contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

28 ноември 2008

call EUROPEAN MEDIA ART FESTIVAL OSNABRUECK

EUROPEAN MEDIA ART FESTIVAL OSNABRUECK
22 - 26 April 2009
22 April - 04 October 2009

www.emaf.de

// CALL FOR ENTRIES

// INFOS AND APPLICATION DOCUMENTS FOR YOUR PROJECT CAN BE FOUND AT WWW.EMAF.DE Due to our new online application system we are able to extend the deadline to January 5th 2009.

The EMAF is one of the most influential forums of international Media Art. As an international meeting point for artists, curators, lenders, gallery owners and an audience of specialists, the festival has had a profound impact on the topic and aesthetics of Media Art for more than two decades. The festival offers its visitors a current overview of new experimental films, installations, performances, digital formats and hybrid forms, ranging from personal and political subjects to formal experiments and
provocative statements. In 2009, the festival will explore the areas of long-term archival storage and the public options for use of Media Art. The exhibition entitled Image Battles refers to the connection between technological progress and the transformation of the images of war using current Media Art and historical exhibits.

Cinema
We include experimental short and feature films, music videos, new forms of narration and documentation as well as specials and retrospectives. At the festival an international jury will present the »EMAF Award« for trend-setting work in Media Art and the »Dialog Award« of the German Ministry of Foreign Affairs for the promotion of intercultural exchange. Furthermore, the jury of the German Federal Association of Film Journalists will award the prize for the best German experimental film.

Exhibition
In collaboration with the Kunsthalle Dominikanerkirche (Art Hall/Dominican Church), the Erich Maria Remarque Peace Centre and the Museum Industriekultur (Museum for Industrial Heritage), the EMAF will present the exhibition »Image Battles ? 2000 years of news from the war« from 22 April to 4 October 2009. You are warmly invited to submit installations or media-sculptural works related to the theme of the exhibition.

Expanded Media
Artistic projects of digital media, performances, music and sound projects, as well as the latest concepts from expanded media.

International Student Forum
This forum acts as a meeting point and market where trends and training concepts from the media universities, academies of art and design colleges of Europe are presented.


Congress
The pilot project mediaartbase.de, funded by the German Federal Cultura Foundation and Cultural Foundation of the German States, is in the process of developing a digital platform which can be used by institutions, universities and schools for research purposes. The project focuses on the question: »What is the significance of media archives for the public (art) sphere, in particular against the backdrop of the new digital distribution channels?« Furthermore, artistic positions from the various fields of
the festival will be discussed.

Concept and directors board: Hermann Noering, Alfred Rotert, Ralf Sausmikat

// SPONSORS
nordmedia - Die Mediengesellschaft Niedersachsen/Bremen mbH Stadt Osnabrueck Auswaertiges Amt, Berlin Bundesministerium für Bildung und Forschung, Berlin EU Commission - MEDIA Programme as well as donations from further sponsors.

Contact/Address/Postal:

European Media Art Festival
Lohstrasse 45 a,
D-49074 Osnabrueck

phone +49 (0) 5 41 - 2 16 58
fax   +49 (0) 5 41 - 2 83 27
mail: info(at)emaf.de
www.emaf.de


All About Him - project 2008 http://a-a-h.info

ventsislav zankov
E80 board chair http://e-80.info
mobile: +359 887 51 97 94
http://zankov.net

art and bulgaria
http://art-bg.blogspot.com/

39grama news
online:
http://39grama.blogspot.com/

39grama newspaper
http://39grama.info

25 ноември 2008

Ч.Р.Д. МАМО

Ч.Р.Д.
МАМО

изложба живопис на Ива Яранова

26.11.2008 - 20.12.2008

Вернисаж: 26 ноември (сряда) – 18.00 – 20.00 часа

Галерия "Агрион" представя най-новите творби на Ива Яранова. През последните години художничката участва редовно в общи изложби на съвременно българско изкуство, но да се види нейна самостоятелна изложба е рядкост. След изложбата в галерия “Крида арт” през 2002 г. това е втората поред самостоятелна проява на авторката.

Творбите на Ива Яранова са отражение на живота и работата й и точно тази комбинация увлича зрителя. При нея въображаеми събития се преплитат с реални, пречупени през емоцията на художничката. Личната митология на авторката се пренася върху платната й, превръщайки картините й в неспокоен, изпълнен с предизвикателства процес. За творбите си самата авторка споделя: “не искам да бъдат просто картини. Желая като ги погледнеш, да ги усетиш, да влезеш в тях и пак да се върнеш”.

Ива Яранова завършва Частна художествена академия “Жул Паскин”, София през 1996 г.

През 2005 г. специализира в “Арт резидент”, Швандорф, Германия.

От 1996 до 2008 г. участва в колективни изложби – изложба на дипломници от “Жул Паскин”, галерия “Шипка 6 “, София 1996, изложба в галерия “Арт 36”, София 1999, “Съзвучия и дисонанси”, ХГ Варна в рамките на фестивала “Август в изкуството”, 15 картини към филма “Другият наш по-добър живот” (режисьор Румяна Петкова, 2002), проект “Nigredo в кутии & образ, текст, музика” в Централна баня и Централен софийски затвор (2003), изложбите “Социална/поетична реалност”, галерия “Шипка 6” (2004), “Дарения 2001-2004”, Софийска градска художествена галерия (2004) и “Пейзаж”, галерия “Шипка 6” (2004) “Лични митологии”, галерия “Шипка 6” (2005), изложба “Съвременно българско изкуство “ в Арена Вестфосен, Норвегия.

През 2002 г. е самостоятелната й изложба в галерия “Крида арт”, София

За повече информация: Надежда Джакова 0888 55 90 40, agriongallery@gmail.com, www.agriongallery.com

галерия "Агрион", ул. "Искър" 16 А (вход от ул. "Будапеща"), София

20 ноември 2008

Auditorium Parco della Musica, Largo Luciano Berio 3 - 00196 Roma

На 21 ноември /петък/ от 18.30 часа в Софийската градска художествена галерия ще бъде представен проект, първи етап от изпълнение и каталог на изложба, посветена на Николай Дюлгеров, която бе открита на 7 ноември в Рим - Auditorium Parco della Musica, Largo Luciano Berio 3 - 00196 Roma

Каталога ще бъде представен от Ирина Генова, куратор на изложбата и автор на каталога, заедно с Джорджо Ди Дженова , и Надежда Олег Ляхова, автор на фотографиите и дизайна на каталога

Изпращам ви информация за събитието

Куратор Ирина Генова
Автори на каталога Джорджо Ди Дженова / Giorgio Di Genova, Ирина Генова
Фотография и дизайн на изложбата и каталога Надежда Олег Ляхова


Comunicato Stampa
NICOLAY DIULGHEROFF / НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ
L’Identità Artistica Multiforme / Множествената художествена идентичност
• проект и изпълнение • представяне на каталога •

Софийска градска художествена галерия•ул. Ген. Гурко 1•т. 9872181
Sofia City Art Gallery•1, Gen. Gurko Str.•t. 9872181•www.sghg.bg
► 21 ноември (петък), 2008 г., 18.30 часа

На 7 ноември 2008 година в Рим бе открита изложба, посветена на Николай Дюлгеров (20 декември 1901, Кюстендил - 9 юни 1982, Торино).
7 ноември – 6 декември 2008; откриване - петък, 7 ноември 2008, 19.30
Auditorium Parco della Musica, Largo Luciano Berio 3 - 00196 Roma
Info: 063312704

Куратор Ирина Генова
Автори на каталога Джорджо Ди Дженова / Giorgio Di Genova, Ирина Генова
Фотография и дизайн на изложбата и каталога Надежда Олег Ляхова
Координатор Ели Добрева
Превод Валентина Иванова–италиански език; Албена Витанова – английски език

Изложбата е организирана от Министерството на културата и Министерството на външните работи на Република България
Комуникационна стратегия на Република България за Европейския съюз

С участието на: Галерия Narciso, Торино; Galleria d’Arte Moderna e Contemporanea; GAM, Торино; Частна колекция на фамилия Дюлгерови;
Fabbrica, casa, museo Giuseppe Mazzotti, Албисола;
Casa Mazzotti – Ceramiche Mazzotti,Албисола;
Централната библиотека по архитектура на Политехниката в Торино
Нов български университет, София

Николай / Никола Дюлгеров е живописец, дизайнер и архитект Първоначално учи в Kunstgewerbeschule във Виена (1920), Neue Schule fur Kunst: der Weg в Дрезден (1922), Bauhaus във Weimar (1923), където общува с Johannes Itten. Участва в изложби във Виена (1920 и 1921), Дрезден (1922 – самостоятелна изложба и 1923 – групова изложба), Берлин (1922), София (1924 – самостоятелна изложба).
През 1926 година се установява в Торино, Италия, където завършва Висшето училище за архитектура / Scuola Superiore di Architettura dell'Accademia Albertina(1932) и става част от групата на футуристите. С футуристката група Дюлгеров излага от 1928 година в: Biennale di Venezia (до 1936), изложби в Милано, Торино, Рим, Флоренция, Генуа, Париж (1931, 1932), Москва (1933), Атина (1933), Хамбург (1934), Берлин (1934), Ница (1934), Лион (1935), Истанбул (1935) и др.
Кариерата му на архитект и дизайнер започва с участия в изложби на футуристката и рационалистката архитектура в Италия (1928, 1931, 1932), с проекта и реализацията на Casa Mazzotti в Албисола, близо до Генуа (1934). Сред футуристките му реализации е вътрешното обзавеждане с алуминиеви плоскости на ресторанта Santopalato (Свещеният добър вкус) в Торино (1931).

Изложбата
Изложбата, замислена в България, е представена за първи път в Италия.
Тя е предвидена за улицата, за обитателите и туристите в големия град и подхожда за Дюлгеров, който влага своя талант в създаването на пространства на ежедневието.
Първото представяне на изложбата, посветена на Дюлгеров, е на открито, но не в улична среда. В Рим изложбата намери своето място на Аудиториума / Auditorium Parco della Musica при Националната музикална академията “Санта Чечилия”, проектиран от Ренцо Пиано през 1999. Творчеството на Дюлгеров е в различна от замисъла, но подходяща среда, която, наред с музикалните професионалисти и аматьори, се посещава и от любителите на съвременна архитектура.
Този начин на представяне позволява да бъдат изложени един до друг образи, които би било трудно да съпоставим като предмети.
Цялостната конструкция напомня “въртележка” с три конвексно- конкавни “ребра” и предоставя пространства, които не са напълно обособени, а плавно преминават едно в друго и ни водят в нескончаемо движение. Динамичният профил на конструкцията, планът, напомнящ далечно самолетни витла, държат връзка с футурстичните художествени пристрастия на Дюлгеров.





Поздрави!

Петър Димов PR на СГХГ - тел. 987 21 81; 0878 190 324,
e-mail: petardimov@sghg.bg

18 ноември 2008

It's all yours - performance about Democracy by IVO DIMCHEV

It's all yours - performance about Democracy

17 ноември 2008

CESTA's 13th Arts Festival of International

 

Please feel free to forward this to those who may be interested.

graphic
CESTA's 13th Arts Festival of International, Interdisciplinary Collaborations
August 2009



Hidden and naked. Protected and endangered. Forgotten and targeted. The duality of undercovered is inescapable - the concealed to the unveiled, the censored to the recognized. The current unprecedented access to information encourages discovery, yet we attack the conspicuous.  We guard our histories, and suffer as the ignored. We pursue knowledge to achieve progress, yet illumination creates shadows, and definition creates margins. When do we seek protection through visibility and when through anonymity? In our quest for recognition and representation, what do we discard or overlook, and why?

For UNDERCOVERED, CESTA invites artists in all disciplines to collaborate in creating works implicating this duality through their choices of artistic content, process, or discipline.


CESTA's festival themes and parameters of cross-national interdisciplinary collaborations represent the center's commitment to improving communication through creative expression. We base our selection of artists on a review of applications resulting from our annual open call. Applicants request CESTA to connect them with one or more collaboration partners or apply as a pre-formed collaboration group .

For UNDERCOVERED all final festival collaboration groups must be:
1) Cross-national: more than one nationality
2) Interdisciplinary: more than one artistic medium
3) Collaborative: conceptualizing and creating interdependent artistic work
AND must contain work created exclusively for UNDERCOVERED.


Festival Application Deadline: December 19, 2008 (postmarked)


For application guidelines and forms,
click here .



UNDERCOVERED festival schedule
On-site collaborations in progress:
August 1-26
Presentations of participants' past work:
August 13-18
Seminars, workshops and
educational programs on the festival theme:

August 13-18
Final presentations of the collaboration groups:
August 28-30
Daily reviews of the presentations:
August 29-31
Festival closing forum:
August 31


For other information, please visit our FAQs page  or contact us at:

--
CESTA
Novakova 387, Tabor 39001, Czech Republic
tel: +420-381-258-004

All About Him - project 2008 http://a-a-h.info

ventsislav zankov
E80 board chair http://e-80.info
mobile: +359 887 51 97 94
http://zankov.net

art and bulgaria
http://art-bg.blogspot.com/

39grama news
online:
http://39grama.blogspot.com/

39grama newspaper
http://39grama.info

Стефан Симов Monza - Milano Рисунки, проекти и фотографии

Галерия "Арт Алея"представя:
Стефан Симов
"Monza - Milano
installations"
Рисунки, проекти и фотографии -
документ на реализираните инсталации.

19.11. – 06.12.2008г.

Изложбата ще бъде открита на 19.11. в 18 часа.
Очакваме ви!
"Арт Алея"
София
ул."У.Гладстон" 51а
телефони за връзка:0898545776
02 986 7363

13 ноември 2008

ИЗВИНЕТЕ -14 ноември – 10 декември 2008

Text in English below

ИЗВИНЕТЕ
Станимир Генов
14 ноември – 10 декември 2008
откриване – 14 ноември, петък, 19 ч.
ПИСТОЛЕТ
ул. Рилски Езера 16
www.pistolet.cult.bg

Пространствената инсталация на Станимир Генов "ИЗВИНЕТЕ" създава абстрактна и минималистична среда, която предизвиква у попадналия в нея зрител състоянието на „ИЗВИНЯВАЩИЯ СЕ ЧОВЕК" – състояние, превърнало се в нов природен белег, дотолкова типичен, че не се разпознава. "Извиняващият се човек" надгражда "разумния човек" в неговия цивилизационен път. Един вид.
„Извиняващият се човек" има тик, с който риагира на всеки шум.

Работата на Станимир Генов вижда състоянието на „извиняващия се човек" като патология, чиято проява може да е кротка или агресивна (депресия). „Извиняващият се човек" внимателно се движи между останалите тела в опит да не влиза в контакт с тях. В случай на досег ...
ако не може да отвори уста, за да каже „извинете", значи пролива сълза в отчуждения си вътрешния свят и/или протяга крак за ритник.

Леда Екимова
(самият автор няма какво да каже)

Изложбата се осъществява с подкрепата на ДАУХАУС.
Повече за Станимир Генов на www.pistolet.cult.bg


***
ENGLISH

EXCUSE ME
Stanimir Genov
Nov 14 – Dec 10, 2008
Opening – Nov 14, 19h
PISTOLET Gallery
16 Rilsky Ezera Str, Sofia
www.pistolet.cult.bg

Stanimir Genov's installation "Excuse me" creates an abstract and minimalistic environment that evokes in the viewer present in it the state of the "self excusing man" – a state that has become a nature, so typical that it's hard to be recognized. The "self excusing man" upgrades of the "wise man" (Homo sapiens) in his civilization route. In a way. The "self excusing man" has a tic as a reaction to every noise.

Stanimir Genov's work views the state of the "self excusing man" as a pathology which manifests as a subtle or aggressive (depression). The "self excusing man" carefully moves between the other bodies trying not to contact them. In case of touching… if he can't open his mouth to say "Excuse me", means that he drops a tear into his alienated internal world and/or stretches his leg for a kick.

Leda Ekimova
(the author himself doesn't have anything to say)

The exhibition is supported by Studio DAUHAUS.
More about Stanimir Genov at www.pistolet.cult.bg

06 ноември 2008

поздрав за 10 ноември - свалянето на тодор живков видеоархив

за манията по теми като памет, паметници, социализъм и прочее, поздрав за празника на демокрацията 10 ноември със свалянето на тодор живков от власт /10 ноември 1989 видео/ + видеоархив на събрани /лични/ неща от социализЪма /file-ovete sa real media format/rm/otpredi 10 godini/



































05 ноември 2008

ДЕМОКРАЦИЯТА ГОВОРИ – KONSTHALL C В СОФИЯ

ДЕМОКРАЦИЯТА
ГОВОРИ – KONSTHALL C В СОФИЯ
Пер
Хаселберг и Анна Айнеборг
куратор
Анна Ливион Ингварсон

07.11. –
07.12.2008 г.
Откриване:
07.11., 18:30 ч.
Пресконференция:
07.11., 13:00 ч.

Изложбата
на шведската организация Konsthall C е първата гостуваща изложба в рамките на
платформата за съвременно изкуство и млади автори “Място за срещи”, която от
2007 година се провежда в галерия “Васка Емануилова”. В нея са включени работи
на Пер Хаселберг (основател на Konsthall C в Стокхолм) и Анна Айнеборг, които
адресират проблемите на съвременната демокрация, човешките права, публичното
пространство и ролята на художника като активен комуникатор в обществените и
социалните процеси.
Събитието
включва инициативата „Отворено пространство / демократични граждани” на Пер
Хаселберг, в рамките на която ще бъдат представени четири проекта на български
участници, като всеки един от тях ще бъде показан за по една седмица от периода
на изложбата.

Konsthall C
започва своя път в края на 2004 г., като социален художествен проект на Пер
Хаселберг, свързан с идеята за шведскатa демокрация, ролята на локалната
общност и изследване на урбанистичните и архитектурни проекти, които
децентрират градското пространство. Konsthall C се намира в обществена пералня
в Хьокаренген,предградие на Стокхолм, която е пример за това как следвоенните
архитекти и строителни инженери прилагат утопичните идеи за реализиране на
демократично общество на практика. В следствие на инициативата на Konsthall C
днес в това пространство се организират изложби на международно и шведско
изкуство, водят се дебати като това играе важна роля за местната общност.
Гостуването
на шведската организация в България представя работите на двамата художници,
като същевременно се явява коментар по наболелия за страната проблем относно
различните типове и проекти за пространства за изкуство.
В ролята си
на домакин на платформата „Място за срещи” и на конкретната изложба, галерия
„Васка Емануилова” се явява преди всичко пространство на диалог, което дава
публичност и платформа за поставяне на проблема, представяйки същевременно
проекта на Пер Хаселберг като пример за социално изкуство и неговата активна
роля в живота на обществото.

Изложбата е
подкрепена от IASPIS, Швеция и се осъществява в сътрудничество между KONSTHALL
C, Стокхолм и галерия „Васка Емануилова”, София. Организаторите изказват
благодарности на Български Хелзинкски комитет, София

03 ноември 2008

Призраци, гуменки и табута или символи на изчезване




Призраци, гуменки и табута или символи на изчезване

Маргрет Хопе в разговор с Ане Кьоних и Ян Венцел

Я.В.: ”Изчезналите картини” - така си нарекла една своя фотосерия, в която анализираш днешното отношение към произведенията на изкуството от времето на ГДР. Кое те накара да осъзнаеш, че процесът на изчезване на тези символи те вълнува и интересува като творец?

М.Х.: Докато следвах фотография във Висшето училище по графика и оформление на книгата в Лайпциг, участвах в един семинар на проф. Дитер Даниелс на тема: “Строителство / рушителство”, на който между другото стана дума за Двореца на републиката в Берлин, за дебата около разрушаването му и за възстановяване на градския дворец на германските кайзери на негово място. Спорихме много за отношението към историята и спомена. Аз изнесох доклад за сградата на Лайпцигския университет. Строена през 60-те години, сега тя беше съборена и на нейно място ще се издигне нов корпус. Когато събирах материал за моя доклад, отидох в университета. В Ректората ми направи впечатление картината на Вернер Тюбке “Интелигенция и работническа класа”. Казах си: о, днес никой не подозира за съществуването на тази картина! До този момент и аз нищо не знаех за нея. Такова монументално платно, изобразяващо една налудничава история. Снимах картината и си помислих, че скоро вече няма да виси там, защото университетът ще бъде съборен.

А.К.: Кога я снима?

М.Х.: През май 2003. Тя даде началото на моята работа. Снимах картината на Тюбке “Интелигенция и работническа класа” с мисълта, че скоро вече няма да бъде там. Едва след това се появи интересът ми към тази тема, към изкуството на ГДР в публичното пространство, тъй като много творби вече не се намират на първоначалните си места. Второто, което снимах, бяха “Юмруците” (паметник на революционното работническо движение, 1969) - една масивна каменна скулптура пред Дома на учителя в Хале, която беше отнесена някъде през 2003 година. Следва още една картина на Вернер Тюбке от вече затворения хотел “Астория” в Лайпциг, където влязох, за да видя дали не е останало нещо за гледане. И действително - по петте петна на стената можеше да се отгатне къде са висели отделните платна на картината “Пет континента”. Но все пак изходна точка за моята работа беше “Интелигенция и работническа класа”, която беше свалена през септември 2006 година. Фотографирах и процеса на нейното демонтиране. Останах там цяла седмица. Моментът беше много вълнуващ, защото се появиха съвременници на творбата, които казаха: “Най-после се маха тази гадост! Не можем да я гледаме вече!” Тези хора биха я стъпкали на място. Но имаше и други, които съжаляваха, че повече няма да я виждат.

А.К.: Знаеш ли къде е сега тази картина, дали не е някъде на склад?

М.Х.: Да, в депото на Музея на изобразителното изкуство в Лайпциг. Малко след като беше свалена, тя беше изложена в приземния етаж на музея заедно с други представители на по-старото поколение лайпцигски художници.

А.К.: В твоята фотосерия не се виждат самите картини с техните в повечето случаи призивни послания, а само местата, на които е трябвало да придават “обществена значимост”. Какво е твоето лично отношение към тези творби?

М.Х.: Израснах в ГДР и до осмата си година участвах в живота на тази държава. Това не е чак толкова много, но все пак е времето, когато човек се формира - детството, първите две години в училище, членството в “Млад пионер”. И днес си спомням картините, които висяха в училище или пък рисунките по стените на къщите в града. Когато настъпи промяната, мен всъщност не ме интересуваше защо са изчезнали тези картини. Бях още много малка, по-важни за мен бяха куклите Барби или новите джинси. С началото на следването се промени и моят поглед към социалната ми среда. Усетих, че наистина сме изгубили нещо. Не просто беше настъпило нещо ново, а старата система и нейната култура бяха изчезнали и продължават да се заличават и днес.

Я.В. По повод разрушаването на паметника на Ленин в Берлин през 1991 год., наподобяващо устрема на някогашните “иконоборци”, изкуствоведът Ханс-Ернст Митих каза, че този монумент е “резистентен към срутване”, защото той не беше забравен, а и до ден днешен шества по медиите.[1] Има много снимки и магнетофонни записи, които показват мъчителното и безогледно разрушаване. Може да се каже, че снимките замениха бетона и гранита и така обогатиха спомена. Днес се подчертават предимно трудностите, съпътствали събарянето му, което по план трябваше да бъде инсценирано като триумф, а вместо това показа деструктивните елементи на обединението на Германия.

По отношение на твоята фотосерия човек също остава с усещането, че наследството на ГДР не е изчезнало, а продължава призрачното си съществуване. Има останки, които не се разпадат. Положението е парадоксално - в момента, в който погледнем към стените, виждаме картините, които са били там, въпреки че вече ги няма.

М.Х. Точно от този момент започна моята работа. Години след промяната забелязах, че все още съществуват призраците, за които говориш.

Я.В.: Въпреки това поставям въпроса още веднъж: Какво точно те интересува от изчезването на тези изображения? Защо реши да снимаш картини и стенни релефи?

М.Х. Аз съм фотографка и правя снимки. Затова много повече съм свързана с двуизмерното изображение, отколкото с архитектурата или пластиката. Картините ме вълнуват. Имаше много паметници, които олицетворяваха репресивната система. Те бяха премахнати, защото хората не искаха повече да ги виждат. С картините положението е различно. Така например платната на Тюбке имат естетическа стойност, докато един такъв паметник е от значение преди всичко за историята. От естетическа гледна точка картините бяха по-ценни, отколкото паметниците. За мен те бяха художествени творби и затова актът на тяхното сваляне силно ме засегна.

А.К. На твоите фотографии се виждат празните места, на които са висели картините. И си ги нарекла на изчезналите картини. Само по заглавието и името на художника можем да си представим нещо, или пък нищо. Ако човек погледне твоя фотография без тази информация, ще види само празни помещения, от които по нищо не личи, какво е имало някога там. Ако обаче се вгледаме по-внимателно, ще видим къде са висели творбите. Защо фотографиите ти носят заглавията на картините?

М.Х.: В известно отношение моите работи са представители на изчезналите картини, които вече ги няма. Те застават пред картината и така се получава нова творба. Аз запечатах момента, в който картината вече е изчезнала, но и обстоятелството, че споменът за нея все още не е напълно изтрит. Какво обаче вижда посетителят, не знам. Представите ни са различни, но именно в това е тръпката. Важна е връзката със заглавието, което съдържа информация за размерите и техниката на изчезналата творба, защото с тяхна помощ можем да си представим нейната монументалност и нейния характер.

Я.В. Защо включи в тази серия картината на Герхард Рихтер от Музея на хигиената в Дрезден? Спомням си, че след като той остана на Запад през 60-те години, тя беше изцяло покрита с боя. Едва през 90-те години творбата беше частично реставрирана.

М.Х. Всъщност исках да снимам само реставрираните места - подписа на Рихтер и малка част от картината, която отново можеше да бъде видяна. Но не ми разрешиха. По това време Музеят на хигиената беше в ремонт и не пускаха никого. Залъгваха ме с обещания за по-късно. Когато след една година влязох вътре, всичко беше замазано, нищо не се виждаше. Казах си: ама че работа! Но в следващия момент се замислих - та и това е едно свидетелство. Да махнат и малкото, което е останало.

А.К. Защо просто не влезе в музея, макар и без разрешение?

М.Х. Имах голям фотоапарат със статив. Аз не правя моментни снимки. Работата ми изисква проучвания, които често водят до откази. На въпроса, дали мога да снимам тези места, винаги получавах отрицателен отговор. Необходимо ми беше писмо от Висшето училище по фотография и още едно от моя професор. Непрестанно ходех по минно поле. Мнозина се страхуват от нов дебат по тази тема и просто не искат да се занимават с нея.

А.К. Изчезналите картини са табу.

Я.В. Да се върнем на концепцията на твоята работа. Част от фотографиите показват помещенията, в които някога са се намирали картините. В серията има две снимки, които показват опаковани творби и акта на свалянето им, но има и една снимка на депото, т. е. това не е мястото, където е висяла картината, а мястото, където тя е в момента.

М.Х. Изчезването винаги има няколко аспекта. От една страна това са празните места, на които са висели картините. Празни стени или фасади на къщи, опасани със скеле. Или пък помещения, в които няма нищо за гледане, както е случаят с Герхард Рихтер. И накрая депото като място на изчезването, където се намират картините и поне засега няма да бъдат показвани. Често ходех в депото в Бесков, където в един стар хамбар е инвентиразирано и складирано цялото художествено наследство на някогашните партии и масови организации от Бранденбург, Мекленбург и Берлин. Там има 20 000 картини - това е историята на цяла една държава, за която днес вече никой много-много не се интересува. За мен това беше още един важен момент, това изчезване в депото, без да се знае кога и дали тези картини отново ще бъдат показани.

Я.В.: По какъв начин търсеше тези картини? Каква беше стратегията ти за намиране на тези места?

M.: Редовно четях вестници. Преди всичко от регионалната преса винаги може да изскочи нещо. Помогнаха ми и хора, които знаеха над какво работя и имаха известен поглед върху региона. Понякога ми се обаждаше някой и казваше: Тук скоро ще бъде демонтиран стенен релеф, ако те интересува, ела. И аз веднага заминавах за там. Имаше и други източници, например моят професор Тим Раутерт или госпожа Моника Флаке от Германския исторически музей в Берлин, с която също поддържах връзка. Тя издаде книгата “Auftrag: Kunst 1949-1990” (Поръчка: Изкуство 1949-1990).[2] Освен това прочетох и “Wände der Verheissung” (Обетовани стени) от Петер Гут, която доста ми помогна да се ориентирам при търсенето.[3]

Я.В. Какво е отношението ти към самите картини? Разгледа ли ги, замисли ли се над тях?

М.Х.: Теоретичната ми работа е върху рецепцията на изкуството на ГДР. В нея разглеждам историята на източногерманското изкуство и се спирам на въпроси като поръчково изкуство, свободно изкуство, как се е стигнало до тези творби, при какви обстоятелства са творили художниците, доколко са били свободни, какво изобщо може да се види в картините. Гледам тези творби с очите на 26-годишна художничка, която осем години е живяла в ГДР. Виждам в тях неща, които майка ми не би видяла. За нея те са политически обременени. Аз съм много по-дистанцирана, понякога ги гледам с ирония. Важно за мен беше на първо време да има поне оценка на стойността на тези работи. Това са картини, на които трябва да се гледа по нов начин. И въпреки че са изчезнали в депата, се надявам, че все някога отново ще им бъде обърнато внимание.

Я.В.: Аренд Йоткер пише в каталога на Галерията за чуждестранно изкуство в Лайпциг колко важно може да бъде депото за едно произведение на изкуството, за да имаме възможност да се отдалечим от него. Той казва: “Има фази, в които на творбата й трябва спокойствие. Така, както човек спи, така и произведението на изкуството понякога се нуждае от сън, от депо.”[4] В този смисъл твоите фотографии маркират едно гранично положение, тъй като ти улавяш първоначалния контекст, но същевременно си заинтересована от “освобождаването” на тези картини.

Ако сравним твоята работа “Изчезналите картини” с новата серия “Народно предприятие 'Специални спортни обувки Хоенлойбен', 1948, 'ЦЕХА Обувна фабрика Хоенлойбен' ООД, 2007”, се набива в очи една съществена разлика: В едната работа става дума за изчезване, докато темата на другата е завръщането. Днес гуменките Гермина” вече са “освободени”. Те са се превърнали в обект, който (вече като маратонки) шества свободно и изпълнява функцията на екран за прожектиране на емоции. Тези източногермански гуменки се появяват отново в свързания в глобална мрежа капитализъм като продукт, който е изгубил всякаква връзка с контекста на първоначалното си производство. Така че лишени от своя произход, те остават някак без минало. Каква е според теб връзката между тези две работи? Кои са моментите, които ги свързват?

М.Х:. Интересното в случая е, че сега тези маратонки се появяват отново - както и много други предмети, възкръснали поради ретро вълната - но вече нищо не се знае за тяхната история. Единственото, което показва някаква връзка с миналото, е тяхното име. Те се казват “Модел Хоенлойбен” по името на градчето, в което се е намирала обувната фабрика. Тези маратонки действително бяха използвани по капиталистически. Купен бе лицензът на източногерманските модели и сега те пак се произвеждат, но вече не в Източна Германия, а в Португалия.

Я.В.: Повечето от местата са запустели, както и тези, които показваш в “Изчезналите картини”.

М.Х.: Да, местата са запустели. Те вече нямат функции, както и хората, които са работели там. Обувната фабрика в Хоенлойбен беше закрита през 1993 година. Научих, че всеки втори жител на градчето е работел в нея. Таблото с името на фирмата вече го няма, останала е само стойката. В цеха растат мъх и папрат. Покривът е пропаднал. Административната сграда е оградена, а фасадата й има толкова отблъскващ вид, че точно това ме примами да вляза вътре.

Я.В.: Би ли могла да кажеш, че разсъждаваш критично върху това, което снимаш? Къде е мястото на снимащия?

М.Х.: Като фотограф, аз по-скоро съм наблюдател, който гледа на обектите от дистанция. И въпреки това като художник съм критична, защото възприемам нещата, обръщам им внимание, снимам ги и правя от тях картини. А и защото показвам това мрачно положение. Картините не винаги са красиви. В този смисъл си оставам критична и въпреки това винаги спазвам дистанция.

Я.В.: Имам чувството, че твоите фотографии могат да се възприемат по два начина. Единият може да бъде описан така: Това е една фотографка, която трезво и концептуално проследява процеса на обществени промени. Другият начин би бил следният: Фотографка насочва погледа съм към обекти, които вече не могат да се видят. Така, както след 11 септември беше сниман Манхатън, защото хората още не бяха свикнали с липсата на кулите близнаци. Фотографиите показват един травматизиран поглед, фиксиран върху нещо невидимо за онези, които не са запознати с контекста. Кой от тези два начина е по-близо до твоите намерения?

М.Х.: Важно е да съществуват и двата погледа. Разбирането на хора, които познават тази травма и са преживели изчезването, както и на онези, които не са били съвременници на изчезването и си мислят “тук нещо не е наред”, без да знаят точно какво ги смущава. Който съпреживява историята знае, че нещата се повтарят. Той може да почувства изчезването - може би не само това в Германия - и тъгата, която го съпътства.

(Разговорът е проведен на 9 май 2007 г.)

Ане Кьоних и Ян Венцел живеят и работят като публицисти и художници в Лайпциг.

Те са съиздатели на списанието spector cut + paste.

Бузлуджа и българските паметници, 2008

За работата ми Бузлуджа и българските паметници фотографирах паметника на комунистическата партия на връх Бузлужда в Стара планина, както и западнали или забравени паметници в музейни депа или в публичното пространство в България. Подобно на празнотата във фотографиите от серията Изчезнали картини, която показва отсъствие, тези съсипани паметници са свидетелство за разпада на комунистическите държави в Югоизточна Европа. Според дефиницията на Ханс-Ернст Митих и Фолкер Плагеман паметникът е “творба, на която е отредена дълготрайност. Тя напомня за личности или събития и от този спомен трябва исторически да се изведат и обосноват намерението на нейните създатели, една поука или един призив към обществото.” И така, какво се случва, ако паметниците се разрушават, защото произхождат от диктаторски режим, който принадлежи на миналото? В моята работа аз поставям под съмнение характера на паметниците като монументи за послания, култ към личността и спомен, както и като средство за идеологизиране на обществото.

М.Х.



[1] Hans-Ernst Mittig: Was ist aus Denkmälern der DDR heute zu lernen? In: Ralph Lindner, Christiane Mennicke, Silke Wagler (Hrsg.): Kunst im Stadtraum. Hegemonie und Öffentlichkeit, Dresden 2004, S. 71-108 (Ханс-Ернст Митинг: Какво можем да научим днес от паметниците на ГДР? В: Ралф Линднер, Кристияне Менике, Зилке Ваглер (изд.): Изкуство в градското пространство. Хегемония и общественост, Дрезден, 2004, стр. 71-108 (нем.).

[2] Monicka Flacke, (Hrsg.), Auftrag: Kunst 1945-1990, Deutsches Historisches Museum, DHM Verlag, Berlin 1995. (Моника Флаке, (изд.), Поръчка: Изкуство 1945-1990, Издателство на Германския исторически музей, Берлин 1995)

[3] Peter Guth, Wände der Verheissung. Zur Geschichte der architekturbezogenen Kunst in der DDR, Leipzig 1995. (Петер Гут, Обетовани стени. За историята на свързаното с архитектурата изкуство в ГДР, Лайпциг 1995).

[4] Interview mit Arend Oetker, Stiftungsratsvorsitzender, Sammler und Förderer der GfZK, In: Heidi Stecker, Barbara Steiner (Hrsg.): Sammeln. Ohne Impressum [Leipzig 2007], ohne Seitenzahl. (Интервю с Аренд Йоткер, Председател на съюза на германски предприемачи за насърчаване на науката, изследванията и културата, колекционер и меценат на Галерията за чуждестранно изкуство. В: Хайди Щекер, Барбара Щайнер (изд): Колекциониране. Без каре, [Лайпциг 2007], без данни за стр.)

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks