contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

30 юни 2007

Стефан Oldenburg или Claes Николаев?

описанието и снимката/фотомонтажа/ на работата на Стефан Николаев са взети от /не знам как да го кажа и дали е вярно/ официалния сайт на българското участие на Венецианското биенале 2007 -там, съвсем нормално е българия да е с малка буква - като нарицателно, пък и след данданията - откривания, дебати... кой ще се седне да се занимава например да сложи снимка на реализираната работа на Николаев вместо нескопосания фотомонтаж, който е там/в сайт-а/ и към днешна дата - 30.06.07.


цитат от сайта:

Стефан Николаев

В центъра на открития двор върху някогашен кладенец Стефан Николаев превръща един ежедневен обект в монумент. Триметровата горяща черна запалка е излята в метал и вечният й огън се превръща в знак за нещо безвъзвратно загубено. Темата за правото на свободен избор, бунта на индивидуализма, еманципацията и противопоставянето на ограниченията, които през 20 в. са намерили израз и в тютюнопушенето, като жест на лична свобода са застъпени в цяла серия от предишни работи на автора. Във филма Sickkiss, 2006 двамата герои – възрастен мъж и младо момиче, общуват чрез цигарения дим, като кино метафора на неизказаното, на съблазънта и на саморазрушението. Стефан Николаев принадлежи едновременно и на френската и на българската художествена сцена и играе важна роля в създаването на един двупосочен обмен, който все повече характеризира процесите в българското изкуство


и ето сега пряката визуална, пък и не само, еднопосочна връзка между Claes Oldenburg и горепосочения автор


Щипка
Claes Oldenburg

Cor-Ten steel with stainless steel base
1976 (Pop Art)


Claes Oldenburg 1971

мистрия



а с този бинокъл на Oldenburg от 1991 година можем да се опитаме да обединим смислово и визуално "очичките" на Иванов и подхода на "увеличаване на ежедневните предмети" при Николаев.

за накрая: Нищо чудно академичното ни художествено образование да не се занимава с преподаването на подобни течения/поп арт/ и техни представители в скулптурата като Oldenburg. Най-вероятно и няма кой да преподава такава материя.
Обидното е в случая или миловидното невежество, или това, че ни правят на ИДИОТИ с липсата на прилагане на каквито и да било смислени критерии от диапазона на изобразителното изкуство, зад което застават репрезентативните ни държавни институции в областта на изкуството и културата.

P.S. в google можете да откриете още много визуални материали от реализациите на Oldenburg, стига да знаете, че такова "животно" има, както и как горе-долу се пише - и ако не знаете точно как - гугъл ще ви подскаже деликатно, като ви попита - do you mean "Oldenburg"

29 юни 2007

25.06.2007 дебата за Венеция - текст , визия и аудиозапис


„За мен това е просто едно успешно представяне на България”
Недко Солаков

Дискусия по повод българското участие във Венецианското биенале 2007

Място „Червената къща”
Време25 юни 2007 (понеделник), 11.00 ч.
Тема След Венеция – накъде? дискусия
Учасници Борис Данаилов (Национална художествена галерия), Деяна Данаилова (дирекция Международна дейност, Министерство на културата), Мария Василева (Софийска градска художествена галерия), Андрей Даниел (Съюз на българските художници), Недко Солаков (Институт за съвременно изкуство), Петко Дурмана (Интерспейс), Весела Ножарова (куратор на българския павилион на Венецианското биенале)
Модератор: Десислава Гаврилова, директор, Център за култура и дебат “Червената къща”
Вход свободен

аудиозаписът от дебата [тук]

Д. Г. — Повод за тази дискусия, както може би всички знаете, е нашето участие на Венецианското биенале. За пръв път след повече от 40 години България тази година беше представена със свой национален павилион по време на биеналето. Идеята ни е да дадем от една страна оценка на това представяне, доколко то е важно за нашия художествен живот тук и доколко то е една добра стратегия за представяне на българско съвременно изкуство извън страна. От друга страна идеята ни е да говорим за това какво следва оттук нататък, защото ми се струва, че 40 години пауза между две български участия е твърде дълъг период и ако нашия отговор на първия въпрос, че смисъла на българското участие в биеналето е голям е че то успява да постигне нещо, то следва да се запитаме какво ще направим оттук нататък, за да продължи ... в следващите издания за биеналето.
Още един повод за тази дискусия е един дебат, бих го нарекла, протекъл неформално по артбокс, който беше иницииран от Петко Дурмана по някакъв начин, който независимо от някои вторични прехвърчания на искри по мейла, все пак ми се струва, че Петко повдигна няколко важни въпроса и те са: доколко нашето участие на Веницианското биенале е действително резултат от последователна държавна политика или е една случайност; като, предполагам, той имаше пред вид това, че началото на това наше участие тръгва от един офис на ЮНЕСКО, който има свой офис във Венеция, една покана към България да използва пространствата на офиса на ЮНЕСКО, двора на тяхното представителство, за да направи България свой павилион там. Вторият въпрос, който Петко повдигна, защо това е национално участие, ... на Министерство на културата, а основен негов спонсор, основната част от парите идват от един частен колекционер. И отново той зададе въпрос е какво следва оттук нататък.
Тук сме поканили за участие представители на основните институции, които досега са се ангажирали и се предполага, че и за в бъдеще ще се ангажират с българското участие на Венецианското биенале, както и хора, участвали в тазгодишното издание. Ще започна от дясно наляво да ги представям: Георги Даналилов, директор на Националната художествена галерия; Андрей Даниел, СБХ (един важен играч, вероятно); Недко Солаков от Институт за съвременно изкуство (един човек, който от доста време настоява, че България трябва да участва на биеналето във Венеция); Мария Василева (СГХГ, човек, който пък тук се ангажира постояннос представяне на българско съвременно изкуство); Петко Дурмана (от Интерспейс, причината за основното нещо, за което сме тук); г-н Руси Русев (директор на дирекция на Музеи, дарения на изобразителни изкуства към Министерството на културата) и Весела Ножарова, куратор на българското участие на биеналето.
Ще задам три въпроса, на които се очаква всеки един от присъстващите тук да отговори в рамките на пет минути, акцентирайки по желание на един въпрос, но моята надежда е да отговаряте и на трите въпроса, като след това ще отворим възможност към Вас за въпроси и коментарии и ще продължим дискусията вече в по-хаотичен порядък, така да се каже. Та въпросите са: Какво общо има България с тазгодишното участие във Венецианското биенале? Как можем да оценим участието на български институции в тазгодишното представяне? Самата процедура, както всички знаем се случи в много скъсени срокове, в ненормално скъсени срокове, в рамките на шест месеца. Как можем да оценим ролята на всички ответни институции, държавни, в това участие? И, ако България е постигнала много, ще продължи ли тя да присъства? Последно: Как всеки един от Вас, присъстващите тука, би се ангажира от името на своята институция или лично, да спомогне за продължаване на българското присъствие във Венеция?
Ще ми се да започнем със институциите и да дам думата на Министерството на културата по този въпрос.
Руси Русев — Може би с господин Данаилов, защото той е основния организатор на участието тази година.
ДГ — Добре, това ще е единствената редакция на участници, която позволявам.
Данаилов — Чудя се, защо аз. Участието за мен е успешно. Цялата предистория на това участие, каквато и да е може да бъде сведена до един много елементарен въпрос: да участва ли България в биеналето, ако има такава възможност, или да не участва. За мене отговорът е, да, трябва да участва. И оттам насетне просто няма какво да се каже. Всичко останало е въпрос на оценка, при това, не моя, а така да се каже на средата, в която се разиграват тези събития. Виждате, че оценките са нееднозначни, намирам това за нормално, като същевременно не се притеснявам. Що се отнася до това, редно ли е институциите да подкрепят изява, каквато е участието ни във Венецианското биенале. Отговорът ми е: да, редно е. Разбира се, ако тези, които участват искат, но това определено, това също е императивно решен въпрос — след като има решение за участие, една от възможностите е национална институция, каквато е Художествената галерия, да подпомогне с каквото може. Струва ми се, че това беше реализирано. Пак е въпрос е на художествена оценка добре или зле е. Все пак на мен ми се струва, че подкрепата беше чувствителна.
Следващият въпрос: Ще продължи ли участието на страната, на националното представяне във Венеция. Отговорът е отде да знам. Просто нямам представа, защото това е свързано с вземането на важни управленски решения, които са свързани именно с този избор, да или не. Ако хипотетично допуснем, че отговорът е утвърдителен, тоест, че България следва и трябва да участва в изяви от подобен характер, тогава институциите, които все пак трябва да бъдат и държавни, защото това е национално представяне, трябва да се опитат да решат един тежък въпрос: къде и по какъв начин да става това си представяне. И вторият въпрос е да се изработи легитимност на това представяне, което засяга самият подход и подбора, на онова, което се предлага като национално легитимно. Що се отнася до това къде, отговорът е тежък. Има два варианта и двата са скъпи и си имат както преимущества, така и недостатъци. Единият да се гони едно постоянно пребиваване или местоживеене на нашата страна, тоест постоянен павилион, нещо което е било реализирано преди години от държави-организатори с повече успех и техните павилиони оттогава до ден днешен се седят в един кръг във Венеция и използват винаги тази зала. Така че един от вариантите е да се търси подобно решение. То трябва да бъде съобразено, че част от биеналето не е само биенале на класическите изкуства, а също така на музика, театър, танц, архитектура и т. н., тоест на един много широк набор изкуства, така че е редно мисълта, която е свързвана с установяване на постоянен павилион, да бъде съобразена с тези специфични изисквания на самото Венецианско биенале. Другият вариант е вариантът, който всяка година предприемат между 30 и 50 страни, който също е скъп и страда освен всичко друго от доза непредвидимост. Да го наречем гъвкав вариант, при който всяка страна, на всяко издание на биеналето си избира специфично място, където да направи това. Това може да е на улицата, може да е в канала, може да е в изложбена зала, може да е в киносалон и т. н., варианти колкото щете. Но това също е свързано със съответни недостатъци и изборът е, ако трябва да се прави избор, трябва да се движи между тези две граници. Това е.
ДГ — Последен въпрос: Вие заемате много важна позиция като директор на Националната художествена галерия. Какво бихте направили от тази си позиция, за да се случи всичко, което казвате?
Данаилов — Нищо....

..... продължение в 36ти брой на 39грама МОКРО



P.S.
духовните гимнастики - в тежест на съвременното българско изкуство - амнезия vs памет

поздрави на Правдолюб Иванов от

Георги Тушев с "Духовни упражнения" или "Изграждане /трениране на духа"1996 XXL Gallery


Правдолюб Иванов "Паметта е мускул" 2007

26 юни 2007

IN THE PRESENCE OF THE BODY 2

IN THE PRESENCE OF THE BODY 2
July 2nd, September 30th, 2007

“In the Presence of the Body 2” is an exhibition and
screening in conjunction with the BioArt Initiative of
the Center for Biotechnology and Interdisciplinary
Studies (CBIS) and Rensselaer’s Arts Department, Troy,
NY dedicated to art, biology and society.
Curator: Boryana Rossa

Contact: Laura Andruski, 518-276-4829,
andrul@rpi.edu,
Boryana Rossa, 518-542-4161, bori999@yahoo.com


Opening reception:
Monday, July 2nd, 6-8 pm, Center for Biotechnology and
Interdisciplinary Studies (CBIS) at Rensselaer
Polytechnic Institute

Screening:

Thursday, July 18th, 6-7 pm, Center for Biotechnology
and Interdisciplinary Studies (CBIS), Bruggeman
Conference Center

“In The Presence of The Body 2” Description:
In the Presence of the Body 2 is an exhibition event
of the ground breaking BioArt Initiative for
collaboration between the Department of Electronic Art
and the Center for Biotechnology and Interdisciplinary
Studies (CBIS) at RPI that is already running in full
speed. The initiative brings together cutting-edge
biotechnology resources with its world-class
electronic arts community. This show is an extension
of the first exhibition, “In the Presence of the Body”
that was meant to be an introduction to the field.
This time a documentation of bio-art projects of
established artists from USA, Australia, Russia and
Bulgaria will be presented aiming to reach larger
audience of the university and the local community.
These works will engage the public with an educational
and critical overview of some of the aspects of bio
technological research and its current applications. A
video projection in the lobby will support the
exposition in the atrium.

Artists in the show include: SymbioticA Research
Lab--Guy Ben-Ary, Tanja Visocevic, Bruce Murphy
(Australia), Julia Reodica (USA), Eduardo Kac (USA),
Paul Vanouse (USA), Ultrafuturo--Boryana Rossa, Oleg
Mavromatti, Katia Damianova, Anton Terziev
(Bulgaria/Russia) and Where are the Dogs Running
(Russia).

Screening:
In conjunction with the exhibition, a screening of
video works and documentaries about artists dealing
with more provocative biological topics will be shown.
These works are intended to provoke a debate about
controversial issues that should be discussed in a
democratic society. The topics presented in these
works may be deemed offensive by certain people –
discretion is advised.

Films by:
Critical Art Ensemble (USA), Rich Pell (USA),
SymbioticA Reserch Lab—Oron Cats, Ionat Zurr and Guy
Ben-Ary (Australia) and Bioteknica—Jennifer Willet and
Shawn Bailey (Canada).

About the BioArt Initiative:
The BioArt Initiative is
a collaborative research project between Rensselaer’s
Arts Department and the Center for Biotechnology and
Interdisciplinary Studies (CBIS). This project
proposes to lay the foundation establishing RPI as a
premiere institution for the synthesis of emerging
biotechnological research and media art practice. The
potential for creating a mutually supportive and
critically engaged culture between art, engineering
and science exists at RPI to a degree that is possible
in only a select few universities worldwide.

24 юни 2007

анонимните участници - артисти и/или статисти

venice biennale 1938 - venice biennale 1993 - venice biennale 2007
24.06.2007 Венцислав Занков

От разговор преди време/ най -вероятно с Петер Цанев/ остана спомен за една невидяна, но разказана/от него/ работа на Кристиан Болтански, на който съм фен, откакто видях негови репродукции в Kunstforum в ранните години на преход - 1991-92. Спомените, колективните спомени, архиви и архивни кутии, личността, изгубената самоличност, анонимността, забравата, потъналите и нищо не значещи жестове и лица на хора; хора със своя живот и страсти,живот, който се оказва нищо повече от статистика - било то на убийства, злополуки, или Холокост...



Та от този разговор това, което е останало като фалшив спомен в съзнанието ми като разказана работа на Кристиан Болтански е, че той поръчал на асистентите си да издирят имената на всички участвали художници от основаването на Венецианското биенале до наши дни. Получил се огромен списък с нищо незначещи дори за експертите имена - само тук-там можеш да срещнеш име на някой останал във времето художник. Толкова за успеха,стойностите, паметта, славата и спомена - останалото е пари и власт - днес и сега.

Покрай 52-рото Венецианско биенале и участието на Родината в него, потърсих повече за тази, "разказаната" работа на Болтански - намерих нещо подобно - с което участва във Венецианското биенале през 1993та - участва с текст и снимки от венецианското биенале през 1938 -ма
... имало някакви звезди-художници, които никой отдавна не помни; нещо ставало в Европа и света през 38-ма, но това едва ли е било от значение - едно било важно за през лятото на 38-ма - кой ще вземе Голямата награда на биеналето -

Тук, с ведро и оптимистично кликване върху изображенията по-долу, можете да прочетете пълния текст на художника Болтански, с който поздравявам куратора, комисаря, министъра и министерството на културата, Червената къща, и всички останали, активно допринесли за огромния символен смисъл на случилото се като неслучване - както в работите на участниците, концепцията на куратора, така и в провеждането на постфактум дебати. С Болтански поздравявам всички тези, направили възможно вярното онагледяване на неслучването или движението по "най-малкото случване" като официална легитимно администрирана културност. Едно е сигурно - Кристиян Болтански не е само мой художник, това е нашият художник, който ни/ви подсказва на изпит, обречен на провал... и се оказваме на едно място, където сме били и преди.

"venice biennale 1938 - venice biennale 1993"
Кристиан Болтански - Венецианско биенале 1993




22 юни 2007

Нагледна Агитация :: Nagledna Agitacija ::



[more info]

международния фестивал на съвременното изкуство „ Продукт”- Варна

На 22 юни официално стратира ІVто
издание на международния фестивал на
съвременното изкуство „ Продукт”.
Организатор е сдружение „КЕРА”. Новото издание ще представи 85 творци
от 14 държави.

Темата на фестивала през 2007 година е
„ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ”.

Новите фестивални позиции са клуб
„Комикс”, галерия „Буларт”, галерия
„Артин” Артцентър „Бошнаков и Грюндер”
и клуб „Лаплая”.
Инсталации, пърфоманси, видеоарт,
принтове, мултимедийни проекти,
дискусионни модули ще позволят на артисти и
публика да бъдат по-близки един до друг.
Творци от България, Германия, Франция,
Италия, Ирландия, Китай, Испания, Япония,
Македония, Австрия, Швейцария, Ирак и
Латинска Америка ще търсят граничната
линия между културите, социума, зоната
на идентичност, линията между артиста и
публиката, между живота и изкуството.
Акцентите
1 –българското участие- тандема Нина
Ковачева и Валентин Стефанов, които от
години живеят във Франция. Те
представят две видеотворби. Двама са
варненците във феста - Нено Белчев с видео арт и
проф.Владимир Иванов с инсталация.
Безспорните звезди са австриецът Hans Schabus,
участвал във Венецианското биенале /2005/
и в Манифеста 4 /2002/ и германецът Bjоrn
Melhus, който работи с франкфуртската
галерия за видеоарт и съвременни форми
„Анита Бекерс”.Той е носител на множество
награди за видео в Германия и САЩ.
2- Филмовата програма „Някои
гледат”, курирана от германската художничка
Силвия Гьотц, видеотворец, участник на
предишните издания на „Продукт”.Тя е
поканила 57 творци от 3 континента.
Филмовата програма има 6 модула,които ще се
прожектират в клуб „Лаплая”, на плажа :
China Experience , German Selection , Аmbulart (Latin America), Impakt
Festival (Холандия), Made in Taiwan .
Професионалната публиката ще се срещне със
селекционера на фестивала Impakt в Утрехт Arjon
Dunnewind,а младото варненско сдружение
„ПЕРДЕ”,като партньор на „Продукт” е
селекционер на българската филмова
програма.
3-в галерия Буларт ще бъде създадена
галерия , проект на артистичният тандем
Matthias Biermann и Stephanie Gerner от Германия - Word
gallery.
4 – изложбите в галерия „Артин „ и
център „Бошнаков и Грюндер” проследяват
тенденциите в сървеменното изкуство

Екип на фестивала
Артистичен директор - Милен Кръстев
/gsm 0886656805 /

Координация,визия,комуникация,техника и др. - Ефросина Пенева /gsm 0886442617/,
Петър Костадинов /gsm 0889830600/,, Здравко
Тотинов, Дора Дончева /gsm 0887244882/

----------------


ПРОГРАМА НА ІV МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО „ПРОДУКТ”
ТЕМА : ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ


22 ЮНИ - 2 ЮЛИ 2007

21 ЮНИ / ЧЕТВЪРТЪК/
14.00 КЛУБ КОМИКС ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
22 ЮНИ /ПЕТЪК/
18.00 КЛУБ КОМИКС ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ
23 ЮНИ /СЪБОТА/
17.00 ГАЛЕРИЯ АРТИН
19.00 АРТ ЦЕНТЪР „БОШНАКОВ И ГРЮНДЕР”
24 ЮНИ /НЕДЕЛЯ/
21.30 КЛУБ ЛАПЛАЯ ОТКРИВАНЕ
НА ФИЛМОВАТА ПРОГРАМА „НЯКОИ
ГЛЕДАТ”
25 ЮНИ /ПОНЕДЕЛНИК/
18.00 ГАЛЕРИЯ БУЛАРТ
26 ЮНИ / ВТОРНИК/
13 .00 КЛУБ КОМИКС
ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА СИЛВИЯ ГЬОЦ ,КУРАТОР
НА ФИЛМОВАТА ПРОГРАМА
ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ФИЛМОВИЯ ФЕСТИВАЛ
IMPAКT, ХОЛАНДИЯ
21.30 КЛУБ ЛАПЛАЯ Impakt Festival (Холандия)
29 ЮНИ /ПЕТЪК/
21.30 КЛУБ ЛАПЛАЯ СДРУЖЕНИЕ „ПЕРДЕ”
БЪЛГАРСКИ КИНО МОДУЛ
2 ЮЛИ / ПОНЕДЕЛНИК/
ЗАКРИВАНЕ

14 юни 2007

ОПАК проект на Филип Янев


ОПАК
проект на Филип Янев


Откриване 14 юни, четвъртък, 19:00
15 юни – 29 юни
Галерия ПИСТОЛЕТ
ул.“Васил Кирков”, 29
www.pistolet.cult.bg



“...Всеки предмет чрез зададена
функция отговаря на определена потребност и
нужда. ...

И докато задоволяване на потребност е
нещо мислимо, на желанието не. С
желанието върви илюзията за осигурен
нескончаем интерес. Друг е въпросът къде
свършва желанието и започва потребността или
нуждата.” (виж повече) Филип Янев

***

08 юни 2007

boryana rossa - artist talk in brooklyn museum

http://www.flickr.com/photos/brooklyn_museum/488424118/

artist talk- boryana rossa video [here]

In conjunction with the exhibition Global Feminisms, feminist artists from more than fifty countries discussed or performed their works in the Elizabeth A. Sackler Center for Feminist Art Forum. These artist talks took place during the Center's opening weekend March 23-25, 2007.

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks