contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

07 април 2014

o, shtastlivi dni 11.04.2014 19.00h Rayko Aleksiev


О, щастливи  дни изложба на Венцислав Занков
11.04-02.05 2014  галерия "Райко Алексиев"
откриване - 11.04.2014 /петък/ 19.00 часа
закриване 01.05.2014  - 18.00 часа с годишното връчване на Железен орден за съвременно изкуство.
След мрачната апокалиптичност на "Последният будоар"(2011), Венцислав Занков представя  нов цикъл скулптура и голямоформатна живопис под името "О, щастливи дни". Подобно на едноименната пиеса на Самюъл Бекет от 1961-а година, изложбата се занимава с абсурдните и практически аспекти на съществуването отвъд – ако "Последният будоар" е финалният барабанен бой, то "О, щастливи дни" се заслушва в последвалата тишина. 
Тук неотложността на социалните и исторически проблеми е заглушена от монохронността на гигантските безлични фигури, които продължават да се борят, страдат и съмняват в тясното поле, което ги рамкира. Привидно хармонията със заобикалящата ги среда е постигната, но асоциацията с Микеланджело напразно търси чудото на сътворението. Всяко платно е озаглавено с датата, на която е завършено – своеобразен дневник, който маркира щастливите дни, в живота на автора, както и пустотата помежду им.
Както Жил Делюз твърди в прословутата си лекция Création artistique в La Fémis през 1987-а година, идеите се пораждат от вътрешната необходимост и в този натрапчив ритъм на съзидание, освобождение и търсене Венцислав Занков насища изложбеното пространство със своите двуизмерни и триизмерни демони, които като че ли очакват един показалец, за да се отправят към страниците на политически некоректен комикс, към дигиталната пустиня на някоя видео игра или към филм ноар. Но тези демони са персонал(изира)ни, в тях всичко е интимно – от зъбите на „Пазачът на живите" до саждите, изваяли голите тела.
Периодът, в който работите са създадени, есента на 2013-а и зимата на 2014-а година, също е личен за Венцислав Занков, в опитите да намери нов смисъл в контекста на общественото безвремие: "Властта предопределя полето в което индивидуалните движения изглеждат като свободни. Полето е силово. Страхът пази. Пази и онзи срах от празнотата на безмислието, която пълним с вяра или каузи, припознати като свои, а консумацията става страст по пълненето. Затрупваме се с вещи, теглото ни – наднормено."
Краят на "О, щастливи дни", 1-и май 2014, съвпада с петото поред връчване на Железния орден за съвременно изкуство на името на  Венцислав Занков. Хепиенд, специален поздрав с Get Lucky на Daft Punk.
 
After the dark apocalypse of The Last Boudoir (2011), Ventsislav Zankov presents new series of sculptures and large-scale paintings titled Happy Days. Like Samuel Beckett's play of the same title from 1961, the exhibition deals with the absurd and practical aspects of existing beyond - if The Last Boudoir is the final drum beat, Happy Days listens acutely to the silence afterward.

The urgency of social and historical problems here is being muted by the monochromatism of giant faceless figures who continue to struggle, suffer, and doubt within the narrow margins that frame them. Harmony with the surrounding environment is seemingly achieved, but the association with Michelangelo seeks in vain the miracle of creation. Each canvas is named after the date on which it was finished – sort of a diary celebrating the happy days in the life of the author, as well as the void between them.

As Gilles Deleuze states in his famous lecture Création Artistique at La Fémis in 1987, ideas originate by inner necessity, so in this compulsive rhythm of creation, liberation, and searching, Ventsislav Zankov has populated the exhibition space with his two- and three-dimensional demons who look as if they are on stand by for a pointer in order to head to the pages of politically incorrect comics, the digital desert of a video game, or film noir. Yet these demons are personal(ized), everything inside them is intimate – from Guard of the Living's teeth to the soot sculpturing the nudes.

The period in which all works were created, the autumn of 2013 and the winter of 2014, is also special for Ventsislav Zankov, with his attempt to find new meaning in the context of public's lack of temporal perspective: "Power determines the field in which individual movements seem to be free. It is a force field. Fear protects. What protects also is the fear from the emptiness of nonsense that we fill in with faith or causes we recognize as ours, and consumption turns into a lust for the filling. We get piled with belongings, our mass – overweight."

Happy Days' finale, May 1st 2014, coincides with the fifth annual award ceremony of the Iron Cross for Contemporary Art under the name of Ventsislav Zankov. Happy ending, cheers with Get Lucky by Daft Punk.
 
ventsislav zankov, PhD
http://zankov.info
mobile: +359 887 51 97 94




'VENTSISLAV ZANKOV' CONTEMPORARY ART FOUNDATION
http://foundation.zankov.info
mobile: +359 887 51 97 94
Post:
P.O.BOX 223
1618 Sofia, Bulgaria




art and bulgaria http://art-bg.blogspot.com/
http://artchannel.bg

Няма коментари:

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks