contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

09 февруари 2015

Situazia Sofia/Disconnecting the object/ Entkoppelung des Objekts




СИТУАЦИЯ СОФИЯ 2015
 
В рамките на 2015 година Гьоте-институт си поставя една интересна и същевременно нелека културна задача – да представи част от „ситуацията" на съвременното изкуство в София.


Преустановяване на обекта (Концептуална скулптура)
Началото на поредицата поставя изложбата на Петер Цанев "Преустановяване на обекта" 

13928884-STANDARD














Прoектът „Преустановяване на обекта" изследва възможностите, които биха поставили под съмнение единството и абсолютнтата визуалност на обекта.
"Преустановеният обект" е физически абсолютно завършен обект, който изведнъж започва нов живот и се превръща в обект с друга визуалност...

Експозиция:
12.02. - 8.03.2015

Откриване на изложбата:
12.02.2015, четв., 18.00 часа
Гьоте-институт
ул. Будапеща № 1, София

повече на: http://www.goethe.de/ins/bg/bg/sof/ver.cfm?fuseaction=events.detail&event_id=20457910
 
 
 
 


__._,_.___
View attachments on the web


03 февруари 2015

imalo edno vreme имало едно време

взето от фейса

В. Занков: По време на националсоциализма тече процес на отстраняване на изкуство Entartete Kunst което влиза в разрез с идеята за изкуство идеалът за красота /на националсоциалистите, дошли също на власт след свободни и демократични избори през 33та/- експресионизмът, дадаизмът, кубизмът, новата предметност, сюрреализмът, фовизмът са отстранени. /
не знам нито едно име на общински съветник, знам само че са гласували единодушно за премахването на паметника 1300 години България.
Критерият "харесва ми -не ми харесва" - важи единствено за цвета на пердетета в кухнята /ви/, а паметникът става все по-добър на фона на това което общността и обществото има сили и ресурс да създаде днес - на 100 м от този паметник, на ъгъла срещу кравай има един паметник на Фритьоф Нансен - той е олицетворение на потенциала на днешната общност, можем да добавим Паметника на Гарибалди, на предстоящия бай ганьо на витошка, на недоразумението "самарското знаме" и прочее. останалото са молове. посредствеността и масовият вкус вилнеят.
за разлика от тези обществени настроения и решения, оказали се грешни и които на четири години могат да се коригират с гласуване и сменяне на политици, общински съветници и кметове, в случая е ясно че след четири години няма как да кажем, тъпо беше, да го върнем отново.
а плочите и паметника на първи и пети пехотен полк навремето бяха/защото си ги спомням, а на градинката и викахме "монтото"/ бяха в контекста на казармите на същите тези полкове до тях. 


десислава минчева: След дебата за съдбата на паметника „1300 години България" в Червената къща – бивше ателие на Андрей Николов...За него 80% от присъстващите, убедена съм, не са чували и не се посвениха да обиждат един голям съвременен скулптор и цели творчески организации и съюзи точно на това място. Мисля, че тези, които празнуват деня на Будителите, афиширайки неизменно присъствието си на различни чествания, точно те са така дълбоко заспали, че са на границата с пълната кома. Просветителската ни мисия изчерпа капацитета си! Не искам да убеждавам повече военните, че макар от делото им да зависят живота и бъдещето на цялата нация, чиято част сме и ние – художници, архитекти и доста други интелектуалци, но все пак точно ние не изземваме правото им да бъдат генерали или обикновени редници дори. Не се бъркаме в тяхната работа и не би ни хрумнало да го правим. Деликатността ни не се разбира от хора с униформи ( както и от други индивиди с временни нашивки). Съответно аз нямам повече аргументи спрямо тях. Единственото, което може да се направи е да им се издаде ясна военна заповед: „Спрете да се бъркате в нашата работа, господа!" И един съвет, разбира се:"Четете повече книги!" Не искам да убеждавам повече Пейо Колев & со, че желанието им да възстановят историческата правда е абсолютна нелепост. Нито има историческа правда, нито точно по техния начин може да стане. Не искам да обсъждам и какво означава „памет" точно с тях. Нито как се пази. С наемници и зомбирани на такава тема е невъзможно да се говори. Патриотизмът на такива хора се простира до една-единствена, фиксирана в нищото точка, съвсем извън параметрите на истинското национално самосъзнание, извън благородството и всъщност – извън паметта. Тази памет не се декларира с думи, с кухи клишета и смешни възстановки. Тя е нещо, което или носиш в себе си, или не. Паметта е уважение. Жестът на тия „патриоти" наподобява паленето на свещи като индулгенция, нищо повече. Не искам да влизам в обяснителен режим и с проф. Кьосев, който счете за необходимо да ни разясни разликата между паметника и другите произведения на изкуството. Човек, който декларира неистова омраза към какъвто и да е артефакт, бидейки преподавател при това, очевидно е много тежък случай. Чрез книжните си „истини" той е излетял толкова нависоко, че май е трудно да му се помогне, влязъл е в някаква друга орбита и ще си остане там. Той ми прилича на горкия Кай с изкривяващото стъкълце в окото, героят на Андерсен. Опита се шизофренично да погледне от различни гледни точки (уж) , но достигна до едно единствено нещо – да мрази. Мрази комунизма ( че кой ли го обича?) и мрази паметника и не желае да го вижда повече. Ей това е. И на г-н Кьосев, и на т. нар. общественост този паметник бърка в здравето. Сякаш се изисква от всички хора да го обичат!?! "Не бил успял даже да стане ПАМЕТНИК"…!? Според някои ( извинете – всички!) съкварталци на г-н Михаил Неделчев, според някои културолози и военни, според част от общинските ни съветници и според мнозина неграмотни и обременени, несправящи се със собствената си вътрешна недостатъчност, този паметник е някакво бедствие. И това тяхно мнение трябва да реши съдбата му! О, Боже! А, забравих представителната извадка на Алфа Рисърч…с 400 софиянци…пак о, Боже! Не мога повече да търпя дюдюкане, подмятания, яростни или ехидни погледи, употреба на нецензурни думи, лъжи, манипулации и грубиянщини! Не ми се участва в такъв първобитен цирк – нито като гимнастичка, нито като звероукротител, нито даже като публика! В този цирк няма симпатични маймунки, за които да ти е жал, няма и аристократични пудели…Няма цирк всъщност. Има римско зрелище и една група хора, които сочат с палец надолу. Не искам да водя повече „културен диалог" нито с д-р Чобанов, нито с някой от общинските съветници, гласували ЗА РАЗРУШЕНИЕТО. Не искам да слушам непочтените тиради и цитати на арх. Диков! ( Дано той и подобните нему да оценят мекото ми изказване по техен адрес!) НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! Отказвам да се примиря с посредствеността, лицемерието, реваншизма и невъзпитания апетит на индивиди, които се изживяват като арбитри на съвременността! Група – безпардонна, перфидна, заслепена, недоограмотена, но претенциозна и безогледна в преследването на целите си! Купени медии, добре режисиран мизансцен, добро артикулиране на полуистини и ловко прикриване на истини, позоваване на парите на данъкоплатците, сърцераздирателни спомени на кореняци-софиянци….Повръща ми се наистина! Необходим е съвсем друг вид поведение от наша страна! Интелигентността, толерантността и възпитанието очевидно не са актуални. Искам да знам гордее ли се Общината с подкрепата на Патриотичния фронт? Припознават ли се опонентите ни в него? Искам да знам защо се престъпва мнението на Експертния съвет към МК, като висшестоящ орган при взимането на такива решения? Искам да знам и много други неща, свързани с прахосани и „усвоени" пари (страшно големи пари!) ! Иронията и остроумието са добра реакция, но не и спрямо хора, които не четат Оскар Уайлд. Комсомолският дух на някои хора може да бъде сломен само с факти и справедливо уличаване в манипулации и злоупотреби. Идат избори… Причините в 21 век да се случват такива безумия са основно 2 според мен: Популизъм и липса на морал и култура. Популизъм = жажда за власт, като най-прекият път до осъществяването и е да убеждаваш хората, че си патриот и демократ. Липса на морал и култура – няма какво да поясня след тези думи. Количествено и качествено се изразяват с нула. Като гледах първия ред в залата на дебата с арогантните хора, които ни поучаваха и обиждаха и изглеждаха видимо досадени, но ни най-малко притеснени, та вече съм абсолютно убедена, че просто бяха принудени да изиграят и този безмислен, „демократичен" ход. Те буквално се присмиваха на идеализма ни. И ние, разбира се им дадохме повод да се порадват на „хитростта" си. Защото сме си такива. Не им искаме нито властта, нито парите. Наивници. Стръв. Някак им просим уважението или поне така излиза. А уважение не се проси! То се постига! За тях ние сме напълно безинтересни, защото те не се интересуват от това, което правим. Те не го разбират и не го усещат. За тях нашата работа е запълване на свободно време. Те се хилят при споменаването на думата „паметник". Сладострастно изричат при всеки удобен случай просташкото му прозвище . Оригиналничат по темата за фалическите символи в изкуството. Те не знаят думата „аутодафе". Не само О. Уайлд не четат, ами и Рей Бредбъри. Ръкопляскат при всеки патриотарски зов. Заклеймяват като на партийно събрание. За тях паметник е фигурата на Георги Марков на площад „Журналист". Те си искат бръчките, панталоните с ръбове или без, харесват им наподобителни образи и реконструкции, възстановки и имитации. Те не познават автор след импресионизма. Пардон! Чували са за Пикасо! ( справка – заседанието на СОС от декември). И това са непоправимите и неопровержими факти. Даже да преувеличавам – съвсем малко е. Затова нека бъдем рационални! И то – преди да е станало късно, хора! Ако се питате защо си губя времето в писане, вместо да си рисувам например, то е защото ние всички, които се занимаваме с изкуство, сме възпитани и буквално обречени да го ценим. И когато някои посегне на правото на едно произведение да съществува, това е ПРОБЛЕМ! Голям проблем! Чувствам се дискомфортно да си стоя пред статива с моите си картини и моите си лични амбиции, успехи и неуспехи, когато някой като мен е застрашен. Решението да се премахне паметника „1300 години България" е посегателство върху правата и свободата на всеки творец. Съзнавам патетиката си… В критични моменти и най-умереният човек изпада в неуместна употреба на думите. Знам, че ме разбирате! Десислава

02 февруари 2015

Отворена покана / Sofia Underground 2015 / Open Call





ОТВОРЕНА ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ
SOFIA UNDERGROUND 2015 – МАШИНИ
Sofia Underground е фестивал за съвременно изкуство с легендарен статут и оригинална форма. Основан от Руен Руенов (1958-2011) през 1997г., той започва като разгърнат хепънинг с многочасова пърформанс прогама – реакция на социалните кризи по това време. От тогава, с малки прекъсвания, фестивалът развива изявена чувствителност към обществените процеси и динамиката на художествената сцена.
След възстановяването на фестивала през 2007г., с Remember Sofia Underground, последваха и изданията: 2008 – САМ / Индивидуални ритуали, жестове и образи в епохата на информационното общество; 2009 – Кризисно издание; 2012 – Обосновани действия / издание в памет на Руен Руенов; 2013 – Occupy Yourself – gesamtkunstwerk; 2014 – Необикновени доказателства. Изложби с документални материали от фестивала са представяни в музеи и галерии в Берлин, Варна, Кайро, Ню Йорк, Пловдив, Русе и София, като голяма част от архива на фестивала е дарен на Музея за съвременно изкуство – САМСИ.
МАШИНИ / 2015
Темата, около която се работи по селекцията на фестивала за пърформанс и гранични форми на изкуство се определя както от изчерпването на конвенционалните форми за интелектуална и критическа реакция към обществените процеси, така и от търсенето на нови полета и изразни средства за художествена рефлексия и креативен процес.
Като универсален художествен модел фестивалът Sofia Underground 2015 ще се проведе с тема „Машини", под която ще се опитаме да потърсим въпросните полета и средства в зоната на разлома или сблъсъка на techne и psyche. Две позиции, чието взаимодействие определя реалността и състоянието ни като обекти и субекти, същества и проекции, отделни единици и части от цялото, творци и материал, живи и не, хора.
Форматът за участие е отворен както за утвърдени, така и за млади артисти от страната и чужбина, които са готови за експерименти в областта на пърформанса, акцията и аудио-визуалните изкуства.
Месецът на провеждане на фестивала е април, а локациите ще бъдат обявени допълнително. Характерът на проявите, свързани със Sofia Underground традиционно е свободен и спонтанен, затова очакваме предложения за участие във всякаква форма.
Предложения се събират до края на месец март 2015г.
Кандиатстване – с кратка биография и описание на проект по електронна поща: 2015@sofiaunderground.com
За контакти и преглед на архива:
http://sofiaunderground.com/
fb: Sofia Underground International Performance Art Festival
 
С организацията на събитието са заети екипите на Studio Dauhаus (от 2007г.) в колаборация с eXAF.org (от 2013 г.)
 
 
OPEN CALL
SOFIA UNDERGROUND 2015 – MACHINES
The international performance art festival Sofia Underground is a contemporary art event, gained cult status during the years with its original form. Founded by art critic and activist Ruen Ruenov (1958-2011) in 1997, it first started as a widespread happening with a long-running performance program – a reaction to the social crisis of that time. Ever since, with a few short breaks, this event has developed a prominent sensitivity according public processes and the dynamics of the local art scene.
After the festival revival in 2007 with the topic Remember Sofia Underground, we had the following editions: 2008 – ALONE / Individual rituals, gestures and images in the mass communication era; 2009 – Crisis Edition; 2012 – Justified Actions (in memory of Ruen Ruenov); 2013 – Occupy Yourself – Gesamtkunstwerk; 2014 – Unusual Evidences. Exhibitions with documentary material from the festival were presented in prestigious museums and galleries in Berlin, Cairo, London, New York, Plovdiv, Russe, Sofia and Varna. A big part of its archive was donated to the fund of the Museum of Contemporary Art in Sofia (SAMCA).
MACHINES / 2015
The topic behind the selection process (of the performance and border art forms festival) is determined on one hand by the depletion of conventional forms of intellectual and critical reaction to the public processes, and on the other – of the demand for new fields and means of expression for artistic reflections and creative approach.
As a universal artistic model, the festival Sofia Underground 2015 will be held under the topic "Machines", which leads our search for those new fields and means in the zone of fault and crash between techne and psyche. Two positions, whose interaction determines our reality and state as objects and subjects, beings and projections, separate units and parts from the whole, creators and material, alive or not, human.
The format of participation is open for established and emerging artists from Bulgaria and abroad who are ready to experiment in the area of performance, action, intervention and audio-visual arts. The character of events, connected to Sofia Underground is traditionally free and spontaneous, that's why we expect all kinds of projects.
Application process is open until the end of March, 2015.
Аpplications can be emailed with a short CV and project description to: 2015@sofiaunderground.com
The festival is going to take place in April. Locations: TBA.
 
Organizers of the event are Studio Dauhaus in collaboration with eXAF.org.

--
This message was sent to vzankov@yahoo.com by news@exaf.org because you have expressed interest in our activity.
To change your details and to choose which lists to be subscribed to, visit your preferences page
Or you can unsubscribe from all future mailings.
powered by phpList 3.0.11, © phpList ltd


Последователи

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks