contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

29 октомври 2014

"От албума на майка" 5.11.2014 Спартак Дерменджиев






Здравей
а пък аз ви изпращам покана за  изложбата
"От  албума на майка"

„От албума на майка"
скулптура и семейни снимки
Всичко хубаво, което имам, имам го от майка си! А лошото... лошото е от сатаната.

„Майко, майко, това ти ли си?"
Кой от нас, като дете, разглеждайки семейния албум, не е изричал тези думи?
Кой от нас не е бил изненадан или стъписан да види майка си като младо безгрижно момиче?
Така и аз, като малък, разглеждайки старите семейни снимки, не вярвах и многократно питах: „Майко, майко, това ти ли си?".
Дали защото пораснах, или направо остарях, но вече не питам: „Майко, майко, това ти ли си?".
Може би са „виновни" старите снимки от албума на майка.
Те ме преведоха назад във времето и аз я видях така, както не я бях виждал и каквато отказвах да приема, че е била.

Но нека започна отначало...
Тази изложба е пътуване във времето. Тя ще ви върне 75 години назад, в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Стари снимки разказват за младо момиче, за съученици и приятелки, за нейното семейство. За достойни хора и години, незаслужено а може би и преднамерено забравени.
Тази изложба включва и всички мои запазени рисунки и скулптурни портрети на майка ми, правени през целия ми досегашен 60-годишен живот.
Не знам дали има художник, който да не е рисувал майка си поне веднъж?
Много са произведенията „Портрет на майка ми", създадени от различни художници в различни епохи. От всеки от тези портрети ни гледа спокойно възрастна жена, уморена, излъчваща достойнство и чувството за изпълнен дълг.
И това е сякаш „задължителната" представа на обществото. Такъв е и художественият образ, създаван от творците. 
И аз, с ваше позволение, ще се причисля към тези художници.
Още като дете нееднократно съм рисувал майка си.
От всичките ми ранни рисунки е запазен един портрет – етюд, рисуван, когато съм бил на 19 ггодини, през далечната 1973 г., след завършване на Художествената гимназия.
По-късно, през 1984 г., след завършване на Академията, вече 30-годишен, отново правя портрет на майка си. Този път скулптурен, в мрамор.
Тези ранни портрети изцяло следват официалната представа, стереотипа, „догмата", установени през вековете от религии и идеологии, както и художествения стил на времето.
И с тези портрети сякаш бях изпълнил артистичния си и синовен дълг.
Трудно бих ви обяснил, затова няма да го правя, как и защо споменът за майка ми отново и настойчиво изплува в съзнанието ми.
Случи се така, може би случайно, може би не, но аз отново разглеждах стария семеен албум. Отново бях дете и отново питах:
„Майко, майко, това ти ли си?".
Кой от нас, като дете, разглеждайки семейния албум, не е изричал тези думи? „Майко, майко, това ти ли си?".
Кой от нас не е бил изненадан или стъписан да види майка си като младо, безгрижно момиче?
Така и аз, като малък, разглеждайки старите семейни снимки, не вярвах и многократно питах: „Майко, майко, това ти ли си?".  
Дали защото съм третото й дете и този въпрос е бил задаван многократно или поради друга причина, но не получавах отговор.
Сякаш и майка ми не вярваше, че това дете от снимките, това безгрижно момиче, е била тя.
Сякаш винаги е била майка, отказала се от себе си, от мечтите си, от собствения си живот.
Дали защото пораснах, или направо остарях, но вече не питам: „Майко, майко, това ти ли си?".
А може би са „виновни" старите снимки от албума на майка.
Те ме преведоха назад във времето и аз я видях така, както не я бях виждал и каквато отказвах да приема, че е била.
Видях младо, красиво, засмяно, безгрижно момиче.
Видях мечти.
Видях решимост.
Видях предчувствие.
Видях живот, който предстои.
Видях майка.
И повярвах!

През настоящата 2014 г. отбелязвам своята 60-годишнина и успях да подготвя три изложби, както и да открия един виртуален паметник – този на Георги Марков.
Започнах годината с „Края на света" в „Червената къща", последва изложбата „Колоните, които крепят небето" в галерия „Възраждане"...  Щастлив съм, че с настоящата „От албума на майка" в галерия „Дебют" завършвам своеобразното отбелязване на своята 60-годишнина.

Разрешете ми да завърша с думите, с които започнах: Всичко, хубаво което имам, имам го от майка си! А лошото... лошото е от сатаната.

И ако съм предизвикал интереса ви, очаквам ви в галерията…


Спартак Дерменджиев
26 октомври 2014 г.
 
 




Няма коментари:

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks