ВИМ ВЕНДЕРС: " Ако икономиката е необходимост, за да живеем, културата е онова, заради което животът ни си струва живеенето.“
ДА ДАДЕМ ДУША НА ЕВРОПА
"Какво е Европа?"
"Каква е Европа?"
Може да си помислим:
Европа е кофа,
fucked
foutue,
ако си спомним за конституционния ужас,
за истинската политическа власт,
за липсата на ентусиазъм у обитателите й,
"за европейската кауза" в последно време.
На "европейците" Европа им е дошла до гуша...
От друга страна,
Европа е раят на земята,
благословената земя,
ако я гледате отвън.
През последните два месеца гледах Европа от Чикаго и Ню Йорк, от Токио, от Рио, от Австралия, от сърцето на Африка, от Конго,
а миналата седмица от Москва.
Ще ви кажа.
Европа изглеждаше винаги в различна светлина,
но винаги като рай,
като мечтата на човечеството...
като убежище на мира,
на благополучието,
на цивилизацията.
Европа.
Now you see it,
now you don't.
Тези, които отдавна живеят в Европа,
са сякаш отегчени от нея.
Тези, които не са тук, които живеят на друго място,
искат на всяка цена да дойдат или да влязат.
Какво е това,
едните да ИМАТ,
но вече да не искат
и за какво другите толкова КОПНЕЯТ?
Или, за да съм честен сам със себе си:
Защо Европа ми е толкова "свята",
едва отдалечил се от нея,
и защо толкова обикновена, ежедневна, направо скучна,
едва завърнал се отново тук?
Когато бях момче,
мечтаех за Европа без граници.
Сега пътувам надлъж и нашир през нея
и виртуално, и реално,
без да показвам паспорта си
и дори плащам с една валута
(макар думата да се произнася навсякъде различно),
къде обаче остана емоцията ми?
Тук, в Берлин, съм немец,
междувременно от цялото си сърце.
Но едва си стъпил в Америка
и вече не казваш, аз съм от Германия, Франция или някъде другаде.
Ти си от "Европа" или се връщаш там.
За американците тя е олицетворение на култура,
история, стил, "Savoir vivre".
Единственото, което им внушава комплекс за малоценност.
При това постоянен.
Но и погледнато от Азия или от която и да било друга точка на света,
Европа изглежда като бастион
на историята на човечеството, на достойнството и, е да,
отново тази дума: на културата.
Европа има душа, о, да,
нашият континент няма нужда тепърва да му се дава.
Той вече я има.
Това не е неговата политика или неговата икономика.
Това на първо място е неговата култура.
Чукам на отворена врата.
Пред две години на това място президентът на Европейската комисия
се изказа съвсем ясно.
Ще цитирам само края на речта му:
"Europe is not only about markets, it is also about values and culture.
And allow me a personal remark:
in the hierarchy of values, the cultural ones range above the econcmic ones.
If the economy is a necessity for our lives,
culture is really what makes our life worth living." *
Мога да цитирам и други части от паметната му реч,
най-добре цялата,
защото я споделям с цялото си сърце.
Само:
Навън, спрямо своите обитатели,
Европа продължава да се държи
като на първо място икономическа сила,
с политически и финансови аргументи,
никога не с културни.
Европа не се аргументира с емоции!
Кой обаче обича страната си заради нейната политика
или заради нейния пазар?
Никой!
Точно тук, в съседство,
на стотина метра
е "шоурумът" на Европейската общност,
такъв, какъвто има във всяка столица.
Какво е изложено там?
Географски карти, брошури, икономическа информация,
материали за историята на Европейския съюз.
Скучно, безплодно!
Кой се чувства представен там; или заговорен?
Живеем в епохата на изображението.
Никоя друга култура няма толкова влияние днес, колкото тази на изображението.
Книги, вестници, театър...
нищо дори не се доближава
до властта на движещите се картини, на киното и телевизията.
Защо не само в Европа,
но и в целия свят
"отивам на кино
е синоним на
"ще гледам американски филм"?!
Защото американците отдавна са разбрали
и радикално са привели в действие
това, което вълнува хората,
което ги кара да мечтаят.
Цялата "американска мечта"
е изобретение на киното,
която се мечтае вече от целият свят.
Аз не искам да я дискредитирам.
Но искам да задам въпроса:
Кой мечтае Европейската Мечта?
Хрумва ми един конкретен, актуален пример:
През следващите два месеца или горе-долу толкова
20, 30 или дори 50 милиона европейци
ще гледат един и същи филм.
Напоследък вече започна,
по всяка програма, по новините,
в прегледа на деня, по всички канали
- превключвал съм програмите из цяла Европа -
говори се за една филмова премиера в Лондон.
Както вече се сещате, става дума за Джеймс Бонд,
за онзи велик британски джентълмен,
за бореца за добро и зло,
който вече 40 години спасява света от гибел.
Помните ли прекрасния шотландец,
който пресътворяваше този европейски герой, сър Шон Конъри?
Или свръхелегантния, култивиран ирландец Пиърс Броснън?
Сега милиони европейци,
всички по едно и също време, около Коледа и Нова година,
ще видят един гангстер на дребно,
който изглежда, ще ме извините за сравнението,
като руския президент, като Владимир Путин.
Този нов Бонд действа доста брутално и безскрупулно.
Какво показва това?
Какво ни казва тази американска продукция?
Добре, може да е малко преувеличено,
но в същината си е вярно:
Ние вече не притежаваме собствените си митове.
Нищо не влияе върху съвременното въображение толкова дълбоко,
толкова категорично,
толкова дълготрайно,
колкото киното.
Но ние вече не го контролираме,
то вече не е наше.
Собственото ни, чисто наше изобретение ни се е изплъзнало.
В Европейското кино
- а него го има, въпреки всичко!-
произвежда се в около 50 европейски държави,
собствените ни европейски истории
вече не заемат челно място!
В картините на Европейското кино
можеше да открие себе си цяло едно ново поколение европейци,
можеше да се определи Европа,
емоционално, силно, трайно,
можеше да се изкажат пред света европейски мисли,
можеше да предложим убедително
нашето най-голямо богатство,
нашата КУЛТУРА,
"отвореното общество", толкова настоятелно издигано в култ до вчера,
културата на диалога, на мира и на човещината,
но ние се оставихме да ни отнемат от ръцете това оръжие.
Съзнателно казвам ОРЪЖИЕ,
защото образите са най-мощното оръжие на ХХI-ия век.
Няма да има европейско съзнание,
няма да има емоции, свързани с този континент,
няма да има бъдеща европейска идентичност,
няма да има връзка,
ако не успеем ДА ЗАДЪРЖИМ ПРЕД ОЧИТЕ СИ
нашите собствени митове,
нашата собствена история,
нашите собствени мисли и чувства!
Няма по-влиятелен посланик например от Испания
за целия свят от Педро Алмодовар,
от Великобритания - от Кен Лоуч, да речем,
от Полша - от Анджей Вайда или един Полански.
Макар и мъртъв от 13 години,
Федерико Фелини продължава да определя италианската душа.
ТОЧНО ТОВА ПРАВИ европейското кино:
създава и оформя нашето съзнание ЗА САМИТЕ НАС
и ЗА ХОРАТА ОКОЛО НАС!
Създава една европейска мисъл,
една европейска воля,
точно онази европейска душа, за която говорим тук.
Но огледайте се наоколо:
кое място отреждаме на това наше СЪКРОВИЩЕ,
каква роля играе то в европейския културен живот,
с каква загриженост на мащеха
политическа Европа продължава
да се отнася не само към киното, но и изобщо към културата.
А това е КИТЪТ,
лепилото,
спойката на европейските ЧУВСТВА!
Всички онези страни, които копнеят за Европа,
включително и новите или бъдещи членки от Изтока,
те могат, от една страна, да представят себе си,
да ни разкажат за себе си,
да ни спечелят за себе си,
а от друга страна могат да бъдат приети от европейската кауза
и от европейската душа,
но само ако подкрепим взаимните ни посланици,
само ако и ние в Европа повярваме в силата на образите.
Тук обаче се прави фатална грешка.
Тук се аргументира с политика и икономика,
не с емоции.
В съседство, в шоурума,
висят скучните географски карти на света,
докато в най-важните посланически пространства,
в кината и по телевизията,
световната сила на образите САЩ омагьосва хората,
също и европейците.
Поколението,
което сега се откъсва от Европа,
един ден ще превърне това в тежко обвинение към европейската политика:
Защо допуснахте
Европа да ни отегчава?!
Защо ни забаламосвахте с политика,
вместо да спечелите сърцата ни за нашия прекрасен роден континент
и да ни го ПОКАЖЕТЕ!
Европа ИМА културна история,
ИМА днешната си култура на живот,
ИМА своята политическа култура.
Джордж Сорос го нарича "отворено общество".
Точно защото, както го обяснява той, Америка в последно време толкова се проваля,
Европа става все по-значима в света
в представянето на своите морални и политически ценности,
все повече ОБРАЗ-ЕЦ.
ОБАЧЕ:
Този образец е безсилен,
ако тя вече не се доверява на силата на собствените си образи!
ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО, многоуважаеми господин Сорос,
няма никого да заплени, спечели, ентусиазира,
докато остава абстрактна ИДЕЯ.
То трябва да се обвърже с емоции.
Тези европейски емоции са пред очите ни,
можем кажи-речи да ги пипнем,
европейците копнеят за тях,
но ние ги пращаме в девета глуха
и оставяме полето на образността
предимно на другите.
Надявам се в Европа да не разберат твърде късно
какво бойно поле
напускаме почти
без битка...
Превод от немски Ирина Илиева
* " Европа не е само пазари, тя е също ценности и култура.
Позволете ми една лична забележка:
в йерархията на ценостите, културните стоят по-високо от икономическите.
Ако икономиката е необходимост, за да живеем,
културата е онова, заради което животът ни си струва живеенето.“
Вим Вендерс
Публикувано във в. " Култура"
"Какво е Европа?"
"Каква е Европа?"
Може да си помислим:
Европа е кофа,
fucked
foutue,
ако си спомним за конституционния ужас,
за истинската политическа власт,
за липсата на ентусиазъм у обитателите й,
"за европейската кауза" в последно време.
На "европейците" Европа им е дошла до гуша...
От друга страна,
Европа е раят на земята,
благословената земя,
ако я гледате отвън.
През последните два месеца гледах Европа от Чикаго и Ню Йорк, от Токио, от Рио, от Австралия, от сърцето на Африка, от Конго,
а миналата седмица от Москва.
Ще ви кажа.
Европа изглеждаше винаги в различна светлина,
но винаги като рай,
като мечтата на човечеството...
като убежище на мира,
на благополучието,
на цивилизацията.
Европа.
Now you see it,
now you don't.
Тези, които отдавна живеят в Европа,
са сякаш отегчени от нея.
Тези, които не са тук, които живеят на друго място,
искат на всяка цена да дойдат или да влязат.
Какво е това,
едните да ИМАТ,
но вече да не искат
и за какво другите толкова КОПНЕЯТ?
Или, за да съм честен сам със себе си:
Защо Европа ми е толкова "свята",
едва отдалечил се от нея,
и защо толкова обикновена, ежедневна, направо скучна,
едва завърнал се отново тук?
Когато бях момче,
мечтаех за Европа без граници.
Сега пътувам надлъж и нашир през нея
и виртуално, и реално,
без да показвам паспорта си
и дори плащам с една валута
(макар думата да се произнася навсякъде различно),
къде обаче остана емоцията ми?
Тук, в Берлин, съм немец,
междувременно от цялото си сърце.
Но едва си стъпил в Америка
и вече не казваш, аз съм от Германия, Франция или някъде другаде.
Ти си от "Европа" или се връщаш там.
За американците тя е олицетворение на култура,
история, стил, "Savoir vivre".
Единственото, което им внушава комплекс за малоценност.
При това постоянен.
Но и погледнато от Азия или от която и да било друга точка на света,
Европа изглежда като бастион
на историята на човечеството, на достойнството и, е да,
отново тази дума: на културата.
Европа има душа, о, да,
нашият континент няма нужда тепърва да му се дава.
Той вече я има.
Това не е неговата политика или неговата икономика.
Това на първо място е неговата култура.
Чукам на отворена врата.
Пред две години на това място президентът на Европейската комисия
се изказа съвсем ясно.
Ще цитирам само края на речта му:
"Europe is not only about markets, it is also about values and culture.
And allow me a personal remark:
in the hierarchy of values, the cultural ones range above the econcmic ones.
If the economy is a necessity for our lives,
culture is really what makes our life worth living." *
Мога да цитирам и други части от паметната му реч,
най-добре цялата,
защото я споделям с цялото си сърце.
Само:
Навън, спрямо своите обитатели,
Европа продължава да се държи
като на първо място икономическа сила,
с политически и финансови аргументи,
никога не с културни.
Европа не се аргументира с емоции!
Кой обаче обича страната си заради нейната политика
или заради нейния пазар?
Никой!
Точно тук, в съседство,
на стотина метра
е "шоурумът" на Европейската общност,
такъв, какъвто има във всяка столица.
Какво е изложено там?
Географски карти, брошури, икономическа информация,
материали за историята на Европейския съюз.
Скучно, безплодно!
Кой се чувства представен там; или заговорен?
Живеем в епохата на изображението.
Никоя друга култура няма толкова влияние днес, колкото тази на изображението.
Книги, вестници, театър...
нищо дори не се доближава
до властта на движещите се картини, на киното и телевизията.
Защо не само в Европа,
но и в целия свят
"отивам на кино
е синоним на
"ще гледам американски филм"?!
Защото американците отдавна са разбрали
и радикално са привели в действие
това, което вълнува хората,
което ги кара да мечтаят.
Цялата "американска мечта"
е изобретение на киното,
която се мечтае вече от целият свят.
Аз не искам да я дискредитирам.
Но искам да задам въпроса:
Кой мечтае Европейската Мечта?
Хрумва ми един конкретен, актуален пример:
През следващите два месеца или горе-долу толкова
20, 30 или дори 50 милиона европейци
ще гледат един и същи филм.
Напоследък вече започна,
по всяка програма, по новините,
в прегледа на деня, по всички канали
- превключвал съм програмите из цяла Европа -
говори се за една филмова премиера в Лондон.
Както вече се сещате, става дума за Джеймс Бонд,
за онзи велик британски джентълмен,
за бореца за добро и зло,
който вече 40 години спасява света от гибел.
Помните ли прекрасния шотландец,
който пресътворяваше този европейски герой, сър Шон Конъри?
Или свръхелегантния, култивиран ирландец Пиърс Броснън?
Сега милиони европейци,
всички по едно и също време, около Коледа и Нова година,
ще видят един гангстер на дребно,
който изглежда, ще ме извините за сравнението,
като руския президент, като Владимир Путин.
Този нов Бонд действа доста брутално и безскрупулно.
Какво показва това?
Какво ни казва тази американска продукция?
Добре, може да е малко преувеличено,
но в същината си е вярно:
Ние вече не притежаваме собствените си митове.
Нищо не влияе върху съвременното въображение толкова дълбоко,
толкова категорично,
толкова дълготрайно,
колкото киното.
Но ние вече не го контролираме,
то вече не е наше.
Собственото ни, чисто наше изобретение ни се е изплъзнало.
В Европейското кино
- а него го има, въпреки всичко!-
произвежда се в около 50 европейски държави,
собствените ни европейски истории
вече не заемат челно място!
В картините на Европейското кино
можеше да открие себе си цяло едно ново поколение европейци,
можеше да се определи Европа,
емоционално, силно, трайно,
можеше да се изкажат пред света европейски мисли,
можеше да предложим убедително
нашето най-голямо богатство,
нашата КУЛТУРА,
"отвореното общество", толкова настоятелно издигано в култ до вчера,
културата на диалога, на мира и на човещината,
но ние се оставихме да ни отнемат от ръцете това оръжие.
Съзнателно казвам ОРЪЖИЕ,
защото образите са най-мощното оръжие на ХХI-ия век.
Няма да има европейско съзнание,
няма да има емоции, свързани с този континент,
няма да има бъдеща европейска идентичност,
няма да има връзка,
ако не успеем ДА ЗАДЪРЖИМ ПРЕД ОЧИТЕ СИ
нашите собствени митове,
нашата собствена история,
нашите собствени мисли и чувства!
Няма по-влиятелен посланик например от Испания
за целия свят от Педро Алмодовар,
от Великобритания - от Кен Лоуч, да речем,
от Полша - от Анджей Вайда или един Полански.
Макар и мъртъв от 13 години,
Федерико Фелини продължава да определя италианската душа.
ТОЧНО ТОВА ПРАВИ европейското кино:
създава и оформя нашето съзнание ЗА САМИТЕ НАС
и ЗА ХОРАТА ОКОЛО НАС!
Създава една европейска мисъл,
една европейска воля,
точно онази европейска душа, за която говорим тук.
Но огледайте се наоколо:
кое място отреждаме на това наше СЪКРОВИЩЕ,
каква роля играе то в европейския културен живот,
с каква загриженост на мащеха
политическа Европа продължава
да се отнася не само към киното, но и изобщо към културата.
А това е КИТЪТ,
лепилото,
спойката на европейските ЧУВСТВА!
Всички онези страни, които копнеят за Европа,
включително и новите или бъдещи членки от Изтока,
те могат, от една страна, да представят себе си,
да ни разкажат за себе си,
да ни спечелят за себе си,
а от друга страна могат да бъдат приети от европейската кауза
и от европейската душа,
но само ако подкрепим взаимните ни посланици,
само ако и ние в Европа повярваме в силата на образите.
Тук обаче се прави фатална грешка.
Тук се аргументира с политика и икономика,
не с емоции.
В съседство, в шоурума,
висят скучните географски карти на света,
докато в най-важните посланически пространства,
в кината и по телевизията,
световната сила на образите САЩ омагьосва хората,
също и европейците.
Поколението,
което сега се откъсва от Европа,
един ден ще превърне това в тежко обвинение към европейската политика:
Защо допуснахте
Европа да ни отегчава?!
Защо ни забаламосвахте с политика,
вместо да спечелите сърцата ни за нашия прекрасен роден континент
и да ни го ПОКАЖЕТЕ!
Европа ИМА културна история,
ИМА днешната си култура на живот,
ИМА своята политическа култура.
Джордж Сорос го нарича "отворено общество".
Точно защото, както го обяснява той, Америка в последно време толкова се проваля,
Европа става все по-значима в света
в представянето на своите морални и политически ценности,
все повече ОБРАЗ-ЕЦ.
ОБАЧЕ:
Този образец е безсилен,
ако тя вече не се доверява на силата на собствените си образи!
ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО, многоуважаеми господин Сорос,
няма никого да заплени, спечели, ентусиазира,
докато остава абстрактна ИДЕЯ.
То трябва да се обвърже с емоции.
Тези европейски емоции са пред очите ни,
можем кажи-речи да ги пипнем,
европейците копнеят за тях,
но ние ги пращаме в девета глуха
и оставяме полето на образността
предимно на другите.
Надявам се в Европа да не разберат твърде късно
какво бойно поле
напускаме почти
без битка...
Превод от немски Ирина Илиева
* " Европа не е само пазари, тя е също ценности и култура.
Позволете ми една лична забележка:
в йерархията на ценостите, културните стоят по-високо от икономическите.
Ако икономиката е необходимост, за да живеем,
културата е онова, заради което животът ни си струва живеенето.“
Вим Вендерс
Публикувано във в. " Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар