contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

03 ноември 2014

Рада Букова и Ангелина Кръстева - Небето е цвят - 7 ноември 2014




Галерия SARIEV Contemporary, Пловдив
представя:

Рада Букова и Ангелина Кръстева
Небето е цвят
7 ноември, 2014 – 18 януари, 2015


Откриване 7 ноември, 18 ч.                           
SARIEV Contemporary, ул. Отец Паисий 40 и SARIEV Project Space, ул. Хр. Дюкмеджиев 12, кв. Капана


Sariev Contemporary има удоволствието да представи втора самостоятелна експозиция на Рада Букова. Изложбата "Небето е цвят" се реализира съвместно с Ангелина Кръстева и ще се състои между 7 ноември, 2014 – 18 януари, 2015 на две локации в Пловдив - в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. Отец Паисий 40, както и в сателитното изложбено пространство – SARIEV Project Space в кв. Капана.


"Рада Букова иска да работи с „две очи и четири ръце". Как става това? Става буквално – допълнителните две ръце не са нейни, в работата върху изложбата е въвлечен още един човек, Ангелина Кръстева – тя не е художник, нито изкуствовед и не може да гледа художествени произведения (буквално). Тя владее други сетива и способности за възприемане на пространството, които при художниците обичайно са подтиснати, заради зрението. Освен това, тя се интересува от изкуство.
Какво ще се случи? Изложба на Рада Букова и Ангелина Кръстева. Съвместната работа, обсъждането, експериментите, няма да останат на тъмно. Тези действия са част от изложбата. Ще се виждат. Ще може да се гледат. Доколкото е възможно, правенето ще става с равнопоставени или равно развити сетива, и ще протича паралелно с общуване.
Защо Рада Букова прави това? Независимо от това, че съвременните художници имат права над всички възможни изразни средства (и съответно над всички сетива), зрението остава базисно, първостепенно и най-развито. Затова Рада Букова намира начин за усъвършенстване, като компенсира своята професионална сетивност с чужда помощ. Целта, както винаги е било при нея, е да се получи максимално припокриване на мисълта и формата. Най-накрая, всичко това трябва да има физическо изразно средство. Щом ще се коментира зрението и виждането, средството трябва да е светлина. Светлината или отсъствието на светлина може да моделира формата, а в случая може и да регулира общата работа на сетивата. "

Даниела Радева




-

Рада Букова е родена в София, България. Живее и рабори в Париж, Истанбул и София. Сред нейните самостоятелни изложби са: "Start A New Victory" FUTURA, Прага; "Un sage est sans idée" (A sage is without idea), галерия Patricia Dorfmann, Париж; "One, Two, Three…"; галерия Sariev Contemporary, Пловдив, "Colour Blue", галерия Stork, Руан; "Me and a German girl", галерия Patricia Dorfmann, Париж; „Пейзаж с камък", галерия Васка Емануилова, София; "STILL LIFE… the rest is fog and wind", Институт за съвременно изкуство, София. Изложбата в края на 2014-та е второто ѝ самостоятелно представяне в Sariev. Нейни творби галерията е представяла на изложенията Istanbul Contemporary 2011, 2013, Viennafair 2013, 2014, ArtBrussels 2014.







-

SARIEV Contemporary
www.sariev-gallery.com

a: 40, Otets Paisiy str, Plovdiv 4000, Bulgaria
m: +359 888 520 375, +359 888 221 302
s: vesselina.sarieva, katrin.sarieva

www.facebook.com/sariev.gallery


29 октомври 2014

"От албума на майка" 5.11.2014 Спартак Дерменджиев






Здравей
а пък аз ви изпращам покана за  изложбата
"От  албума на майка"

„От албума на майка"
скулптура и семейни снимки
Всичко хубаво, което имам, имам го от майка си! А лошото... лошото е от сатаната.

„Майко, майко, това ти ли си?"
Кой от нас, като дете, разглеждайки семейния албум, не е изричал тези думи?
Кой от нас не е бил изненадан или стъписан да види майка си като младо безгрижно момиче?
Така и аз, като малък, разглеждайки старите семейни снимки, не вярвах и многократно питах: „Майко, майко, това ти ли си?".
Дали защото пораснах, или направо остарях, но вече не питам: „Майко, майко, това ти ли си?".
Може би са „виновни" старите снимки от албума на майка.
Те ме преведоха назад във времето и аз я видях така, както не я бях виждал и каквато отказвах да приема, че е била.

Но нека започна отначало...
Тази изложба е пътуване във времето. Тя ще ви върне 75 години назад, в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Стари снимки разказват за младо момиче, за съученици и приятелки, за нейното семейство. За достойни хора и години, незаслужено а може би и преднамерено забравени.
Тази изложба включва и всички мои запазени рисунки и скулптурни портрети на майка ми, правени през целия ми досегашен 60-годишен живот.
Не знам дали има художник, който да не е рисувал майка си поне веднъж?
Много са произведенията „Портрет на майка ми", създадени от различни художници в различни епохи. От всеки от тези портрети ни гледа спокойно възрастна жена, уморена, излъчваща достойнство и чувството за изпълнен дълг.
И това е сякаш „задължителната" представа на обществото. Такъв е и художественият образ, създаван от творците. 
И аз, с ваше позволение, ще се причисля към тези художници.
Още като дете нееднократно съм рисувал майка си.
От всичките ми ранни рисунки е запазен един портрет – етюд, рисуван, когато съм бил на 19 ггодини, през далечната 1973 г., след завършване на Художествената гимназия.
По-късно, през 1984 г., след завършване на Академията, вече 30-годишен, отново правя портрет на майка си. Този път скулптурен, в мрамор.
Тези ранни портрети изцяло следват официалната представа, стереотипа, „догмата", установени през вековете от религии и идеологии, както и художествения стил на времето.
И с тези портрети сякаш бях изпълнил артистичния си и синовен дълг.
Трудно бих ви обяснил, затова няма да го правя, как и защо споменът за майка ми отново и настойчиво изплува в съзнанието ми.
Случи се така, може би случайно, може би не, но аз отново разглеждах стария семеен албум. Отново бях дете и отново питах:
„Майко, майко, това ти ли си?".
Кой от нас, като дете, разглеждайки семейния албум, не е изричал тези думи? „Майко, майко, това ти ли си?".
Кой от нас не е бил изненадан или стъписан да види майка си като младо, безгрижно момиче?
Така и аз, като малък, разглеждайки старите семейни снимки, не вярвах и многократно питах: „Майко, майко, това ти ли си?".  
Дали защото съм третото й дете и този въпрос е бил задаван многократно или поради друга причина, но не получавах отговор.
Сякаш и майка ми не вярваше, че това дете от снимките, това безгрижно момиче, е била тя.
Сякаш винаги е била майка, отказала се от себе си, от мечтите си, от собствения си живот.
Дали защото пораснах, или направо остарях, но вече не питам: „Майко, майко, това ти ли си?".
А може би са „виновни" старите снимки от албума на майка.
Те ме преведоха назад във времето и аз я видях така, както не я бях виждал и каквато отказвах да приема, че е била.
Видях младо, красиво, засмяно, безгрижно момиче.
Видях мечти.
Видях решимост.
Видях предчувствие.
Видях живот, който предстои.
Видях майка.
И повярвах!

През настоящата 2014 г. отбелязвам своята 60-годишнина и успях да подготвя три изложби, както и да открия един виртуален паметник – този на Георги Марков.
Започнах годината с „Края на света" в „Червената къща", последва изложбата „Колоните, които крепят небето" в галерия „Възраждане"...  Щастлив съм, че с настоящата „От албума на майка" в галерия „Дебют" завършвам своеобразното отбелязване на своята 60-годишнина.

Разрешете ми да завърша с думите, с които започнах: Всичко, хубаво което имам, имам го от майка си! А лошото... лошото е от сатаната.

И ако съм предизвикал интереса ви, очаквам ви в галерията…


Спартак Дерменджиев
26 октомври 2014 г.
 
 




10 октомври 2014

VASE WITH FLOWERS by Iv Ruseva, opening Friday, October 3rd








text in English below

===
ВАЗА С ЦВЕТЯ
от Ив Русева
откриване: 3 октомври, 2014, петък, 8 ч.
ПИСТОЛЕТ (в коридора на Neu!Berlin Club, Султан Тепе 18, София)

Обект от бита с естетическа функция поставен и увеличен в галерийното пространство за да го допълни и обогати с цел визуална наслада. Хиперболизация до обсебване.

=====
VASE WITH FLOWERS
by Iv Ruseva
opening: October 3, 2014, Friday, 8pm
PISTOLET Gallery (in the corridor of Neu!Berlin Club, 18 Sultan Tepe Str, Sofia)

An everyday object with aesthetical function, put and augmented in the gallery space in order to complement and enrich it with the aim of visual pleasure. Hyperbolization to obsession.





06 септември 2014

БИСТРА ЛЕШЕВАЛИЕ: POKANA “ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ”






Галерия  Аросита
Представя
 
"ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ"
 
БИСТРА  ЛЕШЕВАЛИЕ
 
16 - 30 септември 2014 г.
 
 
Откриване: 16 септември (вторник) 2014, 18 ч.
Пространство и времеОт дълго време се интересувам от космологията, като Néophyte. Следя зашеметяващите постижения на математиката, физиката и астрономията.Следя ги, но малко разбирам.Тогава взимам моя инструмент, въображението - ивсичко става по-ясно.Големият взрив / Big  bang / - прашинката, от която изригва Вселената, Времето -неразделно от пространството, което тече в безбрежността. Нямаше Нищо - имаВсичко. Как да визуализирам Нищото? Дори с моя инструмент ми е трудно.И всред това Нищо и Всичко идва първата жива клетка. Слага се началотона една хубава история с едно огромно явление - появата на човека. Откъде идва той? Случайност ли е? Единствен ли е във Вселената? Дали е създание на Бога? Много въпроси без отговор.Вселената има 11 измерения. В моята работа има 5.Отпечатъци,  линии,  форми,  които  се  формират  и  деформират  във  времето  иразказват една история - Моята.Бистра Лешевалие26. 08. 2014 ПарижEspace et TempsDepuis des années je m'intéresse en néophyte à la cosmologie. Je suis les progrèsfascinants des mathématiques, de la physique et de l'astronomie. Je suis, mais jecomprends peu. Alors, je prends mon outil, l'imagination, et tout devient plus clair.Le big bang - le grain de poussière qui deviendra l'univers. Le temps, inséparable del'espace qui coule dans cette immensité. Il n'y avait rien et il y a tout. Commentvisualiser le rien ? Même avec mon outil, j'ai du mal.Et dans ce rien et ce tout arrive la première cellule vivante. Une belle histoirecommence et un événement majeur se produit: L'arrivée de l'homme. D'où vient-t-il ?Est-il dû àun hasard ? Est-il unique dans l'univers ? Est-il une création de Dieu ?Beaucoup de questions sans réponse.L'Univers a 11 dimensions. Dans mon travail il y en a 5. Des traces, des lignes, desformes, qui se forment et se déforment dans le temps. Elles racontent une histoire. Lamienne.
 
 
ул. "Врабча" №12-Б, гр. София,
работно време: пон.-пет.13.00-19.00
 
…………………………………………………………………………………………………………………………..
                      
Arosita Gallery
Present
 
"SPACE AND TIME"
 
 BISTRA  LESHEVALIE
 
 16-30 September, 2014
 
 
Opening: 16 September (Tuesday) 2014, 6:00 p.m.
 
 
 
"Vrabcha" № 12-B, Sofia,
Hours: Monday-Friday 13:00 to 7:00 p.m.
: +359 885 87 28 04,
www.arosita.info, arosita12@gmail.com
 
 


01 септември 2014

PISTOLET opening: VARBITSA CAPITAL Miryana Mihaylova, Wednesday, September 3






​text in English below

======
СТОЛИЦА ВЪРБИЦA 
Миряна Михайлова
3-15 септември, 2014
Пистолет 
(в коридора на Нов Берлин, София, Султан Тепе 18)

Сбор от фрагментарни моментни състояния с различна продължителност. Очерк-фикция от столица Върбица. (Фотографиите са направени през лятото на 2010 в рамките на супер елитарния фото пленер "Пацолония", организиран от Пламен Горанов в къщата на леля му в с. Върбица. 
В памет на Пламен Горанов и неговата чиста идиотщина. Без годишнина.)

========
VARBITSA CAPITAL 
Miryana Mihaylova
September 3-15, 2014
Pistolet 
(in the corridor of Neu!Berlin, Sofia, 18 Sultan Tepe Str)

A sum of fragmental moment states with different centinuence. Fictional outline of Varbitsa capital. (The photographs are made in the Summer of 2010 within the framework of the super elite photo plain-air "Patsolonia"*, organised by Plamen Goranov in his aunt's house in the village of Varbitsa. In memorium of Plamen Goranov and his pure idiotism. No anniversary.)

*artistic "plain-airs" are tipical for established old 
Bulgarian culture. They are often organised on the seaside during summer. The name "Patsolonia", on the other hand, refers to the very famous and established art festival "Apolonia" (again on the seaside) that is mixed with Plamen's nickname "Patso".
===
facebook.com/pistoletgallery
facebook.com/NovBerlinNeuberlin

========
Ако не желаете да получавате новини от ПИСТОЛЕТ, моля изпратете имейл със subject "unsubscribe".
I​f you wouldn't like to recieve news from PISTOLET anymore, please send us e-mail with subject "unsubscribe".


Последователи

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks