Железен орден за съвременно изкуство 2018

Какво

Железен орден за съвременно изкуство 2018

На 1-ви май 2018 година в галерия ONE се връчва за девети път „Железен ордан за съвременно изкуство" на художник и събитие, касаещи друг поглед върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на масмедиите и официално представената култура и изкуство, но с ясен принос към тях.

Мотивацията за избора на артиста за 2018 е преди всичко в търсене на истинността в изкуството, професионализмът и качеството на работа, уникалността в подхода и актуалността му към настоящето като живот.

Социалното и политическото състояние на живеенето е разочароващо, индивидуалните усилия, бунт и протест са доведени до безмислие, безпредметни са. Дискурсивите практики в съвременното ни изкуство са доведени до визуални карикатури, и коментари на политическо коректно поведение. Изкуството е обезсилено. Художникът и единствената смислена неговата реакция е в отказ да участва в изродената ни социална, политическа и културна реалност. Остава природата, оставя я тя да действа вместо него. Същият този художник преди години, прекарвайки през собствената си телесност социалното като лично битие и преживяване, създаваше феномени в съвременното ни изкуство, разпознати  и по световни арт форуми. Днес оцеляването на духа минава през отказ и вътрешна емиграция, напускане изоставяне на изкривеното до уродливост от посредственост, наглост, некадърност, простотия, конформизъм, цинизъм, официално официозно , кичозно културно поле на обществeното ни битие. Солта на живота е вече някъде другаде.

Къде 

ONE Gallery, ул. Ив. Вазов 14, София

Кога

01.05.2018

От 18.00 часа

Архив на връчванията от основаването на ордена в youtube

https://www.youtube.com/playlist?list=PLjmM_A0Vl_BQyGYzCTMWxrDJGhJVpr2Ii

инициатива на „Фондация за съвременно изкуство венцислав занков"

http://foundation.zankov.info/

http://foundation.zankov.info/mobile/

Носители на отличието от основаването му са:

2017

Косьо Минчев

Въплътена страст

В съвременното изкуство в  своята концептуализирана, дискурсивна и технологизирана версия, човешкото присъствие като страст отсъства. Страдащата, търсеща, болезнена  човешка същност ако не е политически коректно опакована, не представлява интерес. Посланията не се занимават с екзистенциалните въпроси на отделния човек дори и ако е художник; дехуманизирано изкуство, в което душата на човека е непотребна. И ако има изкуство, то би трябвало да е въплътено вълнение като същност на човешкото. Трудността на въплъщаването е в откриване на формата му. Талантът е в усета и моженето. Гениалността е пак там.

Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем , форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа и духът които им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал  връща на живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паментикарството...

2016

Сдружение „Изкуство в действие" и неговият основател и двигател през последните 25 години проф. Орлин Дворянов, отговарящи на въпроса дали има практики в нашето съвременно изкуство, заявили се в еуфорията на промяната в началото на 90те, упорито оцеляващи и устояващи на налягането на „експорт-импортното" и „проектното" в изкуството.

2015

Дан Тенев

Като единствен български артист,  работещ в областта на „ленд арт" и концептуално изкуство, надхвърлящ мащабите на локалното и национално мислене и действие.

2014

Росица Гецова и Спартак Дерменджиев

Росица Гецова като автор и организатор на културно пространство – галерия „Аросита", фокусирано върху стойностно представяне на актуално изкуство в неговото многообразие.

Спартак Дерменджиев

• За  „КРАЯТ НА СВЕТА"  „Fin du Monde" 2013
• за инициативата и идейният му проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист", /който по неизвести причини не се реализира, заменен с друг, наложен от спонсора /
• За моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени  в неговите самостоятелни изложби

2013

Иво Димчев. За изключителен световен принос към съвременните пърформативни практики./просто е голям/

2012

Орденът е даден посмъртно на Руен Руенов за неговата критическа, кураторска и организационна дейност, касаещи разбирането и популяризирането на съвременни форми в изкуството, като акцията, пърформанса , хепънинга и инсталацията.

2011 

Д-р Галентин Гатев, който в годините на прехода осъществява мащабни проекти като  „Другият аромат" , „Колоритът задължителен",  Corpus Alienum",  „Скрита триизмерност",  „Вагон за особено внимание" , „В защита на твърдия материал" , „Движение с черна кутия",  „Двигатели с регионално предназначение"  - изложби, артистични дейности и акции, с които  авторът изпробва как да се мисли ролята на изкуството в осъзнаване на съвременните реалности.

2010

Първи  кавалер на ордена става Веселина Сариева, успешно развила проекта за Нощта на галериите и музеите в Пловдив, както и с кураторската си и публична дейност в областта на съвременното изкуство.

носители

http://foundation.zankov.info/mobile/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/

vesselina sarieva - носител железен орден за съвременно изкуство 01.05.2010

ВЕСЕЛИНА САРИЕВА носител на Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ Отличието се присъжда за: - Успешното превръщане на нощта в ден един път годишно, опит датиращ от 2005, превърнат в традиция и известен в Пловдив и страната като „Нощ на музеите и галериите" - Успешното превръщане на десетина квадратни метра застроена площ в територия от голямо културно значение за България, известна с името "Галерия Сариев" - Успешна работа със съвременния художник за представяне на творчеството му като концептуално ангажиран и емблематичен културен факт в страната и извън нея - работа, за коята засега няма други думи, с които да се опише, освен като "кураторска и арт-мениджърска дейност" - Успешно прокарване на действащи съвременни културни практики за обживяване на градската среда и културните пространства с типичен пример – „Улица Отец Паисий" - Адекватно популяризиране на съвременното изкуство и култура чрез: · създаването на градско място за арт-информация и живи случки; място, което да събира, да насочва към света на съвременното изкуство и да дава смисъл и теми; място, популярно в Пловдив и страната с името „ARTNEWSCAFE" – концепция и реализация «Галерия Сариев» · Издаване и разпространение в Пловдив, София и страната на месечен бюлетин на „ARTNEWSCAFE" със селектирана информация за арт-събития в България и по света. - Активно творческо присъствие като визуален артист и поет София 01.05.2010 Фондация за съвременно изкуство ................... ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ /президент/ ventsislav zankov http://zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 E80 board chair http://e-80.info 'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION http://foundation.zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 Post: P.O.BOX 223 1618 Sofia, Bulgaria art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ http://artchannel.bg

BAZA Award

Уважаеми колеги , На 18.06. /четвъртък/ от 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия за втора поредна година ще бъдат изложени творби на млади български автори , номинирани за наградата за съвременно изкуство БАЗА. В деня на откриването ще бъде обявен и победителят в конкурса. Изпращам ви информация за изложбата. Разполагам и със снимки на някои от представените творби. При желание от ваша страна - мога да ви ги изпратя допълнително. Наградата за съвременно изкуство БАЗА Изложба на номинираните художници: Бора Петкова, Георги Георгиев – Jorrras, Викенти Комитски, ХР Стаменов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов 19 Юни 2009 - 5 Юли 2009 откриване 18 юни, четвъртък, 18.00 За втора поредна година Институтът за съвременно изкуство-София ще връчи наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя се вписва в съществуващата от 1990 г. международна мрежа на художници от различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA) и вече е утвърдена като едно от най-престижните отличия. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Наградата е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк, осъществени с помощта на The Foundation for a Civil Society, Ню Йорк. Целта на наградата е да стимулира професионалния старт на художниците, да предостави повече възможности за изява, развитие, образование и разширяване на контактите в собствената страна и в чужбина. Това съответства и с политиката на Софийска градска художествена галерия за поощряване и подкрепа в реализирането на проекти на млади автори и съвременно изкуство. Първото издание на БАЗА с изложбата на номинираните през 2008 г. беше отличено от критиката като едно от най-значителните художествени събития у нас. През тази година предстои и самостоятелна изложба на миналогодишната носителка на наградата – Рада Букова. Изложбата на номинираните е събитие и представлява интерес не само защото е обвързана с излъчване на единствен победител. Според характера на конкурса, с редуцирания брой на номинираните за участие, вече може да се определи една група от водещи млади художници в страната (шестимата номинирани са избрани от 37 кандидатствали). Това оправдава и очакванията на публиката за качеството на изложбата. В представянето на всеки автор са включени създадени специално по този повод произведения или показани в самостоятелни и представителни групови изложби – живопис, рисунки, видео, обекти и инсталации. Членовете на тазгодишното жури: Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев, Кирил Прашков и Венцислав Занков, ще обявят името на наградения за 2009 г. при откриването на изложбата. Поздрави! Петър Димов PR на СГХГ - тел. 987 21 81; 0878 190 324, e-mail: petardimov@sghg.bg Софийска градска художествена галерия ул. Ген Гурко 1 София 1000 (вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг") тел. 02/ 9872181 за посещение: вторник-събота: 10.00 - 19.00 неделя: 11.00 - 18.00 понеделник: почивен ден -- Ако не желаете повече да получавате нашите е-мейли, използвайте този линк За промяна на вашите предпочитания използвайте този линк Изпратете това писмо на ваш приятел използвайте този линк

*Н А Ц И О Н А Л Е Н К О Н К У Р С * ЗА МЛАДИ ХУДОЖНИЦИ, КРИТИЦИ И КУРАТОРИ 2009

МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”



обявява

/ /

*Н А Ц И О Н А Л Е Н К О Н К У Р С *


ЗА МЛАДИ ХУДОЖНИЦИ, КРИТИЦИ И КУРАТОРИ



*П Р А В И Л Н И К*

1. В конкурса могат да участват български художници, критици и
куратори на възраст до 35 години (към 31 декември 2008 г.)
2. Кандидатите трябва да работят в областта на визуалните изкуства
без ограничение в техниката и материала (живопис, скулптура,
графика, инсталация, видео, художествена фотография и др.). Не се
допускат произведения, представени за дипломна защита, както и
работи на приложното изкуство.
3. Всеки кандидат може да представи творби, чиято обща площ не
надвишава 6 линейни метра или 4 квадратни метра.По-големи проекти
се разглеждат от журито предварително.
4. Критиците представят публикувани в медиите текстове върху проблеми
на съвременното изкуство.
5. Кураторите представят документация за реализирани проекти в
рамките на изминалата конкурсна година.
6. 7-9 членно жури от изтъкнати специалисти се назначава от
председателя на Международна фондация "Св.Св.Кирил и Методий" за
преглеждане на предложенията, избор на работи за изложбата и
определяне на наградите.
7. *Награден фонд – 19,000 лева*.
Разпределя се за:

* Голяма награда – 4,000 лева;
* 4 награди по 4,000 лева;
* Награда за критика – 2,500 лева;
* Награда за кураторски проект – 2,500 лева;

Журито си запазва правото да променя броя и стойността на наградите в
рамките на общия награден фонд.

8. Носителите на награди имат право на почетно участие в
извънконкурсната програма.
9. Дата за представяне на работите: *14 и 15 май 2009 г. (четвъртък и
петък) от 9 до 17 ч. в Изложбен комплекс на СБХ*, ул."Шипка" № 6.
По-сложни и големи за инсталиране работи се представят с проект на
11 май 2009 г. (понеделник) при Марта Игнатова в СБХ.
10. Наградите се обявяват и се връчват при откриване на изложба - *22
май 2009 г. (петък) от 18 часа*. Те се придружават от диплом.

/ /

*/Координатор на програмата:
Диана Григорова, /*/
тел.: (02) 9446248/

Награда "Гауденц Б. Руф" за ново българско изкуство 2009

Награда "Гауденц Б. Руф" за ново българско изкуство
Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art

След изданията 2007 и 2008 конкурсът за наградата "Гауденц Б. Руф" ще се
проведе за трети път през 2009 година. Наградата има за цел да подкрепя
и популяризира художествените търсения във визуалното изкуство на
България и да изведе във фокус творчеството на младото поколение.

Наградата се присъжда в две категории - за млади творци на стойност
2,500 евро и за утвърдени творци на стойност 4,500 евро.

Кандидатстващите проекти се оценяват от жури в два кръга: след обсъждане
на приетите портфолиа се избират участниците във втория кръг. Те
получават покана да представят свои произведения в каталога и есенната
изложба в София. На откриването на изложбата журито обявява носителите
на наградата в двете категории.

Членове на журито за 2009 година са Лъчезар Бояджиев, София, България;
Лоран Хеги, Сент-Етиен, Франция; Весела Ножарова, София, България; Елена
Панайотова, София, България; Дарко Сенекович, Цюрих, Швейцария и Гауденц
Б. Руф, Берн, Швейцария.

Още информация за условията за участие, журито и процедурата по избора,
за изискванията към портофолиото и адреса, на който да бъде изпратено,
както и за сроковете на тазгодишния конкурс ще намерите на нашата
уебстраница:
www.ruf-award.org <http://www.ruf-award.org>

Краен срок за предаване на портфолиа: 8 май 2009 година.

„Тя лъже” Наградата „Гоя” (ХХIII издание) за късометражен игрален филм

Наградата „Гоя” (ХХIII издание) в категория късометражен игрален филм получи лентата „Тя лъже” (Miente)http://www.produccionesliquidas.com/miente/Seccion.asp?Id=11
на режисьорката Изабел Де Окампо.

Продукцията в по-голямата си част се реализира в София от следния екип, който бих искал да поздравя за работата и всеотдайността без излишен професионализъм:

Актьорите:
Даниела Тенева (театрална школа „Камбана”)
Мая Петрова
Юлияна Сайска
Николай Чилов
Явор и Миро

Както и екипа:

Десислава Христова – превод
Първи асистент режисьор – Боримир Илков – Боно
Втори асистент режисьор – Добромир Христосков
Директор продукция – Йово Панчев
Асистент продукция – Силвия Христова, Десислава Христова
Оператор – Алваро Гутиерес
Фокус – Карлос Терон
Първи асистент оператор – Пламен Желязков – Фламбе
Звук – Краси Сапунджиев
Художник – Йово Панчев
Декор – Янко Велков – Янеца, Александър Предов
Костюми – Арма Стоянова
Фотограф на продукцията – Чавдар Цочев

Филмът е един от най-успешните късометражни продукции от Испания в последните няколко години. Списък с наградите и номинациите му от различни фестивали (над 15 на брой) можете да видите тук:
http://www.produccionesliquidas.com/miente/Seccion.asp?Idioma=INGLES&Id=17





Yovo Panchev

studio dauhaus
http://studiodauhaus.blogspot.com

„Тя лъже” (Miente) -Номинация за испанската кино наградата „Гоя”

Номинация за испанската кино наградата „Гоя” (ХХIII издание) в категория късометражен игрален филм има лентата „Тя лъже” (Miente) http://www.produccionesliquidas.com/miente/Seccion.asp?Id=11 на режисьорката
Изабел Де Окампо.

Продукцията в по-голямата си част се реализира в София от следния екип, който бих искал да поздравя за работата и всеотдайността без излишен професионализъм:

Актьорите:
Даниела Тенева (театрална школа „Камбана”)
Мая Петрова
Юлияна Сайска
Николай Чилов
Явор и Миро

Както и екипа:

Десислава Христова – превод
Първи асистент режисьор – Боримир Илков – Боно
Втори асистент режисьор – Добромир Христосков
Директор продукция – Йово Панчев
Асистент продукция – Силвия Христова, Десислава Христова
Оператор – Алваро Гутиерес
Фокус – Карлос Терон
Първи асистент оператор – Пламен Желязков – Фламбе
Звук – Краси Сапунджиев
Художник – Йово Панчев
Декор – Янко Велков – Янеца, Александър Предов
Костюми – Арма Стоянова
Фотограф на продукцията – Чавдар Цочев

Филмът е един от най-успешните късометражни продукции от Испания в последните няколко години. Списък с наградите и номинациите му от различни фестивали (над 15 на брой) можете да видите тук:
http://www.produccionesliquidas.com/miente/Seccion.asp?Idioma=INGLES&Id=17




Yovo Panchev

studio dauhaus
http://studiodauhaus.blogspot.com

Хюмартс - Конкурс за Съвременна Хореография

Екипът на Фондация Хюмартс има удовоствието да обяви третото издание на Националния Конкурс за Съвременна Хореография . Третото издание на конкурса ще се проведе отново в сътрудничество с Център за Култура и дебат- Червената Къща- София.
Конкурсът е отворен за студенти, професионалисти и ентусиасти над 18г.
Първа награда- 1000 лева
Втора награда- 600 лева
Награда на публиката- 400 лева.
Фондация Хюмартс ще продуцира нов спектакъл на носителя на Първа Награда.
Срок за подаване на апликациите 1-10 февруари 2009г.
Обявяване на 10те номинирани- 15 февруари 2009г.
Провеждане на конкурса - 27 февруари 2009г в Червената Къща - София
Ако имате желание да участвате, моля изпратете видео от хореографията си, не по- дълго от 15 мин. във формат DVD, mini DV, video CD или youtube video на адреса на Червената Къща : Центърът за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов" ул. " Любен Каравелов" 15, София 1142. T/F: + 359 2 988 81 88 e-mail: info@redhouse- sofia.org


Ако имате въпроси или искате да получите формуляр за кандидатстване , моля пишете на имейл адреса на
фондация Хюмартс: humarts@gmail. com
Успех на всички!
Иво Димчев
(ръководител на проекта)
Фондация Хюмартс

Конкурса се осъществява с финансовата подкрепа на фонд "Дебюти" и фондация Етюд.

ventsislav zankov horror vacui award 2008

bulgarian /english/deutsch

Хайми Фенихел/Haimi Fenichel 1972, Israel „Horror Vacui”/„страх от празното“ 2008 Голямата награда „Венцислав Занков” 2008, финансирана по проекта „Всичко за мъжа” 1000 евро „Horror Vacui” Тайната на пълното отсъствие и страхът от празното Привидно нищо необичайно - банално и скучно – на една стена са наредени прецизно и рационално всякакви пособия. Погледът се плъзга по редовете. Неволно започваме да гадаем кое за какво служи. Става ни любопитно, питаме се кой е собственикът им и какво е правил с тях, какви са резултатите, има ли намерения; какви... Натъкваме се на пъзел от намерения – тихи, но ясно заявени във функциите и възможностите на присъстващите инструменти. Иска ни се да си ги представим в действие. Да разгадаем тяхното предназначение, опитваме се да си изградим /психологически/ портрет на собственика на вещите. Не е жена. Мъж е. Заглавието ни насочва – със страх от празнотата. ”Страх от празнотата” може да е метафора. Разбираме, че това изображение на тази стена може да е специфичен автопортрет. Автопортрет като натюрморт. Натюрморт на грижливо подредените инструменти на един мъж. Има занаят. Всеки инструмент показва специфична роля, воля и подход към реалността /природата/ и нейното очовечаване. Грижата за инструмента, неговото поддържане в готовност е чисто мъжко занимание, съдържащо намерението за проникване, проучване, измерване, възприемане, обработка, култивиране и подчиняване на материята. Намерение? Нямаме никакво указание как да поместим тези безупречно подредени инструменти и пособия във времето - в началото на желанието за действие или след края на реализацията - те са подредени извън времето/разказа - в паузата и депресията, отворени в разстоянието между вече свършеното и още незапочнатото – присъстват, пропаднали във вакуума след края и преди началото. В перфекционизма на желанието за свръхпорядък и свръхконтрол в безупречно подредената реалност прозира хаосът: в спряното време едно шише се е катурнало „случайно”, нарушавайки го. Течността застива, изтичайки, с изтичането на времето. Какво следва като изтече времето? Там попада тихият живот на натюрморта - в собственото време на смъртта. Там е меланхолията–депресия: в безкрайно продължаващия миг на изгубения, пропадналия в празното след края и преди началото, човешки смисъл. Мъжът се е оттеглил, оставил подредени своите инструменти-предмети на самите тях - в празнотата след края и преди началото на осмислящото ги действие. В своето отсъствие, той единствено може да документира това оставяне. В това документиране той може и полага себе си. И запечатва това полагане със собственото си /тайно/ отражение. Той е там. Там някъде - по рафтовете, в едно „случайно” сложено огледало се вижда отражение на лице, неговото лице, лицето на художника, който присъства в стаята; той е тук и ни го подсказва тихо със своето отражение сред своите инструменти, че вече гледаме през неговите очи. Можем ли? По забодени над бюрото изрезки от вестници и рисунки гадаем за странностите на това лице - ренесансов изследователски интерес към анормалното телесно и универсалното човешко? Дали „Страхът от Празното” болезнено се проявява в хипертрофиран интерес към чистото присъствие като формообразуване - хипертрофирани човешки фигури – сътворено свръхприсъствие в свръхтегло. Бележките с текстове не ни помагат - пише на иврит? Труден код... Пак там, на една малка снимка се вижда същата тази стена в началото, преди началото, празна и гола; безпорядък на пода. Снимката, закачена като част от порядъка, свидетелства за началото на изграждането на свят, мъжки свят, светът на намеренията и депресиите, чекмеджетата и инструментите; порядъка на номинирането на нещата, белязани с думи и воля за действие. Празно няма. Това е натюрморт на един мъжки свят, който ни подсказва, че за да разберем деликатността в присъствието на „мъжът днес” ни трябва внимателно вглеждане и нов код за разбиване на привидно баналното. „Horror Vacui” ни дава възможен такъв... с който отсъстващата фигура на мъжа можем да открием със страшна сила в празнотата на процепа, отворен в безвремието след края и преди което и да е начало, стига да можем да преодолеем в тази среща страха от празното. Ventsislav Zankov Sofia 2008

Haimi Fenichel 1972, Israel “Horror Vacui” /Vacuum Horror/ , 2008

‘Ventsislav Zankov’ Grand Jury Award, 2008 ‘All About Him’

„Horror Vacui”

Vacuum Horror & the Crypt of Total Absence

It’s seems ordinary and dull: there’s nothing UnUsUaL about the shelved wall, where all sorts of gadgets and widgets have been neatly arranged. Running my eyes over them, I unwittingly start guessing about their use. The next moment I am getting curious and want to know about their owner, and how he puts them to use, I want to hear about the results, and then about his intensions…

I am, in fact, facing a puzzle of intentions already: somewhat silent, yet pronounced in the functions and the capabilities of the tools, covering the wall. I want to see them in action. I am already trying to figure out their purpose, trying in fact to make up the owner’s psychological profile. It can’t be a woman. It’s definitely him, a man. The leads start right there, with the heading itself: ‘Vacuum Horror’. It could be a metaphor. The picture of the shelved wall, covered with gadgets all-over, may well be a self-portrait in its own right. The way a still life may selfportrays the artist.

It’s a still life of the meticulously arranged tools of a man. There is a true craft to it. Each tool suggests a specific role, resolve and a particular approach to reality /nature/ in an effort to make it human. Taking care of tools and tool maintenance belong to man power: they are marked by the intent to invade, to explore, to measure and to perceive, to process, to cultivate and master the world around. The intent to…? I don’t have a single clue how to provide a timeline for these tools, impeccably arranged on the shelved wall. Should I place the intent at the start of it, with the desire for action, or should I save it for the end, at the mission-complete point? The tools seem to hang still, in a timeless order - inside a limbo and a depression which crack-opens between what has already been done and what has not yet started – giving away to the vacuum in-between the end and the beginning. The perfectionist desire for excessive order and total control over the impeccably arranged reality can not hide the face of chaos: in a moment, frozen in time, a bottle got knocked down as if by chance, stirring time into motion. Running slowly out of the bottle, in rhythm to the time running out again, the thick liquid comes to a standstill. What happens next when time’s run out? It’s the still life, silent and still amid timelessness where death belongs. It’s the life of melancholia-depression: the everlasting moment when meaning got lost, slipping in the crack-after-end-and-before-the-beginning.

This man seems to have withdrawn: leaving his tools, his items that is, behind, in the void after the end of and before the beginning of the action which only can bring them back to life and meaning. Being absent, he still is the only person who could map out the leaving-behind. This is his way to reclaim his presence and seal it with is own cryptic reflection. He is in there: there is a mirror ‘casually’ placed on a shelf somewhere and a reflection of a man’s face can be seen in it. This is his face: it’s the face of an artist, present in the room, and suggesting to us that it is through his eyes that we see the world already. Are we with him? A few paper clippings and drawings pinned up above his desk can help us guess about the funny features of this suspect: is this the Renaissance insatiable urge to grasp the universal inside the abnormality of the flesh? Or it is rather the vacuum terror painfully manifested by overgrown interest in pure presence perceived as shaping – overgrown human figures. The few hand-written in Hebrew notes will be of little help here: Hebrew is a code, hard to crack…Still there, a small photo has captured this same wall in the beginning, empty and naked, with the untidy, messy floor, before the beginning of it all. Pinned up on the wall, as part of the elaborate subsequent arrangement, this photo witnesses the beginnings of a world, it’s a man’s world. It’s the world of intent and depressions, of drawers and tools, it’s the controlled effort to set priorities, and to translate them into words and actions. This is the still life of a man’s world, suggesting that we need to look closely into what is seemingly trite and find the key to it, in order to grasp the elusive presence of men today. ‘Horror Vacui’ may well be the key that we need…should we brave to get over the vacuum horror and find the missing figure of man in the grisly power of the timeless void, crack-opened between what has already been done and what has not yet started.

Haimi Fenichel 1972, Israel „Horror Vacui“ /Die Angst vor der Leere/ , 2008 Der große „Venzislav Zankov - Preis“ aus dem Projekt „Alles über den Mann“ für 2008 "Horror Vacui” Das Geheimnis der totalen Abwesenheit und die Angst vor der Leere Auf dem ersten Blick nichts Ungewöhnliches, ein banales und langweiliges Bild – an einer Wand sind akkurat und griffbereit diverse Utensilien geordnet. Der Blick streift durch die Regale. Ungewollt fangen wir an zu raten, was wofür dienen soll. Allmählich wird unsere Neugierde erweckt und wir fragen uns, wer deren Besitzer sein mag, was er mit ihnen gemacht haben könnte, wie die Ergebnisse sind, was für Absichten er wohl hat... So stoßen wir langsam auf ein Puzzle von Intentionen, dezent leise, aber gleichzeitig klar ausgedrückt in den Funktionen und Potenzen der vorhandenen Gegenstände. Wir neigen dazu, uns diese in Aktion vorzustellen. Wir wollen ihre Bestimmung erraten. Wir versuchen, uns ein Psychogramm des Besitzers dieser Gegenstände zu machen. Es ist keine Frau. Eindeutig ist das ein Mann. Der Titel gibt uns eine Richtung – „Die Angst vor der Leere“ kann eine Metapher sein. Wir begreifen, dass diesedieser einen Wand ein eigenartiges Selbstportrait sein könnte. Ein Selbstbildnis als ein Stillleben. Ein Stillleben akkurat geordneter Werkzeuge eines Mannes. Dahinter steckt ein Beruf, ein Handwerk. Jedes Werkzeug weist auf eine genaue Bestimmung hin, auf seinen Willen und seine Herangehensweise an die Realität, an die Natur und ihre Vermenschlichung. Abbildung Die Pflege des Instruments und seine Haltung in steter Griffbereitschaft ist eine vorrangig männliche Beschäftigung, die auf die Intentionen des Mannes hindeutet, in die Dinge eindringen zu wollen, sie zu erkunden, zu bemessen, zu begreifen, zu bearbeiten, zu kultivieren, um auf diese Weise die Realität zu bezwingen. Mit welcher Absicht? Es fehlen gänzlich Hinweise dafür, wie wir diese makellos geordneten Gegenstände in der Zeit einordnen sollten – am Anfang des Dranges nach Taten oder nach dem Ende deren Vollendung. Sie sind außerhalb der Zeit eingeordnet worden – in der Pause und in der Depression, sie lenken den Blick auf die Zeit zwischen dem schon Vollbrachten und dem noch nicht Begonnenen, sie sind präsent, indem sie in das Vakuum nach dem Ende und vor dem Anfang geraten sind. In der Perfektion, in dem Drang nach der totalen Ordnung und der Überkontrolle macht sich in der makellos geordneten Wirklichkeit versteckt der Chaos bemerkbar: ein Fläschchen ist „zufällig“ umgekippt, die stehen gebliebene Zeit beeinträchtigend. Die Flüssigkeit fließt aus mit der fließenden Zeit und erstarrt. Was geschieht, nachdem die Zeit abgelaufen ist? Dorthin führt das ruhige Dasein des Stilllebens, in die des Todes eigene Zeit; in die Melancholie, die Depression, in den ewig dauernden Augenblick des verlorenen, in die Leere nach dem Ende und vor dem Beginn abgestürzten menschlichen Sinns. Der Mann hat sich zurückgezogen, indem er seine akkurat geordneten Utensilien ihnen selbst überlassen hat – in der entstandenen Leere nach dem Ende und vor dem Beginn der ihnen sinngebenden Tat. Er selbst kann durch seine Abwesenheit dieses Stehen lassen dokumentieren. Es gelingt ihm, dieser Dokumentation sein eigenes Ich zugrunde zu legen, was er mit der versteckten „geheimen“ Selbstabbildung besiegelt. Irgendwo dort zwischen den Regalen in einen zufällig hingestellten Spiegel sehen wir ein menschliches Gesicht, das des Künstlers, der in diesem Zimmer doch anwesend ist. Er ist hier und zeigt uns dezent durch sein Spiegelbild inmitten seiner Werkzeuge, dass wir bereits mit seinen Augen alles betrachten. Können wir das eigentlich? An den über dem Schreibtisch befestigten Zeitungsausschnitten und Zeichnungen versuchen wir, die Eigenarten dieser Person zu ergründen – vielleicht das Bestehen eines forschenden Interesses wie bei einem Renaissancekünstlers an dem anormal Körperlichen und an dem universell Menschlichen. Ob sich „die Angst vor der Leere“ möglicherweise schmerzhaft in dem hypertrophierten Interesse an der reinen Präsenz als Formbildung, an hypertrophierten menschlichen Körpern, an der erschaffenen Überpräsenz im Überdimensionalen äußert. Die Zettel an der Pinwand können uns nicht weiter helfen, denn die Texte sind auf Hebräisch geschrieben. Ein schwieriger Code.... Wiederum dort auf einem kleinen Bild sieht man dieselbe Wand am Anfang oder vor dem Anfang, nackt und leer, Unordnung herrscht auf dem Boden. Das als Bestandteil der Ordnung aufgehängte Bild zeugt von dem Beginn des Aufbaus einer Welt, einer männlichen Welt der Absichten und Depressionen, der Schubläden und Werkzeuge, der durch die Worte und den Willen zur Tat gekennzeichneten Ordnung und Nominierung der Dinge. Es gibt keinen Leerraum. Dieses Stillleben einer Männerwelt gibt uns zu verstehen, dass wir, um das sensible Erscheinungsbildes des „Mannes von heute“ nachvollziehen zu können, eine aufmerksame und feinfühlige Betrachtungsweise und einen neuen Schlüssel bräuchten, um das scheinbar Banale zu durchbrechen. „Horror Vacui“ ist ein möglicher Schlüssel, mit dem wir die abwesende Figur des Mannes durch den Spalt, der sich nach dem Ende und vor jeglichem Beginn aufklaffenden zeitlosen Leere entdecken können, vorausgesetzt, wir sind bei dieser Begegnung in der Lage, unsere Angst vor der Leere zu überwinden. Ventsislav Zankov