анонимните участници - артисти и/или статисти

venice biennale 1938 - venice biennale 1993 - venice biennale 2007
24.06.2007 Венцислав Занков

От разговор преди време/ най -вероятно с Петер Цанев/ остана спомен за една невидяна, но разказана/от него/ работа на Кристиан Болтански, на който съм фен, откакто видях негови репродукции в Kunstforum в ранните години на преход - 1991-92. Спомените, колективните спомени, архиви и архивни кутии, личността, изгубената самоличност, анонимността, забравата, потъналите и нищо не значещи жестове и лица на хора; хора със своя живот и страсти,живот, който се оказва нищо повече от статистика - било то на убийства, злополуки, или Холокост...



Та от този разговор това, което е останало като фалшив спомен в съзнанието ми като разказана работа на Кристиан Болтански е, че той поръчал на асистентите си да издирят имената на всички участвали художници от основаването на Венецианското биенале до наши дни. Получил се огромен списък с нищо незначещи дори за експертите имена - само тук-там можеш да срещнеш име на някой останал във времето художник. Толкова за успеха,стойностите, паметта, славата и спомена - останалото е пари и власт - днес и сега.

Покрай 52-рото Венецианско биенале и участието на Родината в него, потърсих повече за тази, "разказаната" работа на Болтански - намерих нещо подобно - с което участва във Венецианското биенале през 1993та - участва с текст и снимки от венецианското биенале през 1938 -ма
... имало някакви звезди-художници, които никой отдавна не помни; нещо ставало в Европа и света през 38-ма, но това едва ли е било от значение - едно било важно за през лятото на 38-ма - кой ще вземе Голямата награда на биеналето -

Тук, с ведро и оптимистично кликване върху изображенията по-долу, можете да прочетете пълния текст на художника Болтански, с който поздравявам куратора, комисаря, министъра и министерството на културата, Червената къща, и всички останали, активно допринесли за огромния символен смисъл на случилото се като неслучване - както в работите на участниците, концепцията на куратора, така и в провеждането на постфактум дебати. С Болтански поздравявам всички тези, направили възможно вярното онагледяване на неслучването или движението по "най-малкото случване" като официална легитимно администрирана културност. Едно е сигурно - Кристиян Болтански не е само мой художник, това е нашият художник, който ни/ви подсказва на изпит, обречен на провал... и се оказваме на едно място, където сме били и преди.

"venice biennale 1938 - venice biennale 1993"
Кристиан Болтански - Венецианско биенале 1993