contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

03 декември 2017

Sofia Underground 2018 - Open Call for Video Documentation






Sofia Underground 2018 - what now / now what


Participation Details
This call is open for proposals of video documentation of performance art works.

Deadline for submitting: 20 February 2018.

The full text of the open call for participation in the upcoming 2018 edition of Sofia Underground is announced at www.sofiaunderground.com/en/


Thank you for the time and consideration, and please, spread the word!
 
[ eXAF Team ]

--



08 ноември 2017

В ОЧАКВАНЕ НА ЕДИНИЦАТА / WARTEN AUF DIE EINS

В ОЧАКВАНЕ НА ЕДИНИЦАТА
Изложба на д-р Гатев

Куратор: Йово Панчев

16 ноември - 15 декември 
Откриване: сряда, 15 ноември, 18:30 

Гьоте-институт България
ул. Будапеща 1, София 

Работно време:
пон.-пт., 10:00-19:00

(deutsche Version unten)


В настоящото произведение-изложба, или както е вече формулирано като жанр от предишни проекти на Д-р Гатев „универсален художествен модел", е представена една горчива несъстоятелност на съвременния национален етос. И като жест към т.нар. културен елит, и като овладяна в технологичен жаргон ескиза „В очакване на единицата" визуализира несполучаването на подема. 

„В очакване на единицата" тук, в Гьоте-институт в София, се състои от модел на стена с асансьорни врати (4 бр. фото-постери) и лайт бокс с чертеж на асансьорна клетка. Първоначално планираните технически развити макет, инсталация и видео се заместват в изложбата със статични образи и информативен подсветнат чертеж. Цифрата „0" показваща етаж „0" се редува с „00", „000", „0000" или „-0", „-00", „-000" и т.н. в лутане из базовата кога. Количествено натрупване, което не води до качествено изменение доказва, че разстоянието от нула до едно е огромно, разтегаемо, непреодолимо. Не и по този начин.

Проектът разгръща един на пръв поглед ясен проблем, макар и да разчита по-скоро на личните прочити и собствените референции. Той е заключен в движението по хоризонтала, непреодоляно от механизъм за движение по вертикала. Този технически неуспех визуализира хладната и тясна като асансьорна шахта безизходица, по замисъл създадена да бъде проход, пробив и път.

Така насложени, двете посоки на движение – реалната и непостижимата, образуват съставния образ на напрежението на една собствена несъстоятелност. Дали подемът, преодоляването на гравитацията е желана цел, или осъзнато невъзможен лиричен блян, не бива да се предполага. Самата ситуация, мизансценът на този универсален художествен модел поставя хоризонтални варианти на транспорт от точка „о" до друга „о" и усещането за едно напрежение, породено от желанието за въз-ход, поглед от нулата към единицата – линия под 45 градуса.

„В очакване на единицата" очакването е изведено буквално като състояние-цел, но и състояние-проблем. Едно обстоятелство-огледало на човешкото състояние . Хоризонтът на нулата и този на невъзможната и недостижима единица представят нещата в капана на дуализъм, по-близък до обаятелната ерес, отколкото до спасителната вяра.

Двайсет години след „Only Possible Way" (http://drgatev.com/?page_id=177) "В очакване на единицата" продължава темата за механизма (на битието) през технологията на транспорта като културен феномен, еднакво близък до детската игра и екзистенциалния предел. 

-

Д-р Гатев, роден 1960г, е лекар със специализация в дермовенерологията. Автор и колекционер от деветдесетте години. От 1996 участва в международни форуми, сред които Manifesta 2 (Люксембург), SITE Santa Fe (САЩ), Documenta Detroit, (САЩ), Изложби в IFA-Berlin и Künstlerwerkstatt, Мюнхен, Германия. През 2010 г. Д-р Гатев започва да осъществява мащабни солови проекти в различни столични локации. Колоритът задължителен, в Credo Bonum е придружена от каталог-монография от Руен Руенов, следват изложбата Другият аромат в НХГ (2010), Картините се поставят върху стените в НХА – галерия Академия(2012), Спорадична бифокалност (с участието на Rassim, Станислав Памукчиев и Венцислав Занков) в САМСИ (2013), Noli me tangere, в пространството на Московска 11 (2013), Кукла-униформа, в Credo Bonum (2015). Повече информация тук:http://drgatev.com/?page_id=37


---------------------------------------------------------

WARTEN AUF DIE EINS
Ausstellung von Dr. Gatev

Kurator: Yovo Panchev

16. November - 15. Dezember 2017
Eröffnung: Mittwoch, 15. November, 18:30

Goethe-Institut Bulgarien
Budapesta Str. 1, Sofia

Öffnungszeiten:
Mo.-Fr., 10:00-19:00

In der momentan gezeigten Werk-Ausstellung, oder – wie es bereits in früheren Projekten von Dr. Gatev als Genre formuliert wurde – einem „gesamtkünstlerischen Modell", wird eine bittere Haltlosigkeit des modernen nationalen Ethos präsentiert. Als Geste gegenüber der sogenannten kulturellen Elite, aber auch als ein im Technologie-Jargon gehaltener Entwurf, schildert „Warten auf die Eins" das Misslingen des Aufschwungs. 

„Warten auf die Eins" besteht hier im Goethe-Institut in Sofia aus einem Modell einer Wand mit Aufzugstüren (4 Fotoposter) und einer Light-Box mit der Zeichnung einer Fahrstuhlkabine. Das Modell, die Installation und das Video, die ursprünglich geplant und technisch ausgearbeitet waren, wurden in der Ausstellung durch statische Abbilder und eine beleuchtete informative Zeichnung ersetzt. Die Zahl „0", die den „nullten" Stock bezeichnet, wird abgelöst durch „00", „000", „0000" oder „-0", „-00", „-000" usw.; ein Umherirren auf der Suche nach dem Basis-Wann. Die quantitative Akkumulation, die nicht zu qualitativer Veränderung führt, beweist, dass die Distanz von Null bis Eins riesig, dehnbar und unüberwindbar ist. Zumindest nicht auf diese Weise.
Das Projekt rollt ein auf den ersten Blick klar ersichtliches Problem auf, auch wenn es eher auf persönliche Lesarten und eigene Bezüge setzt. Es ist in der horizontalen Bewegung verhaftet und nicht vom Mechanismus der vertikalen Bewegung überwunden. Dieser technische Misserfolg visualisiert die kühle und fahrstuhlschachtschmale Ausweglosigkeit, die als Durchgang, Durchbruch und Weg gedacht war.

So überlagert bilden die beiden Bewegungsrichtungen – die reale und die unerreichbare – das zusammengesetzte Spannungsbild einer eigenen Unhaltbarkeit. Darüber, ob der Aufschwung, die Überwindung der Schwerkraft, ein angestrebtes Ziel ist oder ein lyrischer Wunschtraum, dessen Unmöglichkeit erkannt wird, dürfen keine Vermutungen angestellt werden. Die Situation selbst, die Inszenierung dieses gesamtkünstlerischen Modells, stellt horizontale Varianten eines Transports vom Punkt „0" zu einem anderen „0" und das Gefühl einer Spannung dar, welche dem Wunsch nach einem Aufschwung entspringt, einem Blick von der Null zur Eins – einer 45°-Linie. 

In „Warten auf die Eins" ist das Warten buchstäblich als Ziel-Zustand ausgeführt, aber auch als Problem-Zustand, ein Spiegel-Umstand des menschlichen Befindens. Der Horizont der Null und jener illusorischen und unerreichbaren Eins zeigen die Dinge in der Falle eines Dualismus, der der faszinierenden Ketzerei näher ist als dem rettenden Glauben.

Zwanzig Jahre nach „Only Possible Way" (http://drgatev.com/?page_id=177) setzt „Warten auf die Eins" das Thema des Mechanismus (des Seins) durch die Technologie des Transports als ein kulturelles Phänomen fort, das dem Kinderspiel und der existenziellen Grenze gleich nah ist.
 
ventsislav zankov, PhD http://zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION http://foundation.zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 Post: P.O.BOX 223 1618 Sofia, Bulgaria art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ http://artchannel.bg

06 ноември 2017

Валентина Шарра / Valentina Sciarra Галерия Аросита




Галерия Аросита
Представя
 
Валентина Шарра /  Valentina Sciarra
 
9 – 21  ноември 2017
 
 
 
Kонкрецията (конкре́ция  - от лат. Concretio — срастване, сплъстяване)
е компактна маса от материя, образувана от утаяването на минерален цимент в пространствата между частиците.
Конкрециите се срещат през всички периоди на еволюцията, заобикаляйки епохата на хомо-сапиенса като миг.
 
Човешката дейност има основно въздействие върху околната среда, изпреварвайки природните процеси, което е интересна тема, сама по себе си, но още повече, когато противопоставя теорията за антропоцентризма на пренебрегваната роля на природния свят.
 
Идеята за Човека - създател -  първо авторът като единствена творческа сила, която манипулира и трансформира естествените материали; и след това, отказвайки се от от тази сила, ставащ част от процеса и намирайки още един Създател в лицето на материята, с която работи.
 
 
Проучванията на съвременното изкуство за разпада, като привилегирована емблема на упадъка на модерността могат да предизвикат, от една страна, разнообразни носталгични преживявания, а от друга непрестанни напомняния за станали катастрофи от близкото минало и опасения за бъдещето. Зад всяка реликва от една хармонична епоха или утопична мечта стои още едно припомняне за индустриалния упадък, екологичните катастрофи и разрухите на войната.
 
Валентина Шарра създава нов вид скулптура, който може да се определи като "безкръвна каменна скулптура". Начинът на действие не е насочен към изграждане - формоване - даване на формата на камъка. Фокусът е да се разраства потенциала на "каменна скала" или дори да преминава в друго състояние. Скулптурите са следствие, прости и формирани директно от оригиналните каменните скали. Всеки камък е избран според способността му да предложи и способността му да придобие форма. Гипсовите отливки влизат в хармония с камъка и в същото време имат подсилващо и допълващо действие. Серията произведения попада в по-широко изследване на съвременната руина.
 
Едновременно останки и портали в миналото, руините на съвременната епоха са мощни носители на носталгия, конкретни напомняния за изминалото време и предупреждения за неизбежността на промяната ефимерността на материята.
 
 
         Валентина Шарра, родена в Рим през 1983, живее и работи между Рим и София. След обучение в Католически университет в Милано (2009), Национална художествена академия в Ница (2012), Магистърска степен от Националната Худежествена Академия в Рим (2013) завършва специалност Скулптура в Национална Художествена академия в София (2017).
Нейни творби са инсталирани в :
Vita инсталация за наземно изкуство, Cassano delle Murge (Италия) ; Френски институт, Баку (Азербайджан) ; Hopital Archet, Ница (Франция) ; завод за вино Fireland, Баку (Азербайджан) ; Villa Breda, Падуа (Италия) ;
Взема участие в групови изложби : Art Basel / Седмица на Маями Бийч в галерия ALFA, Маями (САЩ) ; От проект до обект - Български институт за култура, Берлин (DE)
Колективна изложба за наградата "Бернар Магрез", Бордо (FR) ; От проект до обект - SCHNHAUSER ALLEE 26 Берлин (DE)
През 2017 е номирнирана за наградата "Бернар Магрез", Бордо (FR)
                                                                                                                                
                                                                                                         Зоя Петрова
 
 
Откриване  09 ноември, 18,30 ч.
 
Галерия Аросита, ул. Врабча 12Б, София,
За информация : +359 885 872804, arosita12@gmail.com
Rositsa Getsova
12 B Vrabcha St, Sofia 1000,
open 3-7 pm, sat/sun closed
cell phone.: +359 885 87 28 04
www.arosita.info, arosita12@gmail.com



27 септември 2017

Феникс Върбанов Границите на реалността Галерия Аросита






Галерия Аросита
Феникс Върбанов

Границите на реалността

03. 10.  - 22.10. 2017

 

Феникс Върбанов е роден в София през 1962 година в семейството на художниците

Марин Върбанов и Сун Хуай Куей. От 1979 до 1987 г. учи в Licèe Pilote de Sèvres [Департамент по рисуване] и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts [ENSBA], Paris. През 1987/88 г. специализира в Китайската академия по изкуствата, 中国美术学

Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато пребивава в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите първи творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва през същата година в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава (вече повече от трийсет години) остава верен на хартията и туша. Традиционната китайска хартия има множество разновидности, тя може да бъде много фина, на пръв поглед крехка, но всъщност неочаквано устойчива. Феникс е запленен от нейните възможности, експериментира със снемане на релефни повърхности, нагъване, изпъване. Китайската хартия улавя в капана си и най-деликатните докосвания, и бруталното мачкане. Сякаш безропотно се подчинява, но всъщност презентира нежността и експлозиите с могъща сила. Функциите на туша са по подобен начин безкрайни, той може да бъде положен като рана или деликатно и бавно да се всмуква, оставяйки отчетливите нюанси на всмукването от хартията. Катраненочерен или във всички възможни трептения на сивото. Звукът от всмукването на туша от хартията може да се чуе и неговото ехо да отекне в душата на чувствителния зрител.
Първата своя значима изложба Феникс Върбанов нарича Китайски синдром. Това наименование е признание не просто за обсебването му от китайските материали, чрез които съгражда наново пъпната връв към майчините си корени. Отпечатването на различни повърхности, снемането на релефи, където тънката китайска хартия е способна да улови и най-малкото трептене, папиларните линии на повърхностите, мачкането, нанасянето на туш и изглаждането при подлепването на хартията играят водеща роля. Квадратът е основният мотив в отпечатването, като че ли чрез него Феникс поглежда в кладенеца, за да види насложени проблясъци на събития от далечни времена, кодирани в подсъзнанието му, от които, аха, да изплува образ. Той сякаш хвърля мрежи със смътната надежда да изплуват духовете на образи, за да бъдат уловени, и в най-добрите му работи се долавя техният дъх, тревожното очакване от появата им. В това е тяхната сила. Тази изложба ознаменува трайния му интерес към кръглия формат, в който ин и ян, женската и мъжката енергия, тъмното и светлото понякога нежно се прегръщат, понякога яростно се сблъскват. Смачканата и нарисувана хартия, където в лабиринта от планини и долини и най-вещият специалист по Фън Шуй би се загубил, ми нашепва или крещи, че той е успял, че той е победител. Крясък на птица, която излита от развълнувано море.
В работите, правени през 90-те години, се появява отпечатаният кръг или кръгове, или кръгли мрежи, чиято функция е да умиротворят вълненията. Това е времето, в което следите от употребата на четка ще бъдат все по-ясно различими, а в някои работи ще доминират.
Красимир Илиев
 

ОТКРИВАНЕ  03. 10. 18.00  ч.


Галерия Аросита , ул. "Врабча" 12-Б, гр. София,
15.00-19.00, събота и неделя – неработни,
тел.: +359 885 87 28 04

 
 
 
 
 
 
 


Rositsa Getsova
12 B Vrabcha St, Sofia 1000,
open 3-7 pm, sat/sun closed
cell phone.: +359 885 87 28 04
www.arosita.info, arosita12@gmail.com


15 юни 2017

Жест и материя Bistra Lechevalier , Галерия Аросита






Галерия Аросита
Представя
 
Жест и материя
от
Bistra Lechevalier
 
ОТКРИВАНЕ  20 Юни, 18.00  ч.
ул. "Врабча" 12-Б, гр. София,
работно време: 15.00-19.00, събота и неделя – неработни,
тел.: +359 885 87 28 04
 
 
 
Жест и материя
Формите който показвам в галерията Arosita могат да бъдат наречени " аssemblage "
Композирани от намерени предмети
( метални части,каучук,полистирен и др.) Тези комбинаци са свързани с метални игли пирони и гипс
Формите могат да бъдат свързани с някакъв мит ,
някаква символика или една забавна игра. Те ми напомнят формите който аз правех като дете.
Bistra Lechevalier

 
 
Rositsa Getsova
12 B Vrabcha St, Sofia 1000,
open 3-7 pm, sat/sun closed
cell phone.: +359 885 87 28 04
www.arosita.info, arosita12@gmail.com


19 май 2017

железен орден 2017

Какво:
Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ  2017

Кога: 
24.05.2015 от 19.00 часа
За разлика от предишни години, тази година датата на връчването е изместена от  1-ви май на 24-ти май. Промяната е наложена от специалното присъствие на номинирания за „Железен орден" 2017, който идва от Ню Йорк за церемонията в деня на празника на българската просвета и култура. Освен официалната държавно легитимирана култура, ще имаме възможност да  празнуваме и присъствието на друга култура.
 
Къде:  
Галерия Аросита
ул."Врабча" №12,Б
За контакт В. Занков  
0887519794
vzankov@gmail.com
 

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там. 
Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството...
 
 
Носители на отличието от основаването му са:

2016
Сдружение „Изкуство в действие" и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното" и „проектното" в изкуството.
2015
Дан Тенев
Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт" и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.
2014 
Росица Гецова и Спартак Дерменджиев 
Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита", фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.
Спартак Дерменджиев
  • За  „КРАЯТ НА СВЕТА"  „Fin du Monde" 2013
  • за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист", /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
  • За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби
2013 
Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/
2012 
Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.
2011  
Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат" , „Колоритът задължителен",  Corpus Alienum",  „Скрита триизмерност",  „Вагон за особено внимание" , „В защита на твърдия материал" , „Движение с черна кутия",  „Двигатели с регионално предназначение"  - изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.
2010 
Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.






 
ventsislav zankov, PhD http://zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION http://foundation.zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 Post: P.O.BOX 223 1618 Sofia, Bulgaria art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ http://artchannel.bg

25 април 2017

Sofia Underground 2017 / СТО 20 – годишно издание на фестивала

 





Common Ground   
Общо Основание
Sofia Underground 2017 / СТО   20 – годишно издание на фестивала
Галерия „Аросита" 27 април - 5 май,
Откриване – 27 април, 20.00 часа
Александър Вълчев, Александър Юзев, Андрей Врабчев, Атанас Яранов, BISTRA, Богдан Александров, Божидар Бояджиев, Борис Роканов, Боряна Драгоева (Rossa) и Олег Мавромати, Георги Донов, Георги Тушев, Венцислав Занков, Викенти Комитски, Д-р Гатев, Дан Тенев, Димитър Грозданов, Димитър Яранов, Добромир-Иван, Елена Панайотова, Еслица Попова, Ивайло Попов, Илиян Лалев, Камен Старчев,  Красимир Добрев - Доктора, Краси Добрев, Косьо Минчев, Леда Екимова, Любен Костов, Милко Павлов, Николай Петков, Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Петер Цанев, Петър Дочев, RASSIM, Росица Гецова, Румен Лаптев, Сашо Стоицов, Свилен Блажев - Свика, Свилен Стефанов, Станимир Генов, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Янко Велков – Янеца и др.
В изложбата са представени произведения от частни сбирки и такива, предоставени от авторите, а в ролята на централна, заглавна творба – емблематична картина от Художествения фонд на МВнР, предоставена от Държавния културен институт при МВнР. С подкрепата на artexpress.bg
 
 
Куратори: Ирина Дакова и Йово Панчев
 
 
 
 
Създаден преди 20 години и  възобновен преди 10, фестивалът за изкуството на живо –
Sofia Underground отбелязва периода.
 
Около тази информация насочваме темата за 2017 към времето. Изложбата се появява също във връзка с времето. Тя, по същество, е енциклопедична колекция от автори, които представляват "общата основа" на съвременното изкуство в проявлението си у нас.
Селекцията на тази изложба се базира на колекцията и авторите, присъстващи и ценени високо от Руен Руенов, основател на фестивала. Съдържа няколко емблематични произведения от сбирката на Руен, сега в частни колекции. Изложбата не е дефинитивна и няма претенциите да урежда частен пантеон, нито да създава недоказани йерархии, да титулува или заобикаля някого в полето. Тя подсеща за общата основа – обединена в една архивна сбирка, която се опитва да напомни тезата и върне темата за индивидуалния принос и отговорност в изкуството и ще се отрази в материалното състояние, вида на тази изложба.
Правенето на изкуство е форма на мислене, в която мисловният процес не е непременно вербален. То е визуално, емоционално, емпатично, сетивно мислене, но въпреки това е интензивно до там, че да достигне или по-скоро премине през личния опит, да бъде преживяно, изпитано. За тази „инфектираност" с персонален почерк, почерпен от пречупването през индивидуалния опит говори Джонатан Файнеберг в своята „Art Since 1940. Strategies of Being". Той намира за особено ценен индивидуалния принос и собственото, изключително въздействие на определени художници като водещо пред „движенията", „измите" като колективни културни конструкти. Личностите, за които говори, създават изкуството си в условията на среща с действителността и в това е значимостта на индивидуалната им роля. Работата им се явява
 
 
 
 
 
като пробив в мейнстрийма, които може да се счита за някаква културна среда съответстваща на състоянието на дадено общество. Именно по отношение на личната стратегията в художествения процес като подвластна на индивидуална креативна мотивация, Файнеберг преглежда разгръщането / развитието на изкуството не-исторически като сбор от лични усилия, превъзмогвания, преодолени предели, собствен ход „през".
 
Руен Руенов започва своя статия за Борис Роканов преди десетина години така: Има неща, които смятаме за възможни да се случат, но на практика са малко вероятни. Това са неща, които по-скоро мислим, но не осъществяваме и те остават да тлеят в някакво вечно бъдеще в миналото, тоест нещо, което е мислено, но така и не е имало шанс да се случи. (…) Това е понятието виртуално, на средновековен латински virtualis - възможен, който може да се прояви - нещо, което може да възникне от някакво взаимодействие. То се използваше, когато в резултат от срещата на два звука, два знака или два образа възниква съвършено ново и неподозирано значение.
 
 
 
 
 
 
Rositsa Getsova
12 B Vrabcha St, Sofia 1000,
open 3-7 pm, sat/sun closed
cell phone.: +359 885 87 28 04
www.arosita.info, arosita12@gmail.com


железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks