FR) Dejan Kaludjerović (AUT/CS) Barbara Kapusta (AUT) Isabella Kohlhuber (AUT) Lazar Lyutakov (BG) Johannes Porsch (AUT) Franz Schubert (AUT) Signe Ross (NZ) In 1970 the Belgian concept artist Marcel Broodthaers decided to conduct an interview with a cat, asking numerous slightly esotheric questions about trends in the the art market and issues of aesthetics. Naturally the cat answered in her appropriate way,  miaowing and purring after every question. Nearly thirty years later, the French Philosopher Jacques Derrida similarly positioned the encounter with a cat as an event signifying the complex relationship between human and animal. Following a scene where his cat observes him stepping out of the shower he asks: "before the cat that looks at me naked, would I be ashamed like an animal that no longer has the sense of nudity? Or on the contrary, like a man who retains the sense of his nudity? Who am I therefore? Who is it that I am (following)? Whom should this be asked of if not of the other? And perhaps of the cat itself? (Jacques Derrida, 1997). These two positions became the starting point for the exhibition humanimals - an infraspecies exploration, which showcases a range of international artists who approach the emergence of the dividing line between human and animal. In his book "the open" Giorgio Agamben traces the history of the philosophical operation aimed at bringing about what it means to be human, a process he calls "the anthropological machine". This process has seen many different stations, from Descartes characterisation of animals as mechanical entities lacking a soul, over Jakob von Uexkülls declaration of a multitude of different parallel lifeworlds, towards Donna Haraway's notion of animals as "significant others". The artists in humanimals - an infraspecies exploration engage with this "anthropological machine" according to their respective practices, ranging from photography over painting, drawing, video and installation. About the curator: Axel Stockburger is an artist and theorist who lives and works in Vienna. He studied at the University of Applied Arts in Vienna with Peter Weibel and holds a PhD from the University of the Arts, London. His films and installations are shown internationally. Among other projects he has initiated the independent art television channel TIV in Vienna in 1998 and collaborated on international projects with the London based media art group D-Fuse (2000-2004). At present he works as scientific staff member at the Department for Visual Arts and Digital Media / Academy of Fine Arts in Vienna. Основано през 2002 година, «Мазето на баба Васа» е некомeрсиално пространство за съвременно изкуство, намиращо се в Шабла, град в Северна България с население от 4500 души. Изложбената площ обхваща около 10 квадратни метра, чиято архитектоника следва принципите на white cube, се помещава в мазето на стара къща. «Мазето на баба Васа» съществува  благодарение на гостоприемството на една 82 годищна жена и ентусиазмът на постоянно увеличаваща се група от хора на изкуството с различна националност. За десетте си години съществуване в Мазето са представени произведения на около 30 автори, а ежегодните откривания са съпроводени с DJ програма. «Мазето на баба Васа» не се опитва да надскочи себе си и не претендира за важност. Най-малкото изложбено пространство в малкия провинциален град и малката държава търси своята публика, първо сред местните жители, говори на диалект, работи с ограничен бюджет, импровизира и се наслаждава на природните дадености. «Мазето» намира удовлетворение най-вече в удоволствието да създава и забавлява, без да бяга от отговорността да добринесе за нечие развитие и да децентрализира тепърва оформящата се сцена за съвременно изкуство в страната. Founded in 2002, «Baba Vasa's cellar» is a non-commercial space for contemporary art, located in Shabla, a town in Northern Bulgaria with  4500 inhabitans. The 10 square meters of exhibition space are situated in the cellar of an old house and follow the architectonic principles of the white cube. «Baba Vasa's cellar» exists due to the hospitality of an 82 years old woman and the entusiasm of a permanently growing group of artists from different nationalities. During its first 10 years of existence the Cellar presented works of over 30 artists and the yearly  openings are supported by a garden party with DJ line. «Baba Vasa's Cellar» is not trying to be what it is not and doesn't pretend of importance. The smallest space in a small provincial town in a small country searches for its public in the first place among the local people, speaks in dialect, works with tiny budget, improvises and enjoys the nature. The Cellar finds its satisfaction mainly in the pleasure of creating and amusing, not forgeting about the responsability of contributing in someones development and decentralising the still unshaped scene for contemporary art in the country.

СТАНИМИР ГЕНОВ - ХИЩНАТА БОЯ И ИЗПЛЪЗВАЩИЯТ СЕ ОБРАЗ

КАРТИНИ  ХИЩНАТА БОЯ И ИЗПЛЪЗВАЩИЯТ СЕ ОБРАЗ   самостоятелна изложба -живопис СТАНИМИР ГЕНОВ Куратор - Йово Панчев     На 2 август / четвъртък/ от 19:00 часа в галерия „Юзина" на ул. „Московска" 11 ще бъде открита изложбата „КАРТИНИ" на младия автор Станимир Генов, чийто куратор е Йово Панчев. Изложбата  показва нови работи - "ведър поздрав към делтасъвременността" и както подчертава куратора на изложбата – "реактивират онова качество на изкуството, което поставя предметите в него едновременно като физически обекти, но и като изплъзващи се (от реалността и нейните референции) образи." Изложбата представя  седем живописни композиции и една инсталация  и ще продължи до 7 септември 2012 г.   Историята, която редовно се създава около живописните произведения, т.нар. „картини" винаги е била ограничена в ползването на езика като основа. Дори когато успее да се отклинчи от образността, на терена на срещата с картината целият й потенциал често се срива до няколко граматически фрази. Големият недостатък на езика, обаче, е невъзможността му да достига директно до онези пластове на човешката психика, до които се налага да се домогваме чрез метафори, митове, алегории и други форми. Тук поетиките на антропоморфните форми на телесно-плътни същества, органи и крайници се вплитат в композиционно невъзможни схватки. Станимир Генов атакува с гъста боя (буквално боя) пластовете, които не би могъл да достигне по друг начин. По тях, като превръща конвенционалното платно в адова изобразителната плоскост той оставя следи от борба, изобличава и илюминира укриващите се в бялото патологични силуети. Силуети на автономни органи в „органичен" синтез на свободни патологични форми заклещени една в друга. Една схватка, която може да изобразява и реферира, но преди всичко действа пред (и след) вербално, извън езика и извън системата. Така около тези т.нар. „картини" тръгва една история за системата и нейната несъстоятелност от непоносимо натъпканите в нея дефектирали форми на живот. История за автономни органи на адов конгрес, която не бива да продължава с думи, за да не посяга на „живописта". Компресиран, светът между Рубенс и Рубенс Баричело (пилот от Формула 1), Франсис Бейкън и „Саут Парк" се разгръща при Станимир Генов във вече класически по отношение на креативния процес подход. Бившият живописец се връща към тази форма по начин, който може да се стори прекомерно силен или суров, но той не би стигнал до тук без системните си художествени изследвания върху човешкото възприятие и поведение в ситуациите на паника и смут, объркване, уязвимост, неудобство от навалицата и т.н. фиксирани във видеоарт-а и инстаталциите му. След като поставя публиката в състояние на различни емоционални преживявания, с „картините" си, Генов отново провокира ситуационно възприемане на работата на художника. То е поставено като жест, който авторът обявява за форма на „автоекзорсизъм". Откровено, той ползва себе си (и своя опит) за обект на живописта си, защото е деликатен и взискателен към познаването на предмета на работата си. „Картините" на Станимир Генов реактивират онова качество на изкуството, което поставя предметите в него едновременно като физически обекти, но и като изплъзващи се (от реалността и нейните референции) образи. Те поддържат напрежението между илюзията и действителността в разпознаваем и характерен подход към живописта в постмодерна употреба. Издържани в перфектно актуална естетика новите творби на Станимир Генов са ведър поздрав към делтасъвременността (по Красимир Делчев). Йово Панчев, куратор Станимир Генов (1982,София) Завършва Национална Художествена Академия, София, специалност живопис при проф. Бояджиев. Носител е на наградата на МФ „Св.св .Кирил и Методий"(2006), финалист в конкурса на Гауденц Б. Руф за 2008 и 2011г. и наградата на М-тел за 2009.  Има десетки участия в изложби (София, Пловдив, Варна, Виена, Прага, Битоля), както и две самостоятелни изяви в Галерия „Пистолет" през 2008 и 2010 и в "The Fridge", 2011. Станимир Генов работи с видео, инсталация и живопис като балансира в работата си концептуален заряд, чист експресивен изказ и създаване на комплексен художествен дискурс, в който зрителят активно преживява (срещата си с) изкуството. ventsislav zankov http://zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION http://foundation.zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 Post: P.O.BOX 223 1618 Sofia, Bulgaria art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ http://artchannel.bg