contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

22 декември 2008

Хюмартс - Конкурс за Съвременна Хореография

Екипът на Фондация Хюмартс има удовоствието да обяви третото издание на Националния Конкурс за Съвременна Хореография . Третото издание на конкурса ще се проведе отново в сътрудничество с Център за Култура и дебат- Червената Къща- София.
Конкурсът е отворен за студенти, професионалисти и ентусиасти над 18г.
Първа награда- 1000 лева
Втора награда- 600 лева
Награда на публиката- 400 лева.
Фондация Хюмартс ще продуцира нов спектакъл на носителя на Първа Награда.
Срок за подаване на апликациите 1-10 февруари 2009г.
Обявяване на 10те номинирани- 15 февруари 2009г.
Провеждане на конкурса - 27 февруари 2009г в Червената Къща - София
Ако имате желание да участвате, моля изпратете видео от хореографията си, не по- дълго от 15 мин. във формат DVD, mini DV, video CD или youtube video на адреса на Червената Къща : Центърът за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов" ул. " Любен Каравелов" 15, София 1142. T/F: + 359 2 988 81 88 e-mail: info@redhouse- sofia.org


Ако имате въпроси или искате да получите формуляр за кандидатстване , моля пишете на имейл адреса на
фондация Хюмартс: humarts@gmail. com
Успех на всички!
Иво Димчев
(ръководител на проекта)
Фондация Хюмартс

Конкурса се осъществява с финансовата подкрепа на фонд "Дебюти" и фондация Етюд.

17 декември 2008

ventsislav zankov horror vacui award 2008

bulgarian /english/deutsch

Хайми Фенихел/Haimi Fenichel 1972, Israel Horror Vacui”/страх от празното 2008

Голямата награда „Венцислав Занков” 2008, финансирана по проекта „Всичко за мъжа” 1000 евро

„Horror Vacui”

Тайната на пълното отсъствие и страхът от празното

Привидно нищо необичайно - банално и скучно – на една стена са наредени прецизно и рационално всякакви пособия. Погледът се плъзга по редовете. Неволно започваме да гадаем кое за какво служи. Става ни любопитно, питаме се кой е собственикът им и какво е правил с тях, какви са резултатите, има ли намерения; какви...

Натъкваме се на пъзел от намерения – тихи, но ясно заявени във функциите и възможностите на присъстващите инструменти. Иска ни се да си ги представим в действие. Да разгадаем тяхното предназначение, опитваме се да си изградим /психологически/ портрет на собственика на вещите. Не е жена. Мъж е. Заглавието ни насочва – със страх от празнотата. ”Страх от празнотата” може да е метафора. Разбираме, че това изображение на тази стена може да е специфичен автопортрет. Автопортрет като натюрморт.

Натюрморт на грижливо подредените инструменти на един мъж. Има занаят. Всеки инструмент показва специфична роля, воля и подход към реалността /природата/ и нейното очовечаване. Грижата за инструмента, неговото поддържане в готовност е чисто мъжко занимание, съдържащо намерението за проникване, проучване, измерване, възприемане, обработка, култивиране и подчиняване на материята. Намерение? Нямаме никакво указание как да поместим тези безупречно подредени инструменти и пособия във времето - в началото на желанието за действие или след края на реализацията - те са подредени извън времето/разказа - в паузата и депресията, отворени в разстоянието между вече свършеното и още незапочнатото – присъстват, пропаднали във вакуума след края и преди началото. В перфекционизма на желанието за свръхпорядък и свръхконтрол в безупречно подредената реалност прозира хаосът: в спряното време едно шише се е катурнало „случайно”, нарушавайки го. Течността застива, изтичайки, с изтичането на времето. Какво следва като изтече времето? Там попада тихият живот на натюрморта - в собственото време на смъртта. Там е меланхолията–депресия: в безкрайно продължаващия миг на изгубения, пропадналия в празното след края и преди началото, човешки смисъл.

Мъжът се е оттеглил, оставил подредени своите инструменти-предмети на самите тях - в празнотата след края и преди началото на осмислящото ги действие. В своето отсъствие, той единствено може да документира това оставяне. В това документиране той може и полага себе си. И запечатва това полагане със собственото си /тайно/ отражение. Той е там. Там някъде - по рафтовете, в едно „случайно” сложено огледало се вижда отражение на лице, неговото лице, лицето на художника, който присъства в стаята; той е тук и ни го подсказва тихо със своето отражение сред своите инструменти, че вече гледаме през неговите очи. Можем ли? По забодени над бюрото изрезки от вестници и рисунки гадаем за странностите на това лице - ренесансов изследователски интерес към анормалното телесно и универсалното човешко? Дали „Страхът от Празното” болезнено се проявява в хипертрофиран интерес към чистото присъствие като формообразуване - хипертрофирани човешки фигури – сътворено свръхприсъствие в свръхтегло. Бележките с текстове не ни помагат - пише на иврит? Труден код...

Пак там, на една малка снимка се вижда същата тази стена в началото, преди началото, празна и гола; безпорядък на пода. Снимката, закачена като част от порядъка, свидетелства за началото на изграждането на свят, мъжки свят, светът на намеренията и депресиите, чекмеджетата и инструментите; порядъка на номинирането на нещата, белязани с думи и воля за действие. Празно няма. Това е натюрморт на един мъжки свят, който ни подсказва, че за да разберем деликатността в присъствието на „мъжът днес” ни трябва внимателно вглеждане и нов код за разбиване на привидно баналното. „Horror Vacui” ни дава възможен такъв... с който отсъстващата фигура на мъжа можем да открием със страшна сила в празнотата на процепа, отворен в безвремието след края и преди което и да е начало, стига да можем да преодолеем в тази среща страха от празното.

Ventsislav Zankov

Sofia 2008



Haimi Fenichel 1972, Israel “Horror Vacui” /Vacuum Horror/ , 2008

‘Ventsislav Zankov’ Grand Jury Award, 2008 ‘All About Him’

„Horror Vacui”

Vacuum Horror & the Crypt of Total Absence

It’s seems ordinary and dull: there’s nothing UnUsUaL about the shelved wall, where all sorts of gadgets and widgets have been neatly arranged. Running my eyes over them, I unwittingly start guessing about their use. The next moment I am getting curious and want to know about their owner, and how he puts them to use, I want to hear about the results, and then about his intensions…

I am, in fact, facing a puzzle of intentions already: somewhat silent, yet pronounced in the functions and the capabilities of the tools, covering the wall. I want to see them in action. I am already trying to figure out their purpose, trying in fact to make up the owner’s psychological profile. It can’t be a woman. It’s definitely him, a man. The leads start right there, with the heading itself: ‘Vacuum Horror’. It could be a metaphor. The picture of the shelved wall, covered with gadgets all-over, may well be a self-portrait in its own right. The way a still life may selfportrays the artist.

It’s a still life of the meticulously arranged tools of a man. There is a true craft to it. Each tool suggests a specific role, resolve and a particular approach to reality /nature/ in an effort to make it human. Taking care of tools and tool maintenance belong to man power: they are marked by the intent to invade, to explore, to measure and to perceive, to process, to cultivate and master the world around. The intent to…? I don’t have a single clue how to provide a timeline for these tools, impeccably arranged on the shelved wall. Should I place the intent at the start of it, with the desire for action, or should I save it for the end, at the mission-complete point? The tools seem to hang still, in a timeless order - inside a limbo and a depression which crack-opens between what has already been done and what has not yet started – giving away to the vacuum in-between the end and the beginning. The perfectionist desire for excessive order and total control over the impeccably arranged reality can not hide the face of chaos: in a moment, frozen in time, a bottle got knocked down as if by chance, stirring time into motion. Running slowly out of the bottle, in rhythm to the time running out again, the thick liquid comes to a standstill. What happens next when time’s run out? It’s the still life, silent and still amid timelessness where death belongs. It’s the life of melancholia-depression: the everlasting moment when meaning got lost, slipping in the crack-after-end-and-before-the-beginning.

This man seems to have withdrawn: leaving his tools, his items that is, behind, in the void after the end of and before the beginning of the action which only can bring them back to life and meaning. Being absent, he still is the only person who could map out the leaving-behind. This is his way to reclaim his presence and seal it with is own cryptic reflection. He is in there: there is a mirror ‘casually’ placed on a shelf somewhere and a reflection of a man’s face can be seen in it. This is his face: it’s the face of an artist, present in the room, and suggesting to us that it is through his eyes that we see the world already. Are we with him? A few paper clippings and drawings pinned up above his desk can help us guess about the funny features of this suspect: is this the Renaissance insatiable urge to grasp the universal inside the abnormality of the flesh? Or it is rather the vacuum terror painfully manifested by overgrown interest in pure presence perceived as shaping – overgrown human figures. The few hand-written in Hebrew notes will be of little help here: Hebrew is a code, hard to crack…Still there, a small photo has captured this same wall in the beginning, empty and naked, with the untidy, messy floor, before the beginning of it all. Pinned up on the wall, as part of the elaborate subsequent arrangement, this photo witnesses the beginnings of a world, it’s a man’s world. It’s the world of intent and depressions, of drawers and tools, it’s the controlled effort to set priorities, and to translate them into words and actions. This is the still life of a man’s world, suggesting that we need to look closely into what is seemingly trite and find the key to it, in order to grasp the elusive presence of men today. ‘Horror Vacui’ may well be the key that we need…should we brave to get over the vacuum horror and find the missing figure of man in the grisly power of the timeless void, crack-opened between what has already been done and what has not yet started.

Haimi Fenichel 1972, Israel „Horror Vacui“ /Die Angst vor der Leere/ , 2008 Der große „Venzislav Zankov - Preis“ aus dem Projekt „Alles über den Mann“ für 2008


"Horror Vacui”

Das Geheimnis der totalen Abwesenheit und die Angst vor der Leere

Auf dem ersten Blick nichts Ungewöhnliches, ein banales und langweiliges Bild – an einer Wand sind akkurat und griffbereit diverse Utensilien geordnet. Der Blick streift durch die Regale. Ungewollt fangen wir an zu raten, was wofür dienen soll. Allmählich wird unsere Neugierde erweckt und wir fragen uns, wer deren Besitzer sein mag, was er mit ihnen gemacht haben könnte, wie die Ergebnisse sind, was für Absichten er wohl hat... So stoßen wir langsam auf ein Puzzle von Intentionen, dezent leise, aber gleichzeitig klar ausgedrückt in den Funktionen und Potenzen der vorhandenen Gegenstände. Wir neigen dazu, uns diese in Aktion vorzustellen. Wir wollen ihre Bestimmung erraten. Wir versuchen, uns ein Psychogramm des Besitzers dieser Gegenstände zu machen. Es ist keine Frau. Eindeutig ist das ein Mann. Der Titel gibt uns eine Richtung – „Die Angst vor der Leere“ kann eine Metapher sein. Wir begreifen, dass diesedieser einen Wand ein eigenartiges Selbstportrait sein könnte. Ein Selbstbildnis als ein Stillleben. Ein Stillleben akkurat geordneter Werkzeuge eines Mannes. Dahinter steckt ein Beruf, ein Handwerk. Jedes Werkzeug weist auf eine genaue Bestimmung hin, auf seinen Willen und seine Herangehensweise an die Realität, an die Natur und ihre Vermenschlichung. Abbildung

Die Pflege des Instruments und seine Haltung in steter Griffbereitschaft ist eine vorrangig männliche Beschäftigung, die auf die Intentionen des Mannes hindeutet, in die Dinge eindringen zu wollen, sie zu erkunden, zu bemessen, zu begreifen, zu bearbeiten, zu kultivieren, um auf diese Weise die Realität zu bezwingen. Mit welcher Absicht? Es fehlen gänzlich Hinweise dafür, wie wir diese makellos geordneten Gegenstände in der Zeit einordnen sollten – am Anfang des Dranges nach Taten oder nach dem Ende deren Vollendung. Sie sind außerhalb der Zeit eingeordnet worden – in der Pause und in der Depression, sie lenken den Blick auf die Zeit zwischen dem schon Vollbrachten und dem noch nicht Begonnenen, sie sind präsent, indem sie in das Vakuum nach dem Ende und vor dem Anfang geraten sind. In der Perfektion, in dem Drang nach der totalen Ordnung und der Überkontrolle macht sich in der makellos geordneten Wirklichkeit versteckt der Chaos bemerkbar: ein Fläschchen ist „zufällig“ umgekippt, die stehen gebliebene Zeit beeinträchtigend. Die Flüssigkeit fließt aus mit der fließenden Zeit und erstarrt. Was geschieht, nachdem die Zeit abgelaufen ist? Dorthin führt das ruhige Dasein des Stilllebens, in die des Todes eigene Zeit; in die Melancholie, die Depression, in den ewig dauernden Augenblick des verlorenen, in die Leere nach dem Ende und vor dem Beginn abgestürzten menschlichen Sinns.

Der Mann hat sich zurückgezogen, indem er seine akkurat geordneten Utensilien ihnen selbst überlassen hat – in der entstandenen Leere nach dem Ende und vor dem Beginn der ihnen sinngebenden Tat. Er selbst kann durch seine Abwesenheit dieses Stehen lassen dokumentieren. Es gelingt ihm, dieser Dokumentation sein eigenes Ich zugrunde zu legen, was er mit der versteckten „geheimen“ Selbstabbildung besiegelt. Irgendwo dort zwischen den Regalen in einen zufällig hingestellten Spiegel sehen wir ein menschliches Gesicht, das des Künstlers, der in diesem Zimmer doch anwesend ist. Er ist hier und zeigt uns dezent durch sein Spiegelbild inmitten seiner Werkzeuge, dass wir bereits mit seinen Augen alles betrachten. Können wir das eigentlich? An den über dem Schreibtisch befestigten Zeitungsausschnitten und Zeichnungen versuchen wir, die Eigenarten dieser Person zu ergründen – vielleicht das Bestehen eines forschenden Interesses wie bei einem Renaissancekünstlers an dem anormal Körperlichen und an dem universell Menschlichen. Ob sich „die Angst vor der Leere“ möglicherweise schmerzhaft in dem hypertrophierten Interesse an der reinen Präsenz als Formbildung, an hypertrophierten menschlichen Körpern, an der erschaffenen Überpräsenz im Überdimensionalen äußert. Die Zettel an der Pinwand können uns nicht weiter helfen, denn die Texte sind auf Hebräisch geschrieben. Ein schwieriger Code.... Wiederum dort auf einem kleinen Bild sieht man dieselbe Wand am Anfang oder vor dem Anfang, nackt und leer, Unordnung herrscht auf dem Boden. Das als Bestandteil der Ordnung aufgehängte Bild zeugt von dem Beginn des Aufbaus einer Welt, einer männlichen Welt der Absichten und Depressionen, der Schubläden und Werkzeuge, der durch die Worte und den Willen zur Tat gekennzeichneten Ordnung und Nominierung der Dinge. Es gibt keinen Leerraum.

Dieses Stillleben einer Männerwelt gibt uns zu verstehen, dass wir, um das sensible Erscheinungsbildes des „Mannes von heute“ nachvollziehen zu können, eine aufmerksame und feinfühlige Betrachtungsweise und einen neuen Schlüssel bräuchten, um das scheinbar Banale zu durchbrechen. „Horror Vacui“ ist ein möglicher Schlüssel, mit dem wir die abwesende Figur des Mannes durch den Spalt, der sich nach dem Ende und vor jeglichem Beginn aufklaffenden zeitlosen Leere entdecken können, vorausgesetzt, wir sind bei dieser Begegnung in der Lage, unsere Angst vor der Leere zu überwinden.

Ventsislav Zankov

13 декември 2008

РУСКОТО ИЗКУСТВО: ПАРАДОКСИ НА ИСТОРИЯТА

НХА – ГАЛЕРИЯ „АКАДЕМИЯ”
>
> представя изложбата
>
> РУСКОТО ИЗКУСТВО: ПАРАДОКСИ НА
> ИСТОРИЯТА
>
> Събитието е част от програмата на
>
> Годината на Руската федерация в Р
> България.
>
> Куратори:
>
> Иосиф Бакштейн, Яра Бубнова
>
> Участници:
>
> Виктор Алимпиев, Владимир Дубосарски
> & Александър Виноградов, Елена
> Елагина & Игор Макаревич, Анна Желудь,
> Арсений Жиляев, Ирина Корина, Олег
> Кулик, Татяна Либерман, Диана
> Мачулина, Андрей Монастирски, група
> Синя супа, група Сини носове, Ростан
> Тавасиев, Иля Трушевски, Стас Шурипа
>
> За първи път след повече от две
> десетилетия в България се представя
> съвременно изкуство от Русия. В
> основата на кураторската идея на
> “Парадоксите на историята” е
> запознаване на българската публика с
> художествената ситуация в страната,
> чието изкуство задълго изчезна от
> полезрението ни, чрез
> взаимоотношенията между поколенията,
> чиито принципни творчески позиции
> изграждат съвременната
> художествената сцена.
>
> Андрей Монастирски, Елена Елагина и
> Игор Макаревич са сред
> представителите на героичното
> поколение на Московския
> концептуализъм с аналитичния му
> интерес към езика на изкуството,
> способността му да пресъздаде
> невидимото и законите, по които то се
> изгражда и функционира. От края на 1970-
> те години и до днес това е най-
> влиятелното течение в руското
> изкуство, отначало известно само на
> близък кръг посветени, но днес
> присьстващо в повечето световни
> музеи.
>
> Олег Кулик, Владимир Дубосарски и
> Александър Виноградов са излязли на
> авансцената през късните 1980-те по
> времето на Перестройката и са се
> посветили на “идеологическата
> борба” със съветското в изкуството.
> Професионалната им активност с
> характерните агресия и трансгресия
> преодолява националните граници и
> работите им вече твърдо се асоциират
> по света с понятието “руско
> изкуство”. Тясно свьрзаната с тях
> група “Сини носове” се прочува с
> отровната си ирония и леко хъшлашки
> хумор, с които, използвайки колаж,
> видео и фотография се критикуват
> местните и външните обществени и
> политически обстоятелства.
>
> По-младото поколение участници в
> изложбата, започнали да работят в
> началото на 21 век, са ярки
> представители на тенденциите от
> последните години – периода на
> стабилизация на политическите
> процеси в Русия, когато се
> разпространи мнението, че
> политическата ангажираност не е
> гаранция за естетическа актуалност, а
> художниците преживяват изпитанията
> «пазар» и високи цени.
>
> Руските художници днес живеят в
> различна страна и различна
> историческа епоха от привичния ни
> клиширан образ. Интеграцията на
> съвременното изкуство от Русия с
> международната художествена сцена се
> състоя при запазването на «местната»
> специфика на изкуството.
>
> Изложбата е организирана от
> Министерство на културата на Руската
> Федерация и Министерството на
> културата на република България и
> РОСИЗО с активното участие на
> Института за съвременно изкуство –
> София.
>
> Произведенията (обекти, видео арт,
> инсталации, живопис, рисунки, колажи и
> фотографии) са предоставени от
> Художествения фонд „Московско
> биенале”.
>
> За изложбата е издаден каталог на
> бьлгарски и английски.
>
> Откриване: 15 декември (понеделник) 2008
> г., 18.00 часа.
>
> Галерия “АКАДЕМИЯ”, София, “Шипка”1.
>
> Изложбата продължава до 8 януари 2009
> година
> Работно време на галерията – всеки
> ден от 11.00 до 19.00 часа
> За допълнителна информация: Яра
> Бубнова – 0887510585;
> Албена Спасова – 0885 07 80 11.

12 декември 2008

Гьоте-институт България и в-к 39грама имат удоволствието да ви поканят - 16.12.2008 г. от 18.30


Уважаеми колеги, партньори и приятели,

Гьоте-институт България и в-к 39грама имат удоволствието да ви поканят на едно „мъжко парти” по повод закриващото събитие към проекта
All-About-Him 2008 и официалното връчване на голямата награда за съвременно изкуство „Венцислав Занков” на победителя в конкурса по проекта.

Ще имате възможност да се запознаете с етапите на проекта през тази година, да видите ексклузивното арт-ревю, представящо топ селекцията с визуални интерпретации по темата за Мъжът и модерната епоха, както и да присъствате на представянето на каталога „Всичко за Мъжа” с произведенията и авторите, взели участие в проекта. Ще бъде обявен победителят в конкурса „All About Him”, който печели голямата награда от 1 000 евро.

Като гости ще можете да видите и първата прожекция пред публика на филма на режисьора Васил Русев, разказващ за различните фази, през които е преминала арт-инициативата, както и да проследите отворената дискусия Брейнсторминг за мъжа, в която ще се включат известни на всички ни публични личности.

Заповядайте на 16.12.2008 г. от 18.30 часа в сградата на Гьоте-институт България, София, ул. Будапеща 1.
Обнадежден от вълнуващите резултати, Гьоте-институт България има желанието да развие проекта за мъжа за 2009 година в областта на театъра, литературата, киното и неговите кратки форми и изпълнителските изкуства /performing arts/. Актуалността на темата за мъжа изисква и съвременен подход към нея. Гьоте-институт България се дистанцира от стандартните конкурси и има готовност и желание да застане зад интересни, смели и оригинални проекти, интерпретиращи със средствата на изкуството присъствието и състоянието МЪЖ през първото десетилетие на 21-ви век.
Идеи, проекти и предложения за театър, литература, кино/кратки форми/ и изпълнителски изкуства /танц, акция, пърформанс/ изпращайте на
e-mail: aahproject[at]gmail.com, а коментари можете да публикувате на http://aahproject.blogspot.com.


психология на изкуството от Peter Tzanev

Премиера на книгата Психология на изкуството Автор: Петер Цанев Книгата ще представи проф. д. изк. Чавдар Попов София, Галерия "Академия", ул. Шипка, 1. Вторник 16 декември 2008 г. от 18.00 ч.

11 декември 2008

DEC 12 - Landscapes - Peter Mintchev


text in English below

ПЕЙЗАЖИ           
ПЕТЪР МИНЧЕВ
12
декември 2008
23 януари 2009

ПИСТОЛЕТ
Рилски Езера 16

www
.pistolet.cult.bg

Петър Минчев е извънредно чист и изискан автор, чиито лаконичен език е по равни части концептуален и изобразителен. Работите, представени в изложбата „Пейзажи", са дотолкова синтезирани, че приличат по-скоро на научни факти, които определят сами себе си,  като графично изведени леми, на които се уповават отношенията между природата и наблюдаващите я хора.

***

ПЕЙЗАЖИ
Петър Минчев

Нека предположим че основната цел на пейзажа е създаването на пространство, което да служи като по-добра алтернатива на действителността. Методите на илюзионизма, използавани за изобразяването на пейзажа, могат да бъдат разбрани като текст, който ни помага не само да изградим една алтернативна реалност, но и също да видим себе си като присъстващи в нейното пространство. По този начин илюзионизма ни позволиава да участваме в едно и също пространство колективно, и точно това е качеството на пейзажа, което най-много ни привлича в него. Колкото по-силен е илюзионизма в изображението, толкова по-сигурни се чувстваме в нашата способност да го разчетем обективно. Tова поражда сигурност в достовеността на изображението, и нашата възможност да го разберем без съмнение. Но във същото време тази сигурност идва с цена, и тя е загубата на свобода в пространството на въображението, а с това и загубата на свободата да критикуваме действителността. В тази изложба се опитах да постигна баланс между функцията на пейзажа и методите на неговото изобразяване. С други думи, баланс между желанието свободно да осъзнаем действителността и нейните пространства по различен начин, и илюзионизма, необходим за визуалното създаване на тези пространства. Това е следствие на моето желание да продължа историческата традицията на пейзажа като изображение на друго място и време, но в същото време да разгранича това пространство от методите чрез които е създадено.

Биография на Петър Минчев и лист на представените работи можете да намерите на
www.pistolet.cult.bg

ENGLISH

LANDSCAPES       

PETER MINTCHEV

DEC 12, 2008
JAN 23, 2009
PISTOLET
16 Rilsky Ezera Str
www.pistolet.cult.bg

Peter Mintchev is an extremely pure and exquisite author with a laconic language that is equally conceptual and pictorial.  The works presented in the current exhibition are synthesized to an extent that they rather resemble self defining scientific facts, as graphically derived lemmas that form the basis of the relationship between nature and people watching it.

***

LANDSCAPES
Peter Mintchev

Let us propose that the fundamental objective of the landscape image is the creation of a place that presents an improved alternative to reality.  The methods of illusionism employed in landscape imagery might therefore be seen as a textual mode that helps us not only to conjure up the appearance of this alternative reality, but also to imagine ourselves as self-evident inhabitants of its spaces.  The use of illusionism thus allows us to participate in the imagination of a singular alternative collectively, and it is to this possibility that we are most attracted as viewers of landscapes.  The stronger the realism of the image, the more confident we feel in our ability to objectively read it; with this confidence comes certainty in our relation to the truth of the image, and thus in our ability to recognize it in unequivocal terms.  Yet at the same time, the certainty of recognition that illusionism elicits comes at a price: the loss of freedom within the process of imagination, along with the freedom to view our reality as somehow inadequate to our needs.

In this exhibition, I have tried to achieve a balance precisely between the objective of the landscape image and the methods by which it is produced, or in other words, between the desire to freely imagine reality and its environments differently, and the illusionism necessary to present such alternatives in visual terms.  In this is an undeniable attempt to extend the historical tradition of the landscape image's function as a representation of a time and place apart; but my aim has also been to openly differentiate the represented place of the landscape image from the techniques by which it is rendered.

Petar Minchev's bio and list of presented works at www.pistolet.cult.bg





10 декември 2008

БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН




Уважаеми колеги  ,

На 12 декември /петък/ от 18.30 часа в Софийската градска художествена галерия се открива изложбата БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН. Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Тя е част съвместен българо-германски проект , посветен на честванията послучай 200 - годишнината от създаването на Художествената академия в Мюнхен. Ще бъдат изложени творби на български художници, завършили академията, а през месец февруари 2009 година ще се проведе и специална научна конференция. Изложбата е съпътствана и от каталог, който ще бъде отпечатан през януари 2009 година.

На откриването ще присъстват Негово превъзходителско г-н Михаел Гайер, посланик на Федерална република Германия и председателя на СОС г-н Андрей Иванов.

Изпращам ви прес информация за изложбата и картинки. Моля, желаещите да получат картинки с по-висока резолюция за печат  да ми пишат .

БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН
Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20-ти век

13 декември – 22 февруари 2009г.
откриване 12 декември, петък, 18.30 часа

Повод за настоящата експозиция е 200-годишния юбилей на Художествената академия в Мюнхен, както и ролята и значението на този град за развитието на българското изкуство. Като голям европейски художествен център, през годините Мюнхен е провокирал и привличал хора от цял свят – с учебните си заведения, с музеите, с театрите, с бохемската атмосфера. Това е едно от местата, където младата българска интелигенция – художници, литератори, архитекти, музиканти, е осъществявала така нужния й контакт с европейските художествени традиции. Контакт, който след завръщането в родината е определящ за облика на българската култура и е от съществено значение за вписването й в европейски контекст.

Изложбата показва представителна извадка от 50 български живописци и скулптори, преминали през ателиетата на Мюнхенската художествена академия.  Включените над 150 произведения обхващат периода от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Събрани за първи път в подобен контекст, творбите, допълнени от документален материал, илюстрират духа на времето, връзката с европейското изкуство и желанието за приобщаване към духа на една модерна култура. Хронологично са представени ярки имена от различни поколения в българското изкуство – от първия български художник с академично образование Николай Павлович, през големи фигури като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов –  основоположници на Художествената академия в София. Следват имената на Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Пенков, Дечко Узунов, Илия Петров, Елиезер Алшех, Константин Гърнев, Кирил Цонев, Жорж Папазов и др. За първи път публиката ще се срещне и с напълно непознати автори и ще си припомни творчеството на малко известните и забравените.
Изложбата е съпътствана от каталог.
* * *
Екип реализирал изложбата и каталога
Анелия Николаева, Деница Киселер, Аделина Филева, Надежда Олег Ляхова, Анатоли Михайлов, Илинка Чергарова, Емил Чушев, Фанчи Атанасова, Ирена Герасимова, Ханелоре Панчевска и Симеон Симеонов.

Със съдействието на: Национална художествена галерия, Програма Култура на Столична община, Фондация за развитие на духовните ценности в информационното общество, Институт по изкуствознание, Германско посолство, Държавен културен институт, Централен държавен архив, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Варна, Шумен, Казанлък, Карлово, Пловдив, Свищов, Велико Търново, Исторически музей в Лом, Къща-музей „Георги Велчев" и частни колекции.


Никола Михайлов, „Ловджийски натюрморт", 1895, СГХГ

Николай Павлович „Жена с колие", 1861-1863, НХГ

Никола Танев, „Пейзаж от Мюнхен", 1922, НХГ
 



Поздрави!

Петър Димов PR на СГХГ - тел. 987 21 81; 0878 190 324,
e-mail: petardimov@sghg.bg


Софийска градска художествена галерия
ул. Ген Гурко 1
София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг")
тел. 02/ 9872181

за посещение:
вторник-събота: 10.00 - 19.00
неделя: 11.00 - 18.00
понеделник: почивен ден



--


Ако не желаете повече да получавате нашите е-мейли,
използвайте този линк

За промяна на вашите предпочитания използвайте този линк

Изпратете това писмо на ваш приятел използвайте този линк

ALONE. DOC

Сдружение София Даунтаун и Студио Dauhaus
с подкрепата на
Отдел “Култура” на Столична Община,
Нов Български Университет и
Съюза на българските художници

Ви канят на представянето на филма

ALONE. DOC
(The Вest of Sofia Underground 2008)
1 h 6 min DVD за едноименния пърформанс фестивал от май 2008


19-22ч. 13 декември 2008 | Ателие “Пластелин” | ул. “Цар Симеон” 48



Съобщение за медиите

Премиера на нов филм на Sofia Underground

На 13 декември 2008 от 19 часа в галерия “Ателие Пластелин” на ул. “Цар Симеон” № 48 (до църквата “Св. Параскева” на ул. “Раковски”) ще се състои премиерата на документален филм за последното издание на международния фестивал на пърформанса Sofia Underground. Филмът е с продължителност 1 час и 6 мин и включва почти всичко най-добро от състоялия се на 17-18 май т.г. в галерия Шипка 6 арт-маратон, който по някои оценки е бил посетен от 5000 души. Вестник “Култура” (бр. 19/23.05.2008)
отбеляза , че това е “най-интересното и живо събитие в Нощта на музеите” в София. От представените 22 проекта във филма са селектирани 10. Фестивалът държи особено на своята съвременност, затова през 2008 той избра участниците съобразно темата “Сам. Индивидуални ритуали, жестове и образи в епохата на информационното общество”. Между представените във филма пърформанси си открояват тези на Ян Махачек (Австрия), Ги Сонен и Тео Янсен (Холандия), Бора Петкова, Петер Цанев, Ambient Anarchist, Литература-Диктатура, Георги Ямалиев и др.
Фестивалът е се мениджира от Сдружение за съвременно изкуство София Даунтаун и Студио Dauhaus. Подкрепящи организации са Отдел “Култура” на Столична Община, Нов Български Университет и Съюза на българските художници. Ателие Пластелин e избрано не случайно за място на прожекцията заради неговия неподправен свободен младежки дух.

05 декември 2008

Berlin Dec 14th re.act.feminism – performance art of the 1960ʼs & 70ʼs today







--- On Fri, 12/5/08, Boryana Dragoeva wrote:
From: Boryana Dragoeva
Subject: Berlin Dec 14th re.act.feminism – performance art of the 1960ʼs & 70ʼs today

Date: Friday, December 5, 2008, 12:52 AM

re.act.feminism – performance art of the
1960ʼs & 70ʼs today

Exhibition – Video Archive – Live Performances – Conference
13 December 2008 – 8 February 2009
Akademie der Künste, Berlin,
Hanseatenweg 10, 10557 Berlin, Germany
A project by cross links e.V., curated by Bettina Knaup and Beatrice E. Stammer. In partnership with Akademie der Künste,
Berlin; supported by Hauptstadtkulturfonds, Schering Stiftung and Bundeszentrale für politische Bildung.

The international performance project re.act.feminism provides an exemplary overview of gender-critical performance art of the 1960s and 1970s and its current 'return' in form of appropriations, re-enactments and archival or documentary projects. The exhibition features photographs, objects, texts, videos, drawings and installations by 25 international artists of different generations. Both renowned and overlooked positions of early performance art will be presented next to contemporary reconsiderations of this genre. A selected number of younger artists will show works referring to early feminist performance art that critically actualize its potentials.

An extensive video archive with more than 80 video-performances and performance documents is an integral element of the exhibition. Visitors can view videos on demand, as well as in a curated series of films. This unique collection for the first time provides a wideranging overview of feminist performance art then and now.

A live performance program in January 2009 will feature 're-dos' of earlier performances by the same artists as well as direct and indirect appropriations by others. A conference and series of public talks between performers of different generations will round up the program with theoretical reflections and personal insights.

In the 1960s and 1970s performance art was the prime medium focusing on the female body beyond its deformation and objectification in mainstream culture. It allowed for the exploration, deconstruction and transgression of (female) identities and offered a field for collective and political action.

The aim of the curators of this exhibition is to feature in an exemplary manner the rich, complex and diverse feminist performative practices of the 1960s and 1970s, which are often reduced to an „alternative canon". Thus, Bettina Knaup and Beatrice E. Stammer searched public and private archives and chose photographs, films and other documents, which amply prove how daring, innovative and visionary the first generation of performance artists acted internationally, both in Western and – beyond the Iron Curtain – in Eastern Europe, including the GDR. Rather than having an exclusively retrospective character, the project emphasizes the complex connections and resonances between this history and a contemporary performance art.

Exhibition: ca. 25 artists, including:
Maja Bajevic (BIH), Tanja Bruguera (CU), Colette (USA), Orshi Drozdik (H), Esther Ferrer (E), Kate Gilmore (USA), Sanja Ivekovic (HR), Verena Kyselka (GDR/D), Suzanne Lacy and Leslie Labowitz (USA), Nicola L (FR), Babette Mangolte (USA), Lorraine O'Grady (USA), Yoko Ono (JAP/USA, tbc), Orlan (F), Tanja Ostojic (SRB/D), Ewa Partum (PL/D), Ulrike Rosenbach (D), Boryana Rossa (BG), VALIE EXPORT (A), Stefanie Seibold (D), Gabi Stötzer (GDR/D), Martha Wilson (USA).

Video Archive: ca. 80 films, including:
Marina Abramovic (SRB/NL), Helena Almeida (PT), Renate Bertlmann (A), Yingmei Duan (CN/D), Simone Forti (IT/USA), Rebecca Horn (D), Joan Jonas (USA), Klonaris/Thomadaki (GR/F), Verica Kovacevska (MK/UK), Evelina Kovylina (RU), Christina Kubisch (D), Nathalia LL (PL), Ana Mendieta (CU), Fina Miralles (ES), Charlotte Moorman (USA), Gina Pane (F), Adrian Piper (USA), Martha Rosler (USA), Cornelia Schleime (GDR/D), Nil Yalter (TR/F).

Live Performances: ca. 10 artists, including:
Antonia Baer (D), Colette (USA), Lilibeth Cuenca (DK), Sanja Ivekovic und Sonja Pregrad (HR), Boryana Rossa (BG), Andrea Saemann (CH), Carolee Schneemann (USA), Cornelia Sollfrank (GDR/D), Faith Wilding (USA).

Contact/Public Relations:
artpress – Ute Weingarten
Tempelhofer Ufer 17, 10963 Berlin
Tel.: +49-30-21961843
Fax: +49-30-21961847
artpress@uteweingarten.de
www.artpress-uteweingarten.de
Press work:
Sara Stehr (stehr.artpress@uteweingarten.de)
Public relations:
Sabine Wimmel (wimmel.artpress@uteweingarten.de)
--
Boryana Rossa

04 декември 2008

CALL FOR PAPERS: SocialEast Seminar on Art and Espionage



Kolegi,
Tova mozhe da vi interesuva.
Iskra Dimitrova
CALL FOR PAPERS
SocialEast Seminar on Art and Espionage

Proposals for papers are invited from art historians, curators and
artists that examine the art and visual culture of Eastern Europe and
beyond in both historical and contemporary contexts. Papers are sought
for the SocialEast Seminar on Art and Espionage, which will be held at
the Courtauld Institute of Art in London on Friday 27 February 2009.

This SocialEast Seminar considers the involvement of art during the Cold
War with espionage, both on the level of international exchange and in
specific national contexts. It deals with attempts within the Eastern
Bloc to monitor artists through surveillance and networks of informers,
the role of art espionage as an instrument of Sovietisation, and the
methods used to control the involvement of artists in the international
art world. There will also be discussion of the parallel role of
Western organisations in activities from cultural espionage to the use
of art as a propaganda weapon. The seminar will also consider artistic
responses to the phenomenon of spying and the wider legacy of artistic
espionage for the topography of contemporary art.

To suggest a paper for the SocialEast Seminar on Art and Espionage,
please send a 200 word proposal and biographical note to Dr. Reuben
Fowkes by email to info@socialeast.org

The deadline for submitting a proposal is Monday 22 December 2008.


For more information see: http://www.socialeast.org




03 декември 2008

03.12.2008 -VISUAL CUT BULGARIA - premiera v Artnewscafe

ИК "Жанет 45"
и Artnewscafe представят книгата
VISUAL CUT BULGARIA

3 декември, сряда, от 18,30 ч
Artnewscafe, ул. „Отец Паисий“ 38

_интерактивна презентация на креативния процес по създаването на книгата Visual Cut Bulgaria
_инсталация CUTs
_разговори с дизайнерите

Повече информация можете да намерите на:
www.visualcut.info
http://books.janet45.com/books/434

Очакваме ви!


----------------------
"Janet 45" Publishing house
and Artnewscafe will present

the premiere of the book
VISUAL CUT BULGARIA
3th of December, Wednesday, 18.30h Artnewscafe, 38 Otec Paisii str.
_Interactive presentation of the creative process of writing the Visual Cut Bulgaria book _Installation CUT's

02 декември 2008

"Селектирана природа"

"Селектирана природа"
изложба и презентация на Антон Терзиев и Катя Дамянова
в Български културен институт Братислава
19.00ч. 12.12.2008

Презентацията включва соло пърформанси и филми на Антон Терзиев и Катя Дамянова с участието на Ултрафутуро, пърформанси на Ултрафутуро (Боряна Росса, Олег Мавроматти, Мирослав Димитров, Антон Терзиев, Катя Дамянова), както и акцията на Ултрафутуро "Пре-красно изкуство", със специалното участие на Алла Георгиева.
Постпродукцията и режисурата на повечето от включените материали са дело на Олег Мавроматти.




Anton Terziev
+359 02 088 756 41 44
http://urbanjoga.blog.bg/

All About Him - project 2008 http://a-a-h.info

ventsislav zankov
E80 board chair http://e-80.info
mobile: +359 887 51 97 94
http://zankov.net

art and bulgaria
http://art-bg.blogspot.com/

39grama news
online:
http://39grama.blogspot.com/

39grama newspaper
http://39grama.info

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks