„За мен това е просто едно успешно представяне на България”Недко Солаков
Дискусия по повод българското участие във Венецианското биенале 2007Място „Червената къща”
Време25 юни 2007 (понеделник), 11.00 ч.
Тема След Венеция – накъде? дискусия
Учасници Борис Данаилов (Национална художествена галерия), Деяна Данаилова (дирекция Международна дейност, Министерство на културата), Мария Василева (Софийска градска художествена галерия), Андрей Даниел (Съюз на българските художници), Недко Солаков (Институт за съвременно изкуство), Петко Дурмана (Интерспейс), Весела Ножарова (куратор на българския павилион на Венецианското биенале)
Модератор: Десислава Гаврилова, директор, Център за култура и дебат “Червената къща”
Вход свободен
аудиозаписът от дебата [тук]Д. Г. — Повод за тази дискусия, както може би всички знаете, е нашето участие на Венецианското биенале. За пръв път след повече от 40 години България тази година беше представена със свой национален павилион по време на биеналето. Идеята ни е да дадем от една страна оценка на това представяне, доколко то е важно за нашия художествен живот тук и доколко то е една добра стратегия за представяне на българско съвременно изкуство извън страна. От друга страна идеята ни е да говорим за това какво следва оттук нататък, защото ми се струва, че 40 години пауза между две български участия е твърде дълъг период и ако нашия отговор на първия въпрос, че смисъла на българското участие в биеналето е голям е че то успява да постигне нещо, то следва да се запитаме какво ще направим оттук нататък, за да продължи ... в следващите издания за биеналето.
Още един повод за тази дискусия е един дебат, бих го нарекла, протекъл неформално по артбокс, който беше иницииран от Петко Дурмана по някакъв начин, който независимо от някои вторични прехвърчания на искри по мейла, все пак ми се струва, че Петко повдигна няколко важни въпроса и те са: доколко нашето участие на Веницианското биенале е действително резултат от последователна държавна политика или е една случайност; като, предполагам, той имаше пред вид това, че началото на това наше участие тръгва от един офис на ЮНЕСКО, който има свой офис във Венеция, една покана към България да използва пространствата на офиса на ЮНЕСКО, двора на тяхното представителство, за да направи България свой павилион там. Вторият въпрос, който Петко повдигна, защо това е национално участие, ... на Министерство на културата, а основен негов спонсор, основната част от парите идват от един частен колекционер. И отново той зададе въпрос е какво следва оттук нататък.
Тук сме поканили за участие представители на основните институции, които досега са се ангажирали и се предполага, че и за в бъдеще ще се ангажират с българското участие на Венецианското биенале, както и хора, участвали в тазгодишното издание. Ще започна от дясно наляво да ги представям: Георги Даналилов, директор на Националната художествена галерия; Андрей Даниел, СБХ (един важен играч, вероятно); Недко Солаков от Институт за съвременно изкуство (един човек, който от доста време настоява, че България трябва да участва на биеналето във Венеция); Мария Василева (СГХГ, човек, който пък тук се ангажира постояннос представяне на българско съвременно изкуство); Петко Дурмана (от Интерспейс, причината за основното нещо, за което сме тук); г-н Руси Русев (директор на дирекция на Музеи, дарения на изобразителни изкуства към Министерството на културата) и Весела Ножарова, куратор на българското участие на биеналето.
Ще задам три въпроса, на които се очаква всеки един от присъстващите тук да отговори в рамките на пет минути, акцентирайки по желание на един въпрос, но моята надежда е да отговаряте и на трите въпроса, като след това ще отворим възможност към Вас за въпроси и коментарии и ще продължим дискусията вече в по-хаотичен порядък, така да се каже. Та въпросите са: Какво общо има България с тазгодишното участие във Венецианското биенале? Как можем да оценим участието на български институции в тазгодишното представяне? Самата процедура, както всички знаем се случи в много скъсени срокове, в ненормално скъсени срокове, в рамките на шест месеца. Как можем да оценим ролята на всички ответни институции, държавни, в това участие? И, ако България е постигнала много, ще продължи ли тя да присъства? Последно: Как всеки един от Вас, присъстващите тука, би се ангажира от името на своята институция или лично, да спомогне за продължаване на българското присъствие във Венеция?
Ще ми се да започнем със институциите и да дам думата на Министерството на културата по този въпрос.
Руси Русев — Може би с господин Данаилов, защото той е основния организатор на участието тази година.
ДГ — Добре, това ще е единствената редакция на участници, която позволявам.
Данаилов — Чудя се, защо аз. Участието за мен е успешно. Цялата предистория на това участие, каквато и да е може да бъде сведена до един много елементарен въпрос: да участва ли България в биеналето, ако има такава възможност, или да не участва. За мене отговорът е, да, трябва да участва. И оттам насетне просто няма какво да се каже. Всичко останало е въпрос на оценка, при това, не моя, а така да се каже на средата, в която се разиграват тези събития. Виждате, че оценките са нееднозначни, намирам това за нормално, като същевременно не се притеснявам. Що се отнася до това, редно ли е институциите да подкрепят изява, каквато е участието ни във Венецианското биенале. Отговорът ми е: да, редно е. Разбира се, ако тези, които участват искат, но това определено, това също е императивно решен въпрос — след като има решение за участие, една от възможностите е национална институция, каквато е Художествената галерия, да подпомогне с каквото може. Струва ми се, че това беше реализирано. Пак е въпрос е на художествена оценка добре или зле е. Все пак на мен ми се струва, че подкрепата беше чувствителна.
Следващият въпрос: Ще продължи ли участието на страната, на националното представяне във Венеция. Отговорът е отде да знам. Просто нямам представа, защото това е свързано с вземането на важни управленски решения, които са свързани именно с този избор, да или не. Ако хипотетично допуснем, че отговорът е утвърдителен, тоест, че България следва и трябва да участва в изяви от подобен характер, тогава институциите, които все пак трябва да бъдат и държавни, защото това е национално представяне, трябва да се опитат да решат един тежък въпрос: къде и по какъв начин да става това си представяне. И вторият въпрос е да се изработи легитимност на това представяне, което засяга самият подход и подбора, на онова, което се предлага като национално легитимно. Що се отнася до това къде, отговорът е тежък. Има два варианта и двата са скъпи и си имат както преимущества, така и недостатъци. Единият да се гони едно постоянно пребиваване или местоживеене на нашата страна, тоест постоянен павилион, нещо което е било реализирано преди години от държави-организатори с повече успех и техните павилиони оттогава до ден днешен се седят в един кръг във Венеция и използват винаги тази зала. Така че един от вариантите е да се търси подобно решение. То трябва да бъде съобразено, че част от биеналето не е само биенале на класическите изкуства, а също така на музика, театър, танц, архитектура и т. н., тоест на един много широк набор изкуства, така че е редно мисълта, която е свързвана с установяване на постоянен павилион, да бъде съобразена с тези специфични изисквания на самото Венецианско биенале. Другият вариант е вариантът, който всяка година предприемат между 30 и 50 страни, който също е скъп и страда освен всичко друго от доза непредвидимост. Да го наречем гъвкав вариант, при който всяка страна, на всяко издание на биеналето си избира специфично място, където да направи това. Това може да е на улицата, може да е в канала, може да е в изложбена зала, може да е в киносалон и т. н., варианти колкото щете. Но това също е свързано със съответни недостатъци и изборът е, ако трябва да се прави избор, трябва да се движи между тези две граници. Това е.
ДГ — Последен въпрос: Вие заемате много важна позиция като директор на Националната художествена галерия. Какво бихте направили от тази си позиция, за да се случи всичко, което казвате?
Данаилов — Нищо....
..... продължение в 36ти брой на 39грама МОКРО
P.S.духовните гимнастики - в тежест на съвременното българско изкуство - амнезия vs паметпоздрави на Правдолюб Иванов от
Георги Тушев с
"Духовни упражнения" или
"Изграждане /трениране на духа"1996 XXL Gallery
Правдолюб Иванов
"Паметта е мускул" 2007
Щипка 
а с този бинокъл на Oldenburg от 1991 година можем да се опитаме да обединим смислово и визуално "очичките" на Иванов и подхода на "увеличаване на ежедневните предмети" при Николаев.
