contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

19 април 2010

гранична ситуация / бехайнд дъ сийнс от Йово Панчев

Около изложбата "Гранична ситуация: Рисунката в съвременното изкуство" възникнаха някои основателни и не толкова основателни критики. Преди всичко, обаче стана ясно, че съвсем не е разбрано какво се случва като проект и продукт и защо очакванията на някои опитни професионалисти в бранша "съвременно изкуство" изказват мнения, които не съответстват на опита им.
Прочее това не можа да бъде изяснено експлицитно в последвали публикации и реакции.
По този повод с известа доза ирония и друга доза самоирония (тъпо е, че и това трябва да пиша, за да стане ясно) си позволявам да се самоцитирам.
Следните въпроси и отговори са от т.нар. интервю което дадох, пак с надеждата да изясня проекта за в. Гласове. Там той беше значително съкратен. Тук публикувам някои от въпросите и отговорите релевантни на коментарите. Ура!


(върпосите са на М. Ландова)

Как възникна идеята за изложбата „Гранична ситуация: Рисунката в съвременното изкуство“, как се оформи като кураторски проект?


Идеята за тази изложба възникна от наблюденията на сцената: автори, които аз харесвам се изявяват с рисунки, други, бе добре да се провокират. Рисунката е много използвана в съвременното изкуство, но сравнително рядко показвана. Често остава в скечирането, проектирането на произведения, много от които така и не се завършват. Така или иначе рисунките остават скрити. В рисунката остава суровия замисъла, концепта. Това не е кураторски проект.


Каква е главната цел на проекта? Защо избрахте това експозиционно пространство?


Основната, прагматична цел на проекта е да се представи съвременното изкуство дефинирано чрез рисунката, моментна снимка на последните поколения (родени от 75-85’). Това не са последното поколение автори, но са последното поколение български художници. Следващите са “интернешънъл артистс” и за тях е трудно да се говори, сложно ще се получава представа за “местната” сцена.


Пространството избрахме със СБХ, те подкрепиха проекта и се ангажираха с представянето му пред галерията. От “Индустриална 11” беше прието безусловно. Както рисунката се оказа предизвикателство за много автори, за мен пространството беше много трудно за аранжиране. В „граничната ситуация”, която създава характера на галерията – между лустрото и индустриалното изложбата може и да звучи конкретно. В този смисъл пространството помогна изложбата да не бъде еднозначна.


Какъв е принципът на подбор на поканените участници в изложбата?

Активните автори напоследък. По-интересните, работещите, по-достъпните. Списъка с поканените беше около 50-60. Има няколко сериозни пропуска, за които се сетих късно или нямах техническа възможност да ги включа.


Тази изложба ли ще пътува по българските легации в света, или ще бъде „оптимизирана“ . Ако се наложи втори избор, какъв ще бъде принципът на избора? Критерият.


Изложбата ще бъде “оптимизирана”, по-скоро рационализирана. На чисто технически принцип. Рокадите в съдържанието ще се сведат до минимум. По-добре е да се види на повече места макар и в по-тясна селекция, от колкото цялата на едно-две места. Затова има отворен характер. Той е недостатък за настоящия вариант на изложбата, представена в София, но мисля, че за път и представяне в чужбина ще е предимство.
В общи линии "селекцията" предстои.


Представете „звездите“в изложбата. Представете и ,авторите които живеят извън България. Дебютантите.


“Звездите” са онези с по-дълги биографии, награди, изложби и т.н. те са всъщност по-конвертируемите автори, това ги прави “обичайните заподозрени” (даже така са анонсирани) и към тях има очаквания, които са длъжни да покриват, ако не и да надминават. Създаденото напрежение разрушава част от потенциала им, стават конкуренти. Изкуството се бори да остане единствената сфера на човешка дейност където съревнованието не е норма. Рисунката е лесна за изпълнение. Достъпна е като средство и за неформирания художник. Водеща идея в изложбата беше някакъв псевдодемократичен принцип – поканените автори дадоха своите работи по собствен критерии. Нямаше селекция в класическия смисъл на куриране. Целта е “изследователска” и обзорна. Надявам се, така се очертава „граничността”, която се търси. Предоверявам се на авторите, а те отговарят освободено и щедро. Това беше принципът ми на работа тук.


Артистите от чужбина – Александър Ангелов – интересен млад автор, тих хулиган, студент в Амстердам, Владислав Георгиев – завърнал се след почти цял живот в Германия, Деница Тодорова – живописец от Антверпен, Димо Иванов – млад концептуален автор от Монреал, Ив Тошайн – енергичен автор с добра кариера (Виена/Милано), Кристина Иробалиева – художник с разнообразни интереси, работи във френско езичната част на Европа (Франция, Швейцария), Любен Петров, живописец базиран в Братислава, Стефания Батоева – архитект и концептуалист от Лондон, Ясен Марков – архитект и концептуалист от Берлин.


Как реагираха авторите, когато ги поканихте да участват в проекта? Как реагираха на думата „Рисунка“? Коя беше най-интересната реакция?

Не бях работил до сега само с трима от авторите, така че повечето знаеха за моето „ Йозеф-Бойс–отношение” и се заинтригуваха.


Какво е рисунката за Вас?


За проектът “Гранична ситуация” - изходна позиция. Съзнателен опит за автентичен човешки израз.



Каква дефиниция ще дадете на Българското съвременно изкуство. Има ли възрастова граница, обуславяща успешното му практикуване у нас.


Съвременното изкуство съответства на съвременно общество или на среди в обществото, които могат да общуват – да се изразяват и възприемат в тази пост-историческа модалност. Особената социо-културна динамика у нас доведе хората, които се занимават с култура до маргинализация, де интелектуализира ги, постави го в граничната ситуация между пазара и съвестта, маркетинга и съдържанието. Изкуството престава да бъде важно и обществото се лишава от възможност за рефлексия. Българското съвременно изкуство се колебае между „много късен модернизъм”, който е автентичен и богат, но неактуален и чисто съвременно изкуство „по западен модел”, който се явява като технически пробив – феномен „алафранга”. Почти напълно отсъстващото поколение от българската сцена, които започнаха собствени търсения в тази посока не осъществи връзката между генерациите водени от формата, естетиката и нео концептуалното съвременно изкуство. Двата фактора, който определят ситуацията в културата ни, въобще са липсата на памет и приемственост и провинциалността. Това са фактори, а не проблеми, което отговаря на въпроса за успешната практика на съвременно изкуство у нас.

А сега на въпроса за рамките (защо са рамкирани рисунките?), който получих няколко пъти и пак бях набеден за куратор чието, именно, решение е това.

Рамкираните рисунки пътуват лесно, безопасно (затова са рамкирани с варелит - прозрачна пластмаса, а не стъкло), редят се лесно и от непрофесионалисти, което прави изложбата евтина за експлоатация. Бих могъл да събера рисунките в папка и да обикалям света да ги закачам с габърчета, даже с кеф бих го правил, но това би било значително по-скъпо...
мерси.

Няма коментари:

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks