АМАРАНТОС

АМАРАНТОС

Копродукция на Театър на Голия охлюв-НБУ и Нов драматичен театър „Сълза и
смях”
Режисьор Възкресия Вихърова

Една скрита идея за другостта на сцената на конвенционалния театър

Един спектакъл:
• За всеки, който обича да приема предизвикателство за сетивата, да открива
границите за възможното в театъра и да се забавлява с всичко това!
• За всеки, който се пита, какво се случва с различните практики в
българския театър?
• За всеки, който е гледал, помни или е чел за „непослушните от спектакъла
„ДЗЪН””

С носталгия за това, което можеше, но така и не се случи в театъра.
С неуморността да се съществува в емиграция.

И все пак с две номинации за годишните награди на САБ
ИКАР-09
За поддържаща женска роля - актрисата Йорданка Стефанова
За авторска музика - композиторът Петър Дундаков

На 26.03.2009.г
От 19.00 часа на сцената на Нов драматичен театър „Сълза и смях”

Бъдете с екипа и го подкрепете в миговете му на естетическа самота!





Извадки от пресата

„Когато за първи път прочетох пиесата „Амарантос“, си помислих, че този
развълнуван, избълнуван и емоционален текст на сцена се нуждае от
авторитарна и изключително авторска режисура.

Безкрайните объркани монолози и неясните визии, бледите, минаващи като във
видение образи стоят чудесно на хартия, но последното, което си представям,
докато ги чета, е как тези неща се изричат на сцена в театър.

Затова мисля, че поканата на автора Димитър Кабаков и на Сълза и смях към
Възкресия Вихърова беше правилна.

Като човек, който има своя тип театър, тя можеше да вземе достатъчно твърдо
позиция по отношение на решението на текста и не просто да сложи дума по
дума пиесата в картинни рамки, а да го надгради и структурирa, влагайки също
толкова творчески визии, асоциации и представи.

Дългата кампания на постановката, както и в медиите потвърди убеждението ми,
че на репетициите се пече нещо ново, нестандартно и важно, защото:

– Амарантос е пиеса за сериозните проблеми – абортите и ранното раждане.

– тя говори за и от името на възрастова група, която творците и медиите у
нас традиционно игнорират – тийнейджърите или се причисляват към
асексуалните деца, или към възрастните (като се смятат за достатъчно големи
за сериозни разговори, съчетани с безотговорно отношение)

– текстът на постановката, освен пиесата, включва теренни изследвания и
разговори с ученици.

Ако събереш всичко това, се получава емоционална и разбъркана пиеса, касаеща
сериозни проблеми, която се работи от режисьор със силен авторски театрален
почерк и се готви за достатъчно атрактивно представяне за масова, но и
специализирана публика.”