contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

26 февруари 2009

*Н А Ц И О Н А Л Е Н К О Н К У Р С * ЗА МЛАДИ ХУДОЖНИЦИ, КРИТИЦИ И КУРАТОРИ 2009

МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”



обявява

/ /

*Н А Ц И О Н А Л Е Н К О Н К У Р С *


ЗА МЛАДИ ХУДОЖНИЦИ, КРИТИЦИ И КУРАТОРИ



*П Р А В И Л Н И К*

1. В конкурса могат да участват български художници, критици и
куратори на възраст до 35 години (към 31 декември 2008 г.)
2. Кандидатите трябва да работят в областта на визуалните изкуства
без ограничение в техниката и материала (живопис, скулптура,
графика, инсталация, видео, художествена фотография и др.). Не се
допускат произведения, представени за дипломна защита, както и
работи на приложното изкуство.
3. Всеки кандидат може да представи творби, чиято обща площ не
надвишава 6 линейни метра или 4 квадратни метра.По-големи проекти
се разглеждат от журито предварително.
4. Критиците представят публикувани в медиите текстове върху проблеми
на съвременното изкуство.
5. Кураторите представят документация за реализирани проекти в
рамките на изминалата конкурсна година.
6. 7-9 членно жури от изтъкнати специалисти се назначава от
председателя на Международна фондация "Св.Св.Кирил и Методий" за
преглеждане на предложенията, избор на работи за изложбата и
определяне на наградите.
7. *Награден фонд – 19,000 лева*.
Разпределя се за:

* Голяма награда – 4,000 лева;
* 4 награди по 4,000 лева;
* Награда за критика – 2,500 лева;
* Награда за кураторски проект – 2,500 лева;

Журито си запазва правото да променя броя и стойността на наградите в
рамките на общия награден фонд.

8. Носителите на награди имат право на почетно участие в
извънконкурсната програма.
9. Дата за представяне на работите: *14 и 15 май 2009 г. (четвъртък и
петък) от 9 до 17 ч. в Изложбен комплекс на СБХ*, ул."Шипка" № 6.
По-сложни и големи за инсталиране работи се представят с проект на
11 май 2009 г. (понеделник) при Марта Игнатова в СБХ.
10. Наградите се обявяват и се връчват при откриване на изложба - *22
май 2009 г. (петък) от 18 часа*. Те се придружават от диплом.

/ /

*/Координатор на програмата:
Диана Григорова, /*/
тел.: (02) 9446248/

Награда "Гауденц Б. Руф" за ново българско изкуство 2009

Награда "Гауденц Б. Руф" за ново българско изкуство
Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art

След изданията 2007 и 2008 конкурсът за наградата "Гауденц Б. Руф" ще се
проведе за трети път през 2009 година. Наградата има за цел да подкрепя
и популяризира художествените търсения във визуалното изкуство на
България и да изведе във фокус творчеството на младото поколение.

Наградата се присъжда в две категории - за млади творци на стойност
2,500 евро и за утвърдени творци на стойност 4,500 евро.

Кандидатстващите проекти се оценяват от жури в два кръга: след обсъждане
на приетите портфолиа се избират участниците във втория кръг. Те
получават покана да представят свои произведения в каталога и есенната
изложба в София. На откриването на изложбата журито обявява носителите
на наградата в двете категории.

Членове на журито за 2009 година са Лъчезар Бояджиев, София, България;
Лоран Хеги, Сент-Етиен, Франция; Весела Ножарова, София, България; Елена
Панайотова, София, България; Дарко Сенекович, Цюрих, Швейцария и Гауденц
Б. Руф, Берн, Швейцария.

Още информация за условията за участие, журито и процедурата по избора,
за изискванията към портофолиото и адреса, на който да бъде изпратено,
както и за сроковете на тазгодишния конкурс ще намерите на нашата
уебстраница:
www.ruf-award.org <http://www.ruf-award.org>

Краен срок за предаване на портфолиа: 8 май 2009 година.

23 февруари 2009

Ich kann nicht mehr Kunst sehen!





ТИМ УЛРИХС

Изложбата в София, организирана от Гьоте-институт България и Софийска градска художествена галерия, съдържа творби от Музея на изкуството Целе с колекцията на Роберт Симон.
Тим Улрихс и Роберт Симон ще присъстват на откриването на изложбата на 26-ти февруари от 18.30 ч. в СГХГ.
Ще говори посланикът на Федерална република Германия Н.Пр. Михаел Гайер.


Когато Марсел Дюшан обогатява Салона на независимите художници през 1917 г. с писоар, той не само въвежда в историята на изкуството “обже труве” (намерен предмет), но и преобръща цялото изкуство с краката нагоре. Защото от този момент нататък вече всичко става възможно, всичко е изкуство.

Тази традиция продължава и роденият през 1940 г. в Берлин Тим Улрихс. С основаването на “Рекламна централа за тотално изкуство и банализъм” (Хановер, 1961) и представянето на собствената си персона като “първото живо произведение на изкуството” той допринася за разширяване на понятието изкуство, и то в различни посоки. Освен от Марсел Дюшан той получава вдъхновение преди всичко от творбите на универсалния творец Курт Швитерс и теоретичните статии на дадаистите. "След като схванах тези теории", казва той в едно интервю, "ми се стори, че е необходимо те да бъдат доведени докрай и вече да не се излагат само стойки за сушене на бутилки, а човек да покаже самия себе си".

Заключението от тази максима гласи: "Изкуството е това, което съм". Следват "егоистичните манифести", публичната "Женитба с Анна Блуме" и откриването на “Кабинет за изкуство Тим Улрихс" (приемни часове по споразумение), преди тоталният творец, без пощада за живота и здравето си, да се заеме да смени окончателно “геоцентричния” с “егоцентричен светоглед”.

През 1969 г.Tим Улрихс създава в Хановер едно "възпоменателно място", където се събират документи за неговия живот, завещан след смъртта му на музеите. През 1970 г. той бива измерен стереофотограметрично за една триизмерна реконструкция, която е изложена като макет на тялото му в лежащо положение. Точно една година по-късно той окачва на стената на музея “Шпренгел” в Хановер парче платно, което съответства на повърхността на неговото тяло "Повърхността на тялото на Тим Улрихс".

През 1977 г. - за ужас на здравната каса - е забелязан да крачи гол през едно поле по време на буря, “защитен” само от един гръмоотвод. През 1978 г. Тим Улрихс танцува в италианския балнеокурорт Абано Терме в ритъма на сърцето си между два електропровода за високо напрежение. На всичко отгоре все в търсене на идентичност той наема детективи да го следят ("Тим Улрихс следен") и успява да накара криминалната полиция да му изготви фоторобот ("Извършител на изкуство Тим Улрихс").

Това обаче е едва началото. В края на 70-те години на миналия век Тим Улрихс започва да разпростира “самосъздадената си биография” върху всички области на изкуството и живота. "Искате ли тотално изкуство?" - пита той смаяната публика на един вернисаж и започват да се сипят "тотални обекти на изкуството, сцени на тотално изкуство, пейзажи на тоталното изкуство, експедиции на тоталното изкуство, тотална поезия, тотална музика, тотален театър. Освен много други неговите продукти са и конкретни, материални, сериални, визуални, кинетични текстове, картини, предмети, като същевременно принадлежат към интердисциплинарно, интегрално, транзисторно изкуство, пърформанс-изкуство, инстант арт, Плацебо арт, бейсик арт, идейно изкуство, изкуство на АЗ-а, изкуство на главата, изкуство на природата и панартистика". Така Бернхард Холечек, явно напълно поразен, описва през 1982 г. творчеството на Улрихс, като накрая му остава дъх само за една констатация: "Днес Tим Улрихс е един от най-значимите германски концептуалисти и акционисти".

И тъй като непрестанно се натъкваме на обсебване на света чрез измислянето на нови понятия респ. на суверенни дефиниции, напълно логично думата, шрифтът и текстът са неизменни фактори в интелектуалното, идейното изкуство на Tим Улрихс. Защото езикът обозначава нещата и им придава идентичност и смисъл, които творецът-индивид естествено (а в този случай с отговорност към историята на изкуството) трябва да постави под въпрос, да накъса и/или да обнови. Улрихс неуморно създава словесни игри, разкрива тавтологии и ги превръща в парадокси. Така например в неговите визуални текстове (1960/65) думите буквално изпадат от редицата. В един текст към думата “порядък” от рамката изпада думата “безпорядък”. Той открива анаграми (Rose - Eros) и палиндроми (ein Ego-Genie, его-гений), чрез буквализми разобличава езикови шаблони ("В началото бе словото в", Am Anfang war das Wort am) или пък показва бели повърхности, върху които се вижда единствено напечатаната дума “картина”.

Или казано накратко, като ги демаскира шеговито, Улрихс ни обръща внимание върху думи и изображения, които поради масовата употреба отдавна са се превърнали в културни топоси. Той прави фотомонтаж от снимка на Земята, гледана от Луната, с друга, по-стара представа за Земята - глобуса. През 1991 г. художникът публикува фотографирани, въздействащи призрачно пейзажи без детайли или данни за местонахождението им, по които да бъдат разпознати - "Landschafts-Epi-phanien" (ландшафтни Бого-явления). При по-внимателно взиране илюзията изчезва - тези гледки се оказват увеличени начални кадри от филми, или с други думи чиста фотохимия.

Понятието "тотално изкуство", с което Тим Улрихс характеризира своята художествена продукция, предполага не само включването на различни художествени изобразителни форми, а и факта, че неговото изкуство засяга различни аспекти на нашето отношение към света: от философски мисловни процеси през нашето отношение към секса и порнографията до делничната суетня. "Изкуство & живот" е не само заглавие на една от неговите серии, а би могло да бъде надслов на цялото му творчество.

И все пак най-прекрасното, най-хуманното в неговите многообразни анализи е тяхната очевидност - те биват претворявани така, че посетителят много точно да разбере какво е имал предвид авторът. Тъй като неговите творби често са пропити от ирония и каламбури, проучването на света добива закачлива нотка, която прави понятни неговите намерения далеч извън стените на музеите и галериите. Тим Улрихс е не само значим, той е и популярен творец.

Изложбата е открита за посещения от 27-ми февруари до 22-ри март 2009 година.

19 февруари 2009

Фондацията за кино Robert Bosch, подпомага /call for proposals!!/

С радост Ви информираме,

че Фондацията за кино Robert Bosch, подпомагаща късометражни игрални, документални и анимационни копродукции между Германия и Югоизточна Европа
ще представи своята The Co-production Prize/www.filmfoerderpreis.com/на Шестото издание на София Мийтингс 13-15 Март 2009 г. (София Филм Фест).
В рамките на презентацията ще се състои представяне на български проекти на млади български режисьори търсещи копродукция пред германски продуценти търсещи проекти за копродукция.
Молим всички желаещи да представят свой проект да се свържат с нас, за да заявят своето участие.
Регистрацията ще бъде затворена в момента на набиране на максималния брой проекти, затова моля побързайте!За
повече информация,
пишете ни или ни се обадете.
Електронна поща:
sofiameetings@sofiaiff.com

Тел: +359 2 986 1540
Тел: +359 2 953 3005
Поздрави,
Екипът на София Мийтингс
www.sofiaiff.com
www.filmfoerderpreis.com

Проектът „ТОПЛИНА” - филм и графики

Проектът „ТОПЛИНА” - филм и графики
на Стефания Батоева, ще бъде представен в галерия „Арт Алея” от 25.02. до 17.03.2009г.
Изложбата ще бъде открита на 25.02., в 18.00 часа, на ул.”У.Гладстон”51а.
Тел. за връзка 0898545776 и 9867363 – галерия „Арт Алея”.
-----------------
Стефания Батоева е родена в гр.София през1981г. На 15г. се премества в Лондон, където преди две години завършва Архитектурната Асоциация.
Батоева разширява познаниятя си като артист и архитект като работи в София, Рим и Берлин. В момента се занимава с изкуство и архитектура.

15 февруари 2009

Sofia Underground 2009

Конкурс. Тематична рамка на фестивал Sofia Underground 2009:
Electric.
Пърформансът в електричното поле:
екстензии, нови медии, виртуални време-пространства и човекът в тях

Новите медии, промениха радикално съвременното изкуство през последните няколко десетилетия. Тиражирането на електронни образи, електрическият звук, безграничната възможност за съобщаване и пребиваване във виртуални време-пространства – всичко не само бе взето на въоръжение – но й промени естетиката на изкуството, промени основата на артистичния изказ. В областта на пърформанс арт, при която живото действие е особеност на метода, художниците взеха на въоръжения всякакъв вид “екстензии” на електрическа,
електронна и цифрова база – от най-прости устройства до свръх-технологични постижения, които го превръщат в киборг.
Международният Фестивал на пърформанса Sofia Underground обявява конкурс на тема: “Electric. Пърформансът в електричното поле: екстензии, нови медии, виртуални време-пространства и човекът в тях.” Приемат се проекти от всички области на изкуството на живото действие: хепънинг, пърформанс, ситуация, sound art и т.н., които базират изразителността си на новите медии, на електрически, електронни и дигитални технологии, които развиват идеята за електро-електронната пространствена среда като естествено пространство на
съвременния човек и артист.
Предлагаме следните хипотетични тези, които да взаимодействат с
Идеите и мисленето на уважаемите кандидати:
“Чрез електричеството деецът разтяга своите сетива и органи. Тези негови нови патерици са в епистемологичен конфликт с първата му природа (натурното) и я променят радикално. Човекът, деецът се променя изоснови, но трудно разбираемо за себе си. Електричеството променя човешката идентичност. Човекът е почти напълно сляп за тези промени тъй като взима новите си патерици по принуда и в движение, не можейки да се види отстрани. Художникът разбира тези промени и освобождава роботизирания човек от плена на машината
връщайки му човешкото. Художникът събужда способностите за осъзнаване, чрез експерименти-пробиви в областта на взаимодействието на човека с новите екстензии. Новото електро-акустично пространство прави достъпно всички времена. Художникът остава единствен техен тълкувател. Електричеството захрани изкуството и го спаси от неминуема смърт. Изкуството освобождава човека от плена в електричното поле. Електро-човекът, електрически екстензираният човек, киборгът може да се освободи от робството на новите медии само чрез
изкуството.”
Няма да бъдат разглеждани статични и кавалетни, произведения извън темата.
Краен срок за изпращане на проектите: 30 март 2009!

Моля, изпращайте на следните адреси:
sofiaunderground@mail.bg
ruenov@yahoo.com - Руен Руенов: 931-40-34
yovopanchev@yahoo.com - Йово Панчев: 0897-01-29-67

12 февруари 2009

Corpus Extremus (LIFE+) EXIT ART Gallery NY


http://www.exitart.org/site/pub/exhibition_programs/corpus_extremus/index.html#curators

***Corpus Extremus (LIFE+)*

*February 28 – April 18, 2009*

*Opening: Saturday February 28, 7-10pm*
EXIT ART Gallery NY


NEW YORK –*Corpus Extremus (LIFE+)*, the second exhibition of Exit Art's
Curatorial Incubator Program, will present work by artists who are using
bio- and media- technologies to investigate questions of life and death.
Representative of a relatively new international trend, these artists are
uniting science and art to challenge conventional understanding of both
fields.


more

06 февруари 2009

Valentin Stefanoff in MOCA, Taipei

Valentin Stefanoff in MOCA, Taipei

"THE WORLD IS TOO MUCH WITH US"
9-channel video installation


Museum of Contemporay Art, Taipei, Taiwan
exhibition: Spectacle - To Each His Own
date : 14/02/2009 - 12/04/2009
curator : Gu Zhenqing



THE WORLD IS TOO MUCH WITH US

The world is too much with us; late and soon,
Getting and spending, we lay waste our powers;
Little we see in Nature that is ours;
We have given our hearts away, a sordid boon!

William Wordsworth (1807)

This post-Romantic video of Valentin Stefanoff focuses on the
conspicuous clash and the likely match between the world of man and
the world of nature.
The mosaic of moving images leaves the beholder with an ambivalent
sense of discontinuity and flow. Each image is confined to its own
frame and yet the frames gradually reveal themselves as the fragments
of a series of pictures.
As the frames tail off to the top left end of the screen and are
succeeded by new frames streaming into the bottom right corner, we
realize that the human presence in these landscapes is slowly but
steadily growing: the clear horizon, the green fields and the blue
sea of the opening frames give way to a skyline of high-rise
buildings and skyscrapers, which are in turn replaced by the recesses
of industrial backyards. The movement from right to left suggests
regress rather then progress.
At the same time, the repetition of some déjà vu images, as well as
the re-emergence of natural landscapes amongst the urban frames,
makes one think that the process is not necessarily irreversible and
that a marriage between man and nature is still possible.
The musical score, which features a blend between the variations of
natural chirps and the repetitiveness of an electronic beat,
contributes to conveying the same message.

Lubomir Terziev

05 февруари 2009

АЗ, ТИ И ТЕ - НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН

Галерия Върхове / Zeniths Gallery
(бивша Галерия СИБАНК)
ул. Славянска 2, София
представя

Боряна Венциславова
АЗ, ТИ И ТЕ - НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН
Инсталация (фотографии, аудио и обект)

Куратор: Галина Димитрова

11 - 28 февруари 2009
Откриване: 11 февруари 2009, сряда, 18:30 часа



Какво означава да изгубиш изведнъж всичко, което си притежавал и
останеш само с една торба в ръка? Да започнеш живота си наново, в
чужда и непозната страна?

Изложбата среща посетителите със ситуации и хора, принудени да
напуснат дома си и да потърсят убежище. Фотографиите показват различни
представители на съвременното общество, намиращи се в сходна ситуация
- на безизходица. В инсценираните кадри ролите на „обичайните герои"
са разменени - хора от проспериращото общество са показани като
бежанци. Аудио записът представя откъси от историите на хора, намирали
се в добро социално и икономическо положение, но принудени да напуснат
дома си, са минали през различни препятствия за да оцелеят и запазят
някаква форма на съществуване.

Втората серията от фотографии «На следващия ден» представя сцени от
изоставени и безлюдни места и подсказва опустошаването и заличаването
на нашия така добре уреден свят. Смесването на документалност и фикция
идва да напомни за реалните проблеми на миграцията, с които се
занимава проекта на Боряна Венциславова, продължение на показаната
през януари в София видео инсталация We Shall Overswim.

Забързани в своето ежедневие, много хора остават дистанцирани към тези
проблеми, казвайки си - това се случва на някой друг и не ме засяга
пряко. Живеейки в позната среда, сред близки хора и фокусирали се в
собствените си проблеми, те смятат, че това не може да се случи на
тях. Но така ли е настина? Какво, ако те сполети и теб, ако от един
ден за друг загубиш всичко, което си притежавал, удобствата и
комфорта, с които си свикнал, любимите предмети, лъскавата ти кола,
покрива над главата ти - всичко което мислиш, че ти дава чувството на
сигурност - и си принуден да избягаш в непознатото, в нищото. Именно
този въпрос повдига проекта на Боряна Венциславова и търси разбиране и
съпричастност от всеки, защото никой не e застрахован да се окаже в
такова положение.


Кратко представяне на художничката
Боряна Венциславова е родена през 1976г. в София. Завършва "Визуални
медии / дигитално изкуство" в Университета за приложни изкуства, Виена
през 2005. Работи предимно в областта на фотография, филм и видео,
нови медии и инсталации. Темите, които заемат централно място в
артистичните й проекти са идентичност, маргинализация, миграция,
съвместно съжителство и взаимоотношения изразени във всекидневния
живот. Реализирала е поредица от съвместни проекти в партньорство с
dezentrale medien и nebudu group. Работите й са представяни в
самостоятелни и групови изложби на международната арт сцена, както и
на редица медийни и филмови фестивали. Живее и работи в София и Виена.

Изложбата в Галерия Върхове се осъществява с подкрепата на:
Австрийско посолство, София, CMS Reich-Rohrwig Hainz и Министерство на
културата, Австрия.
както и с любезното съдействие на:
Доверие Обединен холдинг (Анна Павлова), Младен Пенев и Светлана Куюмджиева


---
Аз, ти и те - никой не е застрахован
инсталация (фотография, аудио, обект)
фотография: Боряна Венциславова
асистент, осветление: Младен Пенев
с участието на (фотографии и аудио): Йордан Харизанов, Благовеста
Бакарджиева и Марсел Нойндорфер, Десислава Годжунова и Александра
Харизанова, Максимилиан Праматаров, Райко Райнов, Александър Пеев,
Иван Мудов, Албан Муя, Цвятко Събев, Валентин Пенев, Георги
Дерменджиев, Диана Стоянова, Боряна Венциславова, Амброл Иглеников,
леля&чичо, Карлос Толедо, Диана Стоянова, Младен Пенев, Петя
Димитрова, Валентин Пенев

Специални благодарности на Джеф Бърнър за разрешението за ползване на
песента "Traveller's Curse" от албума "Whiskey Rabbi"

04 февруари 2009

Performance Art and New Media in last 30 years

ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЕКСТЕНЗИИ НА АКЦИЯТА
И НОВОТО ПРОСТРАНСТВО
(Performance Art and New Media in last 30 years)
Публична лекция на Руен Руенов
Представяне на проекта на Фестивал Sofia Underground за 2009. Дискусия
Модератор Йово Панчев
Лекцията са посвещава на Ф.Т.Маринети и 100 годишнината от публикуването на Манифест на футуризма на 20 февруари 1909
Център за култура и дебат “Червената къща”/ ул. “Любен Каравелов” 15/
5 февруари 2009/ 19 часа/ Вход свободен






Съобщение за медиите

ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЕКСТЕНЗИИ НА АКЦИЯТА И НОВОТО ПРОСТРАНСТВО

На 5 февруари от 19 часа в Центъра за култура и дебат “Червената къща” художествения критик Руен Руенов ще изнесе лекция на тема “Електрическите екстензии на акцията и новото пространство”. Какво стана с художественото пространство и възприятията на публиката след като съвременното изкуство и по-специално пърформанс арт взеха на въоръжение Новите медии – всичко от видеото и компютъра до роботиката и биотехнологиите? Отговорът е: твърде много промени в езика на изкуството, които правят средствата на съвременния артист много по-интензивни и въздействащи. Лекцията ще бъде съпроводена с много видео и фото документи от творчеството на класически за изкуството на пърформанса автори като Джон Кейдж, Лори Андерсън, Стеларк, някои предходници от средите на футуристите, Баухаус и др.
Ще бъден представен проекта на международния фестивал на пърформанса Sofia Underground за 2009: “ELECTRIK. Performance Art and New Media”. Фестивалът е основан през 1997 и в него са участвали повечето от най-известните български художници от поколението след 1989. От 1997 е международен и се организира с подкрепата на Столична община, Нов български университет и Съюза на българските художници. Кураторите на фестивала се надяват презентацията да завърши с дискусия. Модератор е Йово Панчев.

За повече информация: Руен Руенов: 931-40-34; ruenov@yahoo.com
Йово Панчев: 0897-91-29-67; yovopanchev@gmail.com

03 февруари 2009

„Тя лъже” Наградата „Гоя” (ХХIII издание) за късометражен игрален филм

Наградата „Гоя” (ХХIII издание) в категория късометражен игрален филм получи лентата „Тя лъже” (Miente)http://www.produccionesliquidas.com/miente/Seccion.asp?Id=11
на режисьорката Изабел Де Окампо.

Продукцията в по-голямата си част се реализира в София от следния екип, който бих искал да поздравя за работата и всеотдайността без излишен професионализъм:

Актьорите:
Даниела Тенева (театрална школа „Камбана”)
Мая Петрова
Юлияна Сайска
Николай Чилов
Явор и Миро

Както и екипа:

Десислава Христова – превод
Първи асистент режисьор – Боримир Илков – Боно
Втори асистент режисьор – Добромир Христосков
Директор продукция – Йово Панчев
Асистент продукция – Силвия Христова, Десислава Христова
Оператор – Алваро Гутиерес
Фокус – Карлос Терон
Първи асистент оператор – Пламен Желязков – Фламбе
Звук – Краси Сапунджиев
Художник – Йово Панчев
Декор – Янко Велков – Янеца, Александър Предов
Костюми – Арма Стоянова
Фотограф на продукцията – Чавдар Цочев

Филмът е един от най-успешните късометражни продукции от Испания в последните няколко години. Списък с наградите и номинациите му от различни фестивали (над 15 на брой) можете да видите тук:
http://www.produccionesliquidas.com/miente/Seccion.asp?Idioma=INGLES&Id=17





Yovo Panchev

studio dauhaus
http://studiodauhaus.blogspot.com

02 февруари 2009

право на отговор

Колеги,


Много благодаря за поддръжката на Декларацията против цензурирането на Давид
Черни (760 подписа до момента):
http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html

За да има тя някакъв смисъл обаче, трябва да има отговор – независимо дали
положителен или отрицателен. За това трябва да бъдат измислени стратегии.


Специално благодря на Венци Занков, който не само подписа първи, но и
разпространи декларацията, както и на модераторите на артбокс. Благодаря на
всички, които помогнаха със съвети и обработка на информация а именно:
Светлана Минчева, Милена Делева, Ива Куюмджиева, Радост Николаева, Яра
Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, както и на тези (не знам
всичките имена), които пишат или излизат на живо по медиите в защита на
„Ентропа", на Димитрина Севова за добрите думи и на всички останали, които
изразиха подкрепа.

Въпреки че инициирах тази декларация самостоятелно, преди всичко от
съображения за своевременност и бързина на реакцията, струва ми се, че две
глави мислят по-добре от една. Отчитам, че заради такава самостоятелност,
може би част от текста не се харесва на всички – но от друга страна, както
се казва – много баби хилаво дете. Като имам предвид тази двойnственост на
ситуацията – от една страна един действа бързо и своевременно, от друга
страна предварително обсъждане е полезно - бих искала да предложа някои
стратегии, които ми се струва че имат смисъл, както и да ви помоля за помощ
в обработка и разпространение на информация.

Това, което искам да подчертая е, че тази декларация/подписка има една
конкретна цел – картата на България в инсталацията „Ентропа", да бъде
показана в нейната цялост, да не бъде покривана с наметала и да не се
измислят каквито и да било варианти за „разкрасяване", защото всяка външна
намеса в работата на художника е цензура. Доколкото текстът беше написан
преди черното наметало да се появи , тази подписка не отразява конкретния
факт на „черното намятане", но пише за цензурата като цяло, така че все още
е актуална.
Декларацията няма за цел да обсъжда и дава оценка на артистичните качества
на „Ентропа".


Тя е също израз на надежда, че адекватно демократично общуване между власт и
граждани може да бъде осъществено. Затова аз я оценявам като ПОЗИТИВНА.
Правя тези обобщения, поради това, че получих няколко реакции от
сорта:"художниците са негативисти", „те никога не са имали политически
искания, могат само да правят артистични акции" като причина хората да НЕ се
присъединяват към инициатива на художниците и да не подписват декларацията.
Защото „не стават така тия работи". Отношението между политическо изкуство и
политически активизъм са предмет на по-дълъг разговор, но аз смятам, че
изкуството има различен (понякога и по-силен) заряд за представяне на
политически идеи пред обществото, отколкото традиционните политически
практики. Мисля, че случаят „Ентропа" го доказва. Смятам, че изкуството и
политическия активизъм трябва да вървят ръка за ръка, а не да бъдат взаимно
изключващи се понятия.


Но искам отново да подчертая, че тази подписка НЯМА други искания освен
прекратяване на всякакви опити за цензура на „Ентропа" и премахване на
наметалото. Всяко добавяне на искания (от сорта – сваляне на правителството,
пари за култура и т.н.) е нецелесъобразно, ще размие смисъла на тази
декларация, и ще съкрати количеството подписи. Много от хората, подписали
декларацията, нямат отношение към изкуството и не винаги се чувстват
компетентни за това, какво трябва да се направи. Освен това е много вероятно
те въобще да не прочетат например „програма за културно развитие" подписана
от дейци на културата.


Декларации, подписки и програми за промяна на ситуацията в културата трябва
да бъдат направени, но това трябва да бъде следваща стъпка, а не да се
сливат всички неща в едно.


За да може дебатът да продължи и да има резултат, по-долу има няколко
предложения, които се надявам да бъдат поправени, развити и активизирани от
всички, на които им пука, както и да доведат до създаването на обществени
структури и обединения от вече съществуващи такива, които да работят за
прокарването на идеи за развитие на адекватна културна политика, достигането
им до властите и добиване на конкретни резултати.


Конкретно за декларацията:


До момента няма официална реакция на събраните подписи.


Това е английската версия на декларацията, която можете да изпратите на
английско говорящи, които биха се солидаризирали с нея.:


http://www.petitiononline.com/entropa/petition.html



Второ: Това е групов блог http://community.livejournal.com/for_entropa ,
който събира историята на случая „Ентропа" и в който можете да пускате нова
информация за реакциите на медиите и на официалните лица, както и за подобни
инициативи като тази на полските активисти. Естествено този блог не е в
противоречие с изключителната важност на мейлинг листовете като електрик и
артбокс. Блогът е средство да се събира и подрежда информация, както и да се
даде възможност за обратна реакция. Livejournal е избран, защото поне за
сега като че ли той има най-комуникативен интерфейс и дава възможност
коментарите да се получават директно във вашия емайл. Надявам се това да е
полезна идея, която да даде възможност на хора, които нямат отношение към
изкуството да се запознаят с така наречените „художници , които все плачат ,
че парите са им малко" (да, ако прочетете някои от коментарите на
декларацията, ще видите, че има и такива- поне един) . Всичко това, с
надеждата, че хората ще могат да разберат по-добре какви са проблемите в
културата и защо те са важни за всички, не само за няколко „художници".


Дали цялата тази дандания ще предизвика дебат относно създаване на програми
за развитие на културата (или поне на съвременното изкуство) като формулира
конкретни искания и предложения за тяхното осъществяване е отговорност на
всеки от нас.


Надявам се да има някакъв смисъл от по-горе написаните неща, разпространете
тази информация и се надявам, това да е едно много ПОЗИТИВНО и КОНТРУКТИВНО
нещо което идва от тези „негативсти и циници – художниците"!


Боряна Р.

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks