Bulgaria li? ...A, da, Bukurest!

13-то издание на СЕДМИЦА НА
СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО

„България ли?...А, да, Букурещ!”

15.09. – 10.10.2007

Куратор Яна Костова

Откриване: 15-ти септември /събота/ от
19.00ч. в Баня „Старинна”

Генерален спонсор на събитието е
Българо-Румънският Съюз.


Първоначалната идея беше изложбата да
представя автори от Словения и
Словакия, както и от България и
Румъния, които чрез работата си сами
свидетелстват за вътрешните различия
и допирните точки между всяка
двойка от пост-социалистическите
страни. Поканата на двама-трима автори
от всяка страна, чиято сцена познавах в
по-малка или по-голяма степен,
беше любопитна задача, но за изложба,
която се представя най-напред в
България, беше трудно да се огранича в
подбора само на двама-трима
автори. Критерият, който стана
определящ за българските артисти, беше те
да са завършили образованието си навън
и/или да работят в чужбина,
където са най-чувствителни и осъзнати
по отношение на проблема за
националната и културна идентичност
(дори това да се изразява чрез
демонстративно безразличие).

Впоследствие проблемът за светогледа
и себеусещането на *мигриращия
артист* даде развитие на тематичното
раз(пре)деление на изложбата.

Тъй като визията и концепцията на
всеки артист се оказаха до голяма
степен повлияни от собствената му
съдба, фабулни архетипни модели дадоха
названия на “главите” от изложбата.

*1. «Обетована земя» (по Амос Гитай):*

- Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова –
„Как се прави революция”,
видео

- Боряна Венциславова – „В града
на любовта. Посветено на
Венецианското биенале”, видео

- Ники Занев – „Новият ми дом”,
принт

* *

Първото тематично ядро представлява
проблема за Запада като перспектива
за реализация на източноевропейския
артист.

Тази „само-колонизираща се”[1] <#_ftn1>
концепция е приета прагматично и
хладнокръвно („Как се прави
революция”, Анета Мона Чиза & Лучия
Ткачова), дори с подобаваща доза
ентусиазъм („Новият ми дом” на
заминалия със Зелена карта в Ню Йорк
Ники Занев).

Културната политика на западния свят
на изкуството дава надежда за
мнозина, макар да оправдава
очакванията едва на малцина.



*2. „На изток от рая” (по Стайнбек)*

- Александра Кроатору – „Имигрант”,
принт+стикери

- Владимир Младенов – „Бул-Рум”, видео

- Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова,
„Капитал: магически рецепти за любов,
щастие и здраве”, видео

* *

Втората група отразява
политико-историческия и културно-географски
аспект на източноевропейското усещане
за периферност спрямо Запада.
Неслучайно всички проекти включват
български или румънски автори.
Александра Кроатору е млада и вече
утвърдена артистка от Букурещ, която
представя работата «Имигрант»,
вариация на тази, с която беше поканена
от Рене Блок на миналогодишния
«Октобарски салон» (2006). Анета от
тандема Анета Мона Чиза & Лучия
Ткачова, установени в Братислава, е
всъщност от румънски произход, а
работата си „Бул-Рум” Владимир Младенов
започна също в сътрудничество със свой
румънски колега в Германия, който
впоследствие се отдели.



*3. „Немили недраги”* *(по Вазов)*

- Боряна Роcса – „На пук на всички
дяволи”, видео

- Олег Мавроматти – „Американски
Сакс”, видео

- Боряна Венциславова – „Навън беше
винаги тъмно”, аудио инсталация, принт

Вазовата повест «Немили недраги»
разказва за живота на български
революционери в Браила, Румъния, от
времето, когато България е била под
турско иго, но всъщност носталгичното
битие на «хъшове» споделят мнозина
български артисти в чужбина и днес.
Тази част от изложбата представя
критични социални позиции за
консуматорското общество, където културата
на развлечение и забавление кокетира с
демоничното („Напук на всички
дяволи”, Боряна Росса) или прераства в
престъпна индустрия («Навън беше
винаги тъмно», Боряна Венциславова).

* *

*4. „Срещал съм и щастливи цигани” (по
Александър Петрович)*

- Биляна Велкова – „Ако можеха да
ме видят”, видео

„Моята колекция от обувки”, принт

„Моята колекция от чанти”, принт

„Моята колекция от бижута”, принт

- Даниела Костова – „Тяло без органи.
Български бар”, видео

- Валентин Стефанов & Нина Ковачева
„Два дни разстояние”, видео

* *

Тематичният контрапункт в изложбата:
поредица от жизнеутвърждаващи
произведения на емигранти. На първо
място това са работите на Биляна
Велкова, живееща от 14/15-годишна в
Канада. Ранното заминаване й
позволява да се интегрира успешно в
новата ситуация и днес тя е канена
изключително като канадски артист.
Опитът й в «чуждата» страна не е
травматичен и не поражда желание за
противопоставяне. Тя се заиграва с
проблемите на поп-културата и
свръх-производството не като ги
анатемосва, а като ги иронизира.

За разлика от нея, останалите артисти
от тази група – Даниела Костова
(Ню Йорк) и Нина Ковачева & Валентин
Стефанов (Париж), напускат страната
на по-зрял етап от своята кариера и на
практика никога не прекъсват
връзката с нея. Те попадат обаче в
различна културна ситуация.

За българите, попаднали в
мултикултурния транснационален център на
Америка, не се знаят такива
«уличаващи» подробности като «Източен блок»
и те се ползват от имиджа на
общоевропейското културно
семейство/наследство/ произход.

За Западноевропейския контекст, в
който попадат Нина и Вальо, утвърдени
и признати като артисти в Париж, все
пак ще припомня, че те създават
именно там една от най-прочутите си
работи «Мокър контакт», поставяща
във фокус антихуманното отношение към
Другия. Все пак тяхното най-ново
видео, с което с включват в изложбата, е
посветено на един трогателен
романс.


*5. „Идентичност по време на
глобализация*[2]* <#_ftn2>” (по Маркес)*

- Биляна Велкова – „Семеен портрет”
І-VІ, принт

- Полонца Ловшин – „Защо словенските
къщи изглеждат по този начин”, видео

- Томаж Томажин, „Словенски астронавти
в космоса”, видео

- Марк Пожлеп – „Црни Сешир”,
инсталация, видео

- Георги Димитров – „Карта на
изгубения пътешественик”, принт

- Весела Сариева – „Булгари”, видео

- Рада Букова – „Ванитас”, „Делукс”,
„Аз и едно германче”, обекти, принт

- Марияна Василева – „Огледална
светлина”, видео

- Анета Мона Чиза & Лучия Ткачова –
„Слован”, принт



В едноименната си статия белгийският
критик Дитер Лезаж разобличава
клишетата и предубежданията, породени
от безпокойството около загубата
на идентичност, предизвикано от
разтварянето на икономическите, културни
и географски граници в съвременния
свят.

Авторите от тази група рефлектират на
свой ред върху въпроса дали
наличието на собствена идентичност в
глобалния свят е също така
възможно, както любовта по време на
холера.



С тази най-многобройна група автори
изложбата достига своя логичен
финал. Тъй като смисълът е в
пътуването, а не в пристигането.





Яна Костова


------------------------------------------------------------------------

[1] <#_ftnref1> По Александър Кьосев. Бележки
за само-колонизиращите се
култури. В: BULGARIAAVANTGARD.

http://www.online.bg/kultura/my_html/biblioteka/bgvntgrd/b_ak.htm

[2] <#_ftnref2> * Дитер Лезаж. /Идентичност по
време на глобализация/ в:
Изкуство. Art in Bulgaria. Превод: Яна Костова,
бр. 100/ 2003, с. 19-21.