| Из цикъла НОВОСЕЛЦИ
Александър Гергинов
11 – 16 юли 2008,
Галерия ПИСТОЛЕТ гостува на Пластелин, ул. Цар Симеон 48
Часове за посещение: между 18 и 21 ч.
Откриване: 11 юли, 20 ч. Разказна, дори комиксова живопис, изпълнена с бит, ярки багри и мизерия.
 Българското село, вдъхновило редица образци на националното ни изкуство, продължава да вдъхновява и днес! Изкуство близко да човека, особено до този, който като дете е бил свидетел как се гледат и колят животни, бил е хранен с „домати, хляб и сирене”, познава добре мирогледа на баба си – абсолютен образ на симбиозата „човек – земя – труд”. Помниш това, което си учил в часовете по литература, затова не си учуден, когато усетиш тази огромна тъга, за която думи не намираш. Тогава на свой ред идва кичът, който всява радост със своята пищност, както пир по време на християнски празник, а прасето, чието име е забравено, се е превърнало в жертвено агне.
История в 15 епизода за простата и високодуховна любов между човек и прасе, пропита с наивизъм, фолклор и сълзлива романтика. Краят е ясен от самото начало.
Една живопис, която лъха на свежест и екзистенциална тъга. „Ново село” – старото име на гр. Елин Пелин, родно място на автора - е вдъхновило поредица проекти на Александър Гергинов, първият от които е модната колекция НОВОСЕЛЦИ от 2004 г. Очаквайте видеото „Трансплантация в Русия или операция в Студентски град”.
***
Сутринта към 6 той се събуди и седна на леглото. След малко стана и се облече. На масата имаше 2 домата в метална чиния, покрити с вестник, за да не ги кацат мухите. В една паничка имаше бяло сирене, направено от самия него преди няколко дни. Мъжът отвори шкафа, извади оттам хляб и отряза една филия. Започна да яде ту от домата, ту от сиренето и чупеше по малко хляб. Отиде до печката, която тлееше, сложи едно дърво и тя скоро се разпали. Сипа вода в метална тенджера и я остави на печката. След няколко минути водата се стопли. Мъжът взе тенджерата и излезе на двора, където в две кофи имаше трици и остатъци от храна, събрани опадали ябълки и плодове. Той сипа малко вода в двата съда и ги разбърка с дървена пръчка. Тръгна с кофите в ръце към кошарата, където чакаха гладните животни.
|
)
Няма коментари:
Публикуване на коментар