contemporary art in Bulgaria; contemporary art and Bulgaria; contemporary art of Bulgaria; contemporary art off Bulgaria; contemporary art beyond Bulgaria;

powered by ARTCHANNEL.BG

Последователи

15 юли 2009

отговор на Боряна

Много Ленинска е тезата на Боряна Росса /Драгоева/ че художниците ги е страх да вземат позиция в дискусиите за музея – „Ако не си с нас, си против нас!” – пише тя. Кои са тези „нас” или „ние” , тези, към които Боряна Драгоева ни вменява някакъв страх, или политически коректно мълчание – Б. Данаилов, Д Грозданов, групичката на ИСИ ? Едва ли. Това мълчание е май следствие на изхабената, подменена и разпарчетосана среда, в която пребивава съвременното изкуство. За мен лично ми е трудно да си представя, че тези Едни-и-същи-хора, посочени по-горе, могат да надскочат специфичните си лични и/или частно-групови интереси в името на някаква по–широка обществена кауза, каквато би трябвало да бъде един такъв музей – ако тези хора и институциите, които представляват са основните опорни точки за изграждане на музей – картинката е тъжна, но вярна. Тишина вместо коментар.

Каква ли ще е обществената функция на такъв музей, кое е обществото, което ще обслужва, какво е обществото, което има интерес и нужда от такъв музей –колко са хората с такива потребности 20- 30 – 50-100 човека? Читателите на в-к „Култура”? Боряна апелира към широка обществена подкрепа – това от нейна страна е популизъм- защото със сигурност си дава сметка каква обществена подкрепа, пък камоли широка, може да има собственоръчното й зашиване на вагината й, например. Систематично и целенасочено 20 години се работеше срещу създаването на среда, обща, съвременна културна среда, традиции в съвременното; няма история, няма архиви, освен лични- враждебност и мръсни номера отвякъде – едно цяло поколение емигрира за да се опита да избегне неминуемото задушаване и потъване. Мръсно жълта преса, и „Култура”- та либералните интелектуалци, които охотно обслужват властта, която и каквато и да е тя, вкарвайки я услужливо в облаци от думи. Думите престанаха да значат.

Тъпо е да се мисли, че някои от действащите лица в сагата музей за съвременно изкуство, са тъпи и не правят разлика между модерно и съвременно – блърването – губенето на фокус на техния смисъл е удобно за подмени в съдържанията на понятията, респективно и в съдържанието на музея – удобно е за всички, въпросът само е кой ще надделее... за сега Б. Данаилов води, освен ако „третото мнение” на архитектите не го спъне в разходката към музея за съвременномодерно изкуство.

Боряна патетично описва нищо друго, освен един темплейт за музей, говорейки за смисъл, значение и социални функции – не смятам, че аудиторията, фокус на нейния текст, не знае, или не се досеща какъв е идеалът за музей на съвременно изкуство, както и че този идеал за музей е реалност в доста градове по света. А ако случайно има хора, които не разбират - да отскочат до Белград за обмяна на опит или като прости туристи.

Музей за съвременномодерно изкуство най-вероятно ще има и той няма как да не носи пряко белезите на социално-политическата и културна среда на Р. България чийто продукт е, и ще е/независимо от норвежките пари/. Очертава се една гротеска на музей, но като такава, ще е най-вярната както за културния живот на тази нация, така и за провежданите културни политики през последните 20 години. Дебатите, начинът и нивото на тяхното провеждане потвърждават очевидното - който и както и да го прави този музей – тя е неизбежна.

15.07.2009

Венцислав Занков

1 коментар:

Анонимен каза...

Благодаря Венци за коментара.
Аз като една типична патетична ленинска популистка си мечтая да видя,
някакъв разговор, някакъв дебат. Нямам желание да обвинявам никого че мълчи.

Напротив, искам да го чуя този някой, да говоря с него - пък макар и
патетично.
До момента на написването на моя текст, не видях независими мнения.
Факт.
В текстовете за целта на музея, неговото устройство и колекция, идващи от
тези, които са отговорни за него,
не виждам дори и това елементарно описание, което аз правя.
И макар че по-скоро бих написала манифест "против музея" се захванах да
напиша "за"
че след това да има как да напиша "против".
Сълзите за лошото положение в България съм ги виждала толкова пъти, че ми се
струват
безсмислени.
Давам си сметка, че опитът ми да влея ленински конструктив в дискусията може
да заслужава
същите сълзи, защото се случва в тази същата ситуация, за която се проливат.

Но пък трябва да опитам. Все още българският е първият език на който говоря,
и ваканциите си ги
прекарвам в България. Рапорт даден!

железен орден кой какво и защо

you can't save me

може и така

нечовешко

малко съветски песни и красавици

съдбата си играе със съдбата на съдба

бейби,бейби,бейби

What do New York Couples Fight About

Jackson Pollock on John Cage

царевицата и кунст-а - акция на плажа

Her Morning Elegance / Oren Lavie

Jonathan Meese - tate modern london

music: Royksopp - Sparks