contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

25 април 2017

Sofia Underground 2017 / СТО 20 – годишно издание на фестивала

 





Common Ground   
Общо Основание
Sofia Underground 2017 / СТО   20 – годишно издание на фестивала
Галерия „Аросита" 27 април - 5 май,
Откриване – 27 април, 20.00 часа
Александър Вълчев, Александър Юзев, Андрей Врабчев, Атанас Яранов, BISTRA, Богдан Александров, Божидар Бояджиев, Борис Роканов, Боряна Драгоева (Rossa) и Олег Мавромати, Георги Донов, Георги Тушев, Венцислав Занков, Викенти Комитски, Д-р Гатев, Дан Тенев, Димитър Грозданов, Димитър Яранов, Добромир-Иван, Елена Панайотова, Еслица Попова, Ивайло Попов, Илиян Лалев, Камен Старчев,  Красимир Добрев - Доктора, Краси Добрев, Косьо Минчев, Леда Екимова, Любен Костов, Милко Павлов, Николай Петков, Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Петер Цанев, Петър Дочев, RASSIM, Росица Гецова, Румен Лаптев, Сашо Стоицов, Свилен Блажев - Свика, Свилен Стефанов, Станимир Генов, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Янко Велков – Янеца и др.
В изложбата са представени произведения от частни сбирки и такива, предоставени от авторите, а в ролята на централна, заглавна творба – емблематична картина от Художествения фонд на МВнР, предоставена от Държавния културен институт при МВнР. С подкрепата на artexpress.bg
 
 
Куратори: Ирина Дакова и Йово Панчев
 
 
 
 
Създаден преди 20 години и  възобновен преди 10, фестивалът за изкуството на живо –
Sofia Underground отбелязва периода.
 
Около тази информация насочваме темата за 2017 към времето. Изложбата се появява също във връзка с времето. Тя, по същество, е енциклопедична колекция от автори, които представляват "общата основа" на съвременното изкуство в проявлението си у нас.
Селекцията на тази изложба се базира на колекцията и авторите, присъстващи и ценени високо от Руен Руенов, основател на фестивала. Съдържа няколко емблематични произведения от сбирката на Руен, сега в частни колекции. Изложбата не е дефинитивна и няма претенциите да урежда частен пантеон, нито да създава недоказани йерархии, да титулува или заобикаля някого в полето. Тя подсеща за общата основа – обединена в една архивна сбирка, която се опитва да напомни тезата и върне темата за индивидуалния принос и отговорност в изкуството и ще се отрази в материалното състояние, вида на тази изложба.
Правенето на изкуство е форма на мислене, в която мисловният процес не е непременно вербален. То е визуално, емоционално, емпатично, сетивно мислене, но въпреки това е интензивно до там, че да достигне или по-скоро премине през личния опит, да бъде преживяно, изпитано. За тази „инфектираност" с персонален почерк, почерпен от пречупването през индивидуалния опит говори Джонатан Файнеберг в своята „Art Since 1940. Strategies of Being". Той намира за особено ценен индивидуалния принос и собственото, изключително въздействие на определени художници като водещо пред „движенията", „измите" като колективни културни конструкти. Личностите, за които говори, създават изкуството си в условията на среща с действителността и в това е значимостта на индивидуалната им роля. Работата им се явява
 
 
 
 
 
като пробив в мейнстрийма, които може да се счита за някаква културна среда съответстваща на състоянието на дадено общество. Именно по отношение на личната стратегията в художествения процес като подвластна на индивидуална креативна мотивация, Файнеберг преглежда разгръщането / развитието на изкуството не-исторически като сбор от лични усилия, превъзмогвания, преодолени предели, собствен ход „през".
 
Руен Руенов започва своя статия за Борис Роканов преди десетина години така: Има неща, които смятаме за възможни да се случат, но на практика са малко вероятни. Това са неща, които по-скоро мислим, но не осъществяваме и те остават да тлеят в някакво вечно бъдеще в миналото, тоест нещо, което е мислено, но така и не е имало шанс да се случи. (…) Това е понятието виртуално, на средновековен латински virtualis - възможен, който може да се прояви - нещо, което може да възникне от някакво взаимодействие. То се използваше, когато в резултат от срещата на два звука, два знака или два образа възниква съвършено ново и неподозирано значение.
 
 
 
 
 
 
Rositsa Getsova
12 B Vrabcha St, Sofia 1000,
open 3-7 pm, sat/sun closed
cell phone.: +359 885 87 28 04
www.arosita.info, arosita12@gmail.com


Няма коментари:

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks