contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

17 септември 2011

"Оазисът Русалка" или "Вечно блаженство"


"Ограничени във всяко отношение, средното ни положение на границата между две крайности слага отпечатъка си върху всичките ни способности. Сетивата ни не долавят нищо извънмерно; прекалено ярката светлина ни ослепява, прекалено далечното и прекалено близкото затрудняват зрението ни, прекалено дългите и прекалено сбитите фрази правят речта неясна, прекалено много истина ни зашеметява (познавам хора, които не са в състояние да разберат, че нула минус четири е равно на нула), първите начала са прекалено очевидни за нас, прекаленото наслаждение е вредно за здравето ни, прекалено много съзвучия дразнят в музиката, дори прекалено многото благодеяния са досадни: ще ни се с лихва да се отплатим: Beneficia eo usque laeta sunt dum videntur exsolvi posse; ubi multum antevenere, pro gratia odium redditur. Не усещаме нито много силен студ, нито много силна топлина. Извънмерните свойства са не само недоловими за сетивата ни, но и вредни за нас. Ранната младост и късната старост спъват ума, също както прекалено многото и прекалено малко познания. С една дума, крайностите като че ли не съществуват за нас, както и ние за тях; те са недоловими за нас, както и ние сме недоловими за тях.
Това е истинското ни състояние, поради което сме неспособни за сигурно познание и абсолютно незнание. Плуваме по средата, винаги несигурни и колебливи, тласкани насам-натам. Опитаме ли се да се хванем за нещо устойчиво и да се задържим за него, то се разклаща и се отдалечава от нас, спуснем ли се подире му, то се измъква от ръцете ни, изплъзва се и се понася във вечен бяг. Нищо не спира за нас. Такова е естественото ни състояние, възможно най-противоположно на желанията ни; жадуваме за устойчивост, копнеем да намерим най-сетне твърда почва, за да изградим кула, извисяваща се до безкрая, но целият ни градеж се пропуква и под нас се раззинват бездънни бездни.
Нека не търсим увереност и устойчивост. Разумът ни постоянно ше бъде мамен от променливите привидности. Крайното не може да намери твърда опора между двете безкрайности, които го ограждат и му се изплъзват.
Ако това ни стане съвсем ясно, вярвам, че ще намерим покой, всеки там, където го е поставила природата. Щом средината, която ни е отредена, е винаги далеч от двете крайности, има ли значение дали знаем повече или по-малко? Ако знаем повече, ще гледаме малко по-отвисоко. Но нали пак ще бъдем безкрайно далеч от крайната цел и животът ни пак ще бъде нищожен миг във вечността дори ако се удължи с десет години?"
Блез Паскал, "Мисли"

Най-новият проект на Дойчин Русев "Оазисът Русалка" или "Вечно блаженство" представя нов поглед върху темата колкото древна, толкова и вечна. Изразните средства варират от чисто технически (изписване с древната техника на енкаустиката, в изцяло съвременен вариант) до аудио-визуални на многопластова постройка на инсталацията. Проектът е представена от.......

Откриване - 20.09.2011, вторник Галерия "Аросита", ул. Врабча 12-б, 19.00 часа

Няма коментари:

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks