"... Но не винаги е било така. Когато през късните седемдесет години отидох да живея в Берлин, аз бях обсебен от мисълта да разбера по какъв начин нацисткото зло е успяло да погълне родината на високата култура. Поставих си за цел да открия какво е накарало хората от Ваймарската Република да вършат всички ония, добре известни ни неща, след идването на Адолф Хитлер на власт. Най-силно от всичко друго ме измъчваше един въпрос: кое е онова човешко качество, онова напрежение, което прави от един човек дисидент или участник в съпротивата, а от друг – съучастник в държавно-организираното престъпление; от единия – Клаус фон Щауфенберг, пожертвал живота си в опита да убие Хитлер, а от другия – Алберт Шпеер?..."
и още по темата
(за механизма на насилието и на подмяната)
Досието е ключ и още "сълзи в очите" - сърцераздирателни признания и патетика на художника-доносник
в
строго секретноаз пък се сещам - в същата динамика - за един съветски филм
"Москва не вярва на сълзи"
Няма коментари:
Публикуване на коментар