Fwd: a new process

the process 03, ot martz 30 do mai...  www.the-process.net   

 

---

умерен оптимизъм

Надежда Олег Ляхова

УМЕРЕН ОПТИМИЗЪМ

София, ул. „6-ти Септември”, № 9 (близо до ул. „Аксаков”)

21 – 28 март 2008, от 14.00 до 19.00 часа, откриване 21 март, петък, 14.00-19.00

Куратор: Мария Василева

Две години след последната си самостоятелна изложба Надежда Олег Ляхова (р. 1960) представя 4 нови видеотворби, създадени в периода 2006 - 2008 г.

Художничката е известна със способността да „улавя” и пресъздава най-деликатните и често невидими състояния на предметите, хората и човешките взаимоотношения. Умението да забележи онова, което другите не виждат, да „извади” нюансите и от най-делничната ситуация или от най-обикновената случка, я превръщат в един от най-чувствителните съвременни автори.

Не случайно изборът на материала, с който работи, е много разнообразен и се определя от конкретния проект. През годините Надежда О. Ляхова използва хартия, ламарина, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, захарен памук. Особената й страст към материала, който се променя в течение на времето, също е предпоставена от наблюдението на онези нетрайни житейски моменти, които обаче в крайна сметка създават многообразието и определят специфичното „трептене” вътре в нас и около нас.

През последните няколко години Надежда О. Ляхова неизменно използва фотоапарата и камерата в постоянния си опит да фиксира онова, което убягва на ръката на художника. Затова и тази видеоизложба се появява като естествен етап в творческото й развитие.

4-те филма носят всичко, което характеризира образа на художничката – поетична деликатност, изненада, съчетаване на илюзия и конкретност.

Videostill „Самоконтрол”(2007, 1’13’’)

В „Самоконтрол”(2007, 1’13’’) Надежда О. Ляхова разсъждава върху призраците, които ни преследват и способността ни да преодолеем това обсебващо чувство. Натрапчивият неясен обект, който драматично заема целия екран, се оказва само лепенка на прозореца на ежедневието, лесно отстранима с едно движение на волята. „От друг ъгъл” (2008, 4’15’’) е разказ за семейството и домашните страсти – бурните вълни на емоциите преминават във всекидневна рутина или преведено на образен език: „изтичат в канала”. „Умерен оптимизъм” (2007, 4’30’’) е метафора на живота с неговата свобода или илюзия за свобода, с неговите полети или стоене на едно място. На пръв поглед волното реене на птиците в необятния простор се оказва регулирано от незнайна сила. „Средна продължителност” (2006, 4’20’’) представя „графика” на човешкия живот. Лодкарят бавно преминава по диагонала на екрана и се загубва в небитието като дори следата от него изчезва изненадващо бързо.

videostill „От друг ъгъл” (2008, 4’15’’)

Videostill „Умерен оптимизъм” (2007, 4’30’’)

Video still Средна продължителност” (2006, 4’20’’)

Изборът на мястото на изложбата не е случаен. В миналото проектирано и съществувало като галерия на българската скулпторка Васка Емануилова, след това превърнато в заведение, това пространство има история от специфични взаимовръзки между изкуство и бит, възвишено и земно, духовно и телесно. На фона на това изложбата на Надежда О. Ляхова намира своята идеална проекция.

За контакти: 0894787565, 0898419003

“NATURA MAGICA”

Директорът на Чешкия културен център

г-н Михаел В. Поспишил

и фотографът Иржи Стах

имат удоволствието да Ви поканят на откриването на фотоизложбата

“NATURA MAGICA”

18.3.2008 г., 18.00 ч., “Кафе Галерия Прага”,

ЧЦ, ул. “Раковски” 100

(изложбата ще продължи от 19.3 до 20.4.2008 г.)

www.czechcentres.cz/sofia, www.ceskicentar.cz

Иржи Стах учи в Средното профилиранo училище по графика, когато за първи път - в килера на жилището, в което живее - промива първите си снимки. След много житейски перипети успява да завърши пражката филмова академия, катедра “Творческа фотография”. Той е талант, който дълго премисля и подготвя своите необикновено въздействащи фотографии. Разчита на дълбоките си познания при използването на фотографската техника и на забележителното владеене на всеобщото културно пространство.

Неговите творби са познати най-вече на тесния кръг от професионалисти, тъй като той не държи, както сам казва, на “популярност на всяка цена”...

Най-доброто доказателство за квалитета на Стах е нивото на душевно равновесие в творбите му от 60-те години.

От първите фотомонтажи, през откривателското използване на Camera obstura, чак до съвременното ново виждане на света, през реалните детайли видени в изненадващи зависимости.

През последните години като съществена част от творбите му присъстват рисувани елементи, служещи най-напред само като пояснения.

“Това е изложба, която ме принуди да се замисля дали фотографията наистина заснема това, което първоначално е било конкретен осезаем предмет.

Тук всъщност е изобразен един изцяло оригинален, дори донякъде мистичен свят. Фотография на някакво животно. При по-внимателно заглеждане, обаче започват да се открояват неподозирани детайли - конструкциики, или само елементи, части от растение, тъкан или може би пера? Всичко е съвършено свързано. Разпознава се загатната лежаща фигура, или може би това е полъх от дим, който дава тази илюзия.

Плодовете и зеленчуците живеят свой собствен, за нас до този момент скрит, живот. Живот пълен с движение, докосване и страст.

И после фотографиите от чекмеджето – абсолютна красота, рисунчици, стари фотографии (или са съвсем нови?), технически чертежи на някакви композиции. И това всичко образува една голяма картина.

Атмосфера толкова предана, почти е сигурно, че ще потърсите масата, където са били скрити тези съкровища.

Или пък тези другите....,но може би е най-добре сами да отидете и да видите изложбата.”

(Хелена Ржержабкова, художник-приложник)

Носителят на признанието “Личност на чешката фотография 2006” Иржи Стах със своята некомерсиална творба ни убеждава за истинското сюрреалистично виждане на света през погледа на фотографията. Неговият специфичен фотографски език сътворен от съвършената класическа чернобяла техника (макар и в ерата на дигиталната техника) е само по себе си фотографски изказ, който Иржи Стах майсторски владее. Иржи Стах се нарежда към ценната чешка традиция на уединен творец, който през последните трийсет години сътворява в своите творби един изцяло самотен имагинерен свят. Той никога не си е поставял целта да наложи местото си на сцената на културата. Затова и изложбата от цялостното му творчество в галерията “Aventinská mansarda”през ноември 2006 г.е изненадващо откритие за широката общественост. Издадената през декември същата година книга “Natura magica“ е само потвърждение за казаното по-горе.

ВИДЕОХОЛИКА 2008/VIDEOHOLICA 2008

ВИДЕОХОЛИКА 2008

english version bellow

БИЕНАЛЕ АВГУСТ В ИЗКУСТВОТО

Тази година в рамките на международното биенале за визуално изкуство

АВГУСТ В ИЗКУСТВОТО за първи път ще бъде представен съпътстващият мини-фест ВИДЕОХОЛИКА 2008, имащ за цел да приближи съвременното видео изкуство до публиката, чрез серия от прожекции на обществени места, на които то традиционно не е представено. ВИДЕОХОЛИКА 2008 ще представи на зрителите, както достижения на утвърдени автори, така и ще даде възможност за първа изява на млади творци в тази сфера.

Кандидатите, спазили крайния срок и условията за участие ще бъдат допуснати до журиране, което ще се проведе през ранния юли. След внимателна селекция журито ще представи няколко едночасови програми, които ще бъдат показани не еднократно на различни публични места в града. ВИДЕОХОЛИКА 2008 ще се състои през август 2008 и ще бъде разделено на следните секции: видео арт, експериментално кино и арт документ. Журито ще изготви представителна селекция от първите 15 филма (първите 5 от всяка секция).

Решенията по селекцията се взимат от 5 членното жури на ВИДЕОХОЛИКА 2008, което е съставено от художници и други професионалисти, работещи в полето на изкуството. Крайните резултати ще бъдат обявени на кандидатите по електронна поща приблизително към средата на юли 2008.

Няма такса за участие.

Краен срок: 31 юни 2008

Кандидатурите изпращайте на следния адрес:

ПАВЛИНА МЛАДЕНОВА

ВИДЕОХОЛИКА 2008

БИЕНАЛЕ АВГУСТ В ИЗКУСТВОТО

Художествен музей Георги Велчев

Ул. Радко Димитриев №8

9000 Варна

България

Тел: + 359 52 611 928

За повече информация, условия и формуляр за участие:

http://www.augustinart.com/edition_2008_bg.php

CALL FOR ARTISTS

VIDEOHOLICA 2008

BIENNIAL AUGUST IN ART

This year for the first time will be presented as a satellite programme

VIDEOHOLICA 2008 in the frames of the International Biennial AUGUST IN ART. VIDEOHOLICA 2008 aims to make the contemporary video art to the public with the chain of projections on public spaces, where it is less known. VIDEOHOLICA 2008 will present art works as by the good known artists as and by the young artists, who are working in this area.

All the applicants, who observe the rules and the deadline, will have admission to the jury, which will take a place in the earlier July 2008. After the careful selection the jury will present few one hour programs, which will be shown in different public places in the Varna city. VIDEOHOLICA 2008 will take a place in August 2008 and will be separated to the following sections: video art, experimental movies and art document. The jury will make catalog by the first 15 movies (first 5 in every section).

Decisions are made by the 5 members VIDEOHOLICA 2008 jury, which is made up of artists and other arts professionals. The final results will be announced and sent to the applicants by e-mail approximately by the middle of July 2008.

There is no submission fee.

Deadline: by 31 June 2008

Please send your application to the VIDEOHOLICA 2008 on the following address:

PAVLINA MLADENOVA

VIDEOHOLICA 2008

INTERNATIONAL BIENNIAL AUGUST IN ART

Georgi Velchev Art Museum

8 Radko Dimitriev srt.

Varna 9000

Bulgaria

Tel: + 359 52 611 928

For more information, terms of conditions and application form please visit:

http://www.augustinart.com/edition_2008_en.php

“Червено” Проектът “Видео Салон” (07-21 март) Сараево

“Червено”

Надя Тимова, куратор

Проектът “Видео Салон” (07-21 март) се провежда за трети път в новата многообещаваща френска галерия Galerija10m2 в Сараево. Тази година той включва дебютно и българско участие. Платформата на видео проекта е базирана на утвърдената схема за сътрудничество на международен екип от куратори. Идеята е ежегодно да се представят различни артисти от региона на Балканите, Централна и Западна Европа, и Азия.

В настоящата видео изложба, съвпадаща с 24-тото издание на интернационалния фестивал “Сараевска зима”, са поканени около дузина куратори. Те представят приблизително 200 артисти от 30 страни. Концепцията на тазгодишния проект няма строго заявени тематични или технически параметри, към които да се придържат съорганизаторите и поканените от тях автори. Схемата, на която се гради платформата на проекта е изключително свободна и отворена. Залага се по-скоро на представянето на много различни артистични позиции, чрез които да бъдат зададени въпроси относно разбирането и границите на визуалното, възможностите и многообразието на медията.

Българската селекция, озаглавена “Червено” включва работи на Калин Серапионов, Иван Мудов, Даниела Костова (Трой, Ню Йорк), Стефан Николаев (София/Париж), Боряна Росса, Венцислав Занков, Владимир Митрев (Берлин), Нина Ковачева и Валентин Стефанов (София/Париж) и ексклузивното участие на Марияна Василева (Берлин). Приоритет при подбора на авторите и произведенията е намерението страните от региона, както и постоянния поток от гости на галерията и Френския културен център да се запознаят с някои от най-добрите активно работещи представители на по-младото поколение български артисти. Главната цел е да се представи възможно най-пълна картина на актуалното състояние на българското съвременно изкуство, изградена на базата на десет различаващи се артистични профила. За да се изгради относително пълна и достоверна визия за диапазона и качеството на българската артистична диаспора, в селекцията са включени разнопосочни като чувствителност, посока и ниво на визуална провокация млади, а и не толкова млади, но вече емблематични за българското съвременно изкуство автори. Това са художници, някои от които живеят и работят в България; други по-скоро непопулярни в страната ни, но градящи име в чужбина, и такива, които пребивават едновременно тук и там.

Подбраните работи имат задачата да репрезентират типа и посоката на визуалното мислене, развити в зависимост от мястото, станало опосредствана причина или “мотор” за генерираните идеи, неговата собствена специфика и проблематика. Или с други думи – да покажат степента на културно облъчване на артиста, на поетите и отразени социални условия на средата.

Вътрешната структура на видео компилацията е изградена на по-свободен принцип. Предоставените за селекция работи поеха функцията на само-формиращ се организъм. За изложбата бяха избрани видеа, които от една страна да създадат естествен смислов и естетически преход едно към друго, а от друга – да обособят отделни групи със собствен характер и проблематика.

Водещ критерий все пак бе желанието избраните работи да покажат интелектуалния потенциал и креативните способности на самите артисти.

Надя Тимова, куратор

Видео селекцията “Червено”

Видеото “Frame” (2000) на Даниела Костова е създадено в периода, в който авторката все още живее в България. То поставя генерални въпроси относно умората от ежедневието, пагубните му навици и автоматизма на изборите, които се оказва, че някак между другото правим. Работата й е опит за реконструиране на нашата собствена (съзнателно избрана) действителност, която поради иманентно заложена в нея цикличност се оказва тотално неразпознаваема и неразчленима. Въпреки някои предпоставени феминистки нюанси, видеото й се занимава с общочовешки норми на поведение.

Боряна Роса участва в проекта с две работи – “The last Valve”, (2004) и “Back and Forth” (1999). “Последната Клапа” е комплексна работа, за която авторката казва, че репрезентира в най-пълна степен личността й и целия й артистичен възглед до момента. Видеото документира пърформънс, на който Боряна демонстративно зашива вулвата си, а актът й изглежда за мнозина скандален и отблъскващ. Истината е, че това е една много “щастлива” и успешна работа, тъй като въпреки множеството разнопосочни референции, които предизвиква, артистката, “жертвайки” себе си и своето биологично “предназначение”, успява да синтезира един от основните аспекти на платформата на Ултрафотуро. Другата й по-ранна работа “Напред-назад” е изградена на принципа на стерео-картичка, но притежава доста по-сериозно и задълбочено послание. Визията на самата авторка и “размазаното” ехтящо звуково оформление (детския й глас, записан в миг на умиление от майка й, когато 2 годишната Боряна реди в стихче синовните си чувства) предизвикват първо симпатия, но после чувство за абсурд. С това аудио-визуално “намигане”, а всъщност темпорално и смислово наслагване, авторката предоставя на зрителя възможността да съпостави и преосмисли минало и настояще, техните съществуващи паралели, очаквания и разминавания.

Калин Серапионов участва с две работи – “Why women?” (2004) и “You get it?” (2004), с които представя своята различна позиция, и опровергава по свой си начин съществуващите предръзсъдъци за полова дискриминация и излишно пораждащата се от това опозиция. В “Защо жени?” авторът проверява самооценката и рефлексите на българската жена. Ситуацията представя “уличен хулиган”, който обстрелва невинни жертви отвисоко със сурови яйца. Странно, но артистичното проучване показва една тъжна статистика – нито една от жените не успява да излезе от ролята си на жертва и да се защити достойно. Реакцията на всички е една и съща – биологичните снаряди предизвикват единствено плахо и примиренческо побягване от мястото на “полесражението”. Комично поднесен факт, който в същото време е отбелязан не без известна доза печал. “Нали разбираш?” по също толкова безпристрастен начин разказва за съвсем обичайна ситуация – млади мъж и жена водят “изяснителен” и дълът , но непостигащ желан и смислен резултат разговор. “Безпристрастната” работата има за цел да провокира адекватно безпристрастни, но все пак емпатични настроения. Явлението “банален и безсмислен диалог” представлява проблемен етап, присъщ на почти всяка една интимна връзка. Работата просто няма как да не “влезе в крачка” с опита на всеки зрител.

Иван Мудов също участва с две работи – “Traffic control” (2001) и “14’13 minutes priority” (2005). Мудов е един от най-добрите и актуални съвременни български автори. Във всичките си работи той успява да напипа същината на тривиални ситуации от съвременния начин на живот, и да ги преобърне откъм най-малко очакваната им и особено комична страна. Независимо с какви проблеми се заема (обикновено това е безпардонна, но особено симпатична намеса), талантът му да бъде забавен и остроумен е един от най-печелившите ключове в съвременното изкуство. Не е достатъчно да измислиш начин за манипулация. Трябва да изглежда сякаш си объркал някак непредумишлено правилата на играта, при това с голяма доза артистизъм. Просто, за да ти бъде простено, при това доброволно и с усмивка.

Не без усмивка, но предизвикана от умиление и сантимент Нина Ковачева и Валентин Стефанов заснемат документалното си видео “Two day’s distance” (2007). Видеото всъщност е импровизирано интервю, взето от възрастни баба и дядо, които дошли в центъра на Париж от затънтен край на родината, се препитават от просия и гъдуларство. Интервюто изгражда колаж от два тотално чужди помежду си модела (персонализиран и деперсонализиран), демонстриращи бекграунда на породилите ги контексти. Усещанията и мислите, които предизвиква видеото се разпростират в широка гама от аналогии и пораждащи се от тях безсмислени оценки.

Венцислав Занков участва с едно от последните си видеа “Still life” (2006). Работата, носеща и заглавието “Хладилника на художника” е средство, чрез което артистът се опитва да види себе си от по-различен ъгъл. Хладилникът е “дневник, храна, дни, дните, описани чрез храна”. Видеото се състои от стотици или хиляди сходни кадри, документиращи ежедневното съдържание на хладилника на Венци. Това е леко вибриращ от извършващите се незначителни промени натюрморт. “Диаграмата” от тази консумация е знак не само за биологичната, но и духовната потребност на човека. Видян от този ъгъл, “обръзът” на битието отчита нещо плашещо – едва ли си даваме сметка за монотонността на ежедневието, подтискащото сходство на дните (консумираната храна), съставящи нашия, мотивиран иначе от големи стремежи и очаквания живот.

Видеото на Марияна Василева “Jumping man” (2000-2005)

показва мъж в костюм, който прави салта около себе си, подскачайки на невидим за зрителя батут. Всеки скок е метафора на опита на човека да надскочи самия себе си и рутината на своето ежедневие. Според артистката, съвременното общество е изпълнено със Скачащи хора, които непрекъснато повтарят своите действия с надеждата всеки следващ път да надминат себе си като изпълнят “скока” още по-добре. “Jumping man”, “Minouk, le poisson peintre” (2003) на Стефан Николаев и “Autopainting” (2004) на Владимир Митрев обособяват собствена група видеа, които свидетелстват за една по-различна визуална “школа”. И в трите работи липсва наративност, която иначе би затормозила лаконичността и пределната яснота на образа и посланието. Със своята изчистеност, видеата провокират впечатление за надделяваща естетика. “Школата” е умелото влагане на послание в художествен образ, чийто краен синтез е равностойно балансиран.

“Minouk” е златната рибка на Стефан Николаев, която той е поставил в необичайна и за по-чувствителния зрител екстремна ситуация. В продължение на 17 минути, със сериозно отношение и съзнание за собствената си мисия, Минук прецизно “разбърква” червен пигмент в своето аквариумче, внимавайки къде точно да положи боята. Във финалния стадий на работата рибката става трудно различима в наситено червената вода. Което е и леко подтискащо като гледка. Референциите, които са правени досега на базата на видеото, го разпъват в няколко различни посоки – арт-течението “Флуксус”, хипнозата от естетическата гледка и вечния спор за природата на творчеството.

Видеото “Autopainting” на Владимир Митрев показва спортен автомобил-играчка, чийто спукан “резервоар” е пълен с червена боя. Автомобилчето се движи на заден ход, очертавайки с червена диря собствената си ос на движение. Когато боята се привърши, в кадър влиза ръката на артиста, която й долива допълнително червено “гориво”. Постепенно колата започва да губи баланс и дерайлира от очертаната траектория. Чрез този акт, с премерено чувство на ирония, артистът прави своя коментар върху егоцентричното ни поведение в социума. Ходът назад и червеното за него са символи на сляпа агресия...