Public Program on Effects of the Culture Wars - 9/22 & 27

Having trouble viewing this email? Click here presenting... How Obscene Is This! The Decency Clause Turns 20 Decency, Respect and Community Standards: What Offends Us Now? a discussion on controversial and banned art Wednesday, 9/22 at the New School's Tishman Auditorium You are invited to join the conversation! This Wednesday, September 22, 2010 - 6:30 to 8:30 pm The New School, Tishman Auditorium, 66 West 12 Street, New York FREE ADMISSION - Seating is limited and general admission. Participants include: Wafaa Bilal, Iraqi American artist, whose installation Virtual Jihadi was closed down by Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, New York; Holly Hughes, performance artist, one of the NEA4; Trevor Paglen, social scientist, artist, writer and provocateur; Carolee Schneemann, pioneering feminist filmmaker and visual artist who has battled censorship for the last fifty years. Moderated by Laura Flanders of GritTV Some of these artists are associated with the culture wars of the 90's, others were more recently censored during the War on Terrorism. Have attitudes towards representations of nudity and sexuality changed since the 1990s culture wars? Are religious topics still as inflammatory? What is considered offensive or inappropriate under our current political climate? Hope to see you there, Teresa Koberstein National Coalition Against Censorship ps. For those of you who are unable to attend or are out of the NYC area, check out our online video series surrounding the program here, and look for posted video footage of the panels after the events. RSVP: http://ncac.eventbrite.com/ For More Information: How Obscene Is This: The Decency Clause Turns 20 Organized in collaboration with the National Coalition Against Censorship, Vera List Center for Art and Politics at The New School (VLC), and film screenings co-sponsored by the BFA Visual and Critical Studies Department at the School of Visual Arts (SVA). Forward email This email was sent to vzankov@yahoo.com by ncac@ncac.org. Update Profile/Email Address | Instant removal with SafeUnsubscribe™ | Privacy Policy. Email Marketing by National Coalition Against Censorship | 275 7th Avenue | Suite 1504 | New York | NY | 10001

Изложба TabuScript отркиване: 01 април от 19:00

Изложба TabuScript място: the Fridge ул.Овче поле 122 отркиване: 01 април от 19:00 продължителност: 02 - 15 април финисаж: 15 април, 19:00 Артисти: Венцислав Занков (bg), Юлиана Сайска (bg), Лепа Георгиевска (mk), Виктория Ивановска (mk), Велимир Зерновски (mk), Барбара Карш-Кайеб (de), Лине Мохе (de), Силвия Винклер и Щефан Кьоперл (de), Art Face Agency (hu), Йозеф Чато (hu), Сузана Чермак (hu), Вираг Лайти (hu), Марк Радич (hu) TabuScript e интернационална изложба, която включва съвременни унгарски, немски, македонски и български артисти, интерпретиращи в своите творби значението на понятието „ТАБУ". Представените творби чрез свой собствен шрифт (Script) се заиграват както със стереотипни асоциации на културни и социални практики, каталогизирани като „табу", така и с кодирани образи на обекта, материята, звука като носители на тема табу. По този начин изложбата се явява един каталог на видовете табута, които съществуват и за които се говори, както и за тези които съществуват, но не се говори. Артистите са избрани от трима куратора Вера Лайер, Унгария, Ксения Чочкова, Македония и Яна Върбанова, България. Разделени в няколко основни тематични блока, артистите изграждат свои лични наративи за отношението между индивид:общество и различните вариации на съвременните табу-образи. • областта на личните и социални табута - творбите на Лине Мохе, Йозеф Чато и Сузана Чермак • табуто по отношение на сетивност, интимност и самоопределяне – творбите на Юлиана Сайска, Лепа Георгиевска, Виктория Ивановска и Венцислав Занков • сферата на социалните и политически табута – творбите на Барбара Карш-Кайеб, Велимир Зерновски и Вираг Лайти • изследване на табута от перспективата на външния наблюдател – творбите на Art Face Agency, Марк Радич и Силвия Винклер и Щефан Кьоперл Изложбата TabuScript официално вече бе открита в галерия „Картон", Будапеща през месец февруари. Нейната втора спирка е в София, в пространството на the fridge (www.the--fridge.blogspot.com). Официалното откриване за България е на 01 април (това не е шега) от 19:00 на ул.Овче поле 122 в the fridge! Закриване на изложбата ще се проведе на 15 април в присъствието на немската участничката в TabuScript Барбара Карш-Кайеб, с демонстрация и открита платформа за дискусия. TabuScript продължава своето пътуване и на 19 април ще бъде представена в Скопие в пространството на Cultural Center „CK" Скопие. Официалното закриване на изложбата TabuScript ще бъде в Берлин през юли. ventsislav zankov http://zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 E80 board chair http://e-80.info 'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION http://foundation.zankov.info mobile: +359 887 51 97 94 Post: P.O.BOX 223 1618 Sofia, Bulgaria art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/ http://artchannel.bg

ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

Зад маската на политическата коректност се крие по-злобната версия на марксизма, казва дисидентът
Зад маската на политическата коректност се крие по-злобната версия на марксизма, казва дисидентът

26 Септември 2009

Светослава Банчева

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

xfilm lekcii #4 kino + agitprop, 17 June, 19 h Vaska Emanouilova Gallery

Галерия Васка Емануилова и xfilm festival представят: xfilm лекции #4 кино + агитпроп 17, юни, сряда, 19 ч. – разговор за филма „Триумф на волята", 1935 на Лени Рифенщал Водещи на срещите: Красимир Терзиев и Рене Беекман В средата на изборния сезон на 2009 г. - 10 дни след като България излъчи избора си на представители в Европарламента и 10 дни преди изборите за национален парламент, xfilmлекция #4 се вглежда отблизо в политиките на пропаганда. Филмът, предложен за обсъждане, е спиран от публично показване и забраняван. Това е филм, чието право на съществуване за последните 50 години е отнето. За него и личните приятелски отношения с политиците на деня, режисьорката Лени Рифенщал е била арестувана, без да й бъдат присъдени или каквито и да било обвинения в престъпление. След нейната смърт през септември 2003 г. английският вестник „The Daily Telegraph" пише, че тя е "може би най-талантливата жена - филмов режисьор на 20-ти век, но приветстването на Нацистка Германия във филмите й със сигурност й осигурява забвение"... Критиците обявяват фасцинацията й от атлетичната физика на човешкото тяло [Олимпия] за фашистка. В действителност обаче нейният интерес, който е и интерес на бивша балерина, е воден не толкова от фашистки идеологеми, колкото от наслаждението на формата на човешкото тяло.... Мненията за нея и работата й са поляризирани между онези, които я смятат за млада, талантлива, амбициозна жена, въвлечена във вихъра на събития, които не напълно разбира и други, които виждат в нейно лице студен, опортюнистичен пропагандатор и убеден нацист. Според „Independent" „в края на дългия си живот тя все още беше скандалната femme fatale на немското кино... Тя се интересуваше от красотата, приключенията и киното, но беше по-известна като жената, която обичаш да мразиш" За филма „Триумф на волята" е пропаганден филм на Лени Рифенщал, който проследява конгреса на Немската национал-социалистическа партия в Нюрнберг. Филмът съдържа откъси от речите на различни нацистки лидери, включително речи на Хитлер, монтирани с кадри на масите от последователи на движението. Доминиращият тон е завръщането на Германия като велика сила и Хитлер, като истинският германски лидер, който ще донесе слава на нацията. „Триумф на волята" излиза през 1935 г. и веднага се превръща в един от най-ярките примери на пропаганда в историята на киното. Техниките на Рифенщал, като движещи се камери, употребата на телефото обективи, създаващи променена перспектива (Фабриката „Карл Цайс" създава специални обективи за този филм), въздушни снимки и революционен подход към употребата на музика отреждат на „Триумф на волята" място на един от най-великите филми в историята. Рифенщал печели няколко награди не само в Германия, но и в САЩ, Франция, Швеция и др. страни. Филмът е изключително популярен по времето на Третия райх, а може да се каже, че и днес продължава да влияе на документални и игрални филми и клипове по цял свят. --------------------- Проектът за поредица от xfilmлекции е инициатива на xfilmfestivalв рамките на платформата "Място за срещи" на галерия "Васка Емануилова", която предвижда серия от събития - лекции, прожекции и разговори за експерименталния филм и експанзията му във визуалните изкуства, мейнстрийм киното, новите медии и телевизията. Настоящата програма е продължение на целите на xfilmfestivalза промотиране и разпространение на Европейска и международна продукция в областта на експерименталния филм, видео и нови медии. Водещи на лекциите в галерия "Васка Емануилова" са Красимир Терзиев и Рене Беекман, инициатори и организатори на xfilmfestival. Galeria Vaska Emanouilova i xfilm festival predstaviat: xfilm lekci #4 kino + agitprop

право на отговор

Колеги,


Много благодаря за поддръжката на Декларацията против цензурирането на Давид
Черни (760 подписа до момента):
http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html

За да има тя някакъв смисъл обаче, трябва да има отговор – независимо дали
положителен или отрицателен. За това трябва да бъдат измислени стратегии.


Специално благодря на Венци Занков, който не само подписа първи, но и
разпространи декларацията, както и на модераторите на артбокс. Благодаря на
всички, които помогнаха със съвети и обработка на информация а именно:
Светлана Минчева, Милена Делева, Ива Куюмджиева, Радост Николаева, Яра
Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, както и на тези (не знам
всичките имена), които пишат или излизат на живо по медиите в защита на
„Ентропа", на Димитрина Севова за добрите думи и на всички останали, които
изразиха подкрепа.

Въпреки че инициирах тази декларация самостоятелно, преди всичко от
съображения за своевременност и бързина на реакцията, струва ми се, че две
глави мислят по-добре от една. Отчитам, че заради такава самостоятелност,
може би част от текста не се харесва на всички – но от друга страна, както
се казва – много баби хилаво дете. Като имам предвид тази двойnственост на
ситуацията – от една страна един действа бързо и своевременно, от друга
страна предварително обсъждане е полезно - бих искала да предложа някои
стратегии, които ми се струва че имат смисъл, както и да ви помоля за помощ
в обработка и разпространение на информация.

Това, което искам да подчертая е, че тази декларация/подписка има една
конкретна цел – картата на България в инсталацията „Ентропа", да бъде
показана в нейната цялост, да не бъде покривана с наметала и да не се
измислят каквито и да било варианти за „разкрасяване", защото всяка външна
намеса в работата на художника е цензура. Доколкото текстът беше написан
преди черното наметало да се появи , тази подписка не отразява конкретния
факт на „черното намятане", но пише за цензурата като цяло, така че все още
е актуална.
Декларацията няма за цел да обсъжда и дава оценка на артистичните качества
на „Ентропа".


Тя е също израз на надежда, че адекватно демократично общуване между власт и
граждани може да бъде осъществено. Затова аз я оценявам като ПОЗИТИВНА.
Правя тези обобщения, поради това, че получих няколко реакции от
сорта:"художниците са негативисти", „те никога не са имали политически
искания, могат само да правят артистични акции" като причина хората да НЕ се
присъединяват към инициатива на художниците и да не подписват декларацията.
Защото „не стават така тия работи". Отношението между политическо изкуство и
политически активизъм са предмет на по-дълъг разговор, но аз смятам, че
изкуството има различен (понякога и по-силен) заряд за представяне на
политически идеи пред обществото, отколкото традиционните политически
практики. Мисля, че случаят „Ентропа" го доказва. Смятам, че изкуството и
политическия активизъм трябва да вървят ръка за ръка, а не да бъдат взаимно
изключващи се понятия.


Но искам отново да подчертая, че тази подписка НЯМА други искания освен
прекратяване на всякакви опити за цензура на „Ентропа" и премахване на
наметалото. Всяко добавяне на искания (от сорта – сваляне на правителството,
пари за култура и т.н.) е нецелесъобразно, ще размие смисъла на тази
декларация, и ще съкрати количеството подписи. Много от хората, подписали
декларацията, нямат отношение към изкуството и не винаги се чувстват
компетентни за това, какво трябва да се направи. Освен това е много вероятно
те въобще да не прочетат например „програма за културно развитие" подписана
от дейци на културата.


Декларации, подписки и програми за промяна на ситуацията в културата трябва
да бъдат направени, но това трябва да бъде следваща стъпка, а не да се
сливат всички неща в едно.


За да може дебатът да продължи и да има резултат, по-долу има няколко
предложения, които се надявам да бъдат поправени, развити и активизирани от
всички, на които им пука, както и да доведат до създаването на обществени
структури и обединения от вече съществуващи такива, които да работят за
прокарването на идеи за развитие на адекватна културна политика, достигането
им до властите и добиване на конкретни резултати.


Конкретно за декларацията:


До момента няма официална реакция на събраните подписи.


Това е английската версия на декларацията, която можете да изпратите на
английско говорящи, които биха се солидаризирали с нея.:


http://www.petitiononline.com/entropa/petition.html



Второ: Това е групов блог http://community.livejournal.com/for_entropa ,
който събира историята на случая „Ентропа" и в който можете да пускате нова
информация за реакциите на медиите и на официалните лица, както и за подобни
инициативи като тази на полските активисти. Естествено този блог не е в
противоречие с изключителната важност на мейлинг листовете като електрик и
артбокс. Блогът е средство да се събира и подрежда информация, както и да се
даде възможност за обратна реакция. Livejournal е избран, защото поне за
сега като че ли той има най-комуникативен интерфейс и дава възможност
коментарите да се получават директно във вашия емайл. Надявам се това да е
полезна идея, която да даде възможност на хора, които нямат отношение към
изкуството да се запознаят с така наречените „художници , които все плачат ,
че парите са им малко" (да, ако прочетете някои от коментарите на
декларацията, ще видите, че има и такива- поне един) . Всичко това, с
надеждата, че хората ще могат да разберат по-добре какви са проблемите в
културата и защо те са важни за всички, не само за няколко „художници".


Дали цялата тази дандания ще предизвика дебат относно създаване на програми
за развитие на културата (или поне на съвременното изкуство) като формулира
конкретни искания и предложения за тяхното осъществяване е отговорност на
всеки от нас.


Надявам се да има някакъв смисъл от по-горе написаните неща, разпространете
тази информация и се надявам, това да е едно много ПОЗИТИВНО и КОНТРУКТИВНО
нещо което идва от тези „негативсти и циници – художниците"!


Боряна Р.

Art is freedom

When the cotroversy raised, Czech Deputy Prime Minister for EU Affairs Alexandr Vondra defended “Entropa”:

Art is freedom. Freedom of expression is a founding principle of democracy. Art knows no boundaries. The Czech Presidency motto is a Europe without Barriers. (...)

Entropa is just art – nothing more, nothing less. In the last two days it has raised rather positive reactions. People react as they usually do when they attend an art exhibition: they watch, they analyse, discussing not only their own country but also the others. The project depicts mainly stereotypes and clichés as barriers to integration and cooperation in Europe. By realising that these barriers are there, we can start removing them. Realisation of prejudice is a sine-qua-non condition for its elimination. (...)

This piece of art has never been meant as the Czech Presidency vision of the EU or its Member States, and no matter how shocking the latest discovery might be, it does not change anything in this regard: this is not how the Czech Government or Presidency views the EU or any Member State. (...)

Entropa is a provocation of a kind. I understand that some could feel offended and I would like to apologise to them. This does not just concern Bulgaria but any other member state. (...)

We gave opportunity to free expression and it is the artist’s responsibility how he will approach this free space. We consider Entropa to be a piece of art. Nothing more, nothing less. I hope we can agree on this with the rest of the European family. We hope we will be able to laugh with you – not at you. (...)

полски активисти срещу наложената цензура от българското правителство

http://praguemonitor.com/2009/01/28/polish-activists-opposed-covering-part-czech-entropa

Polish activists oppose covering up Entropa
ČTK /
28 January 2009

Brussels, Jan 27 (CTK) - The Index 73 association of Polish art scientists and journalists has placed a petition on the Internet last week protesting against the covering of the "Bulgarian part" of Czech sculptor David Cerny's Entropa controversial installation in Brussels, its spokeswoman Lidia Makowska said on Tuesday.

She told CTK by phone that through the petition the association wanted to achieve that Entropa were again displayed as a whole, without any censorship.

Cerny's Entropa art installation, mocking various cliches and prejudices connected with the EU countries was unveiled in the EU Council's seat within the Czech Republic's EU presidency three weeks ago.

The Czech Republic assumed the six-month EU rotating presidency on January 1. The installation is to be on display until June 30.

Bulgaria has officially protested against being shown as a country symbolised by Turkish (squat) toilets on Cerny's map of Europe. In reaction to it, its part of the map was covered with a black sheet last week.

The first petition demanding that the Bulgarian map be again opened was launched by Bulgarian citizens last week.

Regardless of the controversies that accompanied its presentation, Entropa has been on display for two weeks and is a remarkable symbol of the Czech EU presidency.

"Europe is lacking the art of critical reflection. We are demanding that the Bulgarian government apologise and that the covered part of Entropa be again unveiled," Makowska said.

She said Index 73 was dealing with the cases of censorship in Polish art and that it had registered about 90 such cases over the past 20 years.

"We strongly support David Cerny's right to express himself in a provocative manner that opens a debate about our internal European problems," says an open letter that accompanies the petition.

The letter is addressed to the Bulgarian president and government.

According to Makowska, Index 73 will collect signatures until February 16 and will the hand the petition over to the Bulgarian authorities.

During the public presentation of the artifact Cerny and Czech Minister for EU Affairs Alexandr Vondra apologised to Bulgarians.

Cerny has mystified the Czech government and the whole of the EU by pretending that he created the artifact to represent the Czech EU presidency, a stylised map depicting the EU countries in a shocking way, along with another 26 artists from the EU member states.

However, it finally surfaced that the authors were fictitious persons and that he created the artifact with a couple of his friends.

Vondra was responsible for the art project on behalf of the Czech EU presidency but he had no idea Cerny was its sole author.

Cerny apologised to the Czech government and Vondra but said that "a grotesque hyperbole and mystification belong to characteristic features of Czech culture."

Copyright 2008 by the Czech News Agency (ČTK). All rights reserved.
Copying, dissemination or other publication of this article or parts thereof without the prior written consent of ČTK is expressly forbidden. The Prague Daily Monitor and Monitor CE are not responsible for its content.

Декларация против цензурата!

Здравейте,


Това е линк към Декларация против цензурата (против цензурирането на Давид
Черни) можете да я подпишете онлайн.

http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html


По долу е текстът на декларацията, който може да се прочете и на линка.


Поради нужда от бърза реакция, подписите ще бъдат събирани до понеделник
12.00 , обед. Декларацията ще бъде преведена и на английски в най-скоро
време.


Поздрави Боряна Росса



*Декларация против цензурата *

(против цензурирането на произведението на чешкия художник Давид Черни)


Цензурирането на произведението на чешкия художник Давид Черни от
Българската администрация е срамно за нашата страна и за всички нейни
граждани. То утвърждава образа на България като най-назадничавата и
некултурна страна, ако не в света, то поне в Европа. Но ние се
разграничаваме от държавните чиновници, като заявяваме, че сме против
цензурата и против ограничаване на правото на свободно изразяване на дейците
на културата, а също и на всеки гражданин, както на страната така и на
света.

Наместо да бъде активна в подпомагане на българската култура, чрез програми
за развитие като по този начин да изгради положителен имидж на България в
международен план, българската администрация реагира много бързо само когато
нещо трябва да се забрани.

Положението, в което българската култура се намира е критично точно заради
такова административно отношение. Съвременното изкуство не се явява
приотитет в културната политика, както вътрешна така и външна, макар че
точно то е това, което най-често представя страната на международни форуми и
изгражда нейния имидж. Такава ситуация води до неразбиране на изкуството и
позорно поведение на администрацията, не само вътре в страната (ние това го
знаем и е писано много, за жалост безрезултатно) но и пред света. Успехите
на българските художници се дължат преди всичко на тяхната собствена добра
воля и талант, но такова поведение на високо равнище унижава художниците и
омаловажава техните усилия. Въпреки че България няма достатъчно музейни и
образователни институции, които да поддържат съвременното изкуство, няма
държавно представяне на значителни международни изложения като Венецианското
биенале и др., въпреки че художниците не получават подкрепа от държавата,
когато участват в биеналета и други големи изложби, а разчитат на
финансиране от организаторите или на собствени средства, а участието на тези
художници обикновено не е отразено адекватно в пресата -- въпреки всичко
това, тези същите художници (а и дейците на изкуството в по-широк смисъл)
продължават да работят за изграждане на положителния имидж на страната ни.
Един аспект на този имидж е прословутото ни чувство за хумор и самоирония.

С този акт на цензура, българските управляващи показват, че са способни с
един замах да унищожат този имидж, и че не могат и не искат да разберат
ролята на изкуството в съвременното общество. Неспособността да бъде
разграничена ирония от реалност, неспособността да бъде оценено правото на
артистично изказване, което цели обединение и преодоляване на комплекси,
стереотипи и предразсъдъци, а не обида, показва за сетен път ниската култура
на българските управляващи.

По този начин те нанесоха обида на всеки един гражданин на нашата страна.

Ние настояваме за незабавна отмяна на искането за сваляне на картата на
България от инсталацията на Давид Черни и ако тя вече е свалена, да бъде
върната обратно. Надяваме се това да бъде първа крачка в развитие на едно
по-адекватно и плодотворно общуване на властта със съвременното изкуство в
България и в международен план, което изкуство е един от главните изразители
на свободата на словото - основна ценност в едно демократично общество.

http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html





--
Boryana Rossa