РОСИЦА ГЕЦОВА & галерия АРОСИТА
НОСИТЕЛИ НА ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2014
ОТЛИЧИЕТО СЕ ПРИСЪЖДА ЗА:
- индивидуалните качества на Росица Гецова като автор и като организатор
-на културно пространство, фокусирано върху стойностно представяне на
- актуално изкуство в неговото многообразие;
-
- - уменията да събира несъбираеми автори и художествени направления,
-без усещане за привилигированост или отхвърленост;
-
- - упоритостта и постоянството в развититето на галерия Аросита
-като незаменима територия за представяне както на експерименти
- в областта на визуалното изкуство, така и като среда за срещи
- извън суетата
- на претенциозната репрезентативност или афиширана алтернативност,
-с което галерия Аросита засега остава единственото място в София за спокойно
- представяне на съвременно изкуство, загърбвайки споровете около
-"кой е"; "какво е" или "колко е" съвременно то.
Росица Гецова
Гецова е родена на 19. 12. 1969 г. в София. През 1994 г. завършва Национална Художествена Академия - София, специалност "Плакат", а 1988 г. - завършва Национална Художествена гимназия "Акад. Илия Петров" София.
Аросита
Галерията работи с утвърдени и млади български художници и има амбицията да стимулира съвременното изкуство в неговите нетрадиционни форми, да открива нови имена и да показва малко познатите у нас български творци, които живеят и работят извън пределите на България.
СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ
НОСИТЕЛ НА ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО 2014
ОТЛИЧИЕТО СЕ ПРИСЪЖДА ЗА:
· КРАЯ НА СВЕТА „Fin du Monde"2013
„Когато си чакал, а няма повече време… когато си крещял, но никой не те е чул… когато си блъскал, но нищо не се е променило… когато си плакал, но никой не се е трогнал… когато нямаш своето място… когато не приемаш света… когато дори не питаш защо… Тогава си стигнал „Края на света".
Спартак Дерменджиев / ЧЕРВЕНАТА КЪЩА – 2 декември 2013
· нициативата и идейния проект за издигането на паметник на Георги Марков на площад "Журналист"
· За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени в неговите самостоятелни изложбисред които:
· "НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ", 2000, СГХГ,
·„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА", 1997 - политико-порногравска изложба в галерия "Стълбата"
Журналисти и критици определят моите работи като еротични. На това аз раздразнено отговарях, не еротичн, а цинични.
Истината е, че винаги съм смятал, че моите изложби имат социални послания. Тази също. Това което съм нарисувал не е сексуална сцена, нито е еротично.Това е портрет на съвременния човек.Това е една метафора, един символ за човека и обществото „as a two way street"
направих някакъв паралел с картината на Курбе L'Origine du monde и реших, че така изложбата ми „Fin du monde" става по- разбираема и приемлива за показване. Но вероятно не достатъчно защото дори и тези които показват алтернативно изкуство не бяха очаровани.Осъществяването на този проект стана благодарение на „Центъра за култура и дебат Червената къща" и г-н Антоний Дончев за което им благодаря.
НЯМА ЩАСТЛИВИ БЪЛГАРИ
изложба скулптурни портрети СГХГ 2001
„Няма щастливи българи означава, че „ днес" не сме по – щастливи от „вчера"
Българската „демокрация" прикрива циничен капитализъм (икономически неефективен, неморален и незаконен
Икономиката не е пазарна а партийна. Обществото не е гражданско а е партийно.
Българската демокрация – диктатура на организираната посредственост.
Моралът на българската демокрация – преклонение и подчинение пред силата и компенсаторно желание за линч на слабия.
Химнът на българската демокрация звучи с фашистки фалцет.
Възкресе ли Христос българино? За мен – не! А за теб?
Мотото на изложбата и думите ми не обвързват с нищо портретуваните".
Спартак Дерменджиев – Парис
„БЪЛГАРИЯ КУРВА ТОТАЛИТАРНА" 1997
Мото на една политика-порнографска изложба
„Българи курва тоталитарна"- тези три думи са моят протест, моето отчаяние.
В какво да вярвам, на кого да вярвам?
Нито комунистите са комунисти, нито демократите са демократи, нито икономиката е пазарна, нито обществото е гражданско, нито журналистиката е независима, нито изкуството е свободно.
Комунистите са капиталисти, демократите са башибозук, икономиката е мародерска, обществото е робско, журналистиката е купена, изкуството уплашено.
Тежко и горко на българския народ, тежко и горко!
Е, какво е тогава България ако не „курва тоталитарна"? Може би „девица демократична"?
Обидно е нали? Боли! Така е …
Спартак Дерменджиев 1997 г. (автентичен текст от изложбата )
„Идеята разглежда цинизма като убежище на слабия, беззащитен човек, като негова единствена възможност да приеме живота.
Тези пластики и рисунки изповядват неспособността да различим (нежеланието и безсилието ни да различим) добро от зло, истина от лъжа, грях от праведност.
Искам да представя моралните стойности като „свлачище".
Безнадеждността и безсмислието водят до цинизъм. Вулгарното и пошлото могат да се превърнат в основни естетически категории.
Чрез цинизма и пошлостта разказвам за:
- инфантилността на „доброто"
- универсалността на „злото"
- необходимостта да вярваме в лъжата
- неспособността да приемем истината
- превръщане на пошлото в красиво"
Спартак Дерменджиев
ventsislav zankov, PhD
http://zankov.info
mobile: +359 887 51 97 94
'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION
http://foundation.zankov.info
mobile: +359 887 51 97 94
Post:
P.O.BOX 223
1618 Sofia, Bulgaria
art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/
http://artchannel.bg
