contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

29 октомври 2014

"От албума на майка" 5.11.2014 Спартак Дерменджиев






Здравей
а пък аз ви изпращам покана за  изложбата
"От  албума на майка"

„От албума на майка"
скулптура и семейни снимки
Всичко хубаво, което имам, имам го от майка си! А лошото... лошото е от сатаната.

„Майко, майко, това ти ли си?"
Кой от нас, като дете, разглеждайки семейния албум, не е изричал тези думи?
Кой от нас не е бил изненадан или стъписан да види майка си като младо безгрижно момиче?
Така и аз, като малък, разглеждайки старите семейни снимки, не вярвах и многократно питах: „Майко, майко, това ти ли си?".
Дали защото пораснах, или направо остарях, но вече не питам: „Майко, майко, това ти ли си?".
Може би са „виновни" старите снимки от албума на майка.
Те ме преведоха назад във времето и аз я видях така, както не я бях виждал и каквато отказвах да приема, че е била.

Но нека започна отначало...
Тази изложба е пътуване във времето. Тя ще ви върне 75 години назад, в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Стари снимки разказват за младо момиче, за съученици и приятелки, за нейното семейство. За достойни хора и години, незаслужено а може би и преднамерено забравени.
Тази изложба включва и всички мои запазени рисунки и скулптурни портрети на майка ми, правени през целия ми досегашен 60-годишен живот.
Не знам дали има художник, който да не е рисувал майка си поне веднъж?
Много са произведенията „Портрет на майка ми", създадени от различни художници в различни епохи. От всеки от тези портрети ни гледа спокойно възрастна жена, уморена, излъчваща достойнство и чувството за изпълнен дълг.
И това е сякаш „задължителната" представа на обществото. Такъв е и художественият образ, създаван от творците. 
И аз, с ваше позволение, ще се причисля към тези художници.
Още като дете нееднократно съм рисувал майка си.
От всичките ми ранни рисунки е запазен един портрет – етюд, рисуван, когато съм бил на 19 ггодини, през далечната 1973 г., след завършване на Художествената гимназия.
По-късно, през 1984 г., след завършване на Академията, вече 30-годишен, отново правя портрет на майка си. Този път скулптурен, в мрамор.
Тези ранни портрети изцяло следват официалната представа, стереотипа, „догмата", установени през вековете от религии и идеологии, както и художествения стил на времето.
И с тези портрети сякаш бях изпълнил артистичния си и синовен дълг.
Трудно бих ви обяснил, затова няма да го правя, как и защо споменът за майка ми отново и настойчиво изплува в съзнанието ми.
Случи се така, може би случайно, може би не, но аз отново разглеждах стария семеен албум. Отново бях дете и отново питах:
„Майко, майко, това ти ли си?".
Кой от нас, като дете, разглеждайки семейния албум, не е изричал тези думи? „Майко, майко, това ти ли си?".
Кой от нас не е бил изненадан или стъписан да види майка си като младо, безгрижно момиче?
Така и аз, като малък, разглеждайки старите семейни снимки, не вярвах и многократно питах: „Майко, майко, това ти ли си?".  
Дали защото съм третото й дете и този въпрос е бил задаван многократно или поради друга причина, но не получавах отговор.
Сякаш и майка ми не вярваше, че това дете от снимките, това безгрижно момиче, е била тя.
Сякаш винаги е била майка, отказала се от себе си, от мечтите си, от собствения си живот.
Дали защото пораснах, или направо остарях, но вече не питам: „Майко, майко, това ти ли си?".
А може би са „виновни" старите снимки от албума на майка.
Те ме преведоха назад във времето и аз я видях така, както не я бях виждал и каквато отказвах да приема, че е била.
Видях младо, красиво, засмяно, безгрижно момиче.
Видях мечти.
Видях решимост.
Видях предчувствие.
Видях живот, който предстои.
Видях майка.
И повярвах!

През настоящата 2014 г. отбелязвам своята 60-годишнина и успях да подготвя три изложби, както и да открия един виртуален паметник – този на Георги Марков.
Започнах годината с „Края на света" в „Червената къща", последва изложбата „Колоните, които крепят небето" в галерия „Възраждане"...  Щастлив съм, че с настоящата „От албума на майка" в галерия „Дебют" завършвам своеобразното отбелязване на своята 60-годишнина.

Разрешете ми да завърша с думите, с които започнах: Всичко, хубаво което имам, имам го от майка си! А лошото... лошото е от сатаната.

И ако съм предизвикал интереса ви, очаквам ви в галерията…


Спартак Дерменджиев
26 октомври 2014 г.
 
 




10 октомври 2014

VASE WITH FLOWERS by Iv Ruseva, opening Friday, October 3rd








text in English below

===
ВАЗА С ЦВЕТЯ
от Ив Русева
откриване: 3 октомври, 2014, петък, 8 ч.
ПИСТОЛЕТ (в коридора на Neu!Berlin Club, Султан Тепе 18, София)

Обект от бита с естетическа функция поставен и увеличен в галерийното пространство за да го допълни и обогати с цел визуална наслада. Хиперболизация до обсебване.

=====
VASE WITH FLOWERS
by Iv Ruseva
opening: October 3, 2014, Friday, 8pm
PISTOLET Gallery (in the corridor of Neu!Berlin Club, 18 Sultan Tepe Str, Sofia)

An everyday object with aesthetical function, put and augmented in the gallery space in order to complement and enrich it with the aim of visual pleasure. Hyperbolization to obsession.





железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks