" ...За мен едно от най-вредните звена в опростената верига художник-изкуство-публика в България е това, което се намира между художника и публиката. Това е звеното „критик и журналист“. Те са цензурът, цензурът не е художникът..."
"...Най-ефективният начин да цензурираш е да мълчиш. Така че специфичната Българска цензура, която професор Пиотровски вероятно би се заинтересувал да изследва, е мълчанието на медиите и ужасът на репрезентаторите да говорят, а не самоцензурирането на художниците!..."
Боряна Росса
цитати от:
в-к Култура Брой 25 (2464), 28 юни 2007 г.
Вредителство или робство. Цензурата вече е различна
Реакция на изказванията на Диана Попова в разговора с Пиотр Пиотровски "Изкуство в квазидемократична система”, Култура, бр. 23, 15 юни 2007 г
отговорът на Диана Попова
Брой 25 (2464), 28 юни 2007 г.
Музеят – необходимата консервативна вълна
Много е трудно да се отговори на емоционален текст, базиран на прочит тип ‛дяволът чете евангелието“. Боряна Росса е прочела разговора с проф. Пиотр Пиотровски по начин, който й дава безкрайни възможности да се самонадъхва и да вменява в думите ми всичко, което й дойде на ум. И да развие патриотарски патос, който няма как да мине без 500-те години турско робство. Но междувременно казва и верни неща – като например, че социалното изкуство не се явява в ‛24 часа“ и че там няма дебат за него. Това изкуство и дебатът за него тече в съвсем други издания, които не предполагат широк публичен скандал и съответен отзвук и влияние. Вярно е също, че Музеят не показва провокативни работи. Но той би показвал произведения на съвременното изкуство въобще – така че неспециализираната публика да може да ги разпознава, а не да се чуди ‛какви са тези глупости“ всеки път, когато те се явят ‛на площада или в пустинята“. Вярно е, че музеят би създал йерархия на ценности и съответно цензура, но точно това е необходимо, за да има ‛консервативна вълна“, срещу която художниците да се борят. А не да се плацикат неопределено в десетки изложби на ‛Шипка“ 6 например…
И накрая: жалко, че Боряна Росса не споменава имена на художници, които се занимават с гей-проблемите у нас. Така щях да науча нещо от нейния текст – защото националните комплекси и клишета си ги знам добре. Припомнянето им обаче е интересно – дали не е признак за възраждането на консерватизма?..
моят отговор /венцислав занков/
жалко е наистина това са ни всъщност критиците и критическото мислене - диана попова е нарицателно - за самодоволните плацикащи се с собствени и на mainstream-колеги ялови текстове, заиграли се в ролята на "последна инстанция" -осмислящи и придаващи стойност, смисъл и значение на изкуството, на тяхното разбиране за изкуство. Политически коректното разбиране за изкуство. Мога да кажа че са мързеливи, некоректни, тенденциозни в боравенето на имена, дати, събития - твърдя също че са конюнктурни - обслужваши определени властови интереси на отделни хора и групи -с явни финансови и/или властови интереси - самата групировка "Култура" с лидера Червенкова е пример за обслужващо действие и поведение през последните 50 горди години - то ако не беше, така едва ли щаха да оцелеят, Уотсън!
"...И накрая: жалко, че Боряна Росса не споменава имена на художници, които се занимават с гей-проблемите у нас. Така щях да науча нещо от нейния текст – защото националните комплекси и клишета си ги знам добре. Припомнянето им обаче е интересно – дали не е признак за възраждането на консерватизма?.."
и накрая: жалко че с това разполагаме - невежество, самодоволство, наглост и мързел и нарцисизъм- Каква е разликата между Петер Андерс /гьоте институт/ и диана попова - ми Петер Андерс ще дойде на честване на 2ри юни в галерия Мургаш -2004 година; диана попова - някъде на водка ще разсъждава що художниците ни не се интересуват от родните си гейове. А това което стана тогава на 2ри юни от 18.00 часа беше просто и въздействащо, странно и неловко - хомосексуалисти рецитираха под записаните от обед 12.00 вой на сирени "на моето първо либе" "майце си" и "Хаджи Димитър". Българската гей организация "Джемини" съдействаше за реализирането на този проект /на Венцислав Занков/
линк към проекта - ПРОЕКТ 2 ЮНИ - ЧЕТЕНЕ В ЧЕСТ НА БОТЕВ
а диана попова повече да не се обажда - к`во имало и к`во нямало.
ясно е че Боряна е права "..."...Най-ефективният начин да цензурираш е да мълчиш...."
ясно е не става с доброжелателно чакане някой или нещо/средата/ да се промени - кой - диана попова да се измъкне от собствения си конформизъм и дебелоочие и яловост на мисълта - че тя там по всичко личи че се чувства прекрасно... или Бубнова от своята арогантна безцеремонност да пробутва "своите" навсякъде, където си струва , на всяка цена , и като руска мечка мачка всичко наред...
Ясно е, че всеки си гледа интереса -своя и на котилото, това нормално и безкрайно очевидно
Ясно е че такива писания - и като това, на Боряна и като това, тук - не прави нищо повече, освен да придават особена важност на тези, към/срещу които са насочени. /Боряна, затова ти излизат публикациите в "култура"/
Ясно е че нямаме /привидно/ полезен ход - каквото и да се каже - или легитимираш и придаваш значимост чрез противопоставяне или влизаш в категорията "гроздето кисело щото е високо"
това което ми липсва, гледайки назад във времената на Преход - за разлика от икономиката и политиката, където се извършиха значими и значителни "мокри поръчки" - най-просто казано бяха отстреляни всички без изключение значими и ключови фигури действали в икономиката на преход, та това което ми липсва - е отстрелването на подобните в културата - ритуални, символни убийства на тези, които преразпределиха; усвоиха и/или унищожиха символния капитал и енергията на съвременните български артисти в периода на преход 1989-2006 - целенасочено и систематично- с действие или бездействие.
какво правим оттук насетне - преди всичко се почва с разчистване на миналото/авгиевите обори/ лайната на прехода...
Струва си да помислим и върху това, какво да правим с оядените - един курбан на Прехода?
Няма коментари:
Публикуване на коментар