носители на железния кръст /орден /за 2014

 

РОСИЦА ГЕЦОВА & галерия АРОСИТА

НОСИТЕЛИ НА  ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2014

 

ОТЛИЧИЕТО СЕ ПРИСЪЖДА ЗА:

-      индивидуалните качества на Росица Гецова като автор и като организатор

-на културно пространство, фокусирано върху стойностно представяне на

- актуално изкуство в неговото многообразие;

-

- - уменията да събира несъбираеми автори и художествени направления,

-без усещане за привилигированост или отхвърленост;

-

- - упоритостта и постоянството в развититето на галерия Аросита

-като незаменима територия за представяне както на експерименти

- в областта на визуалното изкуство, така и като среда за срещи

- извън суетата

- на претенциозната репрезентативност или афиширана алтернативност,

-с което галерия Аросита засега остава единственото място в София за спокойно

- представяне на съвременно изкуство, загърбвайки споровете около

-"кой е"; "какво е"  или "колко е"  съвременно то.

 

 

Росица Гецова

Гецова е родена на 19. 12. 1969 г. в София. През 1994 г. завършва Национална Художествена Академия - София, специалност "Плакат", а 1988 г. - завършва Национална Художествена гимназия "Акад. Илия Петров" София.

 

Аросита

Галерията работи с утвърдени и млади български художници и има амбицията да стимулира съвременното изкуство в неговите нетрадиционни форми, да открива нови имена и да показва малко познатите у нас български творци, които живеят и работят извън пределите на България.

СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ
НОСИТЕЛ НА ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2014

ОТЛИЧИЕТО СЕ ПРИСЪЖДА ЗА:

·         КРАЯ НА СВЕТА  „Fin du Monde"2013

„Когато си чакал, а няма повече време… когато си крещял, но никой не те е чул… когато си блъскал, но нищо не се е променило… когато си плакал, но никой не се е трогнал… когато нямаш своето място… когато не приемаш света… когато дори не питаш защо… Тогава си стигнал „Края на света".

Спартак Дерменджиев / ЧЕРВЕНАТА КЪЩА – 2 декември 2013

·         нициативата и идейния проект за издигането на паметник на Георги Марков на площад "Журналист"

·          За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложбисред които:

· "НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ", 2000, СГХГ,

·„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА", 1997 - политико-порногравска изложба в галерия "Стълбата"

 

 

 

КРАЯ НА СВЕТА  „Fin du Monde"2013
http://youtu.be/vwSUII8WB4Y

 

Журналисти и критици определят моите работи като еротични. На това аз раздразнено отговарях, не еротичн,  а цинични.

Истината е, че винаги съм смятал, че моите изложби имат социални послания. Тази също. Това което съм нарисувал не е сексуална сцена, нито е еротично.Това е портрет на съвременния човек.Това е една метафора, един символ за човека и обществото „as a two way street"

 

направих някакъв паралел с картината на Курбе   L'Origine du monde и реших, че така изложбата ми  „Fin du monde"  става по- разбираема и приемлива за показване. Но вероятно не достатъчно защото дори и тези които показват алтернативно изкуство не бяха  очаровани.Осъществяването на този проект стана благодарение на „Центъра за култура и дебат Червената къща" и г-н Антоний Дончев за което им благодаря.

 

 

 

 

НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ

изложба скулптурни портрети СГХГ 2001

http://youtu.be/5suslczAgLo

 

 

 „Няма щастливи българи означава, че „ днес" не сме по – щастливи от „вчера"

Българската „демокрация" прикрива циничен капитализъм (икономически неефективен, неморален и незаконен

Икономиката не е пазарна а партийна.   Обществото не е гражданско а е партийно.

Българската демокрация – диктатура на организираната посредственост.

Моралът на българската демокрация – преклонение и подчинение пред силата и компенсаторно желание за линч на слабия.

Химнът на българската демокрация звучи с фашистки фалцет.

Възкресе ли Христос българино? За мен – не! А за теб?

Мотото на изложбата и думите ми не обвързват с нищо  портретуваните".

Спартак Дерменджиев – Парис

 

 

„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА" 1997

Мото на една политика-порнографска изложба

 

„Българи курва тоталитарна"- тези три думи са моят протест, моето отчаяние.

В какво да вярвам, на кого да вярвам?

Нито комунистите са комунисти, нито демократите са демократи, нито икономиката е пазарна, нито обществото е гражданско, нито журналистиката е независима, нито изкуството е свободно.

Комунистите са капиталисти, демократите са башибозук, икономиката е мародерска, обществото е робско, журналистиката е купена, изкуството уплашено.

Тежко и горко на българския народ, тежко и горко!

Е, какво е тогава България ако не „курва тоталитарна"? Може би „девица демократична"?

Обидно е нали? Боли! Така е …

Спартак Дерменджиев 1997 г. (автентичен текст от изложбата )

 

 

 „Идеята разглежда цинизма като убежище на слабия, беззащитен човек, като негова единствена възможност да приеме живота.

Тези пластики и рисунки изповядват неспособността да различим (нежеланието и безсилието ни да различим) добро от зло, истина от лъжа, грях от праведност.

Искам да представя моралните стойности като „свлачище".

Безнадеждността и безсмислието водят до цинизъм. Вулгарното и пошлото могат да се превърнат в основни естетически категории.

Чрез цинизма и пошлостта  разказвам за:

- инфантилността на „доброто"

- универсалността на „злото"

- необходимостта да вярваме в лъжата

- неспособността да приемем истината

- превръщане на пошлото в красиво"

Спартак Дерменджиев

 

 

ventsislav zankov, PhD
http://zankov.info
mobile: +359 887 51 97 94

'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION
http://foundation.zankov.info
mobile: +359 887 51 97 94
Post:
P.O.BOX 223
1618 Sofia, Bulgaria

art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/
http://artchannel.bg