Галерия Сариев: Дупка в паркета / изложба на Сашо Стоицов / 20 декември 2011 - 3 февруари 2012

English version below ____ Галерия Сариев, Пловдив представя: Дупка в паркета Сашо Стоицов 20 декември 2011 - 3 февруари 2012 Откриване: 20 декември 2011, 19:00 часа, Галерия Сариев Самостоятелната изложба „Дупка в паркета" на Сашо Стоицов в Галерия Сариев през декември 2011 година насочва вниманието и запознава с  този емблематичен, но не дотолкова познат български творец от изкуството на Прехода. С изложбата Галерия Сариев цели за направи кратък опознавателен профил на автора чрез негови знакови произведения от началото на 80-те години на ХХ век, някои от тях непоказвани, до съвсем нови творби от 2011 година. Изложбата носи името на една от най-запомнящите се, скандална за времето си творба - „Дупка в паркета", 1989 година. Работата е правена за изложбата „11,11,89" в Благоевград и представя паркет с изрязана дупка в средата, според думите на автора интерпретираща „пробива в системата, паркетния комунизъм и уеснафяването". В текста към изложбата „Дупка в паркета" в Галерия Сариев, д-р Мария Василава пише: "Вече 30 години Сашо Стоицов присъства в изкуството някак безшумно, стъпвайки почти на пръсти, но понякога именно това ходене на пръсти оставя по-дълбоки следи. Няма друг автор от неговото поколение, който толкова се е променял и толкова е останал верен на себе си. На границата на 70-те и 80-те години на 20. век той се появява с големи фотореалистични композиции, които се отличават със своята хладна отстраненост. Самата техника – използване на фотоапарат, диапроектор, линия, лепенка, пръскане, изглежда почти богохулно във време, което възхвалява силата на ръкотворчеството... Оттук е съвсем естествено, че Сашо Стоицов попада в авангарда на концептуалните действия на прага на прехода. Той не само участва в най-емблематичните за периода изложби, но и организира някои от тях като скрит лидер на „Група Благоевград". В работите, които създава по това време: „Бум в енергетиката", 1988, „Домашна екология", 1988, „Дупка в паркета", 1989, има много политика и социална рефлексия. Те са свързани с драматичните идеологически промени и трагичното икономическо положение. В началото на 90-те той развива аукционистките, социално критически действия по-посока на по-задълбочен анализ на миналото... Сашо Стоицов е единственият, който намира смисъл и мотивация да се занимава с миналото и неговата визуална риторика... След заминаването си за Ню Йорк през 1998 г., той се появява почти неочаквано в България с изложбите си „Природно" в НХГ, 2004, и „Водопад", 2005. Те само на пръв поглед изглежда, че нямат нищо общо с предишното му развитие. Наистина материалът е различен – стереопорен картон, цветни хартии и скочове, които изграждат триизмерни форми-имитации на природни елементи. Към това се прибавят и нежно-небрежни рисунки с цветни моливи. Като цяло впечатлението е за минималистичност, но и за бутафорност. Една паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма" именно в поставянето на граница между видимото и ирационалното. Сашо Стоицов и сега се възползва от специфичното си, ненатрапчиво чувство за хумор, което някак по детски наивно си играе със света наоколо. Така и като на шега започва да пише своите кратки поеми върху табло за обяви в един нюйоркски бар, които се превръщат в проникновени наблюдения на околния живот без показно да претендират за това. Промяната или по-скоро развитието му проличава и в съпоставянето на две работи „Дупка в паркета", 1989 (паркет), и „Паркет", 2011 (пенокартон). Първата е създадена в болезнената реалност в годината на прехода и символизира именно това – пробивът в системата и всички последствия от това. Втората е създадена в привидно уютната действителност на Ню Йорк и оставя вкус за нещо временно, маскирано в цветовете на клоунадата, но изначално обречено и преходно. Колкото по думите на автора тя да внася „ведрост от сегашното време", в известен смисъл поставя под съмнение и него. Работата е много типична за способността на Сашо Стоицов да ни провокира да мислим, като ни оставя с впечатлението, че просто се забавляваме." Самостоятелната изложба „Дупка в паркета" на Сашо Стоицов в Галерия Сариев освен едноименната работа, показва и събира други споменати творби от този период: голямоформатните живописни платна във фотореалистичен стил: "Едно семейство", 1979, "Програма Андрей", 1980, "Програма Братанов", 1980. Четири от творбите в изложбата на Сашо Стоицов са правени през 2011 година като всички са изпълнени в пенокартон: „Паркет" - работа за стена, две „Поеми" и „Снимка" - бутафорна реплика на „Едно семейство" от 80-те. Показването на творчесвото на Сашо Стоицов в контекста на неговото развитие от 80-те години на ХХ век до 2011 е част от политиката на галерията за представяне на българското съвременно изкуство като исторически процес за търсене на собствена територия. Политика, започнала с изложбата „На Ръб Идеалът" през 2009 година, посветена на 20 годишнината от създаването на емблематичната пловдивска авангардна група „Ръб". --- Сашо Стоицов е роден през 1952 година в Благоевград. Завършва Националната художествена гимназия, София през 1973 година. Участва в първите прояви на  на т.нар. неконвенционални изкуства в България. От 1998 година живве и работи в Ню Йорк. Сред най-значимите му самостоятелни изложби са: „Акрилни творби", галерия Аросита, София (2010); „Fly", галерия  Аросита, София (2008); „Водопад", Софийска градска художествена галерия (2006); „Природно", Национална художествена галерия, София (2004); „Mosholu PKWY", галерия Мач бук, Ню Йорк (2003);  „Саксофонист в банята", галерия АТА-Рай, София (1996); „Източни миниатюри", Национална художествена галерия, София (1996); „Знаци", галерия ХО, Берлин (1996). Негови произведения са в колекцията на Софийска Градска Художествена Галерия, в частни колекции в България и чужбина. Носител е на наградата на М-Тел за съвременно изкуство (2007).      _________ Sariev Gallery, Plovdiv presents: A hole in the parquet Sasho Stoicov December 20, 2011 – February 3, 2012 Opening: December 20, 2011, 19:00h, Sariev Gallery Sasho Stoicov's solo exhibition "A hole in the parquet" at Sariev Gallery in December 2011 calls our attention and introduces this not so well-known, but emblematic Bulgarian artist from the Transition period. Sariev Gallery's intent with this exhibition is to make a short presentational profile of the artist through his most characteristic works from the beginning of 1980's, some of them were never shown and some are completely new from 2011. The title of the exhibition is that of the most memorable and scandalous of its time artwork – "A hole in the parquet", 1989. This work was created for the exhibition "11, 11, 89" in Blagoevgrad and represents a piece of parquet floor with a cut off hole in the middle, in the artist's words interpreting "the break in the parquet communism and the rise of the philistine class". In her text for the exhibition "A hole in the parquet" at Sariev Gallery, Maria Vasileva, Phd, writes: For 30 years now Sasho Stoicov has been present in art somewhat silently, stepping almost on his toes, but sometimes it is this tiptoeing that leaves deeper traces. There is no other artist from his generation who has been changing so much and yet lived up to his own expectations. On the border between the 1970's and 1980's he appeared with big photo-realistic compositions which stood out with their cold retreat. The technique he used – camera, slide projector, a ruler, a sticker – looked almost blasphemous in a time when the handwork was highly praised. … From that point it's fully expectable that Sasho Stoicov found himself in the avant-garde of the conceptual activities on the brink of the transition. Not only did he participate in the most emblematic exhibitions of this period, but he also organized some of them as a hidden leader of "Blagoevgrad Group".  There is a lot of politics and social reflection in the works he created during that time: "Energy Boom", 1988, "Home ecology", 1988, "A hole in the parquet", 1989. They are connected with the dramatic ideological changes and the tragic economic situation. In the beginning of the 1990's he developed auction based, socially critical activities aimed at a more profound analysis of the past. He was doing that through the symbols (five-pointed star, pickaxes, shovels) in his paintings, wooden plastic works, water-colours - all with icon or eastern miniature stylistic; through ironical sacralisation – the tools of labour turned into gilded icons and altars - or through enlarging the motive so much that it loses its image and its concrete message. Sasho Stoicov is the only one who found the meaning and motivation to deal with the past and its visual rhetoric. After leaving for New York in 1998 he appeared almost unexpectedly in Bulgaria with his exhibitions "Naturally" at the National Art Gallery, 2004, and "Waterfall", 2005. At first sight they look completely disconnected from his previous development. Indeed, the work material is different –expanded polystyrene, colourful paper and scotch that build up three-dimensional imitation forms of natural elements. With added delicately negligent colour pencil drawings. The overall impression is minimalist but also dummy. It's a parallel reality which reminds a lot of the portraits from the "Programme" series, namely in the border between the visible and irrational. Sasho Stoicov continues to take advantage of his specific, non-obsessive sense of humour which plays with the world around in somewhat naïve, childish manner. In the same way, as a joke, he started to write his short poems on a notice board in a New York bar, which later turned out to be penetrating, unpretentious observations on the world around. The change or rather the progress in his art becomes more visible in comparing two of his works "A hole in the parquet", 1989 (parquet), and "Parquet" 2011 (foam board). The first was created in the sensitive environment of the year of transition and symbolizes exactly this – the breakthrough in the system and all the consequences that followed. The second one was created in the seemingly comfortable reality of New York and leaves a sense of something temporary, disguised in clown's colours, but initially doomed and transient. The artist may say that it brings "serenity from the present day", but in a way it casts suspicion on it. This is a typical work that shows Sasho Stoicov's ability to make us think by leaving the impression that we are just having fun. Besides the homonymous work "A hole in the parquet" the solo exhibition at Sariev Gallery also shows and brings together other mentioned works from this period: the big-sized paintings in photo-realistic style: "One family", 1979, "Andrei Programme", 1980, "Bratanov Programme", 1980. Four of the works from this exhibition were created in 2011, all in foam board: "Parquet" – wall installation, two "Poems" and "A photograph" – dummy replicas of "One family" from the 1980's. Exhibiting the work of Sasho Stoicov in the context of his development from the 1980's until 2011 is part if the gallery's policy to present Bulgarian contemporary art as a historical process in search of its own territory. This strategy began with the exhibition "At the edge of the Ideal" in 2009 which was dedicated to the 20th anniversary of the emblematic avant-garde group from Plovdiv "Edge". --- Sasho Stoicov was born in 1952 in Blagoevgrad. He graduated from The National Art Academy in Sofia in 1997. He participated in the first acts of the so-called unconventional arts in Bulgaria. He has been living in New York since 1998. Among his most notable independent exhibitions are: "Acrylic works", Arosita Gallery, Sofia (2010); „Fly", Arosita Gallery, Sofia (2008); "Waterfall", Sofia City Art Gallery (2001);  "Naturally", National Art Gallery, Sofia (2004); „Mosholu PKWY", Match Book Gallery, New York (2003); "Saxophone player in the bathroom", ATA-Rai Gallery, Sofia (1996), "Eastern miniatures", National Art Gallery, Sofia (1996), "Signs" XO Gallery, Berlin (1996). His artworks are part of the Sofia City Art Gallery collection, also of private collections in Bulgaria and abroad. He was awarded with the prize of M-Tel for contemporary art (2007).     -- ---SARIEV GALLERY www.sariev-gallery.com a: 40, Otets Paisiy str, Plovdiv 4000, Bulgaria m: +359 888 520 375, +359 888 221 302 s: vesselina.sarieva, katrin.sarieva www.facebook.com/sariev.gallery

Oleg Mavromatti i Boryana Rossa in in Adam Zaretsky's The Vivoarts School for Transgenic Aesthetics Ltd.

Ако сте в Антверпен може да видите изложбата "VASTAL: The Vivoarts School for Transgenic Aesthetics Ltd."  http://www.verbekegallery.com/exhibitions.html  във VERBEKE Gallery  simon at verbekefoundation.com с куратор Адам Заретски, в която Олег Мавроматти и аз участваме с пърформанса "Слуги на народа" 2009.  http://www.verbekegallery.com/adam-zaretsky-body-alterity-lab.html VASTAL:  The Vivoarts School for Transgenic Aesthetics Ltd.  08.12.2011 - 21.01.2011  Opening 08.12.2011, 18.00  Ground floor VASTAL  The Vivoarts School for Transgenic Aesthetics Ltd.:  Towards a Public Practice of Intentional Genetic Modification (IGM) Ecology and EcoArt, Ethology and Animals in Art, Embryology and Mutagenic Art, Gastronomy and Edible Art, Tissue Culture and Disembodies Flesh Art, Bioinformatics and DNA Literary Studies and Physiology and Body Art. VASTAL, The VivoArts School for Transgenic Aesthetics Ltd. was formed in 2009 in order to make hand-on biotechnology labs more accessible to the public and to teach do-it-yourself genetic engineering of the human germline. Each lab is posited as having one goal, merely the production of living artistic projects. Engineering anatomy as an art studio practice is documented through experiments in: ecological art anomalies, culinary art extravagances, tissue culture art, subjective beings in need of art as enrichment, bioinformatics art, transgenic embryo sculpting and body-based performance art. DIY hands-on biotechnology labs work:  a. to enhance public comprehension of the process of transgenesis through hands-on experience that emphasizes the relationship between safety, aesthetics, and responsibility implicit in this field.  b. to give public access and personal insight towards an interpolation of the desires and paraphilias that drive intentional difference production in the genealogical sense.  c. to aid in academic understanding by contributing new knowledge based on the socio-cultural and ecological reverberations that gene insertion and IGM transgenic alteration of the human genome brings into our lived experience. VASTAL's labs: Art for Non-humans Lab  Transgenic Embryology Lab  Body Alterity Lab  (De)Mystified Bioinformatics Lab  Tissue Culture Sculpture Lab  Hybrid DNA Isolation Lab  Seed Bombing Lab VERBEKE Gallery  Leopold de Waelstraat 37 2000 Antwerp  Belgium Opening hours  Thursday - Saturday, 2pm - 7pm Contact  Simon Delobel              +32 (0)493 07 81 53        -- re.act.feminism #2 Centro Cultural Montehermoso, Vitoria-Gasteiz Oct 7th 2011 / Jan 12th 2012 www.reactfeminism.org

FUNERAL - Alex Prtroff - Dec 10

ПОГРЕБЕНИЕ Алекс Петров 10 - 29 декември 2011; откриване 19 h ПИСТОЛЕТ, Раковски 122 погребваме старото и мумията му ни преследва с хеликоптер.носете си траурните костюми, надгробните камъни, дозите, диагнозите, спринцовките, хапчетата, патронките, патрондашите, прашките, виденията, оцъклените погледи, халюцинациите, шумовете в ушите, гласовете в главата, светът върви към пропаст - скачайте. присъствието задължително. за вашето анти настроение ще се погрижат още - иво цанов, васил прасков, лъчезар лозанов, добринка корчева, данаил досев, раймонд краев и др. музика: ради николов. с подкрепата на ДАУХАУС *** English FUNERAL Alex Petroff 10 - 29 Dec 2011 PISTOLET, 122 Rakovski Str, Sofia we bury the old and it's after us on a helicopter. bring your black clothes, grave stones, doses, diagnosis, squirts, pills, your tiny bullets and bandoliers, slings, visions, glassy gazes, hallucinations, ear noises, head voices, world's headed for a chasm - go jump. attendence due. your anti mood will be supported also by ivo tsanov, vassil prashkov, luchezar lozanov, dobrinka korcheva, danail dossev, raimond kraev etc. music by radi nikolov supported by DAUHAUS *** additional message: Dear friends, believe it or not I did some promotional labour (!!) and started uploading archives in pistolet's facebook page, which was a tottal nessecity since pistiolet's website is off for more than a year now... so be good fans and click the "like" button! You may also like the page of Chaika and the joint one together with Ham&eggs and Carevitsa. www.facebook.com/pistoletgallery www.facebook.com/chaikamoda www.facebook.com/cchhp you may have heard the rumours of closing the venue. Might be true... a wierd opportunity came out just the other day so there is a tiny chance to work out. No bothers anyway. As Gerginov sais: "There will be bread, there will be future!"!

Boryana Rossa and Ultrafuturo at re.act.feminism performing archive

Това е пътуващ видео архив, част от изложбата  re.act.feminism , която се откри 2009 в Берлин и на която аз и Олег Мавроматти направихме пърформанса "Витрувианско тяло." В този архив е включен пърформансът "Последният клапан", който направих заедно с Ултрафутуро 2004 година. В този пътуващ архив са включени класически  феминистки пърформанси от 60те до сега  на художнички като Йоко Оно, Кароли Шнееман, Фейт Уайлдинг, Таня Остоич, Катржина Козира,  Хана Уилке, ОРЛАН, ВАЛИ ЕКСПОРТ, Ана Мендиета,, Елена Ковилина, Саня Ивекович, Мая Баевич и др.  Архивът ще бъде показан в Испания, Полша, Хърватия, Дания, Естония и Германия. Надявам се някой ден да дойде и у нас, където - както навсякъде по света - проблемите на жените не са решени (колкото и да се пропагандира обратното по медите:)))). re.act.feminism #2 - a performing archive Ewa Partum, "Selfidentification," Warsaw 1980. Photo-montage (from a series of 8 images). Courtesy: The artist.  Share this announcement on:  Facebook | Delicious | Twitter re.act.feminism #2 a performing archive Archive / Exhibitions / Workshops / Performances / Talks / Research 7 October 2011–1 September 2013 First Venue: 7 October 2011–15 January 2012, Centro Cultural Montehermoso Kulturunea, Vitoria-Gasteiz, Spain  www.reactfeminism.org  re.act.feminism #2 - a performing archive is a continually expanding, mobile and temporary performance archive travelling through six European countries from 2011 to 2013. In its current version, it presents gender-critical, feminist and queer performance art by 125 artists and artists collectives from the 1960s until the beginning of the 1980s, as well as contemporary positions. The research focus is on artworks from Eastern and Western Europe, the Mediterranean and the Middle East, the US and selected countries in Latin America. On its route through Europe this temporary archive will continue to expand through local research and scholarly cooperation. It will also be "animated" through exhibitions, screenings, performances and discussions along the way, which will continuously contribute to the archive. With this project, the organiser cross links e.V., Berlin and the curators Bettina Knaup andBeatrice Ellen Stammer, draw on the success of the exhibition "re.act.feminism—performance art of the 1960s & 70s today" which was shown to great critical acclaim in the Akademie der Künste, Berlin, Germany, in 2008–2009. The main goals of the project are to make performance documentation, which is dispersed and often difficult to access, available to a broader public for the first time in such a great volume and variety, and to strengthen cross-generational and trans-cultural dialogue.  The project is based on the idea of a living archive, emphasising the use, appropriation, and re-interpretation of documents: What effect does the performance document have in the moment of its reception, what does it do? What kind of relationship does it create between past and future, between author and recipient?  At Centro Cultural Montehermoso, first venue of the project, the archive will be accompanied by an exhibition presenting 20 artists of different generations, which have been selected from the archive: EXHIBITION Oreet Ashery, Pauline Boudry & Renate Lorenz, Theresa Hak Kyung Cha, Regina José Galindo, Mierle Laderman Ukeles, Marta Minujín, Fina Miralles, Lorraine O'Grady, Tanja Ostojić, Letícia Parente, Ewa Partum, Adrian Piper, Ulrike Rosenbach, Raeda Saadeh, Zorka Ságlová, Stefanie Seibold & Teresa María Díaz Nerio, Miriam Sharon, Gabriele Stötzer ARCHIVE Helena Almeida, Eleanor Antin, Oreet Ashery, Antonia Baehr, Maja Bajević, Anne Bean, Anat Ben-David, Renate Bertlmann, Pauline Boudry & Renate Lorenz, Nisrine Boukhari, Maris Bustamante, Cabello/Carceller, Graciela Carnevale, Theresa Hak Kyung Cha, Helen Chadwick, Lygia Clark, Colette, Nieves Correa, Laura Cottingham, Lilibeth Cuenca Rasmussen, Disband, Ines Doujak, Orshi Drozdik, Yingmei Duan, Diamela Eltit, VALIE EXPORT, Factory of Found Clothes, Esther Ferrer, Rose Finn-Kelcey, Simone Forti, (e.) Twin Gabriel, Regina José Galindo, Rimma Gerlovina & Valeriy Gerlovin, Patrycja German, Ghazel, Kate Gilmore, Mona Hatoum, Sanja Iveković, Elżbieta Jabłońska, Françoise Janicot, Joan Jonas, Anne Jud, Kirsten Justesen, Kanonklubben/Damebilleder, Line Skywalker Karlström, Tina Keane, Amal Kenawy, Verica Kovacevska, Elena Kovylina, Katarzyna Kozyra, Christina Kubisch, Verena Kyselka, Nicola L, Latifa Laâbissi, Leslie Labowitz, Suzanne Lacy, Katalin Ladik, Sigalit Landau, Klara Lidén, Kalup Linzy, Natalia LL, Manon, María Evelia Marmolejo, Muda Mathis, Dóra Maurer, Mónica Mayer, Ana Mendieta, Marta Minujín, Fina Miralles, Linda Montano, Charlotte Moorman, Teresa Murak, Sands Murray-Wassink, Hannah O'Shea, Itziar Okariz, Yoko Ono, ORLAN, Tanja Ostojić, Letícia Parente, Ewa Partum, Jillian Peña, Performance Saga (Andrea Saemann & Katrin Grögel), Howardena Pindell, Polvo de Gallina Negra, Yvonne Rainer, Egle Rakauskaite, Jytte Rex, Ulrike Rosenbach, Martha Rosler, Boryana Rossa, María Ruido, Estíbaliz Sábada, Andrea Saemann, Christine Schlegel, Cornelia Schleime, Carolee Schneemann, Miriam Sharon, Bonnie Ora Sherk, Barbara T. Smith, Cornelia Sollfrank, Spiderwoman Theater, Annie Sprinkle, Gabriele Stötzer, Melati Suryodarmo, Jinoos Taghizadeh, Milica Tomić, Valie Export Society, Cecilia Vicuña, The Waitresses, Faith Wilding, Hannah Wilke, Martha Wilson, Julita Wójcik, Nil Yalter A bilingual exhibition catalogue, documenting the entire project, will be published in 2013. The project's content will also be made accessible on our website, which is intended as a research tool and will grow in sync with the ongoing exhibition and archive programme.  www.reactfeminism.org re.act.feminism #2 - a performing archive is a project by cross links e.V., curated by Bettina Knaup and Beatrice Ellen Stammer  Research: Kathrin Becker, Eleanora Fabião Organised in cooperation with Centro Cultural Montehermoso Kulturunea, Vitoria-Gasteiz, Spain Instytut Sztuki Wyspa, Gdansk, Poland Galerija Miroslav Kraljević, Zagreb, Croatia Museet for Samtidskunst, Roskilde, Denmark Tallinna Kunstihoone, Tallinn, Estonia Fundació Antoni Tàpies, Barcelona, Spain Akademie der Künste, Berlin, Germany The project is funded by the German Federal Cultural Foundation and ERSTE Stiftung.  Additional support from cine plus, Neuer Berliner Kunstverein (n.b.k.) For further information please contact: artpress – Ute Weingarten | Elisabethkirchstr. 15 | 10115 Berlin Phone:             +49-(0)30-21 96 18 43       | Email: artpress@uteweingarten.de or info@reactfeminism.org www.artpress-uteweingarten.de   Become a fan on Facebook | Follow us on Twitter -- re.act.feminism #2 Centro Cultural Montehermoso, Vitoria-Gasteiz Oct 7th 2011 / Jan 12th 2012 www.reactfeminism.org

“Скрити източници” Петер Цанев

Галерия АРОСИТА представя   "Скрити източници" Петер Цанев Откриване: 22.11.2011 /вторник/ от 18.00 часа 22 ноември-06 декември, 2011 г.   Галерия АРОСИТА  ул. "Врабча" №12-Б, гр. София Работно време: 13.00-19.00, събота 11.00-16.00 ч. Тел.: +359 2 989 60 50, +359 885 87 28 04 www.arosita.info, arosita@abv.bg …………………………………………………………………………………………………………   Arosita gallery Presents   "Hidden Sources" Peter Tzanev   Opening: 22nd November / Tuesday/ 18.00 h. November 22nd- December 06th, 2011   12-B "Vrabcha"Str., Sofia Working time: 13.00-19.00, Saturday: 11.00-16.00 h Phone : +359 2 989 60 50, +359 885 87 28 04 www.arosita.info, arosita@abv.bg Петер Цанев Скрити източници "The strange thing about ready-mades is that I've never been able to come up with a definition or an explanation that fully satisfies me." (M. Duchamp, 1962). Всички форми на изкуство извличат сила от вътрешните способности на твореца. Изкуството на редимейд извлича своята сила от външната позиция на твореца, защото редимейд е насочен към неутрална реалност, в която всички вътрешни способности са фалшиви способности. Творецът при редимейд изкуството контактува с реалност, която е единствената достъпна реалност. Ето защо при редимейд художникът не измисля нова реалност, а използва скрити източници за не допускане на съществуващата реалност. Петер Цанев (р.1967) е художник и историк на изкуството, който в своите проекти и изследвания е привлечен от психологическите парадокси и основания на изкуството. Автор е на книгите „Психология на изкуството" (2008) и „Психологически подходи в изкуствознанието" (2009). Професор е по психология на изкуството в Националната художествена академия в София. Самостоятелни изложби: Инструменти на съпричастност, Галерия „Райко Алексиев", София (2011), Непредвидимо прозрачен. Хетерохронни инсталации. Галерия Ателие Пластелин, София (2010), Ектопластични рисунки и инсталации, Национален център за съвременно изкуство, Шипка 6, София (2009), Упражнения по съвършенство, Галерия Ирида, София (2006), Халюциниращи обекти, Салон 77, Ниш. (2005), Жертви на декориране, Галерия ХХL, София (2002) Колективни изложби: Unlimited - награда на М-тел за съвременно българско изкуство, София (2011), Изложба на номинираните за наградата на Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство, Галерия „Райко Алексиев" (2011), Годишни награди на М-тел за съвременно българско изкуство, Индустриално пристанище, Варна (2009), Изложба на номинираните за наградата на Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство, Софийска градска художествена галерия (2008), Визуално безсмъртие, Проектраум М54, Базел (2007), Donumenta, Регензбург (2005).

Юрген Хабермас - За конституцията на Европа

Deutscher Text weiter unten… Юрген Хабермас - За конституцията на Европа Току-що завършеният текст на световноизвестния немски социален теоретик и философ се появява на български език едновременно с оригиналното издание на немски и с издания на общо 18 европейски езика. Българският издател на този свръхактуален текст - Издателска къща КХ -Критика и Хуманизъм- и Гьоте-институт в София Ви канят да станете част от общоевропейска културна кампания, която превръща тази книга в предизвикателство към спешната необходимост от ново мислене за конструкцията на Европа. Сред участниците в дискусията ще бъдат проф. Евгени Танчев, Председател на Конституционния съд, проф. Антоний Тодоров, проф. Стилиян Йотов (преводач на книгата), доц. Даниел Смилов, г-жа Десислава Найденова – Дирекция «Европейски съюз», МВнР, представители на институции. Представяне и дискусия: 15.11.2011 г., вт., 18.00 часа Гьоте-институт, ул. Будапеща № 1, София ----------------------------------------- Jürgen Habermas - Die Verfassung Europas Der gerade fertiggestellte Text des weltberühmten deutschen Philosophen und Theoretikers erscheint zeitgleich zur deutschen Originalausgabe in 18 weiteren Sprachfassungen in Europa. Der bulgarische Herausgeber dieses hochaktuellen Textes, der Verlag "Kritik und Humanismus", und das Goethe-Institut in Sofia laden ein zur Vorstellung des Buches und Diskussion. Werden Sie Teil des europäischen Kulturvorhabens, das sich durch das Buch von Jürgen Habermas als eine Art Herausforderung im Hinblick auf die dringende Notwendigkeit eines neuen Denkens über den Aufbau der EU darstellt. An der Diskussion beteiligen sich u.a. Prof. Evgeni Tantschev, Vorsitzender des Verfassungsgerichtes, Prof. Stiliyan Yotov, Übersetzer des Buches, Prof. Antoniy Todorov, Assoz. Prof. Daniel Smilov, Frau Dessislava Naydenova, Ministerium der auswärtigen Angelegenheiten. Di., 15.11.2011, 18.00 Uhr Goethe-Institut, Budapesta-Str. 1, Sofia Olja Mateeva, Sekretariat/ Programmabteilung Goethe-Institut Bulgarien Budapesta-Str. 1 1000 Sofia / Bulgarien Tel. 00359 2/ 939 0100, 0101 Fax 00359 2/ 939 0199 E-mail: sekr@sofia.goethe.org www.goethe.de/sofia

Венци Занков представи "Последния будоар"

http://video.bgnes.com/view/28665 Венци Занков представи "Последния будоар" На емблематичната дата 10-ти ноември в галерия "Райко Алексиев" официално беше открита новата самостоятелна изложба на Венци Занков "Последният будоар" - 1991 - двадесет години по-късно. С последната си самостоятелна изложба Венцислав Занков обявява края на будоарните игри в съвременното българско изкуство и култура, или поне му се иска да може да го види. Художникът помни 10-ти ноември с първия си кървав пърформанс и го отбелязва чрез новата си самостоятелна изложба. /БГНЕС

на 10-ти ноември 2011/четвъртък/ от 18.30 - Последния будоар -скулптура, кръв, видео

Последният будоар 1991-двадесет години по-късно "... Турбуленциите на времето, нестабилността на времената, противоречивостта на годините, принудени да преодоляваме, ни натикват или в спомените, или в надеждите; в носталгията и в амбициите. Спомням си едно мое време, направило миналото ми безпредметно, а бъдещето ми без очертания. Лишен от тях се оказах в едно мрачно настояще, което се очертаваше като безкрайно. 1991-1992 Миналото и бъдещето се свиха и сляха; потънаха там, в черната дупка на това настояще. Хоризонтът на събитията се сви до „днес", черното се възприемаше буквално – мрак; без осветление, с единствената грижа какво още ще се случи утре..." В. Занков   ‚Limes Agonae' 1997 каталог   1991 завърши за мен с акция в софийската кланица в Орландовци, а започна на 22-ри февруари със сняг и кръв в Докторската градинка. Тази година ме беляза и остана в историята. След двадесет години мога да добавя клетки-будоари, вериги и части от фигури на трима конника на откровението, ангел с две озъбени усти ...без история и без бъдеще, без тяло. Времето го няма. Ако чакаме края на света, то край няма. Свят няма, Отломки от съдби се носят в хаоса на реалното и виртуалното. Социални мрежи и социални революции?  10 ноември 1989 направи възможна моята 1991-ва. 10-ти ноември 2011 е обикновен работен ден/четвъртък/, в който спомените и надеждите не вършат работа. Гледам да си върша работата, а какво ще се случи утре – дори не ми се мисли. Безмислени усилия. Последният будоар 1991-двадесет години по-късно Венцислав Занков Самостоятелна изложба – скулптура, кръв, видео 10.11-22.11.2011 галерия „Райко Алексиев" ул."Раковски" 125, София Откриване 10-ти ноември 2011, 18 .30.часа   С подкрепата на: Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий"   С последната си самостоятелна изложба, Венцислав Занков обявява края на будоарните игри в съвременното българско изкуство и култура, или поне му се иска да може да го види. Със завършването си на художественото образование през 1988 той започва да работи в областта на скулптурата, като смело заявява своето място в изкуството. 1989 на тротоара на ул. Раковски  показва композицията си „Пътят" от която са останали само архивни фотографии, показани през 2009 в „Чайната" ул. „Бенковски" 14. През 1990 вкарва и монтира с кран в градинката зад „Националната библиотека" скулптури от желязо, едната от които е включена в Art in Public  2011, 272 pages на Braun Publishing ISBN 978-3-03768-098-8. През 1991 в същата тази градинка сред същите тези скулптури той прави първия си кървав пърформанс „Червено 1" като реакция към едно обезмислено живеене без минало и с празно бъдеще. Присъстващите са малко. В същия този час и ден известни днес куратори и изкуствоведи спорят на 4 етаж на Шипка 6 за бъдещето на „Клуба на /вечно/ младия художник". Долу един млад художник лежи кървав в снега. Разривът е видим -  така културата  и критиката става будоарна;  съдбата на официалното изкуство – будоарна. Ако има друго, то то е систематично изключвано или манипулирано през годините от същите тези куратори-изкуствоведи от онази сбирка на 22.02.1991 на 4ти етаж на СБХ. 20 години по-късно се повдига въпроса кое днес във функционирането на художествения живот е по-различно от онези времена. Тук авторът казва: „...край няма. Свят няма, Отломки от съдби се носят в хаоса на реалното и виртуалното". Остава надеждата в световната финансова криза да изгори и всичко фалшиво в изкуството. Изложбата на В.Занков „Последния будоар" не е ретроспективна, но прави връзка между събития преди 20 години, едно от които е  акцията му в софийската кланица, част от неговия проект "Limes agoniae" /границата на агонията/ и днешното състояние на екстремно оцеляване като едно дежа-вю на началото на «пехода». Авторът съпоставя разпадащи се висящи фигури в клетки /2011/  с бели чаршафи напоени с кръв, създадени през 1991-ва в кланицата за телешко месо. На входа – прожекция на черно бял филм без звук – архивирал и запазил действията от същата онази година. «Говори ми!» /2011/ скулптура, светлина, летящо двукрила озъбена глава и  стихотворението «Пророк» на Пушкин са насреща. Има и още, но е оставено за разкриване на Посетителя.  Александър Живородов           Иначе: Будоар мн. будоари, (два) будоара, м. Истор. Тоалетна стая и приемна на дама от висшето общество. Съновник - Будоар Будоар - Насила ще правиш нещо на сила за половинката си.   Поп Фолк Клуб БУДОАР Слънчев Бряг Будоар ресторант-градина Адрес: София, кв. Гео Mилев В будоара на кралицата Ресторант-кафе "Будоар" е място за (не)благородници от градски тип Мариела Гемишева представя инсталацията "Любимият ми будоар" в галерия "Сариев"   Будоар Тип: Класиката на ресторанта Категория: ** Кухня: Европейски традиции вид музика: фонова резервация: не се изисква Средна цена за обяд/вечеря на човек: 20.00 - 30.00 лв. Дамски будоар Последен поглед в огледалото Специален будоар чака булката за последен поглед в огледалото преди решителния момент. Стаята, в която бъдещата съпруга може за последно да се усамоти с приятелките си, е решена в бледолилаво, срещу нея има и помещение за мъжа, издържано в резеда.   Домашен будоар-106-44-Марина Маринова ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ: ИЗЛОЖБИ   Енрике гледа Витоша от будоар Ретро апартамент на 270 кв. метра и интернет джаджи очакват Иглесиас   Добре е всеки член на  семейството да има собствена стая: за уединение, отдих, за създаване на обстановка  само по свой вкус. В този смисъл върви само на децата: на тяхно разположение е детската стая. Възрастните се задоволяват със спалня и гостна. На задружното семейство не е тясно даже в малък апартамент. Но понякога жената трябва да се уедини и спокойно да се заеме със себе си. И ще й бъде удобно, ако в спалнята е предвидено специално място за това. И така, да обзаведем женското ъгълче. Не бъркайте спалнята с будоар! Много погрешно наричат женската спалня будоар. Това правят даже някои дизайнери, не затруднили се с изучаването на историята по въпроса. Френски стил бодуар Едва ли ще ви удиви, че  будоарът е измислен от  французите. Самата дума идва от глагола bouder (сърдя се) и ни пренася в Париж през  XVII век. В онези времена парадната анфилада на  двореца се завършвала от стаята на стопанката  и там светските дами се уединявали , ако били сърдити. Вивиан Уестууд Будоар Парфюм Спрей 30ml/1oz Boudoir Eau De Parfum Spray   „Дамски будоар в цветовете на водата" – така определи последната си колекция дизайнерката Мариела Гемишева. Показа я в последния ден на май в Археологическия музей в София пред публика от специалисти в областта на изкуството и културата, почитатели на нейното творчество, пред архитекти, предприемачи, политическия елит и бизнеса, оформящи обществото на Roca club.   БУДОАР НА МАГИЯ ДОБРЕ ДОШЛИ   Интимния будоар на Бар Рафаели                                                                             БУДОАР Ресторантът предлага испанска кухня. 30 места. Работно време от 12.00 до 15.00 и от 19.00 до 24.00 h   Романтична вечеря за двама в ресторант Будоар 82лв.   Ейми будоар рокля игра, момиче игри за момичета   Страсти в медийния будоар   Фотосесия на Лили Иванова в новооткрития бутик "Будоар"   Сити плейс става будоар за нощ Означихте това обществено с +1. Отмяна Будоар. Рейтинг: Няма гласували за това тълкуване. ако видиш или сънуваш,   мъжкият будоар анкета на михаела петрова Стил и елегантност в офиса – будоарът на съвременната работеща жена Синьо Лято - Маргините смениха съда с бар "Будоар" - Стандарт Будоар фотография: как да направите Вашите снимки от класа ...   ventsislav zankov http://zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION http://foundation.zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 Post: P.O.BOX 223 1618 Sofia, Bulgaria art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ http://artchannel.bg