отговор на Боряна

Много Ленинска е тезата на Боряна Росса /Драгоева/ че художниците ги е страх да вземат позиция в дискусиите за музея – „Ако не си с нас, си против нас!” – пише тя. Кои са тези „нас” или „ние” , тези, към които Боряна Драгоева ни вменява някакъв страх, или политически коректно мълчание – Б. Данаилов, Д Грозданов, групичката на ИСИ ? Едва ли. Това мълчание е май следствие на изхабената, подменена и разпарчетосана среда, в която пребивава съвременното изкуство. За мен лично ми е трудно да си представя, че тези Едни-и-същи-хора, посочени по-горе, могат да надскочат специфичните си лични и/или частно-групови интереси в името на някаква по–широка обществена кауза, каквато би трябвало да бъде един такъв музей – ако тези хора и институциите, които представляват са основните опорни точки за изграждане на музей – картинката е тъжна, но вярна. Тишина вместо коментар.

Каква ли ще е обществената функция на такъв музей, кое е обществото, което ще обслужва, какво е обществото, което има интерес и нужда от такъв музей –колко са хората с такива потребности 20- 30 – 50-100 човека? Читателите на в-к „Култура”? Боряна апелира към широка обществена подкрепа – това от нейна страна е популизъм- защото със сигурност си дава сметка каква обществена подкрепа, пък камоли широка, може да има собственоръчното й зашиване на вагината й, например. Систематично и целенасочено 20 години се работеше срещу създаването на среда, обща, съвременна културна среда, традиции в съвременното; няма история, няма архиви, освен лични- враждебност и мръсни номера отвякъде – едно цяло поколение емигрира за да се опита да избегне неминуемото задушаване и потъване. Мръсно жълта преса, и „Култура”- та либералните интелектуалци, които охотно обслужват властта, която и каквато и да е тя, вкарвайки я услужливо в облаци от думи. Думите престанаха да значат.

Тъпо е да се мисли, че някои от действащите лица в сагата музей за съвременно изкуство, са тъпи и не правят разлика между модерно и съвременно – блърването – губенето на фокус на техния смисъл е удобно за подмени в съдържанията на понятията, респективно и в съдържанието на музея – удобно е за всички, въпросът само е кой ще надделее... за сега Б. Данаилов води, освен ако „третото мнение” на архитектите не го спъне в разходката към музея за съвременномодерно изкуство.

Боряна патетично описва нищо друго, освен един темплейт за музей, говорейки за смисъл, значение и социални функции – не смятам, че аудиторията, фокус на нейния текст, не знае, или не се досеща какъв е идеалът за музей на съвременно изкуство, както и че този идеал за музей е реалност в доста градове по света. А ако случайно има хора, които не разбират - да отскочат до Белград за обмяна на опит или като прости туристи.

Музей за съвременномодерно изкуство най-вероятно ще има и той няма как да не носи пряко белезите на социално-политическата и културна среда на Р. България чийто продукт е, и ще е/независимо от норвежките пари/. Очертава се една гротеска на музей, но като такава, ще е най-вярната както за културния живот на тази нация, така и за провежданите културни политики през последните 20 години. Дебатите, начинът и нивото на тяхното провеждане потвърждават очевидното - който и както и да го прави този музей – тя е неизбежна.

15.07.2009

Венцислав Занков